Incorrectus

Именно. По същия начин се тълкува Омир и политеизмът. Не ги цапай от позиция на монотеистки фундаментализъм.

Например тук. Какво идилично общение между приятели. Йоан 10 24. Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25. Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. 30. Аз и Отец едно сме. 31. Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.

Покъртително. Да нямаш сетиво за Омир като феномен на своето време и да го скверниш от амвона на своята вяра. Да не можеш да разграничиш вяра от вяра и епоха от епоха. Писанията се тълкуват от историците съобразно епохата и съответната културна диспозиция. Ти настояваш единствено за вътрешна критика на изворите, но от еврейска гледна точка. Такова чудо няма да получиш, защото именно това е мракобесие. Това са елементарни неща. От Волтер насам световната история започва с Китай, а не с евреите и Адам. Да не говорим, че е методологична глупост да правиш вътрешна критика на несъвместими като епоха и произход извори. Няма нужда. Самите думи имат огромна обяснителна сила - "защото това е Моята кръв на новия завет"

Сократ дума не е написал, Буда дума не е написал, следователно нищо не са създавали, така ли. Не съм казал, че Иисус е написал завета. Ето ти цитати от евангелията: Матей 26:28 - защото това е Моята кръв на новия завет Марк 14:24 - И им рече: това е Моята кръв на новия завет Радвам се, че си прочела цитата на Спиноза. Но ако го беше разбрала, никога повече нямаше да твърдиш, че Адонай е дал писание на твоя народ. Щеше да се просветлиш. Относно обидите... Всеки твой пост е ехидна подигравка с религията на хората. Получаваш съответните отговори. Както и тук за одраните богове, мелезът Иисус и т.н. Но това много ме впечатли и ще те попитам: Каква прелест виждаш в това да се кланяш на бог, който е промислил да създаде своите човешки творения тъпи ("...от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване..., да не ядеш..." - Битие 2); който е известен с непрестанното си мърморене, йезуитско нарцистично следене дали го почитат и с многобройните си заповеди за садистично умъртвяване и избиване? Относно моята позиция, многократно вече я заявих. Ако не я разбираш, проблемът не е мой.

Изчезна текстът, на който исках да отговарям. Ребека, а ти брои ли из евангелията колко пъти се среща това: "Слушали сте, че бе казано на древните: Аз пък ви казвам" Христос СЗ ли изправя или създава НЗ? Напротив. Всички народи на този свят имат митове за умиращи и възкръсващи божества, митове за божествени диади и триади. Християнството също и по този начин християнството се сближава със световната религиозна архетипова матрица, към която само вие не принадлежите. Следователно, ако всички народи вярват в едно, в което само вие не вярвате, измисляте си вие, а не другите. Тук не става въпрос за това дали вярата има обективно реален обект на почит. Разбира се, че няма. Вашият Адонай е прах и пепел, както и другите богове. А става въпрос за това, че в човешката творческа фантазна способност през вековете е присъствала вградена психична религиознотворческа архетипова матрица за фантазиране на божества на несъзнавано ниво, щом у всички народи, независимо един от друг, такава вяра се проявява.

А на теб как ти се струва Халкидонското решение - роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни същият, заради нашето спасение, роден от Мария... Колко раждания са тук? Раждане от Отца преди вековете и раждане от Мария - 2 броя. А Йоан (3:13; 6:38; 6:62), поне на три места, може и на повече казва: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. Защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?" Как ти се струва, този, който е бил на небето в каква форма е пребъдвал там.

И никой не е казвал, че е бил. Бил е Христос, но трябва да се прочете ред по-горе, ама на вас не ви изнася там да четете. Където е казано: "роден от Отца преди всички векове". Не като Иисус, а като ипостас на триипостасния бог. По-правилно е да се нарече първо рождение, наистина. И никой не е казал, че единствен източник на християнството е СЗ. Всеки поп ще ви каже, че СЗ е само за поучение, а НЗ е за изпълнение. Християнството си има собствени боговдъхновени източници. Да, в него са давали принос многоучени елински и римски философи, поради което са му придали философска изтънченост и метафизическа задълбоченост, които са пречка или насмешка за не една формалистично мислеща глава.

И за числото пише:

Да внимавате кога иде реч за история на вярата в бог и кога иде реч за вярата в бог. В първия случай писанията са извор и не може да се неглижират, във втория - може. Същото се отнася и за Ребека. Да внимава, когато става въпрос за исторически извори. Когато тя твърди непрекъснато, че писанието е дадено на нейния народ от Адонай - това не е никакъв аргумент и никой сериозен форумен участник няма да се подведе. Този източник на информация за религията на евреите е ненадежден - неговият автор е неизвестен, защото той (Адонай) е измислен литературен, митологичен персонаж. Следователно изначалният автор/автори на еврейските текстове са неизвестни. Известни са техни по-късни редакции. Когато обаче става въпрос за християнството, нещата са други. Известен е източникът на проповедите - скитащият проповедник Иисус, наречен Христос. Всички изследователи са единодушни, че той е историческа личност. За разлика от вярващите, историците на религията не споделят единствено чудесата и възкресението на Иисус, но не отричат неговата историчност. Изворите за християнската религия са надеждни. Проповедите на Христос са записани почти в негово време (кр. I век) на гръцки език, който не създава затруднения с единственото и множественото число. Запазени са проповедите на главните авторитети на християнството - Павел, Петър и др., запазени са решенията на вселенските събори... Въпросът кой е създал християнството - Христос или Павел е несъществен. Тук се обсъжда историческият аспект на фигурата на Христос, а не гносеология на вярата. Първото въплъщение на Иисус Христос се чете в Символа на вярата - "Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове"

Спиноза: "Две субстанции (материя и дух/бог/абсолют - бел. моя), които имат различни атрибути, нямат нищо общо помежду си..., защото всяка субстанция трябва да съществува в себе си и да бъде схваната чрез себе, или понятието на едната не включва в себе си понятието на другата. Ако те нямат нищо общо помежду си, то те не могат да бъдат познати едно чрез друго и поради това не могат да бъдат причина едно на друго; което и следваше да се докаже (Етика, София 1955, стр. 52)." Точка по въпроса за познанието на абсолюта. Познавате своя фантазия, а не нещо обективно съществуващо.

Въплътени са хората - познаващите субекти. Иисус Христос също е въплътен в своя човешки ипостас. Знанието се основава на възприятие, извод и писано слово. Няма друго. Възприятието е посредством сетивата; изводът е умствена операция, при която заключаваме, че ако някъде има дим, значи има и огън; писаното слово е аргументираното знание на нашите предходници. Това е. Постига се чрез изследване - възприятие, мислене и мнооого четене. Научното в историята е не това, че тя знае всичко, а това, че изследва миналото с научни методи.

Като допълнение, baal. По интересно е друго. Какъв бог е старозаветният господар на рая, след като пита Адам в Битие 3:11: "кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?" Той не знае ли като уж всезнаещ какво е ял Адам?! Освен това пълно неразбиране у нашата всезнаеща съфорумничка на същността на знанието. Знанието на въплътените същества е такава категория, която се постига само с изследване. То не присъства винаги и постоянно в ума на въплътения. Такова, посредством изследване, например, е било и всезнанието на Буда. Христос в случая не е имал като приоритет съдния ден и съответен е неговият отговор. И по другия често повдиган въпрос. Иисус може да не го е имало преди вековете, но Христос го е имало. Нали затова Иисус Христос е сложно същество с две природи (физис) - човешка и божествена.

Да чуем как се осезава това, което по определение е невъзможно да се осезава. Ще получите Нобелова награда за такова прозрение. Не технически и не в 60 изречения. Просто с една дума назовете психосоматичния инструмент, който ви дава информация за неосезаемото. Със сигурност е непознат за биологията и най-общо за антропологията.

При следващото й мнение явно първо трябва да се изчака вашето изкуство с търсачките. За да не си губим времето с бот.

В някоя известна само на вас тринитарна догматика може и да е така, но в християнската не е така. В нея раждането на Иисус от Мария се нарича второ въплъщение на Словото. А в Символа на вярата е казано, че Единородния е роден от Отца преди всички векове. Това е валидната тринитарна догматика. И за какви ангели бълнувате?! Кога казах, че един от ангелите е Иисус?! На такова буйство на локалната фантазия по отношение на мненията на своите опоненти тук вие сте голямата специалистка. Стилизираният изказ на някой опонент го фантазирате с пристъп на нарцистично логорейно всемогъщество.

Заради това, което казвате: Историята на религията е наука, а не индивидуално изживяване. Науката е общо дело, а не лично чувство. Нейните изводи трябва да може да се демонстрират с факти и доказателства. Това е универсално общо знание, следователно за вечните истини. Другото е лично чувство на захлас към нещо, което не е знание за нещото. Нали сама казвате, че вашият абсолют е неосезаем. Откъде тогава разбрахте, че той съществува? Не може да има възприятие на неосезаемото, в най-добрият случай може да има невъзприятие, което също не върши работа във "възприятието" на вашия абсолют. С други думи историкът на религията има знания за древните вярвания, а вярващият просто вярва. Обикновено вярва във всякакъв ню ейдж гювеч. В тази тема наедно виждам вече забъркани пълни несъвместимости - Дънов, Толев, сатори, дух, абсолют и какво ли още не.

А пък аз отново ви обръщам внимание какво се цитира. Цитирах вас, а не Августин. Ако имах намерение, щях да цитирам него. Имах предвид Битие 18-19, където в различни християски преводи преводът е адекватен. Адонай е даден като Господ/Бог и т.н. В другите случаи съм отговорил на чисто ваши съждения - цитираното от мен и нищо друго. И стига с това число. Във вашия език може да има такава особеност, не споря, но имате ли особеност да представяте един в единствено число?! Граматиката, писменият и говоримият език трябва да могат да представят информация за собствената форма на обекта на информация. Когато три се наричат едно, това е особеност на някой език, но това е възприятна, логическа и фактическа глупост, защото там, където езикът твърди, че се намира едно, всъщност се намират три. Всичко това е удар по вашия парадиран монотеизъм и неприкрито от авторите на текста доказателство за многобожен заимстван пантеон. Това, също така, е едно от основанията да се въведе Св. Троица и т.н.

На превода му няма нищо, в случая. Всичко е наред с него. Към бога на СЗ се обръщат с Адонай в единствено число, но той се явява в три лица. Това е важното. Вие трябва да се сърдите на редактора/автора на този текст, че не е задраскал изначално две от лицата. Но вероятно той е бил почтен човек и не му е хрумнало да маскира монотеизма с фалшификации.

Единствено било числото, ама отпред пред Аврам са били трима - троица, три лица. Граматиката в случая може да генерализира образа за нуждите на монотеизма, но не може да заличи бройката, която за ваше съжаление не е била една/един, а са били множество. Християните почитат един бог (а не три божества), който е триипостасен, но единосъщен. Това е толкова ясно, че няма нужда от допълнителни обяснения. Някой може да си мисли, че в този текст ангелите са само ангели и нищо друго. Но това не е така. В този текст ангелите са праобраз на изведения по-късно догмат за Св. Троица. Това съждение с граматика не може да се опровергае. Защото приоритет в христианството по въпроса за Св. Троица има съответният християнски догмат.

Следователно е нелепо да споменавате думи като бог, дух, абсолют, извън контекста на история на религиите. Щом твърдите, че целта на вашето занимание с религия е щастието, а не познанието за истината за религиозните същности. Трябва да демонстрирате с какви средства узнахте за вашия абсолют, преди да обяснявате за неговата роля в света. Все пак казахте, че е неосезаем.

Не бяхте ли по едно време модератор? Трийте, когато и каквото прецените. Това казвам и аз. Целта на вярващия е щастието, а не познанието. По определението на Павел (Евреи 11-1) вярата е представа на онова, за което се надяваме. С други думи фантазия за това, което ни се иска, а не това, което е.

За това ставаше въпрос. Откъде тогава знаете, че такова нещо съществува?! Нещата се познават непосредствено чрез контакт - сетивен и/или ментален. Сетивно възприет предмет после може да се познава несетивно, а чисто ментално, посредством паметта, която дава спомен за познатия преди предмет. Но не може да има никакво знание, информация и представа дори за предмет на познанието, който е неосезаем. Абсурд. Освен това, нещата се познават опосредствано (косвено), чрез критика на историческите извори, когато става въпрос за минали епохи. Субектът на познанието трябва да може да прави разлика как древният човек е възприемал битието, човека, познанието, бог... и какво е съвременното знание по тези въпроси. Целта на познанието е истината, колкото и болезнена да е тя, а не личното ни щастие.

Налага се да повторя това, което явно не сте разбрала в нашите разговори. Моят интерес към християнството е културологичен. Уважавам християнството като исторически детерминирана религиозна традиция на моя народ. Освен това няма правило, което да ме задължава да вярвам в това, което изучавам. Не вярвам, впрочем, в нищо, предпочитам да научавам рефлективно за нещата, които ме вълнуват.

Върнете се да си прочетете собствения цитат от Уикипедия за Нютон. Давал гласност, казвате, но в споменатия ваш цитат пише, че се отказал да публикува... Точно обратното. Чиста шизофрения е някой да смята, че божи дух живее в него. Това е едно незаконно и комично самораздуване на собствения Аз до вселенски размери и отвъд тях, защото нали такъв е божият дух. Това е бесовска гордост, при която самовъзвеличилият се нещастник си въобразява значимост там, където съществува само прах и пепел. Това е грубо незачитане и пренебрегване на единствената хранеща буквално и духовно ръка на Майката Природа - създателка на духа и на живота, и търсене на Михаля там, където го няма - някъде в отвънвселенски метафизически празноти. За божия дух, абсолюта или както искате го наричайте и неговото интимно партньорство с човека, за справка въпросите, които зададох на Аби. Не вярвам да дочакам отговори. Относно темата - обречена е на спам. Въпросът за двете природи (физис) на Христос отдавна е решен догматично в християнството и тук принос не може да се даде.

Разбира се, че влиза и с двата крака. В противен случай нямаше да крие от учения свят през целия си живот своите еретични мисли за религията и заниманията си с алхимия. Вече зададох въпроса как важните научни открития в историята на науките се съчетават фактологично със светите книги. Отговор не получих и няма да получа, това беше подминато. Трябва да се прави разлика между научните открития на дадена личност, които са доминирани от рационализма и неговият личен живот, от друга страна, който може да се доминира от чувствата. Едното няма нищо общо с другото, даже взаимно си пречат. Може ли да попитам? Как религиозният човек формира ценности като ползва модел, принципно непознаваем? Как се борави с непознаваемото, сиреч неподатливото на познание?!