Incorrectus

Да вземем за пример едно новородено , задължително след неговото раждане то трябва да си има име ! Но защо точно име , а не номер ? Всички да бяхме под номерация?

Представете си го , трудно нали , но не невъзможно . Трудно е за представяне защото общо прието е да се дава име . но ако беше обратното , да се дава номер , щеше да ни е трудно да си представим свят с имена .Точно това имам предвид човек е рамкиран още от раждането си вкаран в една система в която е казано че бялото си е бяло и няма друг вариант ! Така ли трябва да е ? Нали всеки човек има правото на избор , в това ли се състои свободата ни ?

Авторът на този текст е напълно свободен да не употребява думи, изобщо всякакви названия, при което напълно свободно ще си прекарва в обективната реалност. Ако все пак реши да се изкаже по някакъв въпрос, добре е да използва всепризнати обозначения на обектите на сетивата, за да бъде разбираем за останалите.

Реалността е частица отражение от самите нас...

По-скоро отражение в самите нас, заради чистия наглед на сетивата, които са като отворени прозорци, благодарение на рефлектиращата способност на ума.

Самият въпрос: Длъжно ли е едно общество да бъде толерантно (независимо към какво)?, последван от утвърдителен отговор, предполага, че господин Роулз в Принстън, вероятно се е изживявал като тип дружинна ръководителка (пионервожатая).

Много е лесно да бъдеш толерантен в Принстън, където никой не е виждал нетолерантни. Да поставим господин Роулз в нашенска среда, да го видим каква песен ще запее.

Азбуката е наречена така от уважение към Кирил, пък може той да си я е създал. На река Брегалница какви букви е носил?

Единствен Д. Хоматиан споменава нещо, подлежащо на тълкуване, но той е зле информиран автор и не може да му се вярва.

Както знаем тя е създадена от Климент Охридски...

Откъде го знаете?

ЧНГ!

Загрей надеждността на изворите ли критикува? Всички лаици за това се хващат. Професионалните историци не са идиоти и добре знаят ненадеждността на своите средства за информация. В известен смисъл всички науки опознават посредством..., но това Вие очевидно не го знаете.

Историята е интелектуално занимание за свободни духове и въпреки напъните не влиза във всяка глава. Мераклиите обаче да се пробват са много и характерна тяхна черта е грубото незачитане на всякакви авторитети. Ако един учен каже или напише глупост, най-малкото ще му се смеят, но другите чрез глупости трупат дивиденти. Това го няма в никоя друга наука, а историците са принудени не толкова да се акцентират върху своите занимания, колкото да отбиват всякакви банални напъни за творчество. Полезно е човек да е чел и да знае, но да иска на всяка цена да бъде откривател е въпрос на малоценност.

Защо не се пробвате да напишете трактат по математика, химия, медицина..., да Ви видим докъде ще стигнете и как ще бъде приет от съответните специалисти? По история обаче може!

Тогава е така, но след средата на XIX век руската външна политика се обръща в полза на българите: просветно и църковно движение; войната от 1877-78 г. е рисковано нарушение на доктрината Горчаков... Заслугите са на Н. Геров, граф Игнатиев и др.

Не може за всичко да се обвинява Русия, защото в такъв случай трябва да приемем, че нашите деди са били минтиливци и рая. Не са били, защото успяват криво-ляво да обърнат имперска политика в своя полза.

Отново слънчев празник. На тази дата е роден също Йоан Кръстител, което говори за интерполация на образи и сюжети.

Има някои тънкости в индийската религия, които не могат да се схванат от пръв поглед от религиозните анализатори. Индийската религия е пантеистична. За индийците ''Бог'' се разтваря със същноста си в творението (т.е. в света). В Юдейския контекст, Бог е ''СЫЙ ''- Вечносъществуващ, Неизменен, Личност.

Малко хора знаят ,че когато Каиафа задава прекия конкретен клетвено-съдебен въпрос към Иисус Христос-

Стига ни мъчи , кажи Кой си ти ???

Христос не отговаря - месията, христос или човека . Той отговаря - АЗ СЪМ - на юдейски - ЯХВЕ.

Коя индийска религия? Съществуват 6 ортодоксални системи, част от които са атеистични, например Санкхя. Има и множество неортодоксални.

Индийците правят разлика между Бог и творение, Вие не правите. Когато казвате, че Христос е съществуващ, пък макар и вечно, а също и личност, не забелязвате ли, че съществуванието и личността са обективни характеристики, части от света, разтвореност в творението?

Не знам Елемаг шегува ли се или говори сериозно? Няма значение. Показва обаче много точно как действат богословите: не отговарят на въпроси, а ни пращат да четем. Ние четохме и питаме, ама никой не отговаря!

Правилни разсъждения не се съвместяват с неправилно заключени; неправилни разсъждения - с правилно заключение. Не виждам никъде, дайте цитат?

Мнооого надменно, християнино!

Познание и история - в църквата, несъмнено православната, другите са невежи глупци?! Споменът не е знание, историческото знание е критика на спомените.

Не гадая кой какво е чел, а дискутирам върху текстовете от форума. Тогава, за да няма недоразумения, внимавайте какво казвате. Западът не прави разлика между същност и енергия, казвате Вие, но православието, трябва да допуснем, прави. За да правиш разлика между две неща, трябва да познаваш и двете. Какво православието знае за същността на Бог, за да говори за разлика между същност и енергия?

Дяволската сила обаче е допусната, по допущение, заради свободната воля на хората.

Което означава:

1. Сатаната е сътворен от Бог, който без друго е творец на всичко видимо и невидимо.

2. Сатаната не е сътворен, а съществува изначално, следователно наравно с Бог.

И в двата случая ще се объркам не аз, а църквата. За мен това са концепции, а не истини, каквито са за църквата.

Ако догматите са лъжи , ако истината е лъжа, то как да си представим въобще идеята за Църквата без петно и без бръчки ???

Нека църквата постави на масата за разискване всички известни текстове, да възстанови по памет изгорените апокрифи и тогава истините ще станат други, догмите ще трябва да бъдат променени. Не знам какви ще бъдат тогава новите догми, но знам, че ще бъде взето предвид всичко известно, а не само допустимото за църквата.

Отваряте много и интересни въпроси, които може да се дискутират от различни гледни точки.

Според светите отци- Василий Велики, Йоан Златоуст, Христос е трябвало да остане неузнаваем за света, и точно за Дявола и неговите слуги, които са можели да нанесат превантивен удар , ако са знаели точно, кой е Месията. Затова и на девицата Мариам е бил назначен настойник.

Следователно според споменатите отци Христос, който е "Бог и Човек , в една личност , с две природи свързани неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно" е бил подвластен на Дявола?! Много интересна хипотеза, която напълно подкрепям, защото някои гностици говорят същото. Казват, че Сатаната е по-голям брат на Христос.

Моето мнение по въпроса няма никакво значение, но мнението на светите отци, не е ли твърде нехристиянско? Трябва ли да вярваме, че Бог и Дявол са двете страни на една монета?

След това няма преки указания къде е бил . Но , никой не е лъгал за неговото ''дизапиъринг'' , включително и Църквата.

Църквата е лъгала като е прикривала някои сведения за неговия живот от апокрифите. Че е давал живот на врабчета е също толково невероятно, колкото, че на 12 години е беседвал (поучавал?) с учените в храма. Сведението си е сведение - фантастично или реално - пускай да върви в обръщение, пък всеки да преценява според акъла си. Относно сведенията за Христос, изначално подходът на църквата е лицемерен и лъжлив, и няма как да печели нашите симпатии.

А най-екзестенциалната грешка на Запад, е че не прави разлика между ''същност'' и ''енергия'' на Бога. Оттам и фундаменталните изкривявания на тази философия, която не е Богоотхвърлена, но крайно неточна.

Варлаам и Акиндин не са били глупаци. Били са рационалисти и са настоявали за здрав разум по тези въпроси. Обвинявали са исихастите в суеверие.

Да имаш някакво знание за "енергия" на Бога е възможно. Да имаш обаче знание и оттам да смееш да твърдиш нещо за "същност" на Бога е нелепо. Нали Бог е непознаваем?

Не е това.

Критиците питат къде се е скитал онези 40 дни, когато казват е бил в пустинята, но на практика липсва. Мормоните казват, че е бил в Америка, други в Тибет (Рьорих)... Не може да е прехвръквал на всичките тези места. Къде ли пък може да е бил е съвсем неинтересен въпрос, но виждате, че за това се хващат теософи и др. Като не знаят определено, започват да фантазират. За това, за тези спекулации, е виновна църквата, защото не е обяснила къде е бил. По-добре да е излъгала, та да мирясат.

Римлянино, да честваме Новото слънце, но то да бъде слънцето на правилното познание.

Павел не е нито реоформатор, нито е измислил ново учение. Той е изразител, апологет, учител, възприемник, апостол, за всички всичко, но никога дори и не си е помислял да създава ново учение.

Пак ви казвам на двамата , всяко едно негово действие е било продиктувано от любов към Христа. Ако Павел е мислел да създаде ново учение, то той би веднага бил изобличен от другите Христови ученици.

Може да не е искал да измисля, но да е измислил. Не е виждал Христос, не е бил негов ученик, не е изучил неговите книги, защото такива не е имало. Къде се е бутал да проповядва, измествайки учениците?

Говорите за малък "спор" между Петър и Павел... За Вас малък спор, за Апостол Яков вражди и разпри сред вярващите, не само по този, но вероятно и по други въпроси.

И последно: защо е изолирано семейството Христово; кои човеци, които са се "вмъкнали"(1:4), визира Посланието на Апостол Юда?

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?

А народът чака божият помазаник - месия. Да припомня - месията според евреите ще ги отърве от чуждоземното господство и ще им даде властта над всички народи по земята. Т. е. в представите на евреите образът на месията задължително е представен като борец за 'техните права и свободи'.

Според мен именно това е причината неговите слушатели и дори Апостолите трудно да го разбират. Те са виждали в него каквото им се иска да видят - политически водач, въпреки, че самият той многократно им казва и показва, че не е.

Конспирация, която се разпростира в 3 века е ясно, че няма какво да обсъждаме.

Еньо обаче лансира една друга много често срещана заблуда, на която може да се обърне внимание:

Новата религия - християнството е трябвало да добие начувана популярност сред всички слоеве на Римската империя, за да може в момента на узаконяването, императорът да стане господар на душите.

Сякаш езическите владетели не са били господари на телата и душите, дори в значително по-голяма степен, отколкото християнските?! Това е всеобщо известно и не си струва да се аргументира.

Религията е форма на вяра, науката е форма на знания и умения. В исторически аспект животът на хората се подобрява значително, както е добре известно, едва след отделянето на науката от религията. На всеки, който не знае или не желае да признае това, препоръчвам всеки път, когато има нужда от зъболекар, адвокат, техник... да върви при попа за помощ.

Евангелията са писани около стотната година, плюс-минус няколко години. Не може да са поръчани от Рим, защото Рим обръща внимание на тази религия значително по-късно.

Многообразието на методи е факт. Всички методи обаче изискват в една или друга степен да се преодолеят нагласите, очакванията..., които са обуславящ фактор.

Крайният резултат е напълно съмнителен, важен е пътят.

Атеистът не вярва в Бог, в нещо друго може да вярва.

Оо, съзнанието??? Не говорихме ли за знанието?? И макар духовната същност на човека да е трудна за изследване с методите емпирични - вие, окултистите, отричате емпиричния метод в материята, като я одухотворявате, мистифицирате, обожествявате.... Вие отричате границата между материя и дух, съзнание... Вие оличностявате материята и това си е чист атеизъм, неоезичество.

Така се случва, когато изследването разчита на "окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма", т.е. разширяването на съзнанието всъщност представлява замъгляване на съзнанието. Изключение прави медитацията, която означава размишление, изясняване на нещо преди неясно... Неизвестно какво практикуват и наричат него медитация?

Въпросът е, че и до ден днешен психологията не е напълно наясно с психическите феномени -какво е субективна и какво обективна психическа реалност и къде е границата между тях и дали има изобщо такава.

От началото на XX век е наясно с начина, по който трябва да се възприемат тези феномени, именно като феномени, а не като същности.

Так как я буду использовать не совсем обычную, специфическую аргументацию, мне с самого начала надо принять во внимание, что аудитория слабо знакома с исходным методологическим принципом той психологии, которую я представляю. Таким принципом является исключительно феноменологическая точка зрения, имеющая дело с состояниями, опытом, одним словом - с фактами. Истиной для этой психологии являются факты, а не суждения. Например, говоря о мотиве непорочного зачатия, психология интересуется исключительно фактом наличия такой идеи; ее не занимает вопрос об истинности или ложности этой идеи в любом ином смысле. С точки зрения психологии эта идея истинна ровно настолько, насколько она существует. Психологическое же существование субъективно лишь до тех пор, пока та или иная идея овладевает только одним индивидом, эта же идея становится объективной, когда принимается обществом путем consensus gentium (Соглашение между людьми (лат). (Здесь и далее прим. пер.).).

Данная точка зрения является общей для всех естественных наук. Психология подходит к идеям и другим продуктам сознания так же, как, например, зоология к различным видам животных. Слон истинен, ибо существует. Более того, он не является ни умозаключением, ни субъективным суждением творца, это - феномен. Но мы так свыклись с идеей, будто психические события суть продукты воли или произвола, изобретения творца-человека, что нам трудно освободиться от того предрассудка, согласно которому психика и все ее содержание являются нашим собственным изобретением либо более или менее иллюзорным продуктом наших предположений и суждений. Факты свидетельствуют, что определенные идеи существуют почти повсеместно, во все времена. Они воспроизводятся спонтанно, совершенно независимо от миграции идей или от традиции. Они не творятся индивидами, а происходят - даже насильственно вторгаются в сознание индивида. И это не платоновская философия, а это - эмпирическая психология.

http://www.jungland.ru/node/1807

Който иска да научи нещо за вселената, трябва да прочете един учебник по физика. Буквите на еврейската азбука, числата, планетите с души (абе моля Ви се!!!) са си проблем на специфичен еврейски ненаучен светоглед. Това е начин на мислене, който е вътрешно логичен, но не се основава на нищо. Къде в природата има букви или числа? Какъв е предметът на изследване на окултната наука, каква е целта, какви са средствата? Защо е нужно, понеже Ванга или Кочовска имат специфичен тип възприятие, аз също да се домогвам до такъв тип възприятие? Субективното възприятие не може да стане обективно, т.е. валидно за всички, поради което считам, че изобщо не трябва да се прави масово достояние.

Въпросът е в това, че през Средновековието се изгражда светоглед, който няма нищо общо с реалния свят. Просвещението, както е добре известно, поставя емпиричното познание като единствено възможно. Средновековието не знае нищо за критичното, опитното изследване на явленията, поради което днес е абсурдно да се твърди, че средновековните знания могат да имат някакво практическо приложение. Средновековният човек вижда свят населен с духове, вещици, дракони, русалки... Къде са днес тези същества, защо науките не ги познават, нито техни кости излизат при разкопки? С какви средства Агрипа установи планетарните души и душата на света, при положение, че едва днес науката, заради новите технически средства, които един вид многократно усилват обсега на сетивата, може да каже нещо по въпроса за другите планети. Души там, разбира се, не се забелязват.

Кой е чел например Книгата на Хонорий, Лемегетон или Трите книги на окултната философия на Корнелиус Агрипа, Елифас Леви или Алистър Кроули? Или съвременни автори - Питър Карол, Дайън Форчън и др? Само тесните специалисти.

Тесните специалисти по какво?

За тези, които не са чели тези книги, давам няколко реда от втората книга на Корнелий Агрипа, издат. Аратрон, 2000. Цялата книга изобилства с такива неща.

Змия, ако е прободена веднъж с копие, умира, ако е прободена два пъти - възвръща силите си (стр. 15).

Освен това съществува превъзходен опит с числото седем, а именно, че всеки седми мъж, роден, без между него и братята му да има сестра, притежава силата да лекува скрофулозата само със силата на своето докосване или на своето слово (стр. 16).

Лястовицата отглежда пет малки, които храни еднакво, започвайки с първото излюпено и свършвайки с последното (стр. 34)........

Всеки, който има поне представа от история, ще разпознае тук типичните средновековни суеверия, които уж били наука. Да беше опитал поне веднъж в живота си Агрипа да прободе веднъж или дваж змия, да види резултата, за да не говори глупости.

Такива и подобни автори са извор за своето време, но не са авторитетни в нито една наука, защото са некомпетентни и невежи. Те разбира се не са виновни за това, защото са живели в друго време. Ние ги уважаваме като родоначалници, предходници на науките, но само толкова.