Incorrectus

Некоректний и Лилава, без поповете и без Църквата варварите просто щяха да видят сметката на античното наследство без остатък. Днес може би още щяхме да си говорим за Один и Тор, ако не се бяха появили християни и църковници като Франсис Бейкън, Василий Кесарийски и Тома Аквински.

Пропусна да споменеш Кирил Александрийски - един също много заслужил за античното наследство отец. В неговото житие, православното, пропускат да посочат религиозната принадлежност на беснеещите из Александрия тълпи.

Щях да чета с удоволствие апокрифи и трактати на еретици, щях да имам по-пълна представа за миналото, но това ми е безвъзвратно отнето от нахални цензори. И за Один, да, защо не?! Пък и не бих делил варварите по религиозна принадлежност, особено в доминираното от християнската нравственост Средновековие.

Съвременната цивилизация се основава на принципите на либералната демокрация, които се появяват, са преоткрити, горе-долу от Джон Лок насам. Това е несравнимо, а за приемственост в техниката и емпирията със Средновековието, съвсем няма какво да говорим. Ти май се майтапиш, че днес всичко дължим на християнството?

Цялата наша днешна цивилизация може да говори каквото си иска, но произходът й е някъде в гънките на светоотеческите раса.

Това е като старата приказка за произхода на човека от маймуната. Маймуната е на 30 милиона години, примерно, но до днес никоя не е проговорила. Та такова горе-долу е съотнесението между християнство и съвременна цивилизация.

По-скоро Просвещението, Волтер, Индустриалната революция слагат началото.

Е, аз досега не съм измислил нищо по-добро от Тома и Анселм (и не вярвам да измисля), а не смятам възраженията срещу тях за убедителни - по-скоро ги имам за резултат от неразбиране на двамата автори.

Глишев, така и баба знае. Ти ги спомена, пък ние сега да ровим за цитата, който имаш предвид. Кажи, напиши.

Уви, от мен повече не може да се изстиска.

И аз се бях наканил, ако кажеш, да спираме?

Бе аз като чета Тонката, не мисля, че намирам солипсизъм.

Наистина, нека тя да си каже, ако желае, каква е, не е моя работа.

На друго сега обръщам внимание. Какъв е органът на познание на наречения тук (в цитата) "човешки дух"? Да се посочи по възможност къде се намира в тялото, в природата, в психиката и къде по-точно в нея? Разбираме само, че е човешки, обръщам внимание. Но познаваме сетива и ум или по друг начин казано мислене, чувстване, интуиция, възприятие. Това са известните на човечеството функции на съзнанието, ако щете на психиката, друго известно няма. А духът, щом е човешки, също го слагаме тук като една от функциите на съзнанието. Следователно защо е този шум относно "обективността" и "истинността" на възприятието чрез дух (?!), което е напълно неразбираема и неизвестна форма на възприятие, пък и очевидно се ползва от средствата на съзнанието? Вярващият, както невярващият и идиотът, все от ума се ползват, защото няма от какво друго, но вярващият казва, че не е така. Вярващите с друга анатомия ли се раждат?

Пак да кажа, сетивата са напълно достоверни доказателства, защото нямат съдна способност, според Кант, а не според мен. Т.е. сетивото никога не лъже. Заблуждава се умът, когато бърка сетивно с ментално възприемаемо (това относно нашия разговор).

Духовната реалност съществува - "органът",който я опознава и регистрира това е човешкия дух, който също принадлежи към тази реалия. Същият този дух в края на крайщата опознава и регистрира и материалната реалия - той оличностява дори нея, защото сетивата усещат, разума възприема, а представата, понятието принадлежат на човешкия дух /да дам ли доказателства за субективността и в усещането, и във възприемането и пр.?:/. Разбира се, това може да се обективизира, но обективизираме нашата субективна, личностна представа за света около нас. И ако този "орган" е измамен в едно, то е измамен във всичко. Ако всички тези хора, които имат опит в духовната реалност се лъжат, то значи нашия дух е погрешим и в материалната реалност, защото тя такава, каквато нашия дух я възприема.

Та така и не ми отговори на въпроса, кое е доказателството, че материалната реалност съществува, а не е лъжа на сетивата, разума и пр. Т.е. че не е психологическа измама. Сетивата не са достоверни доказателства - много неща, извън чувствителността на нашите сетива, съществуват... Кое, че много хора имат същите психологически преживявяния? Е, и духовната реалност мнозина я достигат, опознават... Кое?

малиии тази тема поставя нови рекорди по офф-топик

Ето още един.

Във философията, така както всички пътища водят към Рим, всички теми, ако са добре обсъдени, трябва да доведат до въпроса за битие и съзнание.

Няма нещо, което да съществува в материалния свят и това да не се установява чрез психологически акт и оттук по твоята логика трябва да изведем логическото заключение, че света е творение на човешката психика.

Това го казваш ти, а аз твърдя противоположното. Върни се назад по темата и ще видиш. Да твърдиш, че светът съществува само в твоята психика, това е солипсизъм.

Не твърдя, че Бог трябва да се види с окото. И други думи употребих в други постове. Но явно няма да се разберем поне относно своите твърдения. Успех!

Ако убиеш при защита е самозащита. Ако всички убиват и ти убиваш, твоята вина се споделя и се размива, изчезва, скриваш съвест зад другите. Това е повредената психика на следвоенни поколения.

Поправи ме, ако греша, но за теб има две субстанциални начала, а същевременно Бог е рожба на човешки ум. Това ми се вижда противоречиво. Бъркам ли?

Според мен има една субстанция - материята, а злото е субстанциално, казвах в онзи разговор за добро-зло, защото вярата твърди, че злото е недостатъчно добро, недостиг на добро. Субстанциално, а не субстанция, за да подчертая, че злото има реално съществуване в света, противостоящо на доброто. Дори в Писанията се казва, че Сатаната е князът на този свят, следователно злото се подчинява на друг господар, а не на владетеля на доброто. Тук се сещам за един друг възможен разговор на тази тема, ама май ще ти пиша на лични. За Бог е така (също на лични). На лични, защото от моя страна този разговор се приключи в насоката, която обсъждахме.

Е, без емотикони чувствата, съпътстващи писмото, трудно се разбират. Трябва да използвам по-често емотикони.

Ще ми бъде интересно да ми посочиш точно кое от моите мнения е противоречиво и несигурно. Конкретно да ми посочиш 1, 2 или повече. Ще ми бъде полезно и дори те моля да го направиш.

Не помня кой беше казал, че в споровете между физичи и теолози се изказват хора, които или не разбират от богословие, или не разбират от физика. Всъщност теологията е имала на разположение хиляда и шестстотин години да репетира за появата на днешните физици, така че просто се хващайте да четете стари автори, а не ги приемайте за служебно оборени. А има и един лаф, че като се изкачат най-сетне на върха на планината, физиците заварват там теолозите, седнали отдавна на пикник.

Ей, не можете да погледнете отвъд хоризонта и това е: "А да купя ли халва, майсторе..."

Свършиха ли се аргументите по нашите текстове на форума, та започваме да се самоунижаваме чрез аргументи ad hominem: не сме били чели богословите, не разбираме?

Тъй, тъй - втори несполучлив опит за отговор.

"ако преди моето раждане дървото е СЪЩЕСТВУВАЛО..." - анджък де, нали това питам - как се установява, че то съществува обективно? Доверяваш се на сведенията получени от дядо ти на база неговия психологически опит? Че то същото... Чрез психическия акт наречен "наблюдение", или "усещане"??? Но имаме ли участие на човешката психика, имаме несигурността в обективното съществуване на тоз обект - позовавайки се тук на твоите твърдения по-горе, доколкото ги разбрах. Е, как се доказва таз пуста обективност, че я не е спекулативна постановка на нашия разум /па макар и на дядо ти в твоя случай/? Някак не върви с натрупване - психологически акт /дядото/ плюс този на комшиите плюс моя.... някак си не се получава "качество" от количеството

Добре де, ако случайно дядо ми е питал своя дядо и той потвърди за дървото, че също го е виждал? Има такива вековни дървета, има планини, виждани от поколения. Това означава, че дървото, планината, предметите съществуват независимо от моето съзнание, щом ги е имало преди мен, а по същата логика и след мен. Как по-ясно да бъде заявено? Целият свят ли да смятаме, че се състои от луди идиоти, които си фантазират и лъжат за предмети, които всъщност не съществуват?

А спекулациите на разума, в случая, може да се получат относно същността, а не относно съществуването, защото сетивата не отсъждат, т.е. не лъжат, казва например Кант. Един геолог знае много повече за планината от обикновен човек, чието знание за планината е грешно, в сравнение с това на геолога.

От констатацията с дядото не става ясно какво е нещото, а че нещото е. За да узнаеш в дълбочина за нещото, трябва да се учиш, да изследваш и т.н.

Същото е с Бог. Свидетелство, че Бог съществува дават много хора, но също толкова други казват, че да смяташ съществуването на Бог е заблуда (моето мнение е, както многократно казвах, че Бог е творение на човешката психика). Но всеки би установил съществуването на дървото, ако му го покажеш. Т.е. ако вярвам в Бог, а много други не вярват, ще се съмнявам в себе си; ако не вярвам в дървото, а всички други го виждат, ще отида на лекар. Ако сред тези, насъбрали се да гледат дървото, има един солипсис и не вярва, че дървото съществува, дайте ми го да го тропна с дървото по главата. Ще изреве като бик.

И накрая, ако един солипсист умре (Дай Боже преди това да е живял 100 години), с него трябва да изчезне целият свят ли?

Точно ентропията показва, че хаосът е естественото състояние на материята. Бог творител на естеството е, нали?

DendroaspisP, така запращаш Бог-а във вселената, където не му е мястото. Дай да го върнем при човека, та да бъде по-лесно. Подсещаш ме, че материята има своя непроявена и следователно недостъпна или временно недостъпна за осъзнаване част. Какво се случва там, никой не смее да утвърждава. "Знаят" единствено богословите, но непроявеното се проявява в епруветките, микроскопите, телескопите и ускорителите, откъдето излизат съвсем неразумни всякакви частици, а не богове.

Сам ти много пъти казваш, че не познаваш източната философия, но твърдиш, че не знаят?! Това без коментар.

Наричай ме както искаш. В онзи смисъл две субстанции, защото вярата твърди, че злото няма субстанциалност. Субстанционалността на Бог-а не се различава от материята, това ми е идеята. Бог е материален продукт, казвам го много пъти по различен начин. Следователно като всеки феномен, зад Бог стои субстанция, но тя е един вид материална. По друг начин казано, добро и зло са две страни на една монета, както в Стария завет Бог е добър и зъл, и отмъстителен, слитно, така да се каже, а не неслитно (сещаш се за тази особена дума).

Под "субстанция" разбирам определението на Спиноза: самодостатъчно, зависещо от себе си, нямащо нужда от нищо друго..., в този смисъл. Ако държиш, ще ти открия бързо цитат.

Некоректний, не съм солипсист и смятам, че всеки субект може да бъде "Той". Не знам как това, че субектът не можел да бъде обект е вярно (все едно аз, субектът, не мога да бъда обект на, да кажем, психологическо изследване), а и не знам как не си противоречи с твоя още по-обектен дуализъм. Всъщност, поне за второто се досещам - ти допускаш субстанция без Субект зад нея, което дълбоко ме учудва, но какво пък - живеем в свободна страна, всеки има право на заблуди

Но ако наистина смяташ, че в религията има противоречие между "Субект" и "Той", прочети проповедта "Блажени бедните духом" на Майстер Екхарт. Според мен ще останеш очарован от нея. Тя отлично показва, че съвсем по християнски може да се стигне до осмислянето на "Аз" и "Той" не като опозиции, а като допълващи се понятия. Страхотен текст е, пък и е кратка.

Чел съм, Глишев, не ме пращай да чета. Екхарт дава 3 незабравими за мен определения що е беден духом. Но съдържат се в неговите текстове и съвсем нехристиянски неща, плод очевидно на негово лично прозрение, заради които е осъден и не е убит мъчително, само защото папската була пристига 2 ли, 3 ли години след неговата смърт. Наистина ли държиш да зачетем заедно, на форума, Екхарт? По-добре премълчи, защото в случая ще изгубиш относно неговото право-славие на Бог-а по катехизис.

Като солипсист тук се представя Тонката, защото по този въпрос с нея сега водим разговор, но не и ти. Аз пък категорично не съм солипсист, виж отново примера с дървото.

Не знам как това, че субектът не можел да бъде обект е вярно (все едно аз, субектът, не мога да бъда обект на, да кажем, психологическо изследване), а и не знам как не си противоречи с твоя още по-обектен дуализъм. Всъщност, поне за второто се досещам - ти допускаш субстанция без Субект зад нея, което дълбоко ме учудва, но какво пък - живеем в свободна страна, всеки има право на заблуди

Вярно е поради една проста причина. Субектът се обозначава с думичката Аз, така се и самоосъзнава. Но редица философи са търсили да възприемат сърцевината, същността на този Аз, при което са удряли на камък, защото всяка част от моето (от твоето или неговото) тяло, мисли, чувства..., каквото и да посочиш като свое Аз, то фактически винаги ще бъде не-Аз, защото не е възприемащото, а е възприемаемо. Т.е. ние възприемаме обекти, а не субекти. Можеш ли да кажеш "това тяло, това съм Аз"? Не, защото тялото е обект в твоето възприятие, можеш да го видиш, усетиш... Впрочем, по отношение философията на Аз-а, най-много знаят в източната философия.

А за субстанцията (без субект), нищо подобно не допускам. Ако имаш предвид, че Бог е субстанция, кажи как го установи? Позната е една единствена много сложна и поради това подложена на многостранни изследвания субстанция, наричана материя. Субстанциалността на Бог-а е пълна фантазия. А ако може да съществува такова нещо като обективно-субективен Бог, то той щеше да бъде нищо повече от един, макар и доста умен, и добър човек. Като наречения Христос Иисус, например.

Ако всички тези хора, които имат опит в духовната реалност се лъжат, то значи нашия дух е погрешим и в материалната реалност, защото тя такава, каквато нашия дух я възприема.

Не се лъжат. Духовната реалност съществува, но не и независимо от човешкото съзнание. Духовната реалност е продукт на психическата дейност на човека.

Относно материалната реалност отговорих с примера за дървото. Ако преди моето раждане дървото е съществувало, следователно то не е само феномен в моето съзнание, а е реалност. Плод на психологическа измама са религиозните персонажи, защото сто или двеста човека да събереш, ще могат да видят, познаят... дървото, но няма да може да им посочиш за опознаване обекта Бог, защото такъв обект се появява само като субективно ментално излъчване.

Защото Бог, разбира се, доколкото наистина е Бог, не е просто обект, а е Субект в максимална степен и ако към Него нямам отношение като към субект, то по-добре направо публично да призная, че изобщо не мисля.

Именно, задължителен извод, който, с други думи, означава, че такъв субект се "съдържа" в нечие въплътено тяло, в нечий ум или пък е продукт на нечий ум. Нали няма да кажеш, че субективността на Бог-а е обективна, че се "съдържа" във вселената, природата, човешкия дух... и др. направо абсурди, каквито се предлагат? Субектът не може да бъде обект и затова субектът винаги е Аз, но в никакъв случай - той. Това трябва да каже за себе си всеки разумен, учен и не толкова учен човек: единственият възможен субект, това съм Аз. Вселената, природата..., осъзнават ли себе си, духът говори ли въздушно, освен ако не е в нечия, чрез нечия, глава?

Здрасти, Некоректний, редовният религиозен отговор е, че Бог е непостижим, но достижим. Тоест дали с вярата, дали с рациото - но можеш поне да Го усетиш, да достигнеш самия факт на съществуването Му. Не можеш да обемеш това съществуване изцяло, не можеш да го дефинираш докрай, но можеш поне да го докоснеш. Използвам второ лице съвсем обобщаващо, същото се отнася и за мен, и за всекиго.

Лъжа ли се или има някаква страст, вид напрежение в твоя въпрос относно религиите? Ако има такова, значи сам ще стигнеш до отговора "за какъв дявол" ти е притрябвала религия (впрочем, малко неуместен израз). Ако няма, то грешката е моя, а личният ми отговор е, че религията не е ирационална, поне не моята. И че религията - поне моята - няма нищо общо със суеверия, а с доста рационални постулати. Предполагам знаеш, че такова нещо като религиозен рационализъм съществува.

Разбира се, че е достижим, защото е обект, а щом е достижим, пак значи, че е обект. Рациото в случая е неопровержимо, защото един обект, независимо колко е огромен или фин, е все обект - роден или сътворен, подвластен на разрушение, лишен от разум... Все черти, които не се отнасят до т.нар. Бог.

Не, няма напрежение, защото задавам въпрос не на себе си, а на някой вярващ, който би пожелал да отговори. Че ти не си суеверен, добре го виждам, затова не подхожда /разбира се, това си е твоя работа/ да вярваш в непознаваеми "същности". Защото особено пък, когато "непознаваемите" същности са достижими, вярващият ще трябва да достигне, след адекватно познание, до феноменалната природа на такива същности. Няма как иначе. Това са феномени, Глишев, а не реалии.

Относно триединството на Бог ще кажа следното. Много е просто. Вярата е често ирационална. Бог не подлежи на емперично изследване, не е теорема която да докажеш. Бог е любов, Бог е всичко. Той е един и същевременно многолик, триединен. Бог е Бог. Непостижим за ума на простосмъртните. В това няма нищо тревожно и страшно. Няма противоречие в Бог, а има съмнения у хората, липса на вяра. За някои просто е трудно да приемат концепцията за сила по могъща от тях. Търсят доказателства, за да обосноват неверието си. Ако влагаха същите усилия в това да търсят Бог, правейки добро, дарявайки любов щяха да постигнат много. Ровейки в Библията и търсейки грешки и противоречия мнозина не осъзнават, че така не доказват, че няма Бог или че той не е един, а само онагледяват още един път човешкото несъвършенство на авторите на Светото писание. Стария и Новия завет са дадени на хората от Бог, но след това имаме ефекта на разваления телефон....Айде, със здраве!

Добре де: вярата е ирационална; Бог не подлежи на изследване; Бог е непостижим за ума. Но Бог е...?! Винаги така се говори, но а кажете, как разбрахте, че Бог е, като казвате, че е непостижим и непознаваем за ума? Условие да вярваш в познанието на непознаваемото, трябва ли да бъде без-умието? С кой орган на психосоматичния организъм, наричан човек, установихте, щом не е с ума? Това не е форма на съмнение, а напълно очевидно най-елементарно запитване: как установихте нещо, което е непознаваемо по определение?

Глишев, за какъв дявол би ми трябвала някаква религия? Мога да изучавам религиите, ако имам желание, но защо трябва да се пристрастявам и вярвам в суеверията на религиите? Двете са напълно несъвместими. Имам предвид рационализъм (като форма на познание) и вяра (като форма на ирационално, на юнашко доверие повтаряне на фрази, които обичат да заобикалят рациото).

Да, ясно е за кой дуализъм става дума. За същия говорим. Ами виж, иранската религия отпреди исляма си е била дуалистична и е вършела добра работа на самите перси. Само че допускането на две първопричини в постоянен конфликт помежду си е прекалено сложна идея, за да бъде вярна - поне според мен. На дуализма, ако щеш, му липсва елегантност. Тромав е. То си личи и по писанията на Отците, сравнени с тези на гностиците и манихеите (все отбор дуалисти) - едните лесно приспособяват гръцки интелктуален материал, играят с идеи, ползват идеално гръцкия за целите си, а другите се изразяват тромаво, наблягат на мистицизма повече дори от най-разпаления анахорет, абе изобщо - куца им изложението. В платонизма на християнството има много повече естественост и здрав разум. Та дуалистите най-малкотоимат сериозно вътрешно противоречие: те също твърдят, че Мазда (т. е. Бог) е всемогъщ... е добре, как ще е всемогъщ като има на практика равносилен противник? Без значение дали ще четеш Платон или Анселм, ще попаднеш на съвсем разумното съждение, че Бог или е всемогъщ, или не е един. А ако не е всемогъщ, не е Бог... И тогава пак тръгваме към търсенето на първопричината за всички неща и тя се оказва... ами, Бог без колеги и съперници.

А от по-практична гледна точка - дори християните можем да бъдем жестоки към опонентите си (както за съжаление е доказано), макар да ги възприемаме за Божии подобия. Дуалистите в Иран са били още по-изобретателни в жестокостите си, защото всеки инакомислещ много лесно е можел да бъде окачествен не просто като "еретик" или "обсебен", а направо като създание на Ариман, тоест на "Тъмната страна" Което за християните все пак не е възможно и поне донякъде ограничава свирепствата на религиозна почва. Сасанидските преследвания на друговерци са особено неприятна страница в историята.

Колкото до това какъв си, то си е твоя работа. Просто аз смятах, че говориш от гледната точка на атеист. Лично мен ме забавляват тия кокетни откази от самоопределение - това не било религия, онова било учение, ама аз не съм точно такъв, а и онакъв не съвсем... А по дебелите книги си е казано много смислено: "Да - да, не - не". Нищо лично, разбира се, но за мен е много по-удобно да се приемам като православен християнин, когато опре до религия. Не вярвам сам да открия нещо на духовния хоризонт, а и наистина тази вяра е по мой вкус (в смисъл, че намирам учението й за обективно вярно), така че би било грехота да не я следвам. Оттам нататък Бог е един за всички ни, дава чудото на вярата както сам намери за добре и всеки от нас сам преценява къде му се е сторило, че Го намира. Но това е преценка, която човек дължи на себе си. Православен, атеист, шиит, бахаец - какъвто си ще. Но по-добре някакъв отколкото никакъв.

Вероятно не ме разбра. Намекнах за това, че отците, колкото и начетени да са били, са нямали хал хабер по онтологични въпроси, а че са се произнасяли по тях, съвсем не ги препоръчва в тази сфера. Нито един съвременен химик, физик... и изобщо хора, които имат представа върху въпроси на онтологията, няма да аргументира твърдение с цитат от отец, защото ще стане за смях.

Та да оставим на мераклиите да правят сравнителен анализ на гностици, манихеи и др. Казвам, че злото е напълно и очевидно субстанциално, защото съществува в света. Добро и зло съществуват в света и те са в очевиден конфликт, на който краят се не вижда. Ако си позволих да правя някаква критика на Дионисий, то критиката нямаше за цел да го изобличи и да покаже някакъв правилен произход на злото, а да покаже, че този човек не е можел да види злото в света. Чел съм Дионисий (или Псевдо...) и пазя текстовете му като ценност. Но съм ги чел от любов към древните текстове, а не като учебник по истини. Такова, общо взето, е отношението ми към старите книги.

Не говоря от гледна точка на атеист, а говоря от гледна точка на рационалист, щом държиш, че всеки трябва да се е самоопределил. Считам, че богове и демони съществуват, но че те са творения на човешката психика и нямат обективно (външно) съществуване. За пример давам Откровението. Нито авторът, нито последователите през вековете, си дават сметка, че описаните там видения нямат обективен характер. Това съвсем не омаловажава Откровението, напротив, но както и да се насилваме, ако не искаме да спекулираме, трябва да признаем, че Откровението е извор не за Апокалиптичния Христос и т.н., а е извор за представите на Йоан за Апокалиптичния Христос. Съответно от подобен род четива не може да се строи никаква онтология, а може да се построи добра психология..., на автора.

Ами да, което е пренебрежимо малко добро, е много зло.

Което е много добро, е много малко зло, следователно, което е безкрайно добро (Бог) е безкрайно малко, но безкрайно... зло? Така ли е?

Мислех, че щом аз съм религиозният, а ти атеистът, на мен повече ми отива да давам емоционални примери. Ами да, което е пренебрежимо малко добро, е много зло. Не е ли така и при измерването на температурата? Което е пренебрежимо малко топло, е изключително студено. Фактически се измерва само наличието/липсата на топлина. Не става дума за подигравка, а, наистина, за убеденост, че злото не е субстанциално. Ако пък го смяташ за такова, ще стигнеш до убеденост в някакви нематериални субстанции (примерно на доброто и злото) и ще се окажеш всичко друго, но не и атеист.

Няма значение какъв съм, вече казах, че май не съм атеист, изобщо... нямам намерение да поставям себе си предмет на научно изследване.

Ами да, това ми е идеята. Какво толкова страшно ще се случи, ако се допусне дуализъм? Защо отците толкова се страхуват от него? Кой ги е карал със съвсем неподходящите си, даже никакви, научни, технически, методологически, емпирични... средства, да се пънат по онтологични въпроси?

За да не се случи недоразумение, защото има различно акцентирани дуализми, имам предвид дуализма добро-зло.

В постинга ми към Вяра /от преди 2-3 минутки/ има линк към православното обяснение на този казус и ако наистина те интересува, а не просто си лафим, за да си запълним времето, може да я погледнеш и да споделиш впечатления. Би ми било интересно

Кажи кое по-точно, за да не гадая. Дай цитат.

Направи ми впечатление, че авторът казва, че атеистите отричат Бог, душа... Вероятно не съм атеист, защото никога не ми е хрумвало да ги отричам. Смятам обаче, че тези литературни (и не само) персонажи, нямат независимо от човешкото съзнание съществуване.

В "Божествените имена" на Псевдо-Дионисий. Там идеално е обяснено какво е и какво не е зло и защо добрият Дядо Боже не може да бъде обвиняван. Най-просто казано, когато запалиш свещ, няма как предметите да не хвърлят сянка. Малко по-сложно казано, такова нещо като субстантивно зло не съществува. Има добро и недостиг на добро, а не добро и зло.

По този въпрос всеки вярващ за него се хваща. Недостиг на добро, казваш!

Хитлер или Сталин, понеже са били мнооого малко добри, са били максимално зли?! Кажи на някой преживял техните зверства, че е бил измъчван от служители на недостатъчно добри хора. Това е подигравка с жертвите на разни убийци, изнасилвачи... Това е пълен отказ да се види субстанциалността на злото в света. Пък и не се съгласува с Писанието, от което научаваме, че Сатаната е бил в рая преди човека и заедно с Бог-а.

Товае една "зависимост", "осветлена" от зороастризма, сетне изкривена допълнително от манихейството, опозната, отхвърлена и презряна от християнството.

Че е "отхвърлена и презряна" от християнството е така. Но не мога да се сетя как задоволително е обяснена, за да се съгласим, че е опозната?

И с оглед на гореизложената същност на Бог, за какъв дявол е сътворил, например - черните дупки? Те как се вместват в схемата и концепцията, освен като директни входове към Пъклото? :unsure:

Бил е принуден, поради един естествен компенсационен закон. Така например във "Фауст" ми е най-любим онзи момент, когато античните вещици подгонват Сатаната. Не го признават за величество, защото не го познават. През Античността го няма абсолютното добро, неизвестно е и абсолютното зло. Двете се пръкват едновременно на света, поради което милостивият Творец на всичко е отговорен за довеждането със себе си на адското зло. Това е една зависимост, съвсем неосветлена и непризнавана от догматичното християнство.

Не виждам нищо палячовско в Господа, освен някои негови "последователи". Библията поставя в центъра Бог и изкуплението на падналото човечество, а не човека.

Християнството НЕ Е религия, а начин на живот, за основа на който е отношението на отделната личност към Бога.

И още - Бог НЕ Е създал всичко за човека. А за своя слава. И човека за това е създал. Пак там го пише. Бог няма нужда от човека, а обратното.

Християнството не е хуманизъм. При християнството Господ е в центъра и е всичко.

Ако внимателно се прочете този текст, от него следва, че:

1. Главната цел на християнското послание е човечеството, а не човекът.

2. Основа на християнското послание е връзката личност - Бог.

3. До тук, недоразумение!

4. Бог създава за своя слава, но се проваля в изкуплението на падналото човечество, защото не може да посочим пример за изкупено човечество.

5. Бог не създава за човека, но може да посочим пример за наистина величествени в морално и интелектуално отношение човеци.

Изводът е, че замисълът на Бог е неуспешен, ако на него се противопостави (нали Бог не твори за човека, казвате) със своите морални сили и интелект човекът, от когото, при това положение, зависи божието всемогъщество. Тогава кой на кого е господар?