Incorrectus

Както и Вие ги определяте: Следователно към будното. Магнетичен или немагнетичен, все си е сън.

Предпочитам тази: 1. Будно състояние на съзнанието. 2. Състояние на сън. 3. Състояние на сън със съновидения. 4. Безсъзнание. Състоянието на безсъзнание е аналогично на състоянието на сън, затова може и да се пропусне. И в двете състояния (сън и безсъзнание) съзнанието съществува, но сякаш е изключено. Защото човекът излиза от това състояние и може да констатира: спах; бях в безсъзнание. Между другото, това е една от причините да не вярвам в прераждането. Защото след сън без съновидение, всеки може да си спомни името и т.н. Но ако прераждането съществуваше, всеки трябваше да може да си спомни, че е живял преди и еди си къде. Както при загубата на памет при травма, така само травма трябваше да бъде причината да не си спомняме за миналите си животи. А то се оказва, ще трябва ли да приемем, че голяма част от религиите и ученият свят - всички те са ненормални и травмирани, защото не си спомнят да са се прераждали?! Някой може ли да посочи пето състояние на съзнанието?

Всичко е относително. При физическа или психическа травма хора си забравят дори името. Светлите области работят безотказно, когато човекът съзнава обектите на възприятието в мига на възприятие. Т.е. ние не винаги имаме "пред себе си", в своята мисъл, своето име например. Възможно е да се сещам за своето име няколко пъти в месеца или по-малко, само ако някой ме попита за него. В другото време моето име не се намира в светлата част на съзнанието, поради което ако трябва да си кажа името, не е задължително да мога да си го спомня. В светлата част на съзнанието ежеминутно се намират милион други неща, свързани с възприятие, слух, мисли и т.н. Нещата се усложняват, защото дори осветените предмети на възприятие могат да бъдат тъмни, а следователно несъзнавани, и това се нарече илюзия. Безброй пъти на ден се заблуждаваме за едно или друго. Хора ни лъжат съзнателно или несъзнателно, ние лъжем..., после констатираме: заблудих се, излъгаха ме; смятах така, но се оказа иначе и т.н. Класически пример в това отношение се съдържа в един мотив от приказките, срещащ се при различни народи. Имам предвид царски син, който по някаква причина е отгледан от овчари и чак накрая установява истината. Така този човек е имал самовъзприятие за себе си като овчар, така са го възприемали и другите, но всъщност се оказва, че всички са възприемали неправилно.

Колкото пусне, защото не си спомням всичко, което съм прочел. Азбуката, Слава Богу, помня. Нали, когато поискаме да напишем нещо, го правим последователно - дума след дума, изречение след изречение. Думите един вид се материализират пред нас, стават видими и подредени една след друга, се превръщат в изречения. Не може изведнъж и цялостно да видиш целия абзац, а постепенно го нареждаш. Къде се намират думите, които още не си "видял", преди да се появят на светло, в съзнанието, за да бъдат написани? Очевидно се намират в съзнанието, но в една тъмна част, която остава невидима като цяло, но може да подава информация. За съжаление прочетеното не винаги се запазва адекватно. В противен случай всички щяхме да бъдем гении, защото с един прочит щяхме да помним в подробности Енциклопедия Британика.

Не бягам, непрекъснато отговарям на Вашите въпроси, каквото Вие не правите. Трябва ли всеки път по два пъти да повтарям? Ще кажа пак, че с еднакъв успех се ползвам от сънищата и паметта. Таблицата ми се намира дълбоко в несъзнаваното, защото откакто се появиха калкулатори по телефони, компютри и навсякъде, не я знам. Какво Вие отговаряте на моите въпроси? Аргументи срещу личността и обиди - мисля ли не мисля ли, не се броят за отговор.

Ще Ви кажа, но първо трябва да кажете какво е, щом не е съзнание? Сънувам, когато сънувам, т.е. не си поръчвам сънищата. От паметта се ползвам на принципа "колкото отпусне", т.е. повечето от възприетите и прочетени неща не си спомням, отколкото да си спомням.

Аз пък излизам от темата, за да не преча. Но в темата за съзнанието оставам.

Може да се опита, но това означава конкретният индивид да пренасочи фокуса на своето съзнание; да преустанови достъпа на външна (сетивна информация) за 24 часа в денонощието всеки ден. Така психозата му е напълно гарантирана. Такъв ще трябва да бъде хранен като дете, воден до тоалетна... Въпреки това, по ред причини, няма да успее. Индивиди с голям процент съзнание (от типа, който Вие аплодирате) съм срещал, но всички те не могат да разберат, че всъщност като започнат да си разказват публично мистичните преживявания, стават прозрачни за по-нищожни индивиди, които имат средна психологическа грамотност. А да имаш голям процент съзнание означава да рационализираш, а не да ирационализираш мистичните преживявания.

За кой ли път се налага да повторя, че подсъзнанието е съзнание. Следователно не твърдя, че паметта е извън съзнанието. Това означава "независима". Ако ли не, внимавайте какви термини използвате.

Да, защото ставаше въпрос за нейната "църква" и "иконите". Владиката обясняваше, че в тези неща има правило и ред, но тя не вдяваше. За това става въпрос... Нека сложи отпред табела, че е храм на някой неизвестен бог, но това не е християнски храм.

Подсъзнанието е съзнание. Например казвам своя телефонен номер и той излиза в светлината на съзнанието. В другото време също се намира в съзнанието, щом мога да го помня, но в една тъмна част на съзнанието.

Подсъзнанието участва във всеки акт на възприятие. Паметта изцяло се разполага в подсъзнанието, откъдето, ако е услужлива, подава информация. Без памет, не може да разпознаем обектите на възприятие.

Гледах я преди години по ТВ. Държа се много нагло с един владика. Църквата може да има много недостатъци, но пък има слонска памет. Много е видяла и всичко помни. С начетени ересиарси и духовидци си е имала вземане-даване през вековете, и то какви?! Ванга не се класира.

Очевидно не знаете за сънищата (буквално) на физика В. Паули и химика Ф. Кекуле. Обикновено големите учени отдавна са минали оттам, накъдето мистиците се отправят. Разликата е, че едните бързо преминават този инфантилен период на захлас, а другите може през целия си живот да останат в него.

Сборът от общите за дадено време и място колективни представи и мнения за добро, зло, морал, ценности... Това, за което всеки на улицата има мнение.

За какво "нещо друго" става въпрос? Кажете, за да коментираме? Изследователят изследва каквото си иска, но обикновено не губи време да доказва и опровергава очевидни неща. Ако държите, че съзнанието предхожда тялото..., да има такова съзнание, но то не е индивидуално, а е социално. Нарича се колективно съзнание.

Ставаше въпрос за това: Какъв спомен може да има човек, който още не се е появил? Съзнанието трябва да има свой носител. Освен това трябваше да е известно поне едно бебе, което от първия си миг, след проплакването, е започнало да говори и да разказва. А ние знаем, че до няколко месеца и година, бебетата са напълно безпомощни и т.н. Какво правим с този хиатус, през който съзнанието на бебето почти не функционира, и за да се роди (съзнанието), са нужни грижи, обучение...? Познанието няма нищо общо с желанието. Жалко е, когато се бъркат.

Разбрах още преди, поради което отново подминавам такива "аргументи". С това съм съгласен. Това трябва да се прави, а не да се гледа отвъд. Да, защото не съм луд, за да си мисля, че светът е създаден заради мен. Моята, условно казано, гледна точка се превръща в гледна точка, когато е съобразена с чуждо мнение по даден въпрос. В противен случай тя е собствена налудност.

Бих казал, че чувстването може да бъде съзнавано и несъзнавано, съответно предпоставките на чувстването - съзнавани и несъзнавани. Нямам представа как са изчислили тези проценти, при положение, че несъзнаваното, по определение, е безгранично?! Ако изключим процентите, с другото съм съгласен. Щом не съзнаваме, значи е несъзнавано (подсъзнавано). Все някой, някога, трябваше да е чул например разговор между две клетки.

Не е нарочно, забравих. Ето мнение: Протичат множество процеси, които са напълно несъзнавани и така ще си бъдат още хилядолетия, както са били милиони години в миналото. Всичко ще бъде изяснено, когато науките могат да се произнесат относно всички аспекти на микросвета (атома) и макросвета (вселената). Това е очевидно невъзможно, поне в рамките на нашия живот. Затова нека не фантазираме относно неизвестното. Освен това, ако се отива навътре в материята, това не означава, че се отива към някаква същност, защото се бяга далеч от всякаква жизненост и разумност. Слиза се на нивото на химични процеси, вещества... Тук обсъждаме съзнаваемото, умозрителното. За процесите в сензорите да се пита на други форуми или подфоруми. Бъркат се "искам" и "не искам". "Трябва" е функционална принуда и няма как да се объркаш, че насочва към нещо желано. Вече казах, че моята гледна точка ми е много неприятна, защото не е формирана единствено от лични интериоризирани желания, а е съобразена с мнението на други хора. Същото. Подсъзнание е термин касаещ аспекти на съзнанието, а не на нещо друго. Струва ми се, че под термина "съзнание" Вие разбирате мислене, ум или нещо подобно, което е неправилно. Съзнанието съвсем не е толкова ограничено, защото се разпростира в сферата на чувстването, усещанията и т.н. Част от функциите на съзнанието са наричани ирационални функции, защото именно не се свързват съзнателно с мислителната способност. Функцията мислене чрез интелекта трябва да привежда в ред и да държи изкъсо чувствата например, защото в противен случай се наблюдава какво ли не. Например: човек, заслепен от любов; нормален и кротък човек, който на футболен мач (в ролята на фен) сякаш подивява и т.н. Гугъл всичко знае. Напишете и четете.

Не е съвсем така, защото в справочниците на университетите пише, че се предоставя програма за кандидатстване, а не конспект. Т.е. изпитната тема така се формулира, че предполага кандидатът да улови съответния нюанс и да го отрази. В крайна сметка най-добрият вариант е смесеният, както при матурите, тест и текст. Но важното е не какво се случва на входа, а какви са резултатите на изхода. Ясно е, че ще приемат качествени хора, ще се промъкнат също зубъри и преписвачи. Въпросът е какви са перспективите на изучаващите история, какви ще бъдат възможностите за реализация? Бъдещето, както и миналото, не е на частните или държавните, а на богатите университети, които дават добри заплати, тихи и богати библиотеки, материална база... Такива у нас не се виждат.

Тази гледна точка (моята, в случая) мен не ме устройва и ми е даже много неприятна. Въпросът обаче не е да мисля тези неща, както ми се иска, а както трябва. Всичко, без изключение. Нямаме друг "орган", с който да възприемаме. Ако не се съгласявате, посочете орган. Съзнанието е сбор от усещане, чувстване, мислене и интуиция, обединени от усещането за Аз. Ако Ви се струва, че нещо не се възприема на сто процента, то невъзприетото не е някаква друга реалност, а същата - обект на способностите на съзнанието, но на едно невежо или нетренирано, мързеливо и т.н. съзнание. Именно в случаи, когато човекът не е господар на своето съзнание, се наблюдава вторично заливане от несъзнавани съдържания, които понеже не са съзнавани, се мислят като плод на някаква друга реалност. Мислят се като идващи към мен, а не като произтичащи от мен. На тази заблуда се основават всички световни драми: раздори, омраза и т.н.

Къде да я видим (прочетем)?

Каква необходимост кара човека да запраща далеч това, което очевидно е само негово? Ако моето съзнание не е мое (щом има друг източник), тогава чие е? А относно произхода на съзнанието..., ще дойде време, ще бъде открит в някой от психосоматичните процеси на човешкия организъм. Тогава тези неща (внимание...) са функция на кое? Щом не са функция на съзнанието, според Вас.

От подписа на Глишев научихме, че християните може да имат църква, но да нямат император. Ако приемем, че авари и славяни са имали специален афинитет към унищожаване на епископски центрове, то трябва да обясним защо действащите (преди заселването) източно от Свищов и Шумен българи не са имали и обратно.