Incorrectus

В случая си прав. Аргументирам критика на концепцията за Бог, чрез цитат от християнски авторитет. Така не е редно да се прави, но и в други случаи ще го правя, защото християнските автори допускат недопустими противоречия. Както в случая.

Правя разлика между съществуващо и знание за съществуващото. За първото не се спори, по второто се спори.

Обективното е въпрос и на виждане. Съществували са, но никой не е знаел за тях. Като се твърди, че Бог е обективен, кой и кога го видя? Като отговаряте, гледайте да не влезете в противоречие с Йоан.

Компютрите ще започнат да се влюбват, да страдат, да забъркват емоционални недуразумения. Какво друго? Така, безчувствени, са си по-добри.

Възприема нещо, а възприятието, както констатира нещо възприемано, така констатира и някой възприемащ. Можем да разполагаме само с усещане за възприемащ; да дискутираме върху усещането за възприемащ, но не и върху възприемащия. Ако смятаме, че възприемащият е от съвсем друго брашно тесто, трябва да се местим в раздела "Теология". Да, това е привидно заплетеният въпрос.

Тогава са продукти на материалното, проецирани и обратно възприети като феномени.

Йоан, в 1:18, е на съвсем друго мнение. Аз по темата съм свободен спекулантин, ама ти, Глишев, поне спазвай катехизиса или поне примирявай противоречията в него и в своята вяра. Ако беше казал, че си го има субективно, щях да се съглася и да обсъдим по този въпрос допълнително.

С някои от тези неща се занимава когнитивната психология, с други - друга. Не вярвам да не знаете, че съществуват различни типове психология, които имат своите инструменти за различни житейски случаи.

Не си казал, но така трябва да се разбира твоето твърдение. Процесът "рефлексия" изисква поне две неща: едното да се отразява в другото. Не може Бог да е несъставен, но да рефлектира. Ако рефлектира, означава, че е поне двусъставен. Ако е несъставен, не може да рефлектира. И двата случая концепцията за Бог подлежи на критика, защото в първия случай (ако е несъставен) няма никакви инструменти за действие спрямо материята, да не говорим, че не може да притежава разум; във втория случай (ако рефлектира) Бог е обикновен човек.

Ако е несъставен, с какво рефлектира? Рефлексията предполага съставност. Рефлектира интелектът, който е фин материален инструмент. Казваш, значи, че Бог е материален. Ако не е материален, значи е духовен и хептен не може да рефлектира себе си.

Ако първопричината е разумна, ще трябва да е била способна да рефлектира нещата, които там са били налични като изходен материал за творението. Основната функция на разума е рефлексията, следователно първопричината е обикновено явление, защото успоредно с нея са съществували податливи на рефлексия неща. Бог нали вижда в "ума" си нещата безначално и цялостно, от началото, до края. За да ги види, е имало един момент, когато не ги е виждал, защото те са преди него. Това, между другото, го има в много митологии, където се казва, че божеството първоначално е било заспало и несъзнаващо. Глишев, казваш за някаква подредена къща. Знаеш ли какви хубави картини рисуват слонове и др. животни? Прикрепят им четка и те мажат, сменят им само боите.

Нека е Бог, аз нямам нищо против. Но да не се твърди, че Бог е разумното начало. Ако се отделя в гората и подивея, ако аз съм последният човек, ще виждам навсякъде една жива, трептяща, раждаща и умираща, но напълно неразумна, безсловестна, тласкана от слепи инстинкти природа. Единственото потенциално разумно ще бъда аз. Това за себе си трябва да може да си каже всеки човек. А ако нещо ми проговори и се нарече Бог, няма да му повярвам, ще го помисля за психотичен призрак, защото гласът ще идва отвън към мен, а нали аз ще бъда последният човек. Щом ще дойде отвън към мен, значи гласът ще си е пак мой, защото аз не може да съм и там, и тук. Аз съм само тук, поради което това е мой проектиран, следователно несъзнаван като мой, глас. Това се е случило с Йоан в Откровението и с мнозина други мистици.

Според мен е светотатство да се кланяш на хилядолетни призраци, а да подминаваш човека. Наистина Анселм, Тома и другите, които споменавахме, са дали своя принос в историята на човечеството и не отричам това. Наистина ги уважавам и не ми е хрумвало да се меря с тях. Но един съвременен първолак знае много повече и адекватни неща за природата, например, от цялата средновековна "наука". В този смисъл си казвам спокойно мнението за древните мислители. Основен атрибут на първопричината е задвижването. Задвижването изважда от равновесието в себе си, при което антагонизира частите. Кое е тук светотатственото? А за първопричината..., нека назовем някои основни нейни следствия (защото по следствието можем да спекулираме) в макро и в микро света. - Далечната вселена ли е разумна, ако да, в коя нейна част се помещава разумът, а може би във всички части? - Микросветът ли е разумен, атомът ли, електроните ли, или всички те заедно? За всеки е ясно, че в познаваемото пространство, затворено между микро и макро света, единственото разумно е човекът и ни бог, ни дявол там дума не могат да обелят, ако не им напише някой човек словото.

Ако продължиш да настояваш за Б-ллл-мкс2.14., след неопределено индивидуално обусловено време (в колективен смисъл са достатъчни, виждаме, 2000 години ) Б-ллл-мкс2.14. се превръща в доминантна на твоето съзнание нагласа по определен тип въпроси = Бог. Не по всички въпроси, а само за едно. Т.е., ако нещо те заболи (да не дава Господ), ходиш на лекар, а не на баячка; на работа ходиш с кола, а не на кон и т.н., но вярата и представата за Бог, са ти далечно и дълбоко от мрачното и суеверно Средновековие.

Ще се окаже, че църквите и ти сте неосъзнати сатанисти. Защото първопричината не е разумното начало, а е дълбоко неразумното и деструктивното. Изважда от равновесие една уравновесена в себе си система и тласка към развитие, остаряване и смърт. Освен ако някой не се наеме тук да доказва, че светът е създаден от нищото. По-интересен, но и по-сложен е въпросът каква ориентация възприема творението? Атрибут на първопричината е задействането. Задействането обаче винаги е заради себе си или заради друг. И в двата случая Бог не влиза в сметките.

И чия е тази глава, за да не гадая? Обективно, Глишев, съществуват обектите, които имат форма, измерение, а следователно са подложени на световните стихии - остаряване, разрушаване... Да е като Левиатан огромен този Бог, пак ще му дойде краят и следователно не е Бог. Освен това обективното принадлежи на материята, която не е Бог, според религията.

Просто и несъставно, добре, но неустановимо, поради което. Наречи тогава древния атом Бог, но няма да ти хрумне да твърдиш, че е разумен. Какъв пример даваш за несъставно, за да те разберем всички ние? Трябва да дадеш конкретен пример за конкретен предмет, иначе ще възразим. Ако не можеш, ще трябва да се съгласиш, че простото и несъставното разбира се съществува, но само като мислима категория; като средство на любители на мисловни еквилибристики, но нищо повече. Какъвто е вашият Бог, впрочем.

Или човешката надменност се е самовъзвеличавала до такава гротескова мащабност, че е изхвърлила недостига на човечност в далечния космос като антропен принцип на един мечтан окачествен космически човек, наричан Бог. Защото каквото и да си говорят в църквите, от антропността не може да се освободят. Нека тук само споменем двете природи на Христос, без които няма християнство.

Виждам, че модерната философия направо я игнорираш. Твоя си работа. Но доказателствата за Бог са философски, а не собствено религиозен въпрос. Проблем на физиката също не са, освен на Б. Палюшев, ама това е друг въпрос.

С четене на монаха Гаунило се поправят логическите абсурди на Анселм. Тома, Лок и Кант също отхвърлят логиката на Анселм.

Бих го нарекъл инфантилна мечта, продуцирана от човешката детска градина.

Няма нужда. Човекът вече се е дипломирал, а може да е станал професор в тази сфера

Като е отвъд, няма никакво средство да командва тук. Ако ще се разпорежда тук, тук ще трябва да бъде.

Не им мислим злото. Ще станат добри психолози, има такива вече в руската църква психолози-попове. Говорят много смислено и душеполезно. За човека говорят преимуществено, от което има полза, а не за имагинерния Бог.

И още по-ясно, непричинената причина за всичко е само материята. Бог, ако наистина е Бог, трябва да е трансцендентен на вселената, както подобно казва Йоан и други. Да е трансцендентен, за да не се омаскарява и ограничава чрез вселената, което е недопустимо за един уважаващ себе си Бог. Християните го слагат и във вселената, като така го профанизират необратимо, за идол го представят, ама това тях не виждам да ги притеснява. Друг е въпросът, че ако е наистина трансцендентен, той е напълно непознаваем и е по-добре изобщо да го изключим от сметките като несъщестуващо. Ако е във вселената, не е Бог; ако е отвъд вселената, кой смее дума да каже за "него", без да стане за смях?