Incorrectus

Говори за кръщаване не на мъртви, а заради мъртвите. От този превод е още по-ясно: http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/1kor.htm#15

А някой знае ли защо на печата на БПЦ стои годината 1953, а не 927?

Този текст: 1. Не е Ваш (авторски). 2. Не е средновековен и следователно няма характер на извор за учението на богомили и катари. 3. От кой съвременен фантазьор го взехте? Не до последения човек, а само за един изгорен човек има сведения, относно богомилите.

Казах така, защото Вие написахте това: За социалната значимост на религията никой не спори, но ако приемем, че еволюцията се простира единствено в социален, а не също и в индивидуален план. В социален смисъл религията се мъчи да задържа на едно поносимо ниво страстите на хората, чрез средствата на заплахата от невидимия Бог. По-висша цел на еволюцията, според мен, е индивидуалната самоосъзнатост на всеки, без нуждата от всевиждащо око. Парадоксът е, че при едно такова евентуално развитие на еволюцията, ще се реализират съкровените цели на религията. Защото социалното измерение на религията е профанизация на религията, което е очевидно.

Или, в този смисъл, с друг акцент на Вашия извод, религиозността е по-точно трайно във времето отстъпление от еволюцията, защото "решава" въпроса за сигурността и "преобразува" с магически средства.

Така е при древните и според прекрасната книга на М. Елиаде, която, виждам, познавате. Днес е абсурдно, когато например решиш да строиш къща, да издигаш олтар на Агни, за да усвоиш територията и така да повториш акта на Сътворението... На всичкото отгоре да вярваш, че издигайки олтар, повтаряш Сътворението. Днес е профанно да живееш митологически от една чисто рационалистична гледна точка. Едно е да обичаш и да познаваш митологията, друго е да вярваш в реалността на митологическите събития, както е било при древните.

Въпросът може да се разглежда от различни аспекти. За мен в случая е интересен чисто прагматичният, при който колективно мислещият човек живее наистина в едно нереално време, което не е минало, нито настояще, а е безвремие. Наистина, както казваш, времето си е време и въпросът е във възприятието. А казвам, че в другия случай времето е абсолютно, защото то има абсолютна ограничителна власт над индивида, в смисъл: стареене, прехождане; невъзможност да станеш личен свидетел на миналите дела и т.н.

В първия случай няма ясно и точно възприемане на времето, откъдето следват редица недуразумения и обикновено стълкновения в социален мащаб. Например, често казват "бихме сърбите на Сливница". Във втория случай възприемането на времето е вярно - "биха сърбите на Сливница".

Когато паметта е колективна, времето е относително; когато паметта е индивидуална, времето е абсолютно. Сега ми хрумва, че в някакъв много дълбок смисъл tanariil е права. Колективната памет е абсолютно свързана с до голяма степен неосъзнатост на индивида.

Филострат е чул легендата, но дали средновековните българи са я чули от Филострат или от траките? Вероятно имате предвид нещо конкретно от фолклора, което доказва? Дайте, моля, цитат, линк? Виждам, че не твърдите, че мотивът ("саможертващо се животно") в легендата има тракийски произход, но ме интересува доказателство относно нейното проникване сред средновековните българи от тракийски източник? При положение, че мотивът се среща повсеместно: от Мала Азия, през Кавказ до Русия; в Китай също се среща подобна легенда за ранен Еднорог; системата "нахр" в исляма; Христос като саможертващ се Агнец...

Този аргумент е трудно да се приеме. Както казва и Ka40, става въпрос за типичен пример за индоевропейски митичен цар, а не за уникален тракийски такъв. Освен това Филострат и Омир не са собствени тракийски източници на легендата.

И според мен не е. В днешно време има автори, които си въобразяват, че мокша/та е атараксия. За да имаш мокша, трябва да се освободиш от съзнанието.

Така съм съгласен - психе и пневма. Интелектът е кулминация при интелектуалните типове. При другите кулминацията е потисната в полза на чувствата. Защото чувства и интелект са несъвместими, както психе с будхи.

Защо правите аналогия между психе и будхи? На какви основания?

Много уважавам д-р Шаранков. А Вие?

Прави се разлика, но разликите, и не само те, се установяват чрез инструментариума на пракрити.

Според Юнг, когото споменавате, психологията, особено пък психологията на несъзнаваното, е абсолютно невъзможна без история. Защото примордиалните образи изпълват духовната история на човечеството. Спомнете си за неговите анализи на митове, например, които му дават доказателства за неговите теории и т.н. Но тук говорехме за колективна памет, която няма нищо общо с колективното несъзнавано на Юнг. Изведнъж вкарахте в обръщение несъвместим термин по темата за колективната памет?!

Мен изобщо не ме дразни концепцията за нематериалния характер на съзнанието. Нито пък съм голям привърженик на идеята за материалния характер на съзнанието. Безразлично ми е. Но ме интересуват обосновките на твърденията на хората. Така започна и тази тема. Авторът каза: След като е непознаваем, откъде знаем, че и как се променя, че изобщо съществува...? Подобни формулировки правите и Вие. Например: Въпросът е как установявате съществуване на съзнание, което няма свой носител - човек?

Е, ако това беше така, трябваше да се чудим защо съзнанието се среща толкова рядко, и то сред част от редкия вид homo sapiens. Изобщо не се наблюдава в цялата природа. Природата е Mater (materia), а материя е природата. Нямам нужда да си представям, защото предпочитам да знам, доколкото ми е възможно. Защо отваряте дума за добродетелно общество?

Може да се свърже. Да си скромен в науката означава да не говориш от себе си, т.е. да правиш бомбастични изказвания, които не са съобразени с факти и авторитети в твоята област. Означава да говориш от името на науката. Добродетелите се връзват с хуманитарното знание поне по два начина: 1. Самото знание е най-висша добродетел, защото знаещият човек не излъчва (поне теоретично) неподходящи за общото благо мисли и действия. Не защото е по определение добър, а защото знаейки, не греши. Да грешиш означава да смесваш своето лично пространство с пространството на другите, при което изискваш към неща, които не са твои. 2. Добродетелта скромност е форма на преодоляване на егоистичното желание да блеснеш с лансирана от теб хипотеза и теория на всяка цена, без да имаш реални лични възможности или обективни такива за откривателство. Това също може да бъде наречено обективиране на субекта, когато безлични предпоставки водят духа на знанието.

Възнесла се е телесно, но чак в 1950 г. Католиците я възнесоха.

Видението си е истинско, но е субективно, а не обективно. Т.е. няма нужда от доказателства, защото всички от форума да бяхме там, пак нищо нямаше да видим. Което пък означава, че светкавицата в никакъв случай не е била над блока.

Казах рационализъм. Или по вашето мнение наистина... християнска, но нейни носители са били учени, които са се мислели за християни (или поне така са се представяли), макар в голяма степен да не са били. Някои от тях затова са репресирани, други са се прикривали... Средновековната наука се заражда в средите на алхимиците, които до един са били еретици, макар обикновено да не са съзнавали това. В Новото време кажете кой от великите е бил чист християнин - Нютон, Монтескьо, Волтер и т.н., пък да не говорим за днес.

За да не ходят по други форуми. А ако си имат мисионерска политика?

Но религиозната философия не може да се окачествява, да се подрежда по ценност и сравнява с философията на други народи в качествено отношение, защото тя е спекулативна. Това може да се прави с рационалистичната философия, която касае реалии. В този смисъл коя да е религиозна философия е интересна за историка на религията, но основа на съвременната цивилизация е някоя рационалистична философия, в случая - елинската. Казвам това, защото тук се твърди, че египтяни и траки били в основата, пък те нямат идея за рационализъм в мисленето.