Incorrectus

Не може да учите християни как да разбират Библията. Тази книга е прочетена в ново тълкувание в Новия завет. Новият прочит е направен от ваши хора, самият Иисус е евреин, а после неевреи са възприели и са се нарекли общо християни. Вече 2 хиляди години християнският свят чете тази книга и няма изгледи християните да си посипят главата с пепел и да се върнат към еврейския прочит на Стария завет. Няма такива изгледи. А сега давам пример как вие четете писанията на опонентите и техните цитати на форума. Вие казвате: Ето как се потвърждава в линка, който съм дал: бил ли е Иисус назир - "Нет" http://pravlife.org/content/pochemu-hrista-nazyvali-nazoreem Въпросът е къде съм твърдял, че е назир в този смисъл, за да ме убеждавате, че не е, при това с моя цитат?

Към 3. "Евангелие же по крайней мере истинно во всем." А това кой го казва? В евангелието градът се споменава. За апокрифа, защо съм го споменал, вече казах в последния си отговор на Ребека. Пророчества за някакъв месия, който щял да дойде, град, който имало го е или го е нямало...Доколкото пророчествата нямат никаква историческа и фактологична стойност, дотолкова като вътрешно значима трябва да се приеме изворовата стойност на Новия завет, независимо в каква среда е писан. Щом ще се аргументираме с някакви пророчества, ще се аргументираме от същото ниво равностойно - с евангелското сведение за един град.

Аз чета текстовете, от които давам цитати и линкове. Вие не го правите, което е очевидно. На глас няма да ви чета. Каквото съм цитирал (+линка), хората са обяснили достатъчно за различните варианти. Единствената причина пък аз да го спомена е градът, който се споменава в него - преди 3 век. Нищо повече не съм коментирал за християнството на Иисус. Всичко друго са ваши неангажирани с моето мнение интерполации. Именно, за да няма недоразумения в разговорите, цитирам максимално кратко опонентите. Затова моят съвет е да гледате какво от вашето мнение се цитира и какво се отговаря.

Ex oriente lux. Ама по-източно от Израеля. Първите монотеизми са от Китай и Индия. Доколкото те днес са голямата част от света, а там еврейският монотеизъм не е припарвал, монотеизмът в света не идва от евреите, а от споменатите, които хронологично предхождат. До Вавилонския плен евреите изповядват монолатрия и едва след това се преориентират. Но тогава и Зороастър е бил вече роден - още един хронологично предхождащ специфичен влиятелен монотеизъм.

Следва да дадете цитати от текстове (научни) на споменатите, в които цитати да се убедим, че важни техни открития в науката или аспекти на техни открития се позовават конкретно фактологично на Тора. Докато не дадете такива цитати е очевидно, че лични неадекватни мнения за споменатите тук изразявате само вие.

За съжаление историците не могат да си поръчват извори с градоустройствени планове на градове и по възможност с актуална градска хроника. Но извори преди 3 век има: 1. Във всички евангелия градът е споменат и е споменато, че Христос е от Назарет. Евангелията са писани през 1 век, т.е. преди 3 век. 2. Апокрифът "Детство Исусово" е писан през 2 век някъде в Сирия. Днес е известен от по-късни преписи. 3. Евсевий Кесарийски цитира Секст Юлий Африкан (2-3 век) и споменава града. Стига толкова. Относно понятието "назорей" в християнството, където е проблемно, според вас. Вече споменах руската школа и не очаквайте, че тълкуванията ще са едно към едно с юдаизма, в противен случай нямаше да имаме две религии. Тълкуванията, впрочем, са адекватни. Че конкретно пророчество няма, това християните го знаят и преди вие славно да се появите на този форум да ни отворите очите по въпроса. "Итак, Христос называется Назореем, согласно реченному через пророков. Но в пророческих текстах подобных цитат мы не найдем. Толкователи сходятся на той мысли, что евангелист имел в виду не конкретные пророчества, а общий смысл многих пророческих выражений. «Есть предположение, что это пророчество находилось в книге, потерянной евреями. Другое мнение, что евангелист не указывает здесь на какое-либо определенное пророчество, но имеет в виду общий характер всех пророчеств об уничиженном состоянии Христа-Спасителя во время Его земной жизни. Выйти из Назарета значило быть презираемым, униженным, отверженным. С другой стороны, назореями в Ветхом Завете назывались люди, посвятившие себя Богу; быть может, и это было причиной наименования Иисуса Христа Назореем, как высшего носителя назорейских обетов – полного посвящения Себя служению Богу" http://pravlife.org/content/pochemu-hrista-nazyvali-nazoreem

Така е. Вярвали са, но само в неделя в църквата. В научните си трудове не са се позовавали на Тора.

Защото Тора не е дадена на евреите, а те самите са я написали; защото са я нагласявали през вековете, както е нагласявана също историята за Иисус Христос. Учените глави също уважават и обичат дори древните текстове, но като литературни сборници - свидетели на епохата. И няма да се трогнат в разговори с човек, който смята, че Тора е дадена на евреите. Мъдри думи в Библията (Стар и Нов завет) може да се намерят много, но верни - нито една. Истината е безвременна ценност сама по себе си, рационално верифицируема чрез съответните средства. А мъдростта е особено състояние на симбиоза между нечия глупост и глупостта на другите в съответната епоха. Затова.

В християнството няма единно тълкуване на думата "назорей". Руската школа например счита, че Матей е имал предвид Исай 11-1, а не, че Иисус е бил назорей, който не пиел вино и т.н. Освен това няма такова правило, което да счита за исторически извори за историята на религията само текстовете на Стария завет, а текстовете на Новия завет да се предпоставят като лъжа - "Матей лъже". С други думи не е вярно, че Назарет не се споменава преди трети век. Споменава се в Новия завет от Матей, Марк, Лука и Йоан. За историята на религията Новият завет е собствен исторически извор, не по-малко значим от Стария завет.

Разбира се, че означава промяна, в случая. Доколкото изходните книги представляват система в себе си, то при тяхното синтезиране не може да не се появи нещо принципно ново. Но тук въпросът е по-елементарен, защото не се взема предвид целият сбор от изходни книги, липсват съставляващите "синтеза" части (книги). Понеже не съдържа в себе си всички изходни предпоставки (книги), тук не става въпрос за синтез, а за цензура. Относно пророчеството за Назарет. Нали затова е пророчество, за да се произнесе за град, който е възникнал няколко века по-късно. Пророчества за съвременни градове и баба знае да дава.

Разбирането на материята само като вещество е вулгарен натурализъм. Материята е обща философска категория за обозначаване на предмети, а не самите предмети. Освен това материята притежава свои фини измерения, които са неподатливи на химически анализи. В това отношение се намесват други науки.

Какво изобщо може да притежава някой непознат и непознаваем, при това?! Това е въпрос, на който само теолозите отговарят. Но те не носят отговорност за своите вярвания, думи и дела. На тяхната наука не се основава нито техниката, нито медицината, нито земеделието - нищо. Затова могат да говорят каквото си искат, без никакви последствия за тях и най-важното, без никакви доказателства. Познанието е функция на ума, на нищо друго. Нямаме основание да търсим творческия и съзидателен елемент на нещата някъде другаде (Бог), след като ги откриваме във формите на материята. Материята е непознаваема в своята цялост, което означава, че тя има свои непроявени части и свойства. Когато познаващият човек изчерпи познавателно всички форми и атрибути на материята и не намери никъде никакъв творчески и съзидателен елемент в нея, едва тогава той ще има основание да потърси творчески и съзидателен елемент някъде другаде - в Бог. Очевидно това е нелепо. От друга страна няма да се стигне до такъв момент във времето, когато човечеството да възкликне, че не е останало нещо, което да се опознава - от далечните галактики до микросвета и отвъд тях.

Така е. Разбирането на материята само като вещество е неправилно. Тя е нещо повече. Тя е субстанция, следователно не е напълно познаваема и нейните "простори" са отвъд способностите за познание. А според Кант е направо непознаваема, защото субстанцията е вещ в себе си. Следователно светът не възниква от нищо, а възниква от непознаваемите потенциални съзидателни способности на материята. Или поне възниква от, на този етап на науката, непознаваемите. Библейското ex nihilo е всъщност по-правилното антично ex nihilo nixil.

По-важно е как участниците в събитията тълкуват това, а не как ние. Те го тълкуват по друг начин. Пъшков е питан дали не смята, че Бошнака е имал предвид себе си, понеже вече не е властник и трябва да напусне Ловеч. Отговаря: "Може и така да е било." Втори път, пред Рагозаров, отново не се споменава попът. Следователно Бошнака не е имал предвид попа, а вероятно себе си, Левски или нещо друго, но не попа. За справка, споменатият тук Кацев-Бурски. А Кацев-Бурски не е толкова ценен със своите изводи, защото подлежат на критика, а със записа на участници в събитията. За парите, които са му изпращани на заточението Пъшков обяснява, че са били от вкъщи - богат бил. На въпроса кой ви каза, че попът е предател, Пъшков отговаря, "всички се съмняваха в него" и после започва да нарежда небивалици и противоречия. Тук някъде Гербов писа, че Левски се оплаквал, че Анастас и другите не разбрали, че той е главното лице. Ами как ще разберат като Левски тогава не е бил това, което е днес в националната памет - национален герой. Отношението към него тогава е било съвсем друго. Работата му е била безкрайно по-трудна, отколкото се подозира. Навсякъде е бил обграден от мнителност, дребнавост и робски страх. С прости, подозрителни и страхливи хора е имал всекидневна работа. Робството развращава, както казваше навремето Н. Генчев. Сещат се за него едва след неговата смърт. Всички са гузни, не само споменатите. Приятелите му си измислят "опити" за неговото освобождение, а след освобождението се опитват да се докарат кой от кой по-близки с него и т.н. Но вижте в бележника си какво пише: "у Марина за пастърма - 3 гроша; у поп Лукан за пастърма - 10; в Дръстене на къщата за шекер - 2 гроша; на къщата дето стоя за ядене - 20 гроша" и т.н. Плащал е по къщите, където е ходил, не е бил посрещан като народен герой и предводител. Гюрултията около попа я вдигат след един слух, който е пуснат за първи път от Величка, ако не се лъжа. Този слух става изгоден за Пъшков и Луканов и чрез него те отклоняват общественото внимание от себе си и от други золуми, които са вършили. А когато един слух го подхванат журналисти, писатели и историци дори, отърваване няма - всички се втурват участници в един филм, който сами са създали.

Но е бил притеснен, даже уплашен, както знаете, защото е мислел, че идват да му отмъщават. Мислел ги е за мъртви и т.н. Човек в такова състояние ще говори това, към което го насочват питащите, а добре знаем какво е мнението на Пъшков и другите по въпроса. С други думи, това сведение не е първостепенно, защото не се потвърждава при разговора на същия (Юсеин) с Куюмджията и даскала. Моето мнение е, че сигурните предатели всички ги знаят, а в Къкрина Левски е заловен при рутинна акция на полицията. А мераклии да го предадат, дори от Ловеч, със сигурност е имало.

А на забележката, че пред Куюмджията и даскала Юсеин не повтаря същото сведение, не обърна внимание.

Със собствените камъни по собствената глава. Как този цитат от извор доказва, че турците са знаели? Очевидно - никак. Турците тръгват да проверят съмнителен човек, а не да арестуват Левски. На мен ми се струва, че апологетите на предателството са апологети на мултипредателството. Двама сигурни предатели (Карагьозов и Общи, да не изреждам другите от следствието в София) не стигат, търсят се още.

Да, животните също имат, да речем, интелигентност, ум, не отричам това. Но при човека те са в пълнота и затова споменах само него. Имах предвид това, че интелектът и неговите свойства подлежат на емпирично познание. Следователно интелектът е форма на материалната субстанция - единствено достъпната за емпирично изследване. Нарекох го еволюционна форма, защото е имало времена, когато интелектът не е бил достатъчно развит, после се е развивал, изобретявал и т.н. А какво точно представлява интелектът от чисто биологична гледна точка е въпрос, който лично мен изобщо не ме интересува. Другата субстанция, дух-ът, не подлежи на емпирично изследване, а подлежи само на ментално конструиране. Но както се знае от един стар философ в ума (паметта) няма нищо, което преди това да не е било в сетивата. А когато в ума има нещо (бог), което не е било никога в ничие сетиво, то такова нещо реално (обективно) не съществува, а съществува само ментално (субективно). Затова написах, че "нематериален" и "създател" са несъвместими понятия.

"На заклана овца нож не вади". Само това е отговорил на въпроса на даскала "кой ви предаде Левски?". Някои тълкуват това като потвърждение, но Кацев-Бурски, ако не се лъжа, специално пита Стоян Куюмджията по повод на поговорката дали Юсеин не е казал нещо за попа, отговорът е бил - "не".

Понеже това не е възможно - интелигентен, но нематериален бог - е въведено учението за двете субстанции. Според което бог по определение няма досег с материята, защото е от друга субстанция. Ако пък имаше досег с материята, тогава не би бил никакъв бог, защото щеше да има своя определима от сетивата форма, която ще принадлежи на материалната субстанция. Интелектът очевидно е еволюционна форма на материята. Може да не е ясно съвсем точно какво представлява той, но съвсем ясно е кой е неговият носител - човекът.

Някой има ли сведение лично от каймакамина или това, което е казал, е само от устата на Бошнак Юсеин? Драсов, Луканов и Пъшков са "чули" от Бошнак Юсеин това, което им се е искало да чуят, а именно, че попът го е предал. Но на Стоян Куюмджията и на даскал Пано Рогозаров Юсеин казва само поговорката за закланата овца и за попа нищо не споменава.

За последно, за да не разводнявам темата на Киров. На разпитите в София не се е отказал от делото си, а последователно е спазил устава на БРЦК и Наредата, където се предвижда смъртно наказание за предателите. Да поеме вина какво означава, според теб? Да издаде всичко и всички, така ли? Няма друга алтернатива – отговорност като разкажеш истината за организацията и нейните дейци поименно, за взетите решения, да покажеш писма и документи... За първи път виждам някой да смята този, който не е предавал за морално непълноценен?! Точно това пише: „Аз на драго сърце давам упълномощението си назад и да се управлявам и аз от онова място“.

Въпросът е защо, ако те заболи зъб, да не дава господ, ходиш на стоматолог, а не четеш Стефан Цанев как да се излекуваш; защо, ако ти се развали колата ходиш на монтьор, а не четеш...; защо, единствено по исторически въпроси, се дават като "железни" аргументи на неспециалисти?! Защото историята минава за всеобщо интересна и лесна наука, т.е. счита се, явно, че не изисква някакви специални умения. Затова мнозина я грабят с разни користни цели. С последното изречение нямам предвид Цанев и другите, говоря по принцип.

И тримата са национално и интернационално известни академични историци.

Тук даваш друг източник по въпроса, а не коментираш обсъждания. Но, за да си коректен, дай тук и писмото на Данаил Попов до Каравелов два месеца по-късно, когато Левски вече е заловен, в което писмо обвинява включително брат си. Става въпрос за писмото, в което Данаил говори за простотиите на брат си, Общи и другите, и нарича Левски "най-добрият ни българин". Известен е фактът, че булевардните революционери от Букурещ са подигравали Левски като неук и прост и не са му признавали върховното водителство. В това няма нищо странно, по-скоро е тъжно. След смъртта му всички до един друга песен вече пеят.