Incorrectus

Въпросът е кое всъщност е онова което е възприемащото и кой е оня възприемащия? Въпросът е там, че възприемащото не е нещо а някой .Т.е. имаме не обект а субект !

Възприема нещо, а възприятието, както констатира нещо възприемано, така констатира и някой възприемащ. Можем да разполагаме само с усещане за възприемащ; да дискутираме върху усещането за възприемащ, но не и върху възприемащия.

Ако смятаме, че възприемащият е от съвсем друго брашно тесто, трябва да се местим в раздела "Теология".

Или въпросът опира в това да се определи разликата между обект и субект.

Да, това е привидно заплетеният въпрос.

Главният козък е материална структура докато "Азът" , душата , не са материаялни. Те са авторефлексия , те са оценяващ процес който се самонаблюдава и възприема оценяващото като себе си .

Тогава са продукти на материалното, проецирани и обратно възприети като феномени.

Спете спокойно, има си

Йоан, в 1:18, е на съвсем друго мнение. Аз по темата съм свободен спекулантин, ама ти, Глишев, поне спазвай катехизиса или поне примирявай противоречията в него и в своята вяра.

Ако беше казал, че си го има субективно, щях да се съглася и да обсъдим по този въпрос допълнително.

Съжалявам, но психологията не е наука, която изучава душата. Както пише в уикипедия: Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.

Няма такова нещо човешка душа, а още повече пък като факт.

С някои от тези неща се занимава когнитивната психология, с други - друга. Не вярвам да не знаете, че съществуват различни типове психология, които имат своите инструменти за различни житейски случаи.

Нематериален, несъставен и все пак рефлектиращ. И не Себе Си, а върху Себе си. Кога съм казвал, че е материален?

Не си казал, но така трябва да се разбира твоето твърдение. Процесът "рефлексия" изисква поне две неща: едното да се отразява в другото. Не може Бог да е несъставен, но да рефлектира. Ако рефлектира, означава, че е поне двусъставен. Ако е несъставен, не може да рефлектира.

И двата случая концепцията за Бог подлежи на критика, защото в първия случай (ако е несъставен) няма никакви инструменти за действие спрямо материята, да не говорим, че не може да притежава разум; във втория случай (ако рефлектира) Бог е обикновен човек.

Че той изначално рефлектира върху Себе Си, нали е хем несъставен, хем триипостасен

Ако е несъставен, с какво рефлектира? Рефлексията предполага съставност. Рефлектира интелектът, който е фин материален инструмент.

Казваш, значи, че Бог е материален. Ако не е материален, значи е духовен и хептен не може да рефлектира себе си.

Добре, да приемем, че съществува подобна "Първопричина". С какви основания ще и приписваме свойствата, традиционно асоциирани с Бог - всемогъщество, всезнание, опрощаване на грехове... Първопричина може да бъде и някое физическо явление, дори още да не ни е известно. А да го наричаме Бог би било най-малкото подвеждащо.

Ако първопричината е разумна, ще трябва да е била способна да рефлектира нещата, които там са били налични като изходен материал за творението. Основната функция на разума е рефлексията, следователно първопричината е обикновено явление, защото успоредно с нея са съществували податливи на рефлексия неща. Бог нали вижда в "ума" си нещата безначално и цялостно, от началото, до края. За да ги види, е имало един момент, когато не ги е виждал, защото те са преди него. Това, между другото, го има в много митологии, където се казва, че божеството първоначално е било заспало и несъзнаващо.

Глишев, казваш за някаква подредена къща. Знаеш ли какви хубави картини рисуват слонове и др. животни? Прикрепят им четка и те мажат, сменят им само боите.

Не може да е заради атрибутите. атрибутите са атрибути, но от тях не следва, че това нещо е Бог. Може да е нещо друго.

Теолозите спекулативно са облекли своя човек в тези атрибути. Но никой не знае какво е това нещо.

Те казват. От това следва това, от което пък онова, и това не може да е нищо друго, освен Бог. Е как да не може. може да е всичко. Няма категорично доказателство, че е Бог. Повтаряме се, защото ти не доказа категорично, че първопричината е Бог.

Нека е Бог, аз нямам нищо против. Но да не се твърди, че Бог е разумното начало. Ако се отделя в гората и подивея, ако аз съм последният човек, ще виждам навсякъде една жива, трептяща, раждаща и умираща, но напълно неразумна, безсловестна, тласкана от слепи инстинкти природа. Единственото потенциално разумно ще бъда аз. Това за себе си трябва да може да си каже всеки човек.

А ако нещо ми проговори и се нарече Бог, няма да му повярвам, ще го помисля за психотичен призрак, защото гласът ще идва отвън към мен, а нали аз ще бъда последният човек. Щом ще дойде отвън към мен, значи гласът ще си е пак мой, защото аз не може да съм и там, и тук. Аз съм само тук, поради което това е мой проектиран, следователно несъзнаван като мой, глас. Това се е случило с Йоан в Откровението и с мнозина други мистици.

Според мен е светотатство да се кланяш на хилядолетни призраци, а да подминаваш човека. Наистина Анселм, Тома и другите, които споменавахме, са дали своя принос в историята на човечеството и не отричам това. Наистина ги уважавам и не ми е хрумвало да се меря с тях. Но един съвременен първолак знае много повече и адекватни неща за природата, например, от цялата средновековна "наука". В този смисъл си казвам спокойно мнението за древните мислители.

Основен атрибут на първопричината е задвижването. Задвижването изважда от равновесието в себе си, при което антагонизира частите. Кое е тук светотатственото?

А за първопричината..., нека назовем някои основни нейни следствия (защото по следствието можем да спекулираме) в макро и в микро света.

- Далечната вселена ли е разумна, ако да, в коя нейна част се помещава разумът, а може би във всички части?

- Микросветът ли е разумен, атомът ли, електроните ли, или всички те заедно?

За всеки е ясно, че в познаваемото пространство, затворено между микро и макро света, единственото разумно е човекът и ни бог, ни дявол там дума не могат да обелят, ако не им напише някой човек словото.

Да, тя има тези качества. Да, тя е първопричина.

Но кое я прави божествена? Изобщо на какво основание?

Виж сега. Има първопричина. Тя има изброените атрибути. Ти я наричаш Бог. Аз я наричам Б-ллл-мкс2.14.

докажи ми, че е Б-ллл-мкс2.14, а е Бог.

Ако продължиш да настояваш за Б-ллл-мкс2.14., след неопределено индивидуално обусловено време (в колективен смисъл са достатъчни, виждаме, 2000 години ) Б-ллл-мкс2.14. се превръща в доминантна на твоето съзнание нагласа по определен тип въпроси = Бог. Не по всички въпроси, а само за едно. Т.е., ако нещо те заболи (да не дава Господ), ходиш на лекар, а не на баячка; на работа ходиш с кола, а не на кон и т.н., но вярата и представата за Бог, са ти далечно и дълбоко от мрачното и суеверно Средновековие.

Това е несериозно, наистина. Та дори само с аргументи от езика някакво неоправдано название ще отпадне от само себе си. пък и не опират нещата до названието, а до качествата. За мен е достатъчно, че я има първопричината с тези атрибути. Тя, а не нещо друго е обект на религиозната почит на православната и католическата Църква, както личи и от Йоан Дамаскин, и от псевдо-Дионисий, и от Анселм, и от Тома.

Ще се окаже, че църквите и ти сте неосъзнати сатанисти. Защото първопричината не е разумното начало, а е дълбоко неразумното и деструктивното. Изважда от равновесие една уравновесена в себе си система и тласка към развитие, остаряване и смърт. Освен ако някой не се наеме тук да доказва, че светът е създаден от нищото.

По-интересен, но и по-сложен е въпросът каква ориентация възприема творението? Атрибут на първопричината е задействането. Задействането обаче винаги е заради себе си или заради друг. И в двата случая Бог не влиза в сметките.

Не, "просто и несъставно" не значи непременно неразумно. Тук опираме до другата дефиниция - тази с притежаването на всички блага.

Колкото до мисловните категории, отдавна няколко по-умни от нас глави са защитили добре схващането, че някои мисловни категории по необходимост са и обективно съществуващи. Като например Бог.

И чия е тази глава, за да не гадая? Обективно, Глишев, съществуват обектите, които имат форма, измерение, а следователно са подложени на световните стихии - остаряване, разрушаване... Да е като Левиатан огромен този Бог, пак ще му дойде краят и следователно не е Бог. Освен това обективното принадлежи на материята, която не е Бог, според религията.

Ама, драги мои събеседници, то отдавна е казано, че това, което би отговаряло на условията да е непричинена първопричина на нещата, би било просто, несъставно, притежаващо в неимоверно голяма степен всички блага и по-голямо мислимо от всички други.

Просто и несъставно, добре, но неустановимо, поради което. Наречи тогава древния атом Бог, но няма да ти хрумне да твърдиш, че е разумен.

Какъв пример даваш за несъставно, за да те разберем всички ние? Трябва да дадеш конкретен пример за конкретен предмет, иначе ще възразим. Ако не можеш, ще трябва да се съгласиш, че простото и несъставното разбира се съществува, но само като мислима категория; като средство на любители на мисловни еквилибристики, но нищо повече. Какъвто е вашият Бог, впрочем.

Само едно не мога да схвана при вярващите - що си мислят, че това непознаваемо и причинително Начало е натворило цялата тази Вселенска Сложност и дори противоестествена нечовечност (вакум, безброй обекти, неподходящи за нашия биологичен вид, лъчения от всякакъв характер и обикновено с убийствен ефект върху нашия биологичен вид, липса на вода и прочие и прочие) в такива огромни размери спрямо нашия свят, а пък основната му цел бил точно и само човекът - образ и подобие? Явно, тепърва ще трябва да чакаме нови издания на Светата книга с последващи откровения и напътствия - нали Глишев обясняваше, че Бог се съобразявал с интелектуалното ниво на паството си като му поднася инфото по Въпросите (сравни Стар и Нов завет)?

Или човешката надменност се е самовъзвеличавала до такава гротескова мащабност, че е изхвърлила недостига на човечност в далечния космос като антропен принцип на един мечтан окачествен космически човек, наричан Бог. Защото каквото и да си говорят в църквите, от антропността не може да се освободят. Нека тук само споменем двете природи на Христос, без които няма християнство.

Мда, само дето Гаунило е спаринг-партньор на Анселм и накрая му целува ръка. Тома е по-скоро продължител на Анселм с други средства, Кант пак стига до почти Анселмовото "нравственият закон вътре в мен", а без Лок мога спокойно да мина

Виждам, че модерната философия направо я игнорираш. Твоя си работа.

Но доказателствата за Бог са философски, а не собствено религиозен въпрос. Проблем на физиката също не са, освен на Б. Палюшев, ама това е друг въпрос.

Е, не бил всемогъщ заради камъка на Айнщайн Вече обясних защо това е софизъм, привиден парадокс. Наистина, повтаряме се, досадно е.

Това за логическите абсурди се поправя с четене на сау Анселму, което пожелавам всекиму. Колкото до ума, ами че чий да е, ако не човешкия? Това с мравката и слона е просто фигура на речта, дори не си струва да се мисли по него. Иначе вероятно мравките и слоновете вече щяха да са го обмислили в трактати

Впрочем, това ме подсеща за един интересен проблем.

Човекът е разумна смъртна твар. Неразумни са останалите смъртни твари. Казано е обаче: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". Безумецът все още човек ли е?

Това на майтап, де, не се обиждайте.

С четене на монаха Гаунило се поправят логическите абсурди на Анселм. Тома, Лок и Кант също отхвърлят логиката на Анселм.

Бих го нарекъл инфантилна мечта, продуцирана от човешката детска градина.

Няма нужда. Човекът вече се е дипломирал, а може да е станал професор в тази сфера

Като е отвъд, няма никакво средство да командва тук. Ако ще се разпорежда тук, тук ще трябва да бъде.

Такова схващане не върши никаква работа на религията, която да не може да говори за своя Бог, за Църквата - да не говорим.

Теолозите... и те ще останат без работа.

Не им мислим злото. Ще станат добри психолози, има такива вече в руската църква психолози-попове. Говорят много смислено и душеполезно. За човека говорят преимуществено, от което има полза, а не за имагинерния Бог.

Аз пък пак ти казвам, че непричинената първопричина не е Бог. откъде реши, че е Бог? Всъщност, по всичко личи, че непричинената първопричина всъщност е една особеност, свойство на вселената и законите й, която се проявява на всяко едно ниво.

това е последното ви скривалище.

И още по-ясно, непричинената причина за всичко е само материята. Бог, ако наистина е Бог, трябва да е трансцендентен на вселената, както подобно казва Йоан и други. Да е трансцендентен, за да не се омаскарява и ограничава чрез вселената, което е недопустимо за един уважаващ себе си Бог. Християните го слагат и във вселената, като така го профанизират необратимо, за идол го представят, ама това тях не виждам да ги притеснява. Друг е въпросът, че ако е наистина трансцендентен, той е напълно непознаваем и е по-добре изобщо да го изключим от сметките като несъщестуващо.

Ако е във вселената, не е Бог; ако е отвъд вселената, кой смее дума да каже за "него", без да стане за смях?

каква е представата на вярващите, и каква е представата на невярващите, няма никакво значение, защото представата е нещо субективно, и отвъд нея стоят обективни неща, които ги има независимо от представата за тях, и ги е имало много преди да има вярващи.

И изобщо не е знание, представата. Павел ги говори такива калпави философии за вярата и представата, до евреите, въпреки и да казват, че там нещо с превода не е наред. Да си представят вярващите, каквото си искат, но да не бъркат представата със знанието. Това е въпросът.

Ами , като я познаваш догматиката , защо питаш , ми не си отговориш сам???

Признаваш, значи, че дуализмът не е глупост. Няма къде да ходиш. Прощава ти се брате горделивото изказване. Понеже много са изнаписали тука, като го прочетем после, ще се включим да поддържаме актуалния разговор.

Като философия Християнството е любов, а като религия като любов към Бога и човека. Къде е мястото тук на Ариман ??? Мисля, че е аутсайд.

Айде сега, ще се залъгваме с въздишки и сълзи. Кажи за Светая Светих, за догматиката ми е думата, за истините на вярата, предадени в систематичен вид..., където тези приказки не вървят.

Дуалистични глупости.

Рицарю, а сега кажи, да те видим спец ли си в тези работи или само разлайваш кучетата: като философия християнството е дуализъм, а като религия не давате да е дуализъм, следователно трябва да е монизъм. Кое е вярното, отговори?