Incorrectus

Която (конницата) обаче е била превантивно държана затворена в укреплението или някъде отвъд, в равнината. Пък и "поради блатата" и близо до укреплението е била безполезна. В пространството между укреплението и реката, където са били корабите, конницата е можела да действа, защото евентуално действа там след заминаването на Константин, но не посреща (в това пространство) настъпващата войска на Константин. Очевидно е, че не е посмяла да излезе срещу идващите и се е оттеглила. 3-4 дена са си преценявали възможностите, без да смеят да атакуват, както смелите и "непобедими" българи, така също и ромеите. Какво се е случило после е загадка. Теофан за съжаление е пестелив, пък има също мотив да премълчава, защото поражението не му е било приятно. С това не искам да кажа, че подаграта е причината за заминаването.

Влезте тогава например в "Св. Петър и Павел" в Търново, впрочем.

Тогава вече са били цивилизовани, не се колят, съществува по-голямо, в сравнение с предишни времена, обществено и религиозно разнообразие. Едно цивилизовано, шарено общество. В Парория по-рано са усетили варварската вълна и са имали своите опасения по въпроса. Царската власт е подценила опасността. Доста е, че монах-исихаст е защитавал града, а къде е бил тогава царят?

Традиционно исихастките автори приемат, че всичко тръгва от Павел: "Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17)".

Напротив. За исихастите е характерно, че за разлика от другите монаси, са активни в обществените дела.

Също съм го слушал преди години. В залата имаше 5 човека, а измежду тях провокатор - дегизиран, т.е. в цивилно облекло, поп. След лекцията започнаха реплики, при което попът реагираше с цялата мощ на заучената хилядолетна догматика. Гласът на Толев беше слаб, защото изразяваше само неговото мнение. Победител разбира се нямаше, симпатиите се разделиха... Толев прави впечатление на много даровит словоблудник (не влагам лош смисъл в думата). Говори без запъване и без да поглежда, говори обаятелно, но по същество нищо не казва.

Ако не работи, значи не ги познаваме. Понятията трябва да се познават и да се използват правилно, както е установен техният смисъл. В противен случай, ако си придаваме собствен смисъл на общоприети думи (понятия), ставаме неразбираеми за тези, които ни слушат, нищо, че може да си мислим, че сме неразбираеми, защото сме много умни. С последното изречение в никакъв случай нямам предвид Вас - sirius. Така е по принцип.

Казах чрез слово, но и чрез наблюдение. Прави впечатление, че голямата част от мистиците, врачките... са напълно невежи от гледна точка слово. Това е направо твърде надменно, да не кажа нахално. Да започнеш да тръбиш за Бог и т.н., без да си се информирал поне какво мислят другите хора по този въпрос, това е нахално. А тези, които залягат над книгите, не са с ампутирани възможности за собствено преживяване. Те също имат своите лични прозрения, но не ги споделят като чудо, защото са се наслушали на такива от литературата.

Напротив, такова е изучаването чрез слово, но такова е изучаването чрез наблюдение и всяко възможно изучаване. Предметът на изследване трябва да се обективира. Дали е външен (сетивен) или вътрешен (психически) няма значение. И в двата случая е обект, т.е. - външен. Мистиците също обективират, но обективират субективни преживявания, без да го знаят, без да могат да го разберат.

Добра е аналогията. Във философията, дори в религиите, не става дума за изпитване (усещане), а за упорито изучаване. И Аристотел трябва да се чете, защото на него се базира европейската средновековна духовност и т.н., а не да се поучава (Аристотел). Кришнамурти твърди, че не е чел книги, пък и му личи, следователно също спада към тези, които говорят от себе си и не са авторитетни в сферата на човешкото духовно наследство. Много ми е интересно, с какви сетива се "изследва" нематериалният свят? Що е това нематериален свят?

Не съм съгласен със заключението. Защото в този раздел на форума става въпрос за хуманитарна наука, където моралът имплицитно присъства. В други науки, техническите например, моралът е нелепост. Може да се разсъждава за морал единствено относно приложението на постиженията на техническите науки.

Не съм твърдял, че съществува абсолютна истина, за да кажа. Не търся абсолютни истини, задоволявам се с малки и временни парченца истина за едно или друго. Идеални са, защото са изцяло литературни герои. Нищо не са написали, а други са писали за тях, съответно писаното многократно е променяно... Относно психологията и странните явления... Един от бащите на психологията, К. Юнг, има книги, защото се е занимавал с тези явления. Други също. Юнг вкарва в обръщение един термин - синхроничност и т.н. Как Ви хрумна, че психологията не се интересува от странните явления?

Понеже ги познавам, затова говоря. Ако не ги познавах, щях да Ви слушам в захлас. Блаватска и почитателите на неведоми духовни учители не са луди, защото имат контакт с такива феномени, а защото вярват, че тези феномени имат обективен характер. Пак не познахте. Тези са за прокуратурата.

Щом е истина, трябва да е консенсусна. Индивидуална истина, несъгласувана с общото мнение на специалистите, се нарича глупост. Именно самозвани психолози-мистици ръсят глупости по форумите. Психологията е общ сбор от емпиричното и логически съгласувано мнение на много учени и затова психологията е нещо повече от нейния индивидуален носител - конкретният учен. До психологията, както и до всяка друга наука, човекът трябва да се издигне чрез четене, а не чрез собствено мнение, преди да е прочел класическите трудове. Същността на човека не е предмет на психологията, защото неин предмет е проблемната човешка същност, както впрочем тя е проблем и за своя носител. Освен това психиката и нейните прояви се явяват обективно в нечие съзнание, следователно психиката е аспект на човешката личност.

Психологията се занимава с тези неща, но за съжаление на привържениците на Ванга, стига до съвсем други изводи. Психологията, както и всяка друга наука, се занимава с обекти, които (обектите) няма как да бъдат наречени "нашата същност".

Не познахте. Това не е предмет на философията, а е предмет - психиатрически. Възможно е също да бъде предмет на историята на вярванията, но не в нашия случай.

Него го обсъждат учените, сред които митовете не са на почит. За Ванга се говори по улиците, където съответно Айнщайн е съвършено неразбираем. Ако науката все още не знае нещо, Ванга пък съвсем. Тази дума (егрегор) за първи път я чувам, употребена в такъв смисъл. Нещо не ми харесва, но не се разрових да проверя. Може би трябва да я прехвърлим за обсъждане в темата за съзнанието.

Затова празнодумствам основно в раздела Философия, защото тук се отговаря на по-трудния въпрос - "защо". А какво умееше Ванга, всеки знае. Считам, че Ванга е напълно социален феномен. Животът й е обвеян с митове и е толкова известна, заради хорската мълва. Самата тя казваше, че не винаги знае, а освен това никой не е правил статистика на неправилно решените от нея случаи. Човешкото съзнание може да изглежда лично, но всъщност е напълно безлично. Общата маса на съзнаващите човешки същества съставлява обема на безличното съзнание, поради което няма нищо странно, че понякога един съзнаващ знае нещо повече за друг и т.н. Наречете го сензитивност, силна интуиция..., това умеем всички ние, но в различна степен - един в по-голяма, друг в по-малка. По-интересни и достойни за уважение са чудотворците, които са постигнали специфични умения с труд и упоритост. Тук причислявам компютърните специалисти, хуманитаристите и т.н.

Където прераждането се счита за наука, там науката е мракобесие.

Но ако аз тренирам, няма да стана като Роналдо. Ванга е в устата на хората, защото искат да бъдат като нея, а това е прозрачна откъм цел мечта. Ако тя има талант за нещо, защо и откъде накъде трябва да го имат също всички други?

Следователно цели епохи са под знака на сатанинството?! Убедете се лично, открийте символиката на строшаването на предмети например тук: http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm

Като не успяхме с плач, започнахме да се смеем. Достойният човек не се приема насериозно, особено в научен форум, където винаги може да стане за смях.

Парите са ги измислили умни прагматици, на които Иеова може само да остри моливите. Да не искате да кажете, че днес трябва да ходим на пазар я с теле, я с чувал жито на гърба, та да разменяме?

Какъвто се влага от психологията.

Няма такава. Това са синоними. По-скоро как са се появили двете клетки, а не съзнанието. Теории много, но на мен лично не са ми интересни и нищо не мога да кажа. А как си обясняваш футболния талант например на Роналдо?