Incorrectus

Християнинът пък си САМОВМЕНЯВА носене на отговорност И пред Бога, като си САМОВМЕНЯВА отговорност дори за мотивите, намеренията - санкция върху вътрешния живот. Не разбрах с какво вашата отговорност е "по-пълна", защото внъщност е доста елементарна за изпълнение - дотолкова, че, както споменах, не се покрива с нравствеността на една личност, заема даже доста малък дял...

Няма посредници - Бог, свещеник, възможност за изповед като безотказно лекарство..., няма патерици при нея, а си ти, който носиш отговорност. В другия случай, отговорност поемат Сатаната и неговото войнство. За доброто е виновен Бог, за лошото в моето поведение - Сатаната. А аз къде участвам?

Що така, бе? Кой е казал, че под "цивилизация" трябва да разбираме непременно общество с омбудсмани, грижа за малцинствата и политически коректно говорене? Нито Христос, нито, да речем, китайската или гръцката цивилизация имат нещо общо с подобни неща

Нито пък аз разбирам това под "цивилизация". А Христос, вероятно, щеше да гони с бич тези, които не си плащат тока. Става въпрос за това, че християнската мечта за цивилизация не се състоя, при което възниква въпросът дали изобщо са имали адекватна представа за нещата носителите на християнството?

Некоректний, още от ХІХ в. религиозната принадлежност е с все по-голямо етнокултурно и с все по-малко чисто верско, духовно значение. Днес под път и над път можеш да срещнеш "православни атеисти", да речем, които са добри българи, никакви вярващи, но традиционалисти. Впрочем, уважавам такова убеждение. Този феномен има много дълбоки исторически корени.

Аха, но дори в този смисъл трябва да установим несъстояла се християнска цивилизация. Бог един път се въплъти във вселенската история и нищо не свърши. Каквото пък духовно и верово остави, заряза го в съвсем безчеловечното Средновековие.

Такова нещо като "християнски народ" през ХХ в. няма. То и през ХІХ няма. Честито - ето ги плодовете на Просвещението, както се казва.

Какво нередно има, ако наречеш българите от 20, още повече от 19 век, когато се живее в ислямска среда, християнски народ?

viara, кои мнения са крайни? Каква моя физика?

Това не е фиаско на християнството, а на управленците на тези най-напреднали т.нар. християнски народи. Християнството не може да бъде характеристика на народ. Това, че си роден в "християнска" държава не те прави такъв. Да си християнин е въпрос на личен избор и изразява отношението ти към личността Христос.

Християнските народи и християнските армии се състоят преимуществено от индивиди-християни. Вървете сега доказвайте, че всички те са били с неизразено отношение към "личността Христос".

( ще ме бият )

...но не мога да дам мнение...

Защото налитат да се бият и не дават на другите.

http://dariknews.bg/view_video.php?video_id=33454

Как е претърпяло фиаско - появило се е друго учение, което отвежда човека до още по-висока нравствена висота и чистота, отколкото осъществяването на Христовото учение? Я дай пример.

През цивилизования XX век на два пъти множество най-напреднали във всякакво отношение християнски народи, се клаха едни други като прасета.

Не разбрах как се доказва, че нещата съществуват обективно или както и попитах "Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите"?

"Пълна отговорност" - пред кого?

Дядо ми ми е казвал, че хей онова дърво е съществувало още преди да се родя. Аз виждам същото дърво, може да го види и докосне всеки, който пожелае. Така се доказва, че дървото съществува напълно обективно.

Отговорност пред съвместния живот с хората, а не пред Бог, който е напълно безотговорен към човешките дела.

Християнството е по същество източно учение. Май наистина не става за консумация, защото се видя, че претърпя фиаско. Не се реализира Царството небесно на земята, не се обгърнаха с любов обществата; идеята за Второто пришествие бе дискредитирана през вековете, защото мнозина са го предричали, но после не са посипвали главите си с пепел, когато се е разбирало, че няма да се случи... Източната идея за Освобождение, за нирвана, е същата работа, разбира се, но поне е донякъде логически издържана. Но така е в хуманитарната сфера - убиваме време с приказки, нищо повече.

Некоректний, за Бога очевидно се предполага друг "произход", а не психологически. На практика се твърди, че Бог няма произход, защото Той е произходът на всички неща.

Пък и за много феномени, за които нямаме преки, а косвени доказателства, не твърдим, че са с психологически произход.

Впрочем, да, вярващите смятаме Бог за Субект сам по Себе Си и за обективно съществуващ.

Глишев, точно ти не може да вярваш, че някой е редил вселена и всичко от атома до Хималаите, чувствата, мисленето..., е построил по някакъв начин. А относно субект и обект в християнството е голяма каша и май нищо определено не се знае там. Много наясно с тези неща са в източните учения, където се казва, че щом е обект или обективност, принадлежи на материята (или може да е неин фин продукт), която не е Бог.

Не се сещам какви феномени имаш предвид?

Не съмнението или отричането, похулването на Светия дух. Има разлика. Според мен това е предупреждение повече за тези, които вярват, защот тези, които не вярват няма как да знаят какво е това. И аз ще чакам обяснението на Глишев.

А мен как ме класифицирате? Преди вярвах, пък после взех да не вярвам, заради което никак не съжалявам. Знаех ли преди, сега вече не знам ли за Духа?

Всяко нещо, което се "отразява" в човешкото съзнание има психическо измерение. Ама от това следва ли, че "отразяваното" не съществува извън "отразяващия го"?

Да, щом отразяваното не е било преди това в сетивата. В този случай трябва да наречем "отразяваното" сътворявано.

Всъщност какво искаш да кажеш - Бог да е обект, или обективен?

Че не може да бъде обект ще се съгласят и теисти, и атеисти. А е обективен на способността изобщо да се възприема, да се съзнава.

А за да се каже, че за човек нещо "съществува", има го..., това означава, че човек го е "отразил", възприел го е като образ.

Или го е сътворил като ментален образ, в самозаблуда, че образът го е връхлетял отвън.

Да Ви кажа, tonkata3, в това виждам истинското богословие: да си дадеш сметка, че богове и демони са собствени творения, означава да поемеш пълна отговорност за всичките си дела, помисли... Това е много зряло и няма нищо общо с вечното инфантилно чакане на външен спасител.

Всяко нещо може да придобие психологическо значение - дори когато произходът му не е от човешкото съзнание. Бурята например не е създадена от човека, не е измислена от него, но е придобила психологически измерения от религията през политическия език, та до изкуството. Така че не мога да приема на юнашко доверие, че и Бог е психологическо явление, тоест човешко творение. Инак находчива мисъл на атеистите, но уви - трудно защитима.

Психологическите измерения на бурята са именно с произход "от човешкото съзнание", затова са психологически. Психологическата буря не е природна буря, а е психологическа буря. Тя директно произхожда "от човешкото съзнание". Така както древните знания по климатология не са никакви знания по климатология, защото не са адекватни на същността на описваните явления.

Щом очевидни и отдаващи се на изследване явления, като бурята, могат да придобият психологически измерения, колко повече явления, които никой никога не е виждал, както твърдят теисти и атеисти за Бог? Те са с напълно психологически произход, защото няма какъв друг да се предположи.

Некоректний, това, че човешкият език не може да създаде местоимение за Бога и си служи с несъвършения си инструментариум, за да говори за Него, е проблем на езика, а не на Бога.

Може, ако ясно се знае, че Бог-ът на религиите е обективен. Но това никак не смущава вярващите. В противен случай всеки вярващ трябва да заяви, че Бог е Аз, в смисъл егото на вярващия.

А и метафизическа същност включва в себе си физически проявление, но не така стои въпроса с физическите същности.

Напротив. Физическите явления и всяко друго нещо може да имат метафизически измерения, но същността неизменно остава физическа. С други думи, както казва и DendroaspisP, Бог е хорско творение. Не може да приемаме, че Бог е физическо явление, което има метафизически измерения. Същността му, ако е така, остава преходна, сътворима, невечна..., защото е физическа. Следователно Бог е психическо явление, което в историята на човечеството придобива социални измерения.

Никой не казва, че същността на Бога е физическа.

Щом не е физическа, значи е метафизическа (отвъд физиса). Тогава как, по какъв начин узнахте за Бог? Когато отговорите на този въпрос, едва тогава ще има смисъл да се обсъждат форма, субект, обект... Правилен отговор е невъзможен.

Некоректний, наполовина си прав. Прав си за книжниците, горе и аз казвам нещо подобно. за обикновения вярващ няма проблем във всемогъществото, човеколюбието или всезнанието на Бога, да речем.

Точно това е неразрешимият проблем. Чрез вяра, а още по-малко чрез мистицизъм, очевидно не може да се установи простият интелектуален факт, че Бог не може да бъде обективен. Или ако някой смята, че контактува с Бог като с обект, то нека знае, че контактува със свои несъзнавани творения. Не може да е всемогъщо и всезнаещо "същество", което наричат "Него". Защото е подвластно на развала, преходност, има форма и очертание...

Накрая, наистина нека който в каквото иска да вярва. Мен ме разсмива не вярата, а неадекватните, меко казано, изказвания по верови предмети.

За да познаеш Бога не е нужно да имаш или да нямаш образование. Трябва да искаш и да търсиш самия Бог. С таланта да вярват са надарени всички хора.

Бог-ът на само вярващите изобщо не е същият като Бог-а на книжниците. От книжник няма да чуеш, че се е доближил до Бог или нещо такова. Да не говорим, че веровият Бог е абсурден: хем го познаваш, хем преимуществено вярваш в него?!

А колко от учените по негово време Го разпознаха?

Тогавашните начетени евреи просто не приемат това, което той говори за себе си. Следва ли да смятаме, че рибарите, които тръгват след него, са били по-компетентни по философските и изобщо по книжните теми, които той разисква?

1 Коринтяни 15:29

Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

за какво ли кръщаване на мъртвите говори апостол Павел? сигурно се е объркал човека

Говори за кръщаване не на мъртви, а заради мъртвите.

От този превод е още по-ясно:

Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/1kor.htm#15

А някой знае ли защо на печата на БПЦ стои годината 1953, а не 927?

Трите мисии на ИСУС ХРИСТОС - Първо: Той трябва да проповядва религия и да предава

gnosis,който да махне капаците от очите на хората и да осигури посветени,които разбират

смисъла на смъртта,истината на съществуването и съдбата на душата.

Второ: той трябвало да предложи как хората да живеят по най-добрия начин заедно през

едва ли не БЕЗКРАЙНИЯ ЦИКЪЛ ОТ ИНКАРНАЦИИ В АДА,НАРЕЧЕН ЗЕМЯ. В продължителния процес на

пречистване на душите от омърсяването с материя и подготовката им за връщане на небето несъм

нено има някои обществени порядки и лични ангажименти,които са по - благоприятни за успеха

на "Мисията" от други. Например , ако човечеството може да бъде убедено да се организира спо

ред принципите на любовта,ненасилието,добротата,скромността,толерантността и благочестието,

това несъмнено ще бъде далеч по-добро от омразата,кръвопролитията,жестокостта,разточителст-

вото,догматизма и отмъщението. Тъй като Сатаната използва всяка възможност да ни кара да

вършим тези злини - и всички други долни и пошли неща,на които сме способни - целта на уче-

нието на ИСУС била да му противопостои. Макар,че в действителност той бил призрак,съвърше-

ния "живот",който сякаш водел на земята би трябвало да послужи например на всички остана-

ли.

Третата и най-важната цел на холографската мисия на ХРИСТОС била да донесе със себе

си от небето блестящ фрагмент от Светия Дух. За душите,които успявали в пречистването и

усъвършенствуването си,той щял да осигури необходимият прилив от свещена енергия,който ще

разруши оковите на материята и да ги върне на небето. Можем да си го представим като пламтящ

факел , запален от огъня на Духа в небето и способен да предаде съживяващия си пламък към

изоставените долу в материалния свят души.

КАТАРИТЕ И БОГОМИЛИТЕ вярвали,че преди мнимата си смърт на кръстта ХРИСТОС предал

своя духовен пламък под опеката на апостолите чрез ръкополагане и оригиналния ритуал на

consolamentum, и от тях - и към първите катари .

67. КАТАРИ.

68. БОГОМИЛИ.

ЖИВИ ИЗГОРЕНИ НА КЛАДА ДО ПОСЛЕДНИЯ ЧОВЕК - ЗАРАДИ ИСТИНАТА ЗА ПРОПОВЯДВАНЕТО ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО.

Този текст:

1. Не е Ваш (авторски).

2. Не е средновековен и следователно няма характер на извор за учението на богомили и катари.

3. От кой съвременен фантазьор го взехте?

Не до последения човек, а само за един изгорен човек има сведения, относно богомилите.

Много е относително. Религиозността специално в наши дни може да е много полезна и не бих я нарекла отстъпление от еволюцията.

Казах така, защото Вие написахте това:

Но аз съм груб прагматичен еволюционист, който вярва, че психологията има разумни и безпристрастни обяснения за всичко

За социалната значимост на религията никой не спори, но ако приемем, че еволюцията се простира единствено в социален, а не също и в индивидуален план. В социален смисъл религията се мъчи да задържа на едно поносимо ниво страстите на хората, чрез средствата на заплахата от невидимия Бог.

По-висша цел на еволюцията, според мен, е индивидуалната самоосъзнатост на всеки, без нуждата от всевиждащо око. Парадоксът е, че при едно такова евентуално развитие на еволюцията, ще се реализират съкровените цели на религията. Защото социалното измерение на религията е профанизация на религията, което е очевидно.

религиозността не е продукт на еволюцията в смисъла, в който е инстинктът да се стремим към по-голяма сигурност в един свят, пълен с опасности, а е негово културно преобразувано проявление.

Или, в този смисъл, с друг акцент на Вашия извод, религиозността е по-точно трайно във времето отстъпление от еволюцията, защото "решава" въпроса за сигурността и "преобразува" с магически средства.

Само ще допълня, че колективното време е именно митологично по своя характер, докато личното е по-скоро профанно,

Така е при древните и според прекрасната книга на М. Елиаде, която, виждам, познавате. Днес е абсурдно, когато например решиш да строиш къща, да издигаш олтар на Агни, за да усвоиш територията и така да повториш акта на Сътворението... На всичкото отгоре да вярваш, че издигайки олтар, повтаряш Сътворението. Днес е профанно да живееш митологически от една чисто рационалистична гледна точка. Едно е да обичаш и да познаваш митологията, друго е да вярваш в реалността на митологическите събития, както е било при древните.

Тъй че май сме на противоположни позиции?

Въпросът може да се разглежда от различни аспекти. За мен в случая е интересен чисто прагматичният, при който колективно мислещият човек живее наистина в едно нереално време, което не е минало, нито настояще, а е безвремие. Наистина, както казваш, времето си е време и въпросът е във възприятието. А казвам, че в другия случай времето е абсолютно, защото то има абсолютна ограничителна власт над индивида, в смисъл: стареене, прехождане; невъзможност да станеш личен свидетел на миналите дела и т.н.