Incorrectus

Доста е, че не лъже страдащите с напразни обещания. Прави каквото може на този етап. Все пак психологията е на около 100 години. Когато направи 2000 като християнството, тогава някой ще сравнява постиженията на двете. Разбира се, че психологията изобличава религията, защото мисли духовния живот на човека за психичен по произход. А не за божествен, което трябва първо да се докаже.

Или от техническия прогрес. Днес факирските номера не минават, защото някоя камера ще ги хване. Както се случи с уж живия бог Сай Баба и камера на BBC. И със слънцеядеца Манек в един ресторант, хаха. forgot, новото е, че психологията не замени религията, а я изобличи като социален, а не като божествен феномен. И това стана чак в кр. на XIX и нач. на XX век, когато психологията се появи като наука. Пък и не може да я замени, щото в религията се вярва, а в науката се доказва и се показва. Така двете са несъвместими.

И какво лошо има в това? Много ясно, че така трябва да прави всяко национално отговорно правителство. Аман от криворазбрано човеколюбие, при което служиш на човечеството, но не и на собствения народ. Не искат, а дават, американците. По плана "Маршал", по доктрината "Труман". Което го правят с лични интереси, а не щото са с добри сърца, разбира се.

Интелектът може да оценява сетивни реалности и ментални реалности. Менталните реалности не е задължително да са обективно отражение на информацията на сетивата, може да се дължат на собствена фантазна дейност на ума. Към която спадат факирските лъжи за астрални проекции и други реалности. А тези лъжи са плод на неразбирането, че умът може да възприема, но може и да създава. Когато човекът не си дава сметка кое е възприето и кое е измислено, започва да си въобразява и да нарича субективните реалности обективни реалности. С други думи не слушай факирите, които се самопрепоръчват за много знаещи и много можещи. Те са просто много невежи.

Което не доказва важността на мозъка и на тялото. Които са всеобщо банално явление, за разлика от ума. Всеки има мозък, но не всеки има ум.

Какво казваш? Каква теза защитаваш? Какъв извод правиш от тези твърдения? Най-важен е умът, мозъкът е 1000 грама вещество.

Като не е всичко съзнанието, кое е всичко? Съзнанието е постоянна величина в неговите форми, които са следните: будност, сън, сънуване, безсъзнание. Чрез паметта, която е функция на ума, а не на Аз-а, човекът запазва самоидентичност при преминаването на тези форми от една към друга.

Как да не е константа?! Много ли често и по колко пъти на ден Ви се случва да губите съзнание? Съзнанието и интелектът са същност на азовата самоидентификация. Без съзнание няма Аз. А без Аз съзнание може да съществува. Но това, че някой няма Аз, биха го установили други за обезазения индивид. С други думи, ако някой счита себе си за производна на съзнанието, за нещо по-различно от съзнанието, то тогава наистина въпросите нямат отговор нито за него, нито за безупречната логика. Съзнанието е всичко, Аз-ът е нищо и много често може да се сменя. Предпочитани заменими Аз-ове са този на Христос и този на Наполеон. Жалкото обаче е, че като заемеш Аз-а на Наполеон, например, не придобиваш неговите качества.

И какъв е проблемът тук? Препоръчваш автентичното християнство, езичеството или и двете? Автентичното християнство вирее само в академични среди, защото там го познават. Езичеството никъде не вирее, защото за него има само слухове. Няма извори. Останалото, масовото изповедание, е нищо повече от палене на свещи и целувание на икони. Духовните измерения на покръстването са най-съществените. Защото от могъщата християнска българска държава отдавна вече нищо не е останало. Остана ни едната писмена култура, наследена от покръстването. В противен случай нищо не би ни останало.

Нямаш никакво основание да ревеш, понеже православието, което е традиционната религия в България, никак не е мисионерско, в сравнение с другите християнски деноминации. Освен ако любовта ти не е в режим на инфлация, за да обичаш горещо целокупното човечество. Будителите са дейци на културата и просветата, които имат положителна роля в националната, а не в църковната история. Я кажи името на един БГ будител - отровител, че не мога да се сетя за такъв?

Тези с автопроизшествията могат да шофират, ама не знаят или не искат да спазват правилника, което е същото. Затова правят произшествия, защото не спазват ограниченията, знаците. А знанието за правилата се съдържа в една книга, която се нарича Правилник за движение. Затова сега се чудят какво да ги правят тези с личен опит по твоя критерий. Как да ги интегрират в обществото. В сравнение с тях ти си аматьор в своята "теория" на познанието и ти е нужна допълнителна специализация. Защото те и буквара не признават като средство за познание. Карат на баш чист собствен опит. Щеше да има нещо вярно в това, което казваш, ако знанието беше вродена способност на човека. Ама не е. Без образование и без прочетени книжки, човекът не разполага с никакъв личен опит, защото такъв човек е твърде елементарен и първично биологичен. Да не говорим, че при твоя вариант знанието е невъзможно, защото е твърде субективно. А знанието като такова борави с общи категории, които са недостъпни на този само с личен опит. И това се знае не от вчера, обсъждано е още по времето на Джон Лок.

Темата е Причина за вяра в Бог. Лично аз с удоволствие приемам да прочета нови мнения на новодошли в темата.

Като напишеш тук не 3, а 3000 поста, тогава ще разбереш.

И тук не можа да познаеш от първия път. Терминът е колективно несъзнавано. Осъзнава се несъзнаваното. Несъзнателното не се осъзнава по простата причина, че то е НЕ-СЪЗНАТЕЛНО, хехе. На мен винаги ми е било интересно защо тези с пристъпи за всемогъщество две думи на кръст не могат да запомнят? Обидите са вече гарнирани с клетви за умирачка на чист врачански словоред.

Няма какво да давам. Посочвам собствените ти нелепости там, където си употребил нещо различно от обида и възклицание. Позитивен разговор ще водя с човек, който дискутира и уважава очевидностите. И който може да се еманципира от трепетното чувство. Терминът на К. Юнг е колективно съзнание. "Колективно съзнателно" е нелепост в твой стил. За никакъв не се мисля. Тук падна жертва на собствената си оценъчна неадекватност. Не си мисли, че всички смятат писането на този форум за автоеротична процедура. В хуманитаристиката е така - книгата предшества опита. Тези с илюзия за автономност нямат работа там - в хуманитаристиката.

Ще ти подскажа, а ти ще се сетиш сам, sirius. Страхът е чувство, а чувството е усещане, макар да има тънка разлика между чувство и усещане. Чувството е по-висша форма на усещането с привнесен елемент на съждение. Чувстването или усещането е функция на съзнанието, на психиката, ако така ти се струва по-ясно. Разбра ли сега кое е сетивото? Не лицензи, защото няма кой да ги издаде. А аваризи трябва да плащат Ню Ейдж гурувците. Та да има някаква полза от тях. За обикновената човешка вяра не предлагам такива принудителни вземания. Защото тя е личен избор и е достойна за уважение, понеже не се натрапва. Тя касае индивида, а не другите. Говоря за вяра, която се пропагандира с бизнес намерения или други неизвестно какви намерения на форума, публично.

В начало, а не в началото, както ти казваш, беше Словото, да. Не си ти тема на разговор, би било голяма чест. А само и единствено твоите текстове обсъждам. Затова те призовавам да обсъждаш текстове с текстове, а не с възклицания. "Баце" ще наричаш баба си от Враца, а не мен. Аз те наричам само forgot, каквото е форумното ти име. Моето кардинално мнение е, че вярата в Бог има своята роля в човешката история и тази роля съвсем не е изчерпана. Въпросът обаче е, че всяко твърдение на този свят изисква своето доказателство. Когато някой през 21 век твърди, че вярва, то той трябва да може да легализира своята вяра чрез спазване и уважаване на съответната религиозна традиция. Не познаваш традицията, нямаш легитимна вяра, не вярваш. За това става въпрос. Оттук произтича един друг извод, който е перифразирано от мен твърдение на К. Юнг. Няма наука за човешката душа без история. Защото съвременните преживявания на човешката душа се легализират с исторически паралели. Няма друг начин. Без исторически паралел преживяването е самомнение и бесовска гордост, демонстрирана нашироко тук. А няма исторически паралел без чинно четене на исторически книжки. Това е простата логика, която в една или друга форма защитавам.

Не може. Опознават се психическите образи, а не психиката. Които са ментални и имат две форми на произход. Опознават се също някои телесни симптоми, които са в каузална връзка с психиката, но чак натам нямам намерение да се разпростирам точно с теб. Не се измъквай позорно. Назови сетивото или се извини за манипулациите и лъжите по темата. Тук четат любознателни деца и някое може да си помисли, че медитацията е седене в безмисловно тъпоумие по твоите препоръки. И изобщо не става въпрос за религиозната медитация само, която е празна работа. Става въпрос за социалната вреда от заблудите, които разпространяват недоучени съвременни лъжеучители и техните почитатели, че със седене и блеене в паранормалното човек може да си реши личните и обществените проблеми. Затова няма да те оставя да разпространяваш подобни суеверия, защото те са плод на непознаване на източната и западната религиозна традиция. Измислете си нещо ново, не баламосвайте любознателните с кич индустрия на самоутехата, която се основава на вулгарен недоразбран прочит на древните учения.

Ама тук по темата става въпрос не за проблеми на прохождането, а за теология. Следователно тук е препоръчително да дават мнение много опитни юзъри - хуманитаристи. А те натрупват своя опит чрез четене на книги, защото няма друг начин. Книгомразците пък, нека също участват, нямам против. Но нека питат и мислят върху разговорите, а не да обиждат и наставляват. Защото те нямат никакъв опит в хуманитаристиката. Дето казваш, че духовността не е лъжица... Но също така не е кич идеология на книгомразието. Как пък не мога да се сетя за нито един духовен човек, който да е мразил книгите?!

Еволюционно развитата психика се нарича съзнание, на което на върха стои умът. Психиката не се осезава като "вътрешно", защото инструментите на осезание са психични. Тя е осезаващото, а не осезаваното. Може да си въобразяваш, че нещо е вътрешно, но това не значи, че осезаваш психиката, защото основната й функция е именно познавателната. С други думи, говориш безсмислици. Ще отговориш ли на въпроса ми кое е сетивото и кое е вътрешното, което ти се привижда?

То се вижда докъде. С прости думи казано, когато една книга те учи да заместваш един аз с друг аз, такава книга те бута зорлем към шизофрения. Махни тези книги и чети тези, в които не е казано, че интелектът наблюдава паранормални щуротии, а е казано нещо съвсем друго: "Nihil est in intellectu, quod non prius fuerit in sensu".

Това не би трябвало да ви интересува. В историята на еволюцията финото предхожда грубото, а не обратното. Т.е. съзнанието като еволюционна форма на материята предхожда, така да се каже, телата и е всеобщо разпространено явление. Би трябвало да ви интересува дали ще съществува самосъзнанието. Което е уникално и го притежават малцина от организмите. В момента отговорът на този въпрос е отрицателен, до поява на противоположни доказателства от научен характер.

Радвам се, че проблемът е оправен. Изтрих еднакви мнения, които бях пуснал, преди да се усетя, че има технически проблем.

Няма да си губя времето да ти отговарям на всичко. Само на едно. Човекът притежава око (зрение), ухо (слух), нос (мирис), език (вкус), тяло (осезание), ум (мислене). Тук спада и интуицията, която е функция на ума на базата на информацията на сетивата, разбира се. Това са сетивата, а в Индия наричат ума вътрешно сетиво и са прави. Всички така споменати сетива дават специфична информация за обектите. Умът обобщава тази информация и затова е наречен вътрешно сетиво. Защото без него сетивата са безсмислени. Човекът, оставен само на сетивата, е амебоподобен плазмодий, което състояние ти го пропагандираш на форума, понеже си мизолог. Айде сега кажи да те чуем всички, информация от какво "вътрешното" и кое сетиво го дава: зрение, слух, мирис, вкус, осезание, мислене? Ще посочиш какъв вътрешен обект е това "вътрешното" и кое от споменатите сетива дава информация за него. Щом искаш, ето ти супер елементарна емпирична психология. Предупреждавам те, че няма да успееш и за пореден път ще се посрамиш, заради своето собствено агресивно невежество. Защото споменатите функции на съзнанието дават информация за външни обекти, каквито впрочем са всички обекти - външни на субекта. Трябва да си измислиш ново сетиво, неизвестно на науката. Пък после ще преценяваме кой е емпирик и кой е просто лаладжия. Повтарям, назови сетивото и т.нар. от теб "вътрешното", ако обичаш?

Давам пример. Седиш в медитация над обекта "дим" и мислиш върху дима. Първо трябва да видиш дима и огъня, ако искаш върви ги помириши, за да включиш повече сетива във възприятието. Събираш инфото на сетивата и започваш да мислиш, ама не е нужно да мислиш наглас и да си говориш сам, да вербализираш. След това, ако направиш правилен извод върху информацията от сетивата, изведнъж ще ти просветне, че причината за обекта дим е обектът "огън". Готово, имаш истинско знание върху причината на дима, без да са ти били нужни езици, вербализирания, екзистенции и т.н. И това се нарича ментална визия. Оттук до края на живота ще имаш тази ментална визия и няма да ти е нужно всеки път да мислиш върху дима, защото ще знаеш, без всеки път да ти е нужно да възприемаш (виждаш) дим и огън, за да проверяваш. Просветлил си се върху обектите дим и огън, а това е станало възможно, не защото не си размишлявал, а точно защото си размислил върху обекта на медитация. В противен случай, според теб, медитацията щом не е размишление, какво е? Физиологичен процес на кой орган е тя? На з..ка, вероятно. Има и по-висши нива на медитация, които принципно не се различават. Върху другите два обекта. Но когато разбереш това ниво за начинаещи, тогава ще ти кажа следващото. Осъзнаването е ментален акт и точка по въпроса. Неразсъдъчно било осъзнаването, как пък не. Не разсъждавай и чакай да осъзнаеш нещо, хаха. Не се опитвай изобщо да убеждаваш, че трябва да се обезумим, за да станем по-осъзнати, алооо.