Incorrectus

Що объркваш социално с лично? Ако се пиша "без религия", това не означава автоматично, че не съм православен, но съм привърженик на исляма или на друго. Тук се иска лична самоидентификация, а не социална такава. Ако бяха задали въпрос, в който питат за нашето мнение относно коя религия има или е имала някаква стойност за България, за българите..., гласувам за православието. Но в някакъв смисъл си прав. Не може да си никакъв, трябва да си приобщен корпоративно, защото в противен случай си неразпознаваем, даже си подозрителен. В това отношение простотията не е мръднала от Сътворение Мира.

Мисля си също за алхимията като, наред с всичко друго, форма на своеобразно естествознание. В нея традицията не прекъсва: от египетската, през гръцката, арабската, латинската алхимия. У нас не ми е известен нито един текст с такова съдържание, а във Византия е имало?

Определено изобщо не искам всяка тема да обръщаме в разговор за вярата. Казах само, че не си прав, но освен това виждам, че продължаваш да наливаш чиста вода в моя кладенец. Щом няма нужда да се доказва, както казваш, следователно се основава на малко количество необходим ум, което ти нарече малоумие, буквално. Това е. Нека разрешат на хората да избират, както си искат, според техния си ум. Дали някой ще се нарича православен или невярващ, това поне е безобидно и не бърка на другите в джоба, и не им ограничава свободата, както много други инициативи.

Няма що, господин модератор?! Добър пример давате! Но ако подминем грозната обида, изобщо не сте прав, защото именно малоумието установява неподлежащи на логическо изясняване предмети.

Да де, не трябва да става дума. Затова казах по презумпция. Екзистенц минимум трябва да се спазва, както е в социалните държави. Пък който иска да му викат "докторе", да има яхта за милиони..., нека учи, нека работи, ще има много повече. Чистачката също деца има и не трябва да пада под минимума на възможността за човешко съществуване.

На мен най-нелепо ми звучат лансираните тук класови, по-точно съсловни земледелчески теории, че едните задължително трябвало да взимат повече от другите по презумпция. Дайте да изтребим чистачите, щото нямат образование, та да потънем в смрад. Мизерията трябва да се носи солидарно, когато я има, при което тя щеше да трае неусетно кратко.

Или един нормален, естествен интерес към знанието, без смесване на знание и култ. В кое време, може би с кой автор, поставяте възобновения интерес към естествознанието?

Аз чувствам, аз усещам, трябва да допуснем, че моето наслаждение е заради друг..., казват. Не виждам какво трябва да впечатли в тази лекция? Чувстването и усещането предават интензитети от и за този свят, въпреки, че някой може да си въобразява каквото си иска, особено пък ако му се случат някакви психически преживявания. А допускането е форма на фантазия. На едно място казва, че се намира там – във висшия свят, но несъзнавано. Несъзнаването е състояние на пълно невежество и възниква въпросът как е възможно да се твърдят неща за места и състояния, в които нищо не съм съзнавал? Калпава им е философията.

Добре де, да оспамваме, докато не ни се скарат. Тук не става въпрос за нещо, а за логиката. Как ще я има преди, като Аристотел я е измислил. Ако я има, дай пример, текст... Ако не можеш да дадеш, значи я няма. Може да съм пропуснал нещо, възможно е да е имало логици и преди Аристотел, ама ако никой не е чул за такива, значи е нямало. Толкова е просто.

От Аристотел насам съществува. Преди това, ако е имало, няма как да знаем, следователно приемаме, че не е имало... Но пак ви казвам, не искам да превръщаме и тази тема в безплодни разправии за познанието, защото познанието е инструмент, а не цел. Ние не може да стигнем до обектите на познание, в случая душата, защото оставаме на ниво неадекватно познание. Отворете съответна тема, може да се включа. Тук ще кажа нещо, ако се отвори приказка, единствено за душата.

Казах, че логиката е средство за познание (правилно познание, правилно мислене). А ако ти отричаш това, значи си първият. Определение на думата "логика" не съм давал. По много от тези въпроси съм си казал мнението в темата "Един ли е християнският Бог?". Няма сега да повтарям отново като развален грамофон и да оспамвам и тази тема. Щом правилното мислене не е средство за познание, да бъде тогава, нека, неправилното мислене! А относно непротиворечивостта, библиографската информираност ликвидира проблема на противоречивостта с посочването, че едно или друго положение е дискусионно.

Няма какво да ги мислим. Те са измислени: възприятие, мислене (логика), интуиция, която (интуицията) не е особено надежден източник (често лъже). А за да е правилна логиката, е нужно четене на книги, много книги, които да са вътрешно непротиворечиви. Позициите, които защитавам, няма как да изкажа сега на един път. Зависи от темата. Постойте на форума, огледайте се кой какво пише... Вие днес дойдохте и искате всичко още днес.

Да говориш за душата без да си наясно с исторически наслоеното от човечеството знание за това, което се нарича душа, е като да говориш пълни глупости, както правят врачките. Лично прозрение, което не е съчетано със скромно търкане на някоя академична пейка, е пълна глупост, особено през 21 век. Не знам кой психолог имате предвид (и не искам да знам, не е важно), но не може патология да бъде давана като пример за всеобщност. Както по повечето теми в този раздел, също и по тази, явно първо ще трябва да си уточним методите на познание, пък после евентуално да разискваме по темата.

Тогава да питаме по този въпрос врачките? Проблемът е, че психолозите обикновено добре познават религиите, митовете..., мненията за душата... Врачките обаче нямат хал хабер от психология.

Самият Юнг, който въвежда понятието, нарича синхроничността некаузален свързващ принцип. Следователно при простото падане на керемида, не става въпрос за синхроничност. И няма защо да се мистифицира "това наше Аз, което нормалния човек не познава - и оттам не може да контролира". Очевидно Вие смятате, че всеки трябва да мисли себе си като нещо друго, което даже трябва да се контролира от себе си?! Не е ли Азът контрольорът?

И още в началото - разговорът между момчето с очила и момичето, което и очила няма. Човекът се е забавлявал, когато е писал книгата. Конспираторите сериозна пишат своите конспирации. На мен ми е любима конспирацията около "Символ-верую(то)", приписвано на Ботев. По-умен е, защото не бърка ум и нравственост. Който не е в някаква власт, означава, че или е глупак, или е нравствен. Най-умни би трябвало да са били властващите от времето на просветния абсолютизъм, но и тази форма на управление кара ден до пладне.

За да не се роят подобни една на друга теми, ако искаш, разпредели постовете тук. И изтрий, моля, този текст, с който давам предложението. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9347 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7923&st=0

Приемам да се съглася за Бог като за изкуствен интелект, с малко уточнение. Този интелект няма свой персонифициран носител, поради което неговите "мисли" се разпространяват като социални или социализирани мантри. Такъв е случаят с Йоан. По някакви причини едно лично преживяване се е проецирало и проживяло в социален смисъл. Днес и тогава това нещо облъчва вторично с мисли и формира животи.

Кво да ги четем? Вижте Йоан, който е нещо повече от обикновен теолог. Не е разбрал, че откровението, както казва, "на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро" (1:1) има чисто субективен, а не обективен характер. Щяло да стане скоро!

Пост 624, в отговор на 623. Назад, по другите постове, си търсете сама. Умни хора има, но никой човек не е предмет, т.е. обект. Това е основата най-малкото на човещината - да не смяташ хората за обекти. А във философски смисъл е невъзможно да се сбърка субект и обект.

И това казва, и другото. Вижте назад по темата. Проблемът е, че май и Глишев не чете. Един пост по-горе казах за виждането, сложих го в кавички, казах, че Бог се явява като обект, макар и особен, но пак нищо. Остава да помоля Глишев да каже виждал ли е умен обект някъде и някога в своя живот, съответно да го назове?

Тук ставаше въпрос за твърдението на Глишев, че Бог съществува обективно. Възразих, че щом съществува обективно, трябва да може и да се види. Обективното е предмет на сетивата, а най-яркото, така да се каже, сетиво е окото. От гледната точка на възприемащия субект, всичко на този свят съществува обективно. Каквото и да видя, чуя, помисля, разбера, прозра... (аз, Ти, всеки човек), то това видяно, чуто,..., разбрано, се явява пред възприемащия субект като обект. Не може да му се яви като нещо друго: субект и обекти - това имаме. Дървото и галактиката са обекти; Бог, Дявол, горящата къпина, гласът божи, говорил на мнозина..., всичко това са обекти. Тънката разлика е, че някои обекти (Бог,...) имат субективен произход, следователно не са независими от моето съзнание, както независими са галактиката и дървото. С мен, без мен, галактиката съществува или изчезва, нейна си работа. Но пък обект като Бог, който се намира, среща се единствено в нечие съзнание, нито е разумен, нито поучава, а най-малкото спасява, защото е продукт на нечие съзнание. Той е пуст феномен. С други думи същестествуват обективни обекти и субективни обекти. Първите са реални, вторите също са реални, но имат умствен произход. Да се надявам, че нещо, което се намира единствено в моето съзнание, понеже аз съм му творец, е разумно, ще ме спасява... е като да се повдигна сам с тенджера, поставена на главата. Вярващите твърдят, че като им се привиди Бог, то това автоматично означава, че той съществува обективно. Казвам да, "видението" (нямам предвид виждане, а в общ смисъл, затова е в кавички) е реално, ти си видял Бог, но този Бог не е истинен, ако сега започнеш да ме убеждаваш, че неговото естество е обективно, че е вечен, творец, създател, че даже е умен. Този Бог, който си видял, ти се явява обективно, но има субективен произход. Че никой от отците не е знаел това, не може да ги виним, защото в Европа тези неща стават постепенно известни от Декарт насам, а най-вече с появата и развитието на психологията като наука (кр. XIX - нач. на XX в.).

Не ги знам тези - нюейдж - не обикалям по много форуми. Сега ми дойде на ума, пардон, на клавиатурата.

Нали не смяташ, че само двама са записали за живота и словото му (Матей и Йоан) от тези, които са го слушали? Марко и Лука не са го слушали. Марко е слушал от Петър, който, да броим ли колко пъти е гълчан от Христос за едно или друго? Какво е разбрал, какво е подминал..., а между другото самият Христос се оплаква, че Апостолите не го разбират. Как тогава да им се довериш, още повече, че са били рибари - хора съвсем неопитни, да не кажа невежи в словесността. Лука пък казва, че е писал по слухове и по записки, а в неговото евангелие, както и в другите, има места, които не се срещат в другите евангелия. Това означава, че не е ползвал само Марко, например. Къде са записките, къде са разказите, съчинени от мнозина, както казва Лука. Да унищожаваш книги не е ли цензура? Цензура е също така да игнорираш упорито някои по чудо оцелели (от пироманията на отците) записки, наричани апокрифи. Никой историк не си позволява да игнорира текстове, защото това е вид цензура. Да казваш, че Христос така е говорил, но не така... Откъде знаят поповете, че еди си кой апокриф не е точно предал неговото слово? P.S. За какви вражди и разпри разправя Яков (Иаков), а Юда (Иуда), за какви вмъкнати човеци..., които обръщат "благодатта на Бога нашего в разпътство"? От такива ли да чакаме достоверна информация за Христос?

Глишев, продължавам тук, защото преди нямах време. Преди ми е било чудно по каква причина са допускали противоречия. Около 300 години са се чудили какви думи е допустимо да вкарат на Христос в устата, накрая са се решили като, не се съмнявам, са цензурирали самия Христос. Защото от изгорените апокрифи бихме могли днес, чрез текстова и друга критика, да съберем и друго – казано от Христос. Мнозина са го слушали по улиците, а не само четирима. Впрочем, Лука даже не го е слушал. Та на този етап смятам, че противоречията не могат да се избегнат, защото християнската концепция е напълно незащитима, освен, разбира се, в нейната форма на нравствено учение. Но понеже не всеки, заради незачитане на елементарни морални изисквания, има проблем с властите, с хората и със себе си, нравственият аспект на християнството не може да удовлетвори нормални в морално отношение натури. Искам да кажа, че не е нормално да се облажават светиите, защото не са лъгали, крали и убивали; не е похвала ако си живял според човешката природа – нравствено. Като спасителна концепция, християнството също е съвсем безсилно. Колко и какви днес вярват в рая, вечния живот...?