Incorrectus

"Рационални сетива" е словосъчетание, което използвах в общ смисъл. Сетивата са неутрални. Рационален или ирационален е само умът, но не сетивата. Сетивата дават информация, умът я обработва и прави заключение. Но като организатор на сетивата умът е главно вътрешно сетиво, защото без него сетивата стават безсмислени. Сетивата, казва Кант, никога не грешат, а източникът на всяка грешка е съждението, което е връзката на обсъждания предмет с разсъдъка. Умът е рационално вътрешно сетиво, когато отразява собствената форма на предметите. При което той е източник на чисто познание, дори при изключени сетива. Т.е., ако веднъж съм видял, прочел за..., премислил за... явлението дъжд, не е нужно всеки път, когато трябва да кажа нещо за дъжда, да търся сетивно възприятие на това явление. Информацията като чисто знание я имам в своя ум и мога да я възстановя чрез функцията памет. В този случай източник на знанието е умът, а не сетивата. Но това знание е рационално сетивно знание, защото се основава на достоверна обективна информация.

А аз написах, ако прочетеш отново ще видиш, че под рационализъм в случая разбирам разумност, интелект, "които съставляват понятието рационализъм". Следователно няма друг модел, дори вярата трябва да се основава на разумността, а не на неразумността. Но повтарям, че не виждам смисъл да разговарям с теб, споменах поради какви причини. С този свой отговор ти добавяш още такива: няма как да разговарям по същество с форумен хулиган, който се заканва да раздава шамари на своите опоненти; няма как да разговарям с мракобес, който е първият световно неизвестен автор, който нарича светлите умове на Просвещението евтини шарлатании; няма как да разговарям с мизолог, който не иска да разбере, че неговият опонен под рационализъм в конкретния разговор разбира разумност и нищо друго. Може би, ако смениш тона, ще се включа отново с удоволствие.

За много години! Здраве и успехи на всички участници във форума! Както съм питал и други подобно твърдящи, но отговор не съм получил, питам и теб: с кое нещо, с кой орган, с коя функция на съзнанието човекът познава, ако не с разума, ако не с разумността, ако не с интелекта, които съставляват понятието рационализъм? Щом разумността не е единственото средство за познание, според теб, кое е другото? Предупреждавам те, че няма да успееш да измислиш такова нещо, защото зад способността за познание стои неизменно интелектът. Няма какво друго. Виж си, в крайна сметка, думите, които използваш - "рационален подход", "осмисляне", "осъзната". Очевидно е, че те са функция на интелекта. Вярващи и невярващи все с интелекта познават, защото няма с какво друго. Която, Премъдростта Божия, в християнската догматична и недогматична традиция има женска, т.е. материална, природа. С което влизаш в елементарно противоречие и демонстрираш пълно неразбиране на философията на Дух и Материя. А поради тази причина аз считам разговора с теб за безсмислен. За финал само ще кажа, че според теб явно и очевидно Материята е само съдържание. Но във философията тя има и едно друго основно значение, което е субстанция. Поради което Материята като пределна универсалия е също абстракция и не е преходна. Вселената - може би. А аз не съм наивен фетишист като теб да смятам, че под Материя трябва да се разбира единствено съдържание.

Обърнах ти внимание върху нещо конкректно и нямам никакво намерение да се препирам с теб върху всички въпроси, които повдигаш, по простата причина, че пееш същата песен - тази на Сириус и forgot. Което го доказвам с този твой цитат, където твърдиш, че рационализмът бил обречен. Рационализмът не е обречен, защото е единственото средство на човека да познава. Ампутиран и самоанихилиран рационализъм се заменя със своята противоположност - ирационализъм, което е равнозначно на неразумност, неинтелигентност и т.н. в този дух. Там, където свършва рациото, не следва откритието, а следва мълчанието. Ученият няма да говори небивалици за неща, до които рационалните сетива като такива не достигат. С Дух-а, между другото, се занимава сериозно науката психология. Но нейните изводи на този етап са, че Дух-ът не е Божи, а е функция на съзнанието, което е еволюционен продукт на Материята, понеже подлежи на изследване, измерване... И това положение ще бъде абсолютно валидно до поява на научно обоснована и аргументирана критика. Моисей аргументира мненията за разума на своето време, а не дава (Моисей) авторитетно знание за разума като такъв. Това имах предвид, което ти очевидно не го разбра и затова ме пращаш да чета за някакъв "байо", което аз, поради споменатата причина, няма да направя. По този въпрос чети другите теми в раздела, където надълго и широко съм се разправял с forgot и Сириус за субстанциалната различност на Дух-а от Материята, което е основанието за моето твърдение. И което тук няма да повтарям.

С forgot никой няма да се разбере по никакви въпроси. Той е тук, за да получава овации за своите тайнствени мистически способности, ако е възможно. Но и на теб, monte christo, има какво да се каже по този въпрос. Прозрението на Декарт, че Аз мисля, следователно Аз съществувам, неслучайно полага основите на европейската философия през XVII век. То е толкова важно, защото поставя в самите основания на човешкото същество мисленето и т.н. Днес, виждам, все още има хора, които не знаят това очевидно положение на науката за мисленето и като не намират разума у себе си, търсят го някъде другаде, в случая в Бог. На второ място, по определение Бог е Дух и по чисто логически причини на Дух-а не може да се припише разум. Защото разумът е еволюционен продукт на Материята, в случая на ума и на неговите производни. Освен това да се опознае абсолютният дух е задача, излизаща извън всеки възможен опит, отвъд ролята на ума, който обработва сетивната информация, което пък е обяснено за първи път от Кант и т.н. С други думи, да смяташ, че твоят разум се основава не в теб, а някъде другаде, в имагинерното нищо пък наричано то Бог, Вселенски разум и подобни познавателно невъзприемаеми предмети, е пълно без-умие. Каквото е казал Моисей би могло да се дава като аргумент в историята на религията, но не може да бъде аргумент в историята на науката за правилното мислене.

Нищо подобно, понеже споменатите имат различни форми на мислене. Предмет на хуманитарните са съдържанията на древните текстове, които се четат като думи. Четат се, Сириусе, в денотативно и конотативно значение, а не се въобразяват. И нямат нищо общо със съдържанието на понятията на точните науки. Според мен благоприлично е вие с forgot тук само да задавате въпроси и да четете какво ви отговарят хората, а да се упражнявате в писане някъде из паранауки...

Това пък е абсурд. Дори елементарните човешки цивилизовани отношения изискват да уважаваш другия като субект, а не като обект, т.е. предмет. Човекът не трябва да се мисли като предмет, какво да говорим за Бог, мислен като предмет?!

Със сигурност са съществували успоредно известно време, докато се наложи християнското. По-скоро по обичайното право са избивани сгрешили за щяло и нещяло. Християнското право е допускало много повече милост и човечност. За което има примери в Отговорите на папата. И не само там.

А мнението на Римлянина показва, че трябва да се копа, според мен. Което е и моето мнение, но по-добре да замълча по този въпрос, за да не увеличавам спама.

Няма дуел. Аз, както се вижда, съм готов да се откажа от разискване, за да се стигне до крайно решение. Аз не вярвам Снегаров да е сбъркал в този случай. Цитатът е пределно ясен и в него думата "власт" я няма. А какво е имал предвид, не искам да гадая. Любопитни неща по въпроса се съдържат в края на главата, където се споменава за отношението на Хоматиан към съдопроизводството. http://macedonia.kroraina.com/is/is_2_9_5.html

Езическите общества също си имат съдопроизводство. Което е било обичайно за славяни и прабългари по времето на покръстването. За него Борис е знаел (прабългарското), но нищо не е знаел за християнското и затова пита за него. Не е знаел за християнското, защото то не е било обичайно за неговото общество. Днес вече християнското е обичайно, защото са минали векове от покръстването. Добре. За да се приключи спорът какво трябва да призная? Че църковният съд има приматство над светския в България, че И. Снегаров лъже в споменатия негов цитат, че Климент Охридски е имал светска власт?

Пише, че не са имали принудителната сила на светския съд. Ясно е кой съд е бил по-авторитетен, според Снегаров. Християнският съд не се вписва в българското обичайно право, именно защото е християнски. Има извори, от които се знае, че княз Борис не е бил наясно с християнското съдопроизводство и е питал за него. Християнството наскоро е наложено в България, поради което не е обичайно, да не говорим за неговото съдопроизводство. Което е копирано от Византия и след години или векове се превръща в обичайно, но не и по времето на Климент Охридски.

А тестът казва ли през кой век се е зародила на Балканите?

Направих ви комплимент за стила, не за друго. Без ирония, казах. Няма да кажа, защото съм привърженик на тюркската хипотеза. Макар да не смятам историята за лингвистическа наука. Произходът на прабългарите ще се уточни не с лингвистически еквилибристики, а с мащабни археологически разкопки в Азия. Което, разбира се, е химера за нашата българска научна реалност. Сори за спама.

А който го познаваше какъв деликатен човек беше. Царство му Небесно! Ето ти, makebulgar, пример за това как се нахлува в науката с неумерено самопреувеличаване на собствената значимост, даже със самопрехласване. Забележителна по витиеватост на словесата анотация. Наистина забележителна, без ирония. http://www.helikon.bg/books/168/-Златното-съкровище-на-българските-ханове-от-Атила-до-Симеон_116393.html#book_info

А как опровергавате писаното от И. Снегаров - извор, цитат? Бих прочел с интерес опровержение на конкретното изречение на И. Снегаров. Мнозина са противоречали на църквата. Ако никой не е противоречал, то тогава светска власт е църквата, а не царят. Еретиците по българските земи ги има от времето на цар Петър. Съборите срещу тях ги свиква царят и той заповядва да им дамгосат лицата, както е в случая с Кирил Босота и неговият ученик Стефан. Което не би се случило без намеса на фактическа физическа сила - в разпореждане на царя, а не на духовника. Има също така примери за имунитет, при които на епископи е забранено дори да стъпват в определени имоти, да не говорим за разпореждане с тях и живеещите в тях. Какъвто е случаят с владиката Павел от сигилия на А. Слав. Където става въпрос дори не за миряни, а за манастир. Освен това показателен е фактът, че папите и патриарсите са предпочитали да се разговарят по църковни въпроси не с духовни лица, а с българските владетели. Въпросът беше имал ли е или е нямал светска власт Климент Охридски. Че е имал право на съдопроизводство, ясно. Но че църковният съд е бил върховна съдебна инстанция, щом никой не е противоречал на църквата, това подлежи на доказване. В крайна сметка нямаме основания да приравняваме църковния и светския съд като напълно равностойни в средновековното българско общество.

Това вече беше говорено, но не видях някой да опровергава цитирания Снегаров. Как правораздаваш, когато прилагането на присъдата "се предоставяло на добрата воля на самите тъжители"? http://macedonia.kro...s/is_2_9_5.html Лично аз не бих нарекъл нито архиепископа, нито комитата феодали. Ако този термин се среща в мои мнения, то е като цитат.

Това не става ясно от моите цитати. Вече казах, че в разисквания текст "не е уточнено по какви дела да ги съди - църковни или граждански". Самият Тивчев пише (стр. 44): "Трябва да се отбележи обаче, че централната власт не се отказвала напълно от своите права да се намесва като решаващ съдебен орган...". Очевидно кой е решаващият орган, според автора. Затова казвам, че от моите цитати не става ясна вашата хипотеза. Този списък няма да даде никаква изясняваща информация. Безсмислено е да се гадае по една дума само. Но ето по-определена информация от Теофилакт: http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt2.html#XVI Красноречиво сведение. Характерно за онова време отношение между двете власти. В което сведение не се съдържа доказателство за вашата хипотеза. В противен случай Домета е напълно излишен. От арбитражен характер, както пише Снегаров. Като учен - божи човек.

Там наистина пише (стр. 44), че Теофилакт е имал "право за някои простъпки да съди сам своите парици". Но не е уточнено по какви дела да ги съди - църковни или граждански. Препратка към историография или извор няма. Следователно с това нищо не се доказва. Че е имал военна сила също пише и има препратки към: писмата на Теофилакт (Theophylactus Bulgariae ...Epistolae, col. 444, 445, 456 и др.); Литаврин, Болгария и Византия..., 240-241. Прерових писмата на Теофилакт и нищо не открих. Което не означава, че няма такова сведение. Аз не открих. Четох и Литаврин на указаните страници и нищо не открих по въпроса за военната сила. Тази глава (стр. 44) е писана от П. Тивчев и за военната сила той пише, че нейната роля била да принуждава париците да работят и да плащат рента. "Без въоръжени отреди,...византийските феодали не биха били в състояние да накарат париците да работят...(пак там)". Тивчев споменава военната сила като правило за крепостите в региона и по онова време, а не специално като военна сила на архиепископа. Не ми се преписва сега целия цитат на Тивчев, но ако човек го прочете става ясно, че военната сила е била част от апарат за принуда, използван с такава цел, а не защото се е полагала по някакво правило на архиепископа. Затова се отказах да ровя подробно писмата, защото подозирам, че в тях Теофилакт е казал, че е имал на свое разположение военна сила, но не вярвам да е казал, че по закон (кой?) архиепископът има право на такава, за да заключим, че е имал и светска власт. В грамотите на Василий също нищо не се открива по въпроса.

Нищо не давам да се разбере. Обърнах Ви внимание за двусмислица, която допуснахте. И поисках извор за IX-X век, какъвто нямате, а не за XI век. Но както и да е. Не, не бих допуснал да ме изпитвате. Но ако дадете извора, с удоволствие ще му обърна внимание. Че архиепископът е бил съдия по църковните дела, това е ясно. Но от И. Снегаров знам, че по граждански дела права не е имал. Например тук: http://macedonia.kroraina.com/is/is_2_9_5.html

С тези неща съм, общо взето, съгласен, но те са може би за другата тема за съзнанието. Тук употребявах думата "ум" в най-общ смисъл, заради дъъългия разговор, който водим по този въпрос със sirius и forgot. Пък дали се разбрахме по въпроса, че познанието има материален, а не извънматериален характер, все още не знам.

Ако имах предвид разума, щях да го назова. Далеч по-нисши в еволюционната редица същества от човека имат мозък, а следователно някаква форма на ум като организатор на сетивните импулси, без да са социализирани. Очевидно е, че ум не е равно на разум. Всеки има ум, но не всеки има разум. Идиотът има ум, но няма разум.

Светска власт е управител. Оплетохте се, професоре. Би било подигравка, също така, Теофилакт като изброява подробно всичките му дела да не каже дума поне, че е бил управител на област и коя област, че е надзиравал армията и т.н. Извор нямате, иконата по никакъв начин не доказва светска власт. Въпросът е за каква цел Ви е нужно Климент да е имал и светска власт? Каква работа Ви върши това? Това ми е интересно.

Например с полиграф или с диагностични тестове, които измерват познавателните способности, паметта, логическото мислене и т.н. Даден е от Природата като Майка на всички неща и като неин еволюционен продукт.

От естеството се дава като съдържание на човешкото опитно познание. Умът подлежи на измерване и диагностика, неговата дейност е всеобщо достъпна зрително, слухово, вкусово, обонятелно и т.н. Има си свои науки - гносеологията (дял от философията) и когнитивната психология (дял от психологията). Освен това, понеже виждам, че някакви опасения замисляш, още от времето на Декарт се знае, че всяко нещо може да се постави на съмнение, но не и положението "Аз мисля" (ego cogito).