Incorrectus

Никога не съм казвал, че не съществуват, а само казах, че съществуват като идеални обекти. Те са обекти, които са очевиден и неоспорим, подлежащ на изследване с различни средства, феномен на материята. Това са ментални обекти. Но ако някой си въобразява, че мислите или математиката идват от Бог, то такъв човек е в дълбока заблуда, поради наложеното през вековете и базово за днешните религии определение за Бог. Самите религии изначално са си заложили капан, като са дали определение, което не издържа дори на елементарен логически анализ. Доказано е отдавна, но вече съм го поставял в друга тема и няма да ставам банален. Няма как да обвържете споменатите предмети с НЕматериалното, защото такова не съществува. Нематериалното е равнозначие на нищото. А в нищото, по определение, не присъстват никакви предмети, следователно твърдението, че нещо не може да бъде обвързано с МАтериалното, следователно (понеже друг вариант не съществува) би трябвало да се обвърже с нематериалното (нищото) е просто абсурдно. Човекът не притежава сетива и средства да познава безобектни същности, било то груби или фини (идеални). А нематериалността е точно такава - изпразнена от всякакво съдържание. Познанието е контакт: обект на познание - субект на познанието. Всяко възприятие, всеки сън, фантазия, сърбеж, чувство, всяка велика абстракция в човешката литература, изкуство...е обект (груб или фин) на нечие възприятие, на нечие познание. А обектите са атрибути на материалната субстанция. Големият въпрос е откъде вярващите знаят, че съществува друга субстанция, различна от единствено познатата на човечеството материална субстанция?! Откъде знаят, че такава съществува, след като всичко възприемаемо по необходимост принадлежи на материята като субстанция?! Откъде знаят, пък даже населяват там едно "същество", наричано Бог, дават му дори характеристики?! На този въпрос нито един вярващ на форума не ми е отговорил. А аз питам искрено, не лицемерно.

Да, такива съществуват, но само като идеални обекти, т.е. творение на човешкия интелект. Религията претендира, че дава знания за реални обекти - съществуващи независимо от човешкото съзнание. При това субстанциално различни от материята обекти. Това е проблемът. Ако бог беше обективна реалност, той безусловно трябваше да е материя, защото такава е зависимостта между обективно и независимо от съзнанието.

Да, върнах се да прочета отново. Наистина обектът е важен. Когато той се представя само от понятие и от нищо друго, няма обект.

Нещо пропускате. От времето на Кант онтологично доказателство не съществува, той го съсипа. Показа, че съжденията за битие нямат нищо общо с анализ на допуснати понятия (Бог) и техните признаци, както постъпва Анселм. Другите "доказателства" не заслужават сериозно внимание, според мен.

По необходимост на догматиката тялото също се възнася. В противен случай се стига до ерес или до привидно тяло, както смятат богомилите, което също е ерес. "И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето (Лука 24:51)" По-интересното е, че някъде в средата на 20 век католическата църква възвести един от най-новите си догмати - за телесното възнесение и на Богородица след нейната смърт.

И кой идиотски учен твърди, че няма душа? Може ли име? Душата съществува, но нейната природа не е трансцендентна на съзнанието, а е психична, т.е. базирана е на съзнанието.

Разбира се, че няма да се занимава. "Нематериалното" е абсолютното нищо, в което няма обекти, подлежащи на опознаване. С него се занимава псевдонауката и религията чрез юнашко бездоказателствено фантазиране. Науката се занимава, освен с материалното, също така и с фино материалното, което само "изглежда" нематериално. Фино материални са елементарните частици, мислите, съзнанието, душата..., които може да не се виждат и осезават по обичаен начин, но все пак подлежат на изследване чрез технически и интелектуални средства.

Усещам се, но въпросът е не "кой", а "какво". Въпросът "кой" насочва към антропоцентризъм, който ми е противен като претенция всичко съществуващо да се върти около малкия човек или около проекции на идеализирания човек там във висините божии. А на въпроса "какво" бих отговорил ясно - Майката Природа чрез нейните механизми на пораждане и еволюция детерминира човека и всичко останало. P.S. Чак сега виждам, че и vorfax е отговорил по сходен начин на въпросите "кой" и "какво".

Напълно изолирани култури също така са стигнали до извода, че трябва да изобретят писменост, да създадат обществена структура (обикновено монархия), армия, да се къпят, да носят гащи...Което не доказва бог, а доказва, че психосоматично човешкият вид е детерминиран с еднакъв тип генетична матрица. Статистически процентно най-много атеисти има в Швеция, Дания, Естония, Чехия... Най-малко - в Танзания, Уганда, Нигерия, Бангладеш... Съответно изводът е очевиден. Но за любознателните деца, каквито знам, че четат на форума, ще поясня витиеватото прозрение на уважаемия Galahad: невежеството шества с пълна сила сред атеистите в Швеция, а е изцяло изкоренено във вярваща Уганда; затова, мили деца, не ходете да живеете и учите в Швеция, а вървете в Уганда.

Искате да кажете, че нещо, което не може да бъде доказано от учения свят, въпреки това трябва да се счита за съществуващо, защото за него се произнася лековерно явно неученият свят?! Много странно твърдение. Българската наука в един период може да е била ограничена от споменатото, но световната наука поне от 18 век насам не е ограничена от нищо. Съществуващото извън видимия свят е недоказуемо по подразбиране. Нали е извън "видимото" във всякакъв смисъл. Кой тогава има лековерието да се произнася за такова нещо, пък други да му вярват?!

Наистина, това не е вярно. Който го е писал не си е направил труд за елементарна интроспекция. Доколкото наблюдаващият Аз е субектът на всички подлежащи на възприятие явления, дотолкова нищо, което той възприема, не идва и не може да идва изотвътре, а идва единствено изотвън. Мислите и те изотвън ни връхлитат, и не може да си ги поръчваме когато и както ни се иска.

1. Атеизмът е естественото състояние на човешкото същество. Естественото състояние не може да бъде заблуда. В ума на новороденото няма нищо: няма богове и вери; новороденото не притежава двигателни координирани умения; отделителната му система е импулсивна; няма речеви умения. Неговият ум е чиста дъска (tabula rasa). Вярата е по-късен социален имплант. 2-3. Следва да дадеш поне един цитат от споменатите вярващи учени, от който да стане ясно, че техните фундаментални открития се аргументират с Библията. Коя съвременна наука води началото си от Библията? Математика, физика, биология в Библията няма. Химията се развива от алхимията, която е преследвана от църквата. Вярата е феномен на чувствата, а науката е феномен на интелекта. Двете могат да съществуват успоредно в една и съща учена глава, но едното няма връзка с другото.

Вече намекнах, че никой реално не го е видял възкръснал. Винаги при описанието има някакво условие. Видяла го, но първоначално го помислила за градинаря, видял го (Тома), но влязъл в стаята при заключена врата...Съноподобните видения, които са "виждани" от някои, а други просто потвърждават или пригласят, за да станат съпричастни, не са обективни явления, а са чисто субективни такива. Причинно-следствени връзки без логично обяснение?! Такова твърдение не може да съществува.

Точно обратното. Съзнанието подлежи на обяснение с методите на съвременните науки. Бог не подлежи, защото той няма субстанциална основа. Следователно трябва да се обясни адекватно бог, а не съзнанието. Съзнанието е еволюционен продукт на материята, която е първата и последната реалност. Но тя (материята) в същото време е и абстракция, защото нейните пределни особености в микро и в макро света не подлежат на лесно и незабавно изследване. С други думи материята като термин не обозначава само видимото, а също така обозначава невидимите за човешките сетива и инструменти светове, които се простират в бездънните дълбини и простори на микро и макро света. Например? Посочете поне едно такова нещо?

"Възкръснал" го е видяла първа и само Мария Магдалена, никой друг. Но първоначално и тя явно не го е видяла, защото го е помислила за градинаря. После го "виждат" учениците в Галилея, но някои не повярвали. Традиционно, според лековерните вярвания на онова време, го "виждат" и други, по слуха на Магдалена. Поради което апологетичните аргументи имат емоционална стойност, вероятно, но нямат никаква доказателствена стойност. Всичко тръгва от несигурния слух, пуснат от споменатата жена.

ramus, заливаш темата с неща, за които никой не ти е опонирал. Никак не ме вълнува твоето отношение към конвенциите, нито пък съм те питал за него. За едно понятие само ставаше въпрос, за нищо друго. Може ли да отговориш с една дума само как се превежда чуждицата "рационален" на твоя собствен език? Явно не си съгласен с общоприетото значение на тази дума, да видим пък ти как я превеждаш?

"Разумен" е значение на дума в моето изречение, а не свойство ("разумно") на познаваем предмет ("нещо"), както ми вкарваш думи в клавиатурата чрез твоето изречение. Значението на коя да е дума е безотносително към свойствата на интелекта - разумност/неразумност. Щом не си съгласен с всеобщо приетото значение на думите, стани Новий Св. Кирил Философ и си измисли собствен език, който да си ползваш сам.

Поради същата причина, поради която в съвременния свят православието цъфти и разцъфтява, но не в своето лоно, а в чужди и свободни територии. Като например в института "Св. Сергий" в Париж и в семинарията "Св. Владимир" в Ню Йорк.

Уникално твърдение, първото по рода си, откакто има теория на правото. Законите не са длъжни да бъдат рационални и нямат тази цел, следователно те имат цел да бъдат ирационални?! Всеобщо приетото значение на думата "рационален" е "разумен", съответно думата "ирационален" - "неразумен".

Но не е разделена от обществото. Затова я нарекох обществена институция. Освен това религиозните закони нямат приоритет над светските.

Фружине, атеистите са полезни за църквата, те са като козел отпущение. Ако не бяха атеистите от моя квартал, вярващите, които не ходят на местата на порока, как щяха да знаят, че техният дядо поп през два деня обменя за левове из кръчметата и кафенетата по два джоба тежки стотинки от иконите?! Атеист има конституционно право да дава мнение върху обществените институции, каквата е църквата. Така както некръстен има право да влезе в църква и да целува икони. Мюсюлманин и друговерец - тоже. Въпросът за снимането е финансов и морален. В правово отношение този въпрос е решен отдавна. Защо туристите да правят безплатни снимки като могат да оставят пари за албуми, брошури, картички и подобни. Снимането на обществени и публични места в България не е забранено. Отказът може да е индивидуален, а не групов по подразбиране. Ако случайно попаднеш в кадър на ТВ камера или журналистическо фото, не може да се жалваш, ако преди това не си изразил изрично несъгласие да бъдеш сниман. Защото някой пък може да иска да бъде сниман. Т.е., ако в една църква е забранено да се снима, то това означава, че някой е попитал един по един всички присъстващи в момента в сградата вярващи и просто зяпащи иконите невярващи, и те всички са изразили нежелание случайно да попаднат в кадър. Но понеже това никой не го прави, в храма на нашия отец небесен ще снимаме. Няма да снимаме само този, който изрази нежелание да бъде сниман. По авторското право не могат да ни забранят да снимаме, защото авторите на иконите или са покойници, или са неизвестни, или нямат наследници. Църквите не са секретни обекти, следователно и по този параграф забраната е невалидна.

Следователно най-малката структурна единица на обществото е училището, а не семейството, така ли? Училището обучава - дава теоретични и практични знания и умения върху науките. Включително знания върху обществените науки. Но понеже учителите не са основополагаща структурна единица на обществото, те са част от обществото, не от тях се очаква да възпитават, а от семейството, което е най-малката социална единица. Друг е въпросът какъв би бил резултатът във възпитанието ако по някаква причина семейството е гнило. Отговор тук не е нужен. Джон Лок например смята, че училището не е подходящо място за възпитание, понеже в него си дават среща деца от различни съсловия - добре и зле възпитани - и едните, съответно, могат да се покварят от другите. А тези, които някога считаха, че училището трябва да възпитаваха, не ги хвали. Те бяха принудени да възпитават в целенасочен партиен подход. А това, че семействата ще възпитават по собствени критерии, не ги мисли. Критериите на морала не са собствени, а са общи от хилядолетия насам и не са толкова сложни. Всеки ги знае, но въпросът не е в знаенето, а в изпълнението. В християнската европейска цивилизация това са десетте божи заповеди. Ако някое семейство не може да ги запомни, нека си ги запише на лист и да си ги залепи на стената. Но както вече казах, проблемът е в изпълнението. Ако най-малката структурна единица на обществото неизменно спазва десетте божи заповеди, чрез семейството и обществото директно ще разцъфти и ще върже. И ще заживеем в рая на земята не след поколения и хилядолетия, а след три дни.

Излиза, че се подиграваш с постулатите на една съвременна наука, защото не ги знаеш. Има разлика между термините възпитание, обучение, образование. Възпитанието е от родителите, обучението е от училището, а образованието е неизвестна, която може да осени обучавания, а може и да го подмине. Възпитанието е от родителите, поради една прозаична причина. Невръстното дете, по подобие на новоизлюпените патета, припознава своите родители абсолютно като проецира своята душа и целия си душевен мир в родителя. Така детската душа буквално се носи от родителя до една определена детска възраст. Поради което детето не слуша какво му говори родителят, а се формира несъзнавано според това, което родителят е. Този ранен отпечатък формира детския характер и после е непроменим или много трудно променим.

Има все още останали такива - 54 годишните на nik1. Когато те отмрат, в училище ще влязат млади и модерни учители по "меката" метода, които ще подскачат като клоуни със своите ученици пред проектори и лаптопи, ще ги забавляват до обяд, но на нищо няма да ги научат. Защото те, по подобие на своите ученици, няма да е нужно да са прочели една книга в живота си. Тогава ще настане раят на евроатлантическите новаторски глупости и краят на старата класическа консервативна образователна система, в която обучението и образованието в науките беше ценност и се постигаше с безмилостни твърди методи. Образованието, по Хегел, има за задача да приобщи детето към всеобщото. Всеобщо е знанието, което се постига с труд и упоритост - стара книга, лист и молив. Постига се с труд, а не със забавление, Фейсбук, лаптоп и игрови метод. Детето трябва да се приобщи към всеобщото, за да стане свободен човек. А не всеобщото да се приспособява към частната глупост. Такова е правилото за кокошката и яйцето, но днес явно вече не се спазва. Коментарите, гледам, са възторжени.

Друг въпрос е доколко европейците заслужават европейските си заплати. Дали един даскал по химия в Германия знае химията по-добре от българския даскал и затова получава по-голяма заплата. Със сигурност - не. Генералният смисъл на училището се състои в това да дава знание по науките, а не да превъзпитава келеши. Даскалите са специалисти по науки и тяхна задача е да дават знания на конвенциалните ученици. Педагогиката в тяхната дейност се състои в това да дават личен пример чрез показване: чрез прилично облекло, прилично поведение и т.н., което се знае в България още от времето на Петър Берон. Асоциалните деца са обект на други специалисти, които по същество имат отношение към поведението и възпитанието, а не към образованието в тесния смисъл на думата. Във всички такива случаи негативните изяви на детското поведение водят към семейството и никъде другаде, към първите седем години.