Incorrectus

Дааа, преди са изгаряли за "несъгласуваност", което пък сега може да се определи и като глупост. Кажи, коя "истина" е останала непроменена във времето. За коя "истина" (консеснусна) гарантираш че няма да се промени във времето?

Не съм твърдял, че съществува абсолютна истина, за да кажа. Не търся абсолютни истини, задоволявам се с малки и временни парченца истина за едно или друго.

Ако приемем, че Исус и Буда са били "идеални", то как психологията ще стигне до тях(ната същност) като се занимава с ненормалници.

Идеални са, защото са изцяло литературни герои. Нищо не са написали, а други са писали за тях, съответно писаното многократно е променяно...

Относно психологията и странните явления... Един от бащите на психологията, К. Юнг, има книги, защото се е занимавал с тези явления. Други също. Юнг вкарва в обръщение един термин - синхроничност и т.н. Как Ви хрумна, че психологията не се интересува от странните явления?

Тъй че като не познавате дадени феномени,недейте да казвате,че са психиатрически.

Понеже ги познавам, затова говоря. Ако не ги познавах, щях да Ви слушам в захлас.

Вие учените и Елена Блаватска я

изкарваха за луда,но повечето неща,които тя казва,моят духовен учител Иеова ми казва,че са верни и не само той,това

го прочетох преди той да ми каже в Интернет,че тя Блаватска казвала истината.

Блаватска и почитателите на неведоми духовни учители не са луди, защото имат контакт с такива феномени, а защото вярват, че тези феномени имат обективен характер.

Тези,които убиват,които крещят като ненормални,които обиждат,които лъжат,които крадат много пари,тези хора които са алчни и искат да взимат все повече и

повече от нормалното те са за психиатрия.

Пак не познахте. Тези са за прокуратурата.

Щом е истина, трябва да е консенсусна. Индивидуална истина, несъгласувана с общото мнение на специалистите, се нарича глупост. Именно самозвани психолози-мистици ръсят глупости по форумите.

Психологията е общ сбор от емпиричното и логически съгласувано мнение на много учени и затова психологията е нещо повече от нейния индивидуален носител - конкретният учен. До психологията, както и до всяка друга наука, човекът трябва да се издигне чрез четене, а не чрез собствено мнение, преди да е прочел класическите трудове.

Същността на човека не е предмет на психологията, защото неин предмет е проблемната човешка същност, както впрочем тя е проблем и за своя носител. Освен това психиката и нейните прояви се явяват обективно в нечие съзнание, следователно психиката е аспект на човешката личност.

Психологията се занимава с тези неща, но за съжаление на привържениците на Ванга, стига до съвсем други изводи. Психологията, както и всяка друга наука, се занимава с обекти, които (обектите) няма как да бъдат наречени "нашата същност".

Защо казвам че прераждането е наука. Защото когато се обяснява за превъплъщенията на хората,това не е религия,а

философски обосновки.

Не познахте. Това не е предмет на философията, а е предмет - психиатрически. Възможно е също да бъде предмет на историята на вярванията, но не в нашия случай.

Не мислиш ли, че обвеян с митове може да звучи и Айнщайн? От тези дето не са си направили труда да проучат лично.

А като социален феномен могат да се разглеждат и тези дето не разбират от ОТО, но пък и вярват и пишат в научни форуми?

Него го обсъждат учените, сред които митовете не са на почит. За Ванга се говори по улиците, където съответно Айнщайн е съвършено неразбираем. Ако науката все още не знае нещо, Ванга пък съвсем.

Тази дума (егрегор) за първи път я чувам, употребена в такъв смисъл. Нещо не ми харесва, но не се разрових да проверя. Може би трябва да я прехвърлим за обсъждане в темата за съзнанието.

Затова празнодумствам основно в раздела Философия, защото тук се отговаря на по-трудния въпрос - "защо". А какво умееше Ванга, всеки знае.

Считам, че Ванга е напълно социален феномен. Животът й е обвеян с митове и е толкова известна, заради хорската мълва. Самата тя казваше, че не винаги знае, а освен това никой не е правил статистика на неправилно решените от нея случаи.

Човешкото съзнание може да изглежда лично, но всъщност е напълно безлично. Общата маса на съзнаващите човешки същества съставлява обема на безличното съзнание, поради което няма нищо странно, че понякога един съзнаващ знае нещо повече за друг и т.н. Наречете го сензитивност, силна интуиция..., това умеем всички ние, но в различна степен - един в по-голяма, друг в по-малка.

По-интересни и достойни за уважение са чудотворците, които са постигнали специфични умения с труд и упоритост. Тук причислявам компютърните специалисти, хуманитаристите и т.н.

Където прераждането се счита за наука, там науката е мракобесие.

Но ако аз тренирам, няма да стана като Роналдо.

Ванга е в устата на хората, защото искат да бъдат като нея, а това е прозрачна откъм цел мечта. Ако тя има талант за нещо, защо и откъде накъде трябва да го имат също всички други?

Следователно цели епохи са под знака на сатанинството?! Убедете се лично, открийте символиката на строшаването на предмети например тук:

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm

Като не успяхме с плач, започнахме да се смеем.

Достойният човек не се приема насериозно, особено в научен форум, където винаги може да стане за смях.

Наистина в днешния свят трябват пари,за да живее човек,но не трябва да се мисли само за пари,че парите са го измислили Сатана и лошите духовни сили. Преди е нямало пари в предишните земни раси,а е имало разменна търговия.

Парите са ги измислили умни прагматици, на които Иеова може само да остри моливите. Да не искате да кажете, че днес трябва да ходим на пазар я с теле, я с чувал жито на гърба, та да разменяме?

Не знам какъв точно смисъл влагаш в понятието Несъзнаваното.

Какъвто се влага от психологията.

Аз още не съм си изяснил разликата между подсъзнавано и несъзнавано.

Няма такава. Това са синоними.

От къде в плода на две клетки се появява несъзнавано и съзнание?

По-скоро как са се появили двете клетки, а не съзнанието. Теории много, но на мен лично не са ми интересни и нищо не мога да кажа.

Но нека спомена Ванга, която е съвременник и може да се каже, че всеки е имал възможност да чуе някои неща за нея. Как си обясняваш напр. че когато са чакали на опашка много хора, тя е извиквала точно избрани от нея.

А как си обясняваш футболния талант например на Роналдо?

От никъде не се появява. Съществува в периферията на съзнанието, на границата на възможността за съзнаване, т.е. за разбиране. Тази граница е индивидуална. При детето съзнанието се ражда постепенно от несъзнаваното около първата-втората година, когато детето започва бавно да съзнава околния свят, да разпознава предмети...

Несъзнаваното не може да се извади, защото то не е някакъв друг вид съзнание, а е същото, моето съзнание, но мътно и неясно. Разпознава се по неговите творения - сънища, фантазии, видения, лапсуси, налудности..., каквито има всеки.

В съня се представя някакво преживяване от предишен ден, някакво неразбрано тогава събитие, нереалистични страхове, очаквания..., които се представят наистина в странна форма, за да бъдат отново мислени и разбрани. Сънят един вид връща мислите към неразбираемото, което в никакъв случай не визира богове и духовни сфери, а визира най-обикновени неща от ежедневието.

Дори най-могъщият възможен ум няма да може да се отърве от несъзнаваното, защото за целта ще бъде нужна 24 часа будност и ясно разбиране на всичко, което се случва в живота му. Това е невъзможно, защото в своя живот могъщият ум ще среща други хора, чиито мотиви на поведение и отношение с него той няма как да знае и т.н.

Измислен пример:

Сънувам зъл дух, дявол (или подобни), който ме преследва, водя борба с него. В такъв случай не става изобщо дума за дявол, който се е вселил от други сфери, а вероятно за някой колега, познат, съсед, който нещо играе двулично спрямо мен. Тези неща могат да се разпознаят от мотивите на съня. Докато считаш, че в такъв сън става въпрос за дявол, се намираш под властта на несъзнавани фантазии. Ако разбереш скритото послание в съня, изваждаш, осветляваш несъзнаваното съдържание, правиш го достъпно за съзнанието.

А защо в съня нещата се представят под такава чудотворна форма, това е вече друг въпрос. Очевидно така, фантазно, мисли както детският, така и архаичният ум. Някой беше казал, че в миналото човечеството е сънувало наяве, плод на което е митологията и религията. Доказателство за това е, че същите митологични мотиви и персонажи се появяват в сънищата на съвременни хора.

В съня времето напълно съществува, но е относително. В съня съзнанието в никакъв случай не се осъзнава като такова, защото сънят е изцяло продукт на едно невежо съзнание, наричано несъзнавано. Следователно сънят дава информация на съзнанието, което може да се осъзнае като такова само в съзнанието, в будното съзнание.

Ако дяволите... са творение на ума ... а всичко, което се намира в ума, преди това е било в сетивата.

А ако е било в сетивата значи е ... реално. И излиза, че богове и дяволи и пр. са реални..

Това е според това което пишеш.

Не пиша това.

Реалното е в сетивата, а дяволите са ментално, защото сетивата не ги регистрират вън, а вътре - като творение на ума. Ако аз сънувам някакъв дявол, не е задължително други също да го сънуват. Ако аз посоча едно дърво обаче, всички ще го видят.

Разликата идва от заблудата да си въобразя, че сънуваният от мен дявол има обективно съществуване, т.е. съществуване, независимо от моята психика. Истината е, че дяволът има зависимо, при това строго субективно съществуване - само в моята психика и никъде другаде.

Пък и, Приятелю, ти току що легитимира всички богове, дяволи, върколаци и пр. Това ли искаше да направиш? Или фантазията я слагаш извън ума? Ако не е от ума, от какво е. Ама какво говорим, то и ума още не е открит!

Казвам, че дяволите... са творение на ума.

Имате ли цитат, в който Литов да аргументира вселената с Бог?

И за да не дрязня любителите на науката, пиша изключително в отдел философия.

Следователно трябва да знаете, че според философията всичко, което се намира в ума, преди това е било в сетивата. Привържениците на обективния характер на сънищата, излизането извън тялото..., смятат, че нещата се съдържат в ума, но не могат да ги посочат чрез сетивата. Това е абсурдно.

И понеже Вие дълбоко си противоречите, Ви подканям да си уточните философската позиция. Дали нещата са реални, както твърдите тук ("Първо това не е въпрос на желание. Ако има нещо, то си го има независимо дали го искаме или не, и независимо дали можем да си го обясним или не. А да се отрича нещо недоказано, е също толкова несериозно, колкото и вярването в него"); дали светът е плод на нашата фантазия, както се разбира от Вашата интерпретация на сънищата, излизането...?

Всичко във философията са недоказани тези. Някои от тях си противоречат драстично. А философията се смята за наука.

Такава е лошата философия, която се основава на калпава логика.

Нямам представа защо е заключен разделът "Загадъчни Феномени/Прогностика", но пък това принуждава привържениците да пишат в раздела "Философия", където се намират под строг, но справедлив контрол.

Такова явление няма. Има такава фантасмагория. Има подобни сънища и фантазии. Но няма явление. Никой не го е видял - едно нещо става явление, когато поне стотина души потвърдят, че въпросния (излязъл от тялото си) наистина е излязъл Насън може и в петнадесет чужди тела да влезеш и да излезеш, но това все още не е явление, а симулация на реалност от твоя отпочиващ мозък. Да не говорим, че някои хора така се автосугестират, че халюцинират къде по-странни неща от излизане от тялото. А опита на хора по време на клинична смърт е странен, непотвърден - и не винаги еднакъв.

Разбира се! Някои хора упорито не правят разлика между фантазия и реалност. Принципът е, че колкото повече съм фасциниран от едно преживяване, толкова повече съм напълно незапознат с неговата същност.

А за "обект" може да се избере професия, родителство, изкуство, светло бъдеще, помощ на другите.... Това се неща, които определят поведението на някой, когато приоритет явно е нещо друго.

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си?

Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана?

Природата на съзнанието е материална, а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Относно функциите, допада ми определението на К. Юнг: възприятието (към него и осезанието) констатира, че нещо е; чувстването констатира интензитет (приятно, неприятно, опасно...); мисленето определя какво е нещото; интуицията е поглед зад ъгъла (по памет, по Юнг).

Тези обяснения за природата на съзнанието мен лично напълно ме задоволяват и нямам никаква нужда от повече информация от типа: защо, как действа и т.н. Следователно от моя гледна точка дискусията е приключила. Какво друго трябва да разискваме по темата?

Та съзнанието според мен е "наблюдателя извън нас". Той дефакто пак е в нас щото няма къде другаде да е. То е което "осветява" малко "зад хоризонта". То е което "открива".

Колко Аз-ове имате, впрочем?

Съзнанието се определя чрез неговите функции - мислене, чувстване, възприятие, интуиция.

А духовността, Духът, е строго определен в някои школи на философията като субстанция. Друг е въпросът кой вярва и кой не вярва на това.

Когато човек стигне до себе си, той няма да изпитва нужда да изразява нещо друго освен себе си. Но понеже е по-наясно със себе си, това се проявява като искреност. И си идва съвсем естествено, но не е инстинкт. То е постигнато. Както музиканта е постигнал виртуозност. Всеки, който се родил е минал през натрупване на отъждествявания, вярвания и сравнявания с околните, но малцина са тези, които са упели да ги изоставят. Но те имат спомена и много добре знаят какво са били и съответно го виждат у другите. Та, според мен това е постижение, а не инстинкт. Аз разбирам инстинкта като наследство от животинското царство: размножаване и оцеляване. Само човек може да надскочи инстинкта и то не става медикаментозно

Човек може да стигне най-много до някой фин обект (феномен) в своето съзнание, който обект нека си нарича "себе". Ще бъде искрен в интерпретацията на своята визия, но няма да бъде истинен, защото е абсурдно да вярваш на всичко, каквото виждаш. Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз.

Как се надскача инстинкт, например сексуален? Ако е с потискане, при всички случаи следва патологична компенсация или духовна сублимация, което е същото. Затова нека инстинктът си работи нормално, нищо че е от животинското царство. Най-много, каквото може да се направи, е да се ограничава и забавя понякога, за да не притежава напълно власт над моето поведение. За целта се изисква средно висока степен на съзнателност, а не кой знае какви постижения. За съжаление виждаме, че това елементарно изискване е все още недостижимо в световен мащаб, където всички безобразия се извършват от беснеещи на воля инстинкти, по-скоро нагони.

Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина.

Може ли да има нещо напълно обективно, след като е обект на субекта човек.

-----------------------

Звучи добре за ... самочуствието нали.

Инстинкта не е ли свързан с несъзнателни процеси? Истината е едно понятие, което според мен си е явно съзнателно, но въпреки това има спорна дефиниция. Т.е. ако истината се разглежда като инстинкт, то определението "зрели" е съвсем неудачно.

Който (човекът) е също обект в своето съзнание. Лично аз нямам нищо против напълно субективната наука, ако е правена от такива субекти като Нютон, Айнщайн и подобни.

-----------------------

Именно затова употребих този термин. Истината или поне истинното говорене да идва отвътре, като инстинкт, във всеки разговор, във всякаква ситуация. Волята предполага процес на издирване на някаква истина, следователно моментна несигурност, неистинност.

За моето лично самочувствие не звучи добре, защото го компрометира. Давам си сметка колко е трудно във всяка ситуация да бъдеш истинен.