Incorrectus

По този въпрос всеки вярващ за него се хваща. Недостиг на добро, казваш! Хитлер или Сталин, понеже са били мнооого малко добри, са били максимално зли?! Кажи на някой преживял техните зверства, че е бил измъчван от служители на недостатъчно добри хора. Това е подигравка с жертвите на разни убийци, изнасилвачи... Това е пълен отказ да се види субстанциалността на злото в света. Пък и не се съгласува с Писанието, от което научаваме, че Сатаната е бил в рая преди човека и заедно с Бог-а.

Че е "отхвърлена и презряна" от християнството е така. Но не мога да се сетя как задоволително е обяснена, за да се съгласим, че е опозната?

Бил е принуден, поради един естествен компенсационен закон. Така например във "Фауст" ми е най-любим онзи момент, когато античните вещици подгонват Сатаната. Не го признават за величество, защото не го познават. През Античността го няма абсолютното добро, неизвестно е и абсолютното зло. Двете се пръкват едновременно на света, поради което милостивият Творец на всичко е отговорен за довеждането със себе си на адското зло. Това е една зависимост, съвсем неосветлена и непризнавана от догматичното християнство.

Ако внимателно се прочете този текст, от него следва, че: 1. Главната цел на християнското послание е човечеството, а не човекът. 2. Основа на християнското послание е връзката личност - Бог. 3. До тук, недоразумение! 4. Бог създава за своя слава, но се проваля в изкуплението на падналото човечество, защото не може да посочим пример за изкупено човечество. 5. Бог не създава за човека, но може да посочим пример за наистина величествени в морално и интелектуално отношение човеци. Изводът е, че замисълът на Бог е неуспешен, ако на него се противопостави (нали Бог не твори за човека, казвате) със своите морални сили и интелект човекът, от когото, при това положение, зависи божието всемогъщество. Тогава кой на кого е господар?

Без да съм сигурен, че е имал предвид точно това, считам, че пред по-умни слушатели е говорил, че човекът трябва да свали чувствените проекции (в съвременен психологически смисъл) към обществото.

Това е истинската прошка, пред човека..., е, малко е като при богомилите, но еретизма ми е отвратителен. Изповедта пред служителя на имагинерния Бог е проводник на малодушие и афористични клюки.

Според мен на моменти, зависи от слушателите, когато не трябва откровено да ги обижда, че са тъпи (Матея 13:12-15), проповядва крайна десоциализация. И с право.

Няма посредници - Бог, свещеник, възможност за изповед като безотказно лекарство..., няма патерици при нея, а си ти, който носиш отговорност. В другия случай, отговорност поемат Сатаната и неговото войнство. За доброто е виновен Бог, за лошото в моето поведение - Сатаната. А аз къде участвам?

Нито пък аз разбирам това под "цивилизация". А Христос, вероятно, щеше да гони с бич тези, които не си плащат тока. Става въпрос за това, че християнската мечта за цивилизация не се състоя, при което възниква въпросът дали изобщо са имали адекватна представа за нещата носителите на християнството?

Аха, но дори в този смисъл трябва да установим несъстояла се християнска цивилизация. Бог един път се въплъти във вселенската история и нищо не свърши. Каквото пък духовно и верово остави, заряза го в съвсем безчеловечното Средновековие.

Какво нередно има, ако наречеш българите от 20, още повече от 19 век, когато се живее в ислямска среда, християнски народ? viara, кои мнения са крайни? Каква моя физика?

Християнските народи и християнските армии се състоят преимуществено от индивиди-християни. Вървете сега доказвайте, че всички те са били с неизразено отношение към "личността Христос".

Защото налитат да се бият и не дават на другите. http://dariknews.bg/view_video.php?video_id=33454

През цивилизования XX век на два пъти множество най-напреднали във всякакво отношение християнски народи, се клаха едни други като прасета.

Дядо ми ми е казвал, че хей онова дърво е съществувало още преди да се родя. Аз виждам същото дърво, може да го види и докосне всеки, който пожелае. Така се доказва, че дървото съществува напълно обективно. Отговорност пред съвместния живот с хората, а не пред Бог, който е напълно безотговорен към човешките дела.

Християнството е по същество източно учение. Май наистина не става за консумация, защото се видя, че претърпя фиаско. Не се реализира Царството небесно на земята, не се обгърнаха с любов обществата; идеята за Второто пришествие бе дискредитирана през вековете, защото мнозина са го предричали, но после не са посипвали главите си с пепел, когато се е разбирало, че няма да се случи... Източната идея за Освобождение, за нирвана, е същата работа, разбира се, но поне е донякъде логически издържана. Но така е в хуманитарната сфера - убиваме време с приказки, нищо повече.

Глишев, точно ти не може да вярваш, че някой е редил вселена и всичко от атома до Хималаите, чувствата, мисленето..., е построил по някакъв начин. А относно субект и обект в християнството е голяма каша и май нищо определено не се знае там. Много наясно с тези неща са в източните учения, където се казва, че щом е обект или обективност, принадлежи на материята (или може да е неин фин продукт), която не е Бог. Не се сещам какви феномени имаш предвид?

А мен как ме класифицирате? Преди вярвах, пък после взех да не вярвам, заради което никак не съжалявам. Знаех ли преди, сега вече не знам ли за Духа?

Да, щом отразяваното не е било преди това в сетивата. В този случай трябва да наречем "отразяваното" сътворявано. Че не може да бъде обект ще се съгласят и теисти, и атеисти. А е обективен на способността изобщо да се възприема, да се съзнава. Или го е сътворил като ментален образ, в самозаблуда, че образът го е връхлетял отвън. Да Ви кажа, tonkata3, в това виждам истинското богословие: да си дадеш сметка, че богове и демони са собствени творения, означава да поемеш пълна отговорност за всичките си дела, помисли... Това е много зряло и няма нищо общо с вечното инфантилно чакане на външен спасител.

Психологическите измерения на бурята са именно с произход "от човешкото съзнание", затова са психологически. Психологическата буря не е природна буря, а е психологическа буря. Тя директно произхожда "от човешкото съзнание". Така както древните знания по климатология не са никакви знания по климатология, защото не са адекватни на същността на описваните явления. Щом очевидни и отдаващи се на изследване явления, като бурята, могат да придобият психологически измерения, колко повече явления, които никой никога не е виждал, както твърдят теисти и атеисти за Бог? Те са с напълно психологически произход, защото няма какъв друг да се предположи. Може, ако ясно се знае, че Бог-ът на религиите е обективен. Но това никак не смущава вярващите. В противен случай всеки вярващ трябва да заяви, че Бог е Аз, в смисъл егото на вярващия.

Напротив. Физическите явления и всяко друго нещо може да имат метафизически измерения, но същността неизменно остава физическа. С други думи, както казва и DendroaspisP, Бог е хорско творение. Не може да приемаме, че Бог е физическо явление, което има метафизически измерения. Същността му, ако е така, остава преходна, сътворима, невечна..., защото е физическа. Следователно Бог е психическо явление, което в историята на човечеството придобива социални измерения.

Щом не е физическа, значи е метафизическа (отвъд физиса). Тогава как, по какъв начин узнахте за Бог? Когато отговорите на този въпрос, едва тогава ще има смисъл да се обсъждат форма, субект, обект... Правилен отговор е невъзможен.

Точно това е неразрешимият проблем. Чрез вяра, а още по-малко чрез мистицизъм, очевидно не може да се установи простият интелектуален факт, че Бог не може да бъде обективен. Или ако някой смята, че контактува с Бог като с обект, то нека знае, че контактува със свои несъзнавани творения. Не може да е всемогъщо и всезнаещо "същество", което наричат "Него". Защото е подвластно на развала, преходност, има форма и очертание... Накрая, наистина нека който в каквото иска да вярва. Мен ме разсмива не вярата, а неадекватните, меко казано, изказвания по верови предмети.

Бог-ът на само вярващите изобщо не е същият като Бог-а на книжниците. От книжник няма да чуеш, че се е доближил до Бог или нещо такова. Да не говорим, че веровият Бог е абсурден: хем го познаваш, хем преимуществено вярваш в него?!

Тогавашните начетени евреи просто не приемат това, което той говори за себе си. Следва ли да смятаме, че рибарите, които тръгват след него, са били по-компетентни по философските и изобщо по книжните теми, които той разисква?