Incorrectus

Подсъзнанието участва във всеки акт на възприятие. Паметта изцяло се разполага в подсъзнанието, откъдето, ако е услужлива, подава информация. Без памет, не може да разпознаем обектите на възприятие.

Според Православната Църква, Ванга не е феномен и няма нищо странно в това, някой да се мъчи да предсказва бъдещето или да познава миналото. Това е типичен за бесовете "номер", познат още от старозаветни времена. С една дума може да се каже, че Църквата има някакво обяснение на този "феномен".

Е, официалното мнение на Църквата за Ванга не е много положително. Ванга не се смята за светица, а просто за бесовата.

Гледах я преди години по ТВ. Държа се много нагло с един владика.

Църквата може да има много недостатъци, но пък има слонска памет. Много е видяла и всичко помни. С начетени ересиарси и духовидци си е имала вземане-даване през вековете, и то какви?! Ванга не се класира.

Правилата крепят цялата наука, но те не са свързани със субекта изследващ нещо. Изследователя тотално е изключен от неговия индивидуален човешки/психически опит. Той не може да "разказва сънища".

Очевидно не знаете за сънищата (буквално) на физика В. Паули и химика Ф. Кекуле. Обикновено големите учени отдавна са минали оттам, накъдето мистиците се отправят. Разликата е, че едните бързо преминават този инфантилен период на захлас, а другите може през целия си живот да останат в него.

Би ли споделил какво разбираш под колективно съзнание.

Сборът от общите за дадено време и място колективни представи и мнения за добро, зло, морал, ценности... Това, за което всеки на улицата има мнение.

Точно така ТРЯБВА. Ама това, че съвременната наука познава основно физическия свят, и донякъде полевия (ако не го смятаме към физическия) означава ли че няма нещо друго?

И това, че по принцип човек се ражда без спомени "преди" също не означава че няма "преди".

Ти интересувал ли си се от цикъла на живот на човека? Един изследовател търси и изследва всякакви източници и не се ограничава само с един вид. Чете/изследва всякакви теории и преценя накъде да задълбае. Затова е изследовател. А не последовател. За мен категорията "изследовател" е индивидуална, а не (само) институционална. Институционалния изследовател има широк гръб, но и тежка шапка.

За какво "нещо друго" става въпрос? Кажете, за да коментираме?

Изследователят изследва каквото си иска, но обикновено не губи време да доказва и опровергава очевидни неща. Ако държите, че съзнанието предхожда тялото..., да има такова съзнание, но то не е индивидуално, а е социално. Нарича се колективно съзнание.

Не написа защо не ми приемаш цитирания "аргумент"? Щото това е фундамента от който тръгвам.

Ставаше въпрос за това:

Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането.

Какъв спомен може да има човек, който още не се е появил? Съзнанието трябва да има свой носител. Освен това трябваше да е известно поне едно бебе, което от първия си миг, след проплакването, е започнало да говори и да разказва. А ние знаем, че до няколко месеца и година, бебетата са напълно безпомощни и т.н. Какво правим с този хиатус, през който съзнанието на бебето почти не функционира, и за да се роди (съзнанието), са нужни грижи, обучение...?

Гледната точка винаги е плод на лично желание.

Познанието няма нищо общо с желанието. Жалко е, когато се бъркат.

Това бе "причината", за която напомнях. Но за да е по-ясно, пак я пускам.

Разбрах още преди, поради което отново подминавам такива "аргументи".

За тези интерпретационни процеси става дума, а според мен, те са очевидно възможни за изясняване. А това освен с гледане към хоризонта ( включително и четене) става И с вглеждане в собствените процеси (защо се обидих, защо искам това, защо го искам така и пр.).

С това съм съгласен. Това трябва да се прави, а не да се гледа отвъд.

И защо така? Твоята гледна точка съобразена с други мнения.

(Това ли искаше да кажеш всъщност? О-съ-зна ли какво написа)

Да, защото не съм луд, за да си мисля, че светът е създаден заради мен. Моята, условно казано, гледна точка се превръща в гледна точка, когато е съобразена с чуждо мнение по даден въпрос. В противен случай тя е собствена налудност.

До каква степен тогава съзнателните процеси в тялото определят какво чувстваме?

Бих казал, че чувстването може да бъде съзнавано и несъзнавано, съответно предпоставките на чувстването - съзнавани и несъзнавани.

Помня, че се бях натъкнал на една информация, че съзнателните процеси били едва 10% от цялостното ни усещане за света, тоест, подсъзнанието регулира и много друг функции по тялото, които ние не можем.

Нямам представа как са изчислили тези проценти, при положение, че несъзнаваното, по определение, е безгранично?! Ако изключим процентите, с другото съм съгласен.

Ако не съзнаваме някакво отрицателно влияние, а то все пак се отразява на тялото ни, тогава подсъзнателно или съзнателно е това отражение на мислите върху тялото? Пример: Натрупана работа, субектът/човекът е изцяло зает с дадена тема на мислене, а изпитва, да кажем главоболие или стрес. По логиката, която е описана по-горе, това трябва да е съзнателно влияние. Но въпросът остава: Къде е подсъзнанието в цялата схема?

Щом не съзнаваме, значи е несъзнавано (подсъзнавано).

И още нещо. Изхождайки от горните мисли, си помислих, че клетката също има съзнание. До каква степен е допустимо това?

Все някой, някога, трябваше да е чул например разговор между две клетки.

Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих?

Не е нарочно, забравих. Ето мнение:

Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно.

Протичат множество процеси, които са напълно несъзнавани и така ще си бъдат още хилядолетия, както са били милиони години в миналото. Всичко ще бъде изяснено, когато науките могат да се произнесат относно всички аспекти на микросвета (атома) и макросвета (вселената). Това е очевидно невъзможно, поне в рамките на нашия живот. Затова нека не фантазираме относно неизвестното. Освен това, ако се отива навътре в материята, това не означава, че се отива към някаква същност, защото се бяга далеч от всякаква жизненост и разумност. Слиза се на нивото на химични процеси, вещества... Тук обсъждаме съзнаваемото, умозрителното. За процесите в сензорите да се пита на други форуми или подфоруми.

Понякога искам и трябва се объркват. А дали това което ти мислиш, че трябва, не е всъщност, това което искаш? Какво трябва? Кой определя какво трябва?

Бъркат се "искам" и "не искам". "Трябва" е функционална принуда и няма как да се объркаш, че насочва към нещо желано.

Вече казах, че моята гледна точка ми е много неприятна, защото не е формирана единствено от лични интериоризирани желания, а е съобразена с мнението на други хора.

Що за СЪ-ЗНАНИЕ е едно невежо и пр. съзнание. Това мисля доста повече прилича на подсъзнание, от колкото до съзнание.

Същото. Подсъзнание е термин касаещ аспекти на съзнанието, а не на нещо друго.

Струва ми се, че под термина "съзнание" Вие разбирате мислене, ум или нещо подобно, което е неправилно. Съзнанието съвсем не е толкова ограничено, защото се разпростира в сферата на чувстването, усещанията и т.н. Част от функциите на съзнанието са наричани ирационални функции, защото именно не се свързват съзнателно с мислителната способност. Функцията мислене чрез интелекта трябва да привежда в ред и да държи изкъсо чувствата например, защото в противен случай се наблюдава какво ли не. Например: човек, заслепен от любов; нормален и кротък човек, който на футболен мач (в ролята на фен) сякаш подивява и т.н.

Ще се радвам да се включи и психолог да ми освети официалната част. Напр. какво е определението за съзнание според психологията.

Гугъл всичко знае. Напишете и четете.

Какъв анализ и синтез има при темите? Реалността е, че това са просто готови теми, които се назубрят, барабар с анализа и синтеза.

Не е съвсем така, защото в справочниците на университетите пише, че се предоставя програма за кандидатстване, а не конспект. Т.е. изпитната тема така се формулира, че предполага кандидатът да улови съответния нюанс и да го отрази.

В крайна сметка най-добрият вариант е смесеният, както при матурите, тест и текст. Но важното е не какво се случва на входа, а какви са резултатите на изхода. Ясно е, че ще приемат качествени хора, ще се промъкнат също зубъри и преписвачи. Въпросът е какви са перспективите на изучаващите история, какви ще бъдат възможностите за реализация?

Бъдещето, както и миналото, не е на частните или държавните, а на богатите университети, които дават добри заплати, тихи и богати библиотеки, материална база... Такива у нас не се виждат.

Нямам нищо против очевидното теб да те устройва

Тази гледна точка (моята, в случая) мен не ме устройва и ми е даже много неприятна. Въпросът обаче не е да мисля тези неща, както ми се иска, а както трябва.

Колко от вниманието (до възприятието) ни е функция на съзнанието?

Всичко, без изключение. Нямаме друг "орган", с който да възприемаме. Ако не се съгласявате, посочете орган.

Съзнанието е сбор от усещане, чувстване, мислене и интуиция, обединени от усещането за Аз. Ако Ви се струва, че нещо не се възприема на сто процента, то невъзприетото не е някаква друга реалност, а същата - обект на способностите на съзнанието, но на едно невежо или нетренирано, мързеливо и т.н. съзнание. Именно в случаи, когато човекът не е господар на своето съзнание, се наблюдава вторично заливане от несъзнавани съдържания, които понеже не са съзнавани, се мислят като плод на някаква друга реалност. Мислят се като идващи към мен, а не като произтичащи от мен. На тази заблуда се основават всички световни драми: раздори, омраза и т.н.

виж дискусията на Юнг с Судзуки.

Къде да я видим (прочетем)?

Или от къде, все пак, идва съзнанието?

Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо?

Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас...

Каква необходимост кара човека да запраща далеч това, което очевидно е само негово? Ако моето съзнание не е мое (щом има друг източник), тогава чие е? А относно произхода на съзнанието..., ще дойде време, ще бъде открит в някой от психосоматичните процеси на човешкия организъм.

Или: внимание > интерес > впечатления > самоличност.

Има ли нещо, което е НАД тези неща? Нещо, което може да се намеси в този цикъл. За мен, това е съзнанието.

Тогава тези неща (внимание...) са функция на кое? Щом не са функция на съзнанието, според Вас.

И така да е, важното е друго, а именно, че те отразяват епархийска структура от времето преди заселването на българите на Аспарух. Съдейки по останалите споменати епархии в югозападната част на полуострова (не съм ги изброил, има ги в ГИБИ 3 и 4), списъците отразяват реалии от периода (грубо казано) 630-680 г., защото се вижда, че нахлуващите славяни и авари са ликвидирали повечето епископски центрове западно от Сердика и северно от Солун.

От подписа на Глишев научихме, че християните може да имат църква, но да нямат император.

Ако приемем, че авари и славяни са имали специален афинитет към унищожаване на епископски центрове, то трябва да обясним защо действащите (преди заселването) източно от Свищов и Шумен българи не са имали и обратно.

Императорът наистина е избягал.

С други думи, хванало го е шубето, когато е разбрал пред кого му предстои да се изправи в битка - пред непобедимата конна лавина на Аспарух!

Която (конницата) обаче е била превантивно държана затворена в укреплението или някъде отвъд, в равнината. Пък и "поради блатата" и близо до укреплението е била безполезна. В пространството между укреплението и реката, където са били корабите, конницата е можела да действа, защото евентуално действа там след заминаването на Константин, но не посреща (в това пространство) настъпващата войска на Константин. Очевидно е, че не е посмяла да излезе срещу идващите и се е оттеглила. 3-4 дена са си преценявали възможностите, без да смеят да атакуват, както смелите и "непобедими" българи, така също и ромеите. Какво се е случило после е загадка. Теофан за съжаление е пестелив, пък има също мотив да премълчава, защото поражението не му е било приятно. С това не искам да кажа, че подаграта е причината за заминаването.

Когато говорим за църковна архитектура, важат каноните на църковната архитектура и не можем да правим други интерпретации.

Влезте тогава например в "Св. Петър и Павел" в Търново, впрочем.

Не, не ги обвинявам. Te sa част от общия прожес, в който участва цялото общество. Но мисля, че насочеността им (какво са проповядвали в обществената си активност?) "навътре" пропагандира, или дава примери за неглижиране на държавността (разбира се, не само те, и може би косвено, но...).

(Енергични владетели и феодали е имало винаги. Но защо центробежност? Защо няма вътрешна спойка на държавата?)

Тогава вече са били цивилизовани, не се колят, съществува по-голямо, в сравнение с предишни времена, обществено и религиозно разнообразие. Едно цивилизовано, шарено общество.

В Парория по-рано са усетили варварската вълна и са имали своите опасения по въпроса. Царската власт е подценила опасността. Доста е, че монах-исихаст е защитавал града, а къде е бил тогава царят?

Не, не, това е исторически невярно. Тенденциите към медитативност, безмълвие и съзерцание у монасите са много по-стари от ХІV в.

Традиционно исихастките автори приемат, че всичко тръгва от Павел: "Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17)".

Напротив. За исихастите е характерно, че за разлика от другите монаси, са активни в обществените дела.

Също съм го слушал преди години. В залата имаше 5 човека, а измежду тях провокатор - дегизиран, т.е. в цивилно облекло, поп. След лекцията започнаха реплики, при което попът реагираше с цялата мощ на заучената хилядолетна догматика. Гласът на Толев беше слаб, защото изразяваше само неговото мнение. Победител разбира се нямаше, симпатиите се разделиха... Толев прави впечатление на много даровит словоблудник (не влагам лош смисъл в думата). Говори без запъване и без да поглежда, говори обаятелно, но по същество нищо не казва.

И като са дефинирани... това означава ли, че тази дефиниция работи за нас.

Ако не работи, значи не ги познаваме. Понятията трябва да се познават и да се използват правилно, както е установен техният смисъл. В противен случай, ако си придаваме собствен смисъл на общоприети думи (понятия), ставаме неразбираеми за тези, които ни слушат, нищо, че може да си мислим, че сме неразбираеми, защото сме много умни. С последното изречение в никакъв случай нямам предвид Вас - sirius. Така е по принцип.

Аз затова и пиша от собствено име. Моят сън си е обективен, но само за мен. Да, но той не е нещо обективно за другите, това е разликата. Затова тези неща не могат да се учат от слово, щото това ще е описание (не определение) на нещо, което е било обективно за някой друг.

Казах чрез слово, но и чрез наблюдение. Прави впечатление, че голямата част от мистиците, врачките... са напълно невежи от гледна точка слово. Това е направо твърде надменно, да не кажа нахално. Да започнеш да тръбиш за Бог и т.н., без да си се информирал поне какво мислят другите хора по този въпрос, това е нахално. А тези, които залягат над книгите, не са с ампутирани възможности за собствено преживяване. Те също имат своите лични прозрения, но не ги споделят като чудо, защото са се наслушали на такива от литературата.

Там е работата Incorrectus, че когато се подхожда с учене, обекта на изучаване се извежда извън нас. Нещо дето някой си казал. Теория за това как някой карал колело. И като знаят как някой си карал колело, си мислят че и те могат да карат, ама то не е така.

Напротив, такова е изучаването чрез слово, но такова е изучаването чрез наблюдение и всяко възможно изучаване. Предметът на изследване трябва да се обективира. Дали е външен (сетивен) или вътрешен (психически) няма значение. И в двата случая е обект, т.е. - външен.

Мистиците също обективират, но обективират субективни преживявания, без да го знаят, без да могат да го разберат.

Добра е аналогията. Във философията, дори в религиите, не става дума за изпитване (усещане), а за упорито изучаване. И Аристотел трябва да се чете, защото на него се базира европейската средновековна духовност и т.н., а не да се поучава (Аристотел). Кришнамурти твърди, че не е чел книги, пък и му личи, следователно също спада към тези, които говорят от себе си и не са авторитетни в сферата на човешкото духовно наследство.

Много ми е интересно, с какви сетива се "изследва" нематериалният свят? Що е това нематериален свят?

Не съм съгласен със заключението. Защото в този раздел на форума става въпрос за хуманитарна наука, където моралът имплицитно присъства.

В други науки, техническите например, моралът е нелепост. Може да се разсъждава за морал единствено относно приложението на постиженията на техническите науки.