Incorrectus

От никъде не се появява. Съществува в периферията на съзнанието, на границата на възможността за съзнаване, т.е. за разбиране. Тази граница е индивидуална. При детето съзнанието се ражда постепенно от несъзнаваното около първата-втората година, когато детето започва бавно да съзнава околния свят, да разпознава предмети... Несъзнаваното не може да се извади, защото то не е някакъв друг вид съзнание, а е същото, моето съзнание, но мътно и неясно. Разпознава се по неговите творения - сънища, фантазии, видения, лапсуси, налудности..., каквито има всеки. В съня се представя някакво преживяване от предишен ден, някакво неразбрано тогава събитие, нереалистични страхове, очаквания..., които се представят наистина в странна форма, за да бъдат отново мислени и разбрани. Сънят един вид връща мислите към неразбираемото, което в никакъв случай не визира богове и духовни сфери, а визира най-обикновени неща от ежедневието. Дори най-могъщият възможен ум няма да може да се отърве от несъзнаваното, защото за целта ще бъде нужна 24 часа будност и ясно разбиране на всичко, което се случва в живота му. Това е невъзможно, защото в своя живот могъщият ум ще среща други хора, чиито мотиви на поведение и отношение с него той няма как да знае и т.н. Измислен пример: Сънувам зъл дух, дявол (или подобни), който ме преследва, водя борба с него. В такъв случай не става изобщо дума за дявол, който се е вселил от други сфери, а вероятно за някой колега, познат, съсед, който нещо играе двулично спрямо мен. Тези неща могат да се разпознаят от мотивите на съня. Докато считаш, че в такъв сън става въпрос за дявол, се намираш под властта на несъзнавани фантазии. Ако разбереш скритото послание в съня, изваждаш, осветляваш несъзнаваното съдържание, правиш го достъпно за съзнанието. А защо в съня нещата се представят под такава чудотворна форма, това е вече друг въпрос. Очевидно така, фантазно, мисли както детският, така и архаичният ум. Някой беше казал, че в миналото човечеството е сънувало наяве, плод на което е митологията и религията. Доказателство за това е, че същите митологични мотиви и персонажи се появяват в сънищата на съвременни хора.

В съня времето напълно съществува, но е относително. В съня съзнанието в никакъв случай не се осъзнава като такова, защото сънят е изцяло продукт на едно невежо съзнание, наричано несъзнавано. Следователно сънят дава информация на съзнанието, което може да се осъзнае като такова само в съзнанието, в будното съзнание.

Не пиша това. Реалното е в сетивата, а дяволите са ментално, защото сетивата не ги регистрират вън, а вътре - като творение на ума. Ако аз сънувам някакъв дявол, не е задължително други също да го сънуват. Ако аз посоча едно дърво обаче, всички ще го видят. Разликата идва от заблудата да си въобразя, че сънуваният от мен дявол има обективно съществуване, т.е. съществуване, независимо от моята психика. Истината е, че дяволът има зависимо, при това строго субективно съществуване - само в моята психика и никъде другаде.

Казвам, че дяволите... са творение на ума. Имате ли цитат, в който Литов да аргументира вселената с Бог?

Следователно трябва да знаете, че според философията всичко, което се намира в ума, преди това е било в сетивата. Привържениците на обективния характер на сънищата, излизането извън тялото..., смятат, че нещата се съдържат в ума, но не могат да ги посочат чрез сетивата. Това е абсурдно. И понеже Вие дълбоко си противоречите, Ви подканям да си уточните философската позиция. Дали нещата са реални, както твърдите тук ("Първо това не е въпрос на желание. Ако има нещо, то си го има независимо дали го искаме или не, и независимо дали можем да си го обясним или не. А да се отрича нещо недоказано, е също толкова несериозно, колкото и вярването в него"); дали светът е плод на нашата фантазия, както се разбира от Вашата интерпретация на сънищата, излизането...? Такава е лошата философия, която се основава на калпава логика. Нямам представа защо е заключен разделът "Загадъчни Феномени/Прогностика", но пък това принуждава привържениците да пишат в раздела "Философия", където се намират под строг, но справедлив контрол.

Разбира се! Някои хора упорито не правят разлика между фантазия и реалност. Принципът е, че колкото повече съм фасциниран от едно преживяване, толкова повече съм напълно незапознат с неговата същност.

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си? Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана?

Природата на съзнанието е материална, а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Относно функциите, допада ми определението на К. Юнг: възприятието (към него и осезанието) констатира, че нещо е; чувстването констатира интензитет (приятно, неприятно, опасно...); мисленето определя какво е нещото; интуицията е поглед зад ъгъла (по памет, по Юнг). Тези обяснения за природата на съзнанието мен лично напълно ме задоволяват и нямам никаква нужда от повече информация от типа: защо, как действа и т.н. Следователно от моя гледна точка дискусията е приключила. Какво друго трябва да разискваме по темата?

Колко Аз-ове имате, впрочем? Съзнанието се определя чрез неговите функции - мислене, чувстване, възприятие, интуиция. А духовността, Духът, е строго определен в някои школи на философията като субстанция. Друг е въпросът кой вярва и кой не вярва на това.

Човек може да стигне най-много до някой фин обект (феномен) в своето съзнание, който обект нека си нарича "себе". Ще бъде искрен в интерпретацията на своята визия, но няма да бъде истинен, защото е абсурдно да вярваш на всичко, каквото виждаш. Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз. Как се надскача инстинкт, например сексуален? Ако е с потискане, при всички случаи следва патологична компенсация или духовна сублимация, което е същото. Затова нека инстинктът си работи нормално, нищо че е от животинското царство. Най-много, каквото може да се направи, е да се ограничава и забавя понякога, за да не притежава напълно власт над моето поведение. За целта се изисква средно висока степен на съзнателност, а не кой знае какви постижения. За съжаление виждаме, че това елементарно изискване е все още недостижимо в световен мащаб, където всички безобразия се извършват от беснеещи на воля инстинкти, по-скоро нагони.

Който (човекът) е също обект в своето съзнание. Лично аз нямам нищо против напълно субективната наука, ако е правена от такива субекти като Нютон, Айнщайн и подобни. ----------------------- Именно затова употребих този термин. Истината или поне истинното говорене да идва отвътре, като инстинкт, във всеки разговор, във всякаква ситуация. Волята предполага процес на издирване на някаква истина, следователно моментна несигурност, неистинност. За моето лично самочувствие не звучи добре, защото го компрометира. Давам си сметка колко е трудно във всяка ситуация да бъдеш истинен.

Ако даваш съвет на начинаещи. За зрели разговори е далеч по-подходящо да се комуникира чрез инстинкт за истина.

Според мен също. Заниманието с наука не може да помогне, но постиженията на науката могат да помогнат.

Напоследък той (horus) нещо се загуби, надяваме се, размисля. Не можахме да се разберем за прераждането, нирвана..., защото все така става. Отваря се тема, която не може да се разисква по същество, защото се появяват автори с абсурдни познавателни средства. Следва да се прави критика на автора, на която той, разбира се, не отговаря и т.н. А критиката се налага, за да не си помислят хората, че се съгласяваме с твърдения от типа на тези на horus. Отговаряте на моя въпрос с въпрос?! Буквално Ви попитах: на какво трябва да помогне науката?

Под думата "общество" разбирам общество, а не сборище от психопати. Като психопати могат да се определят тези, които изгарят заради различно мнение. Според мен е точно обратното. Тези, които нямат представа от общоприетото ги мързи да четат и говорят собствени, от себе си, глупости, които много често лансират публично като откривателство или самостоятелно изследване. Да четеш е трудно, освен ако не четеш някакви бози. Трябва да съобразяваш различни мнения, да имаш предвид куп неща, ако понечиш да изкажеш мнение. За кое, на какво да помогнат?

Нещо се е объркал, Иеова. Христос няма как да е всичките тези, защото трябва не да се е прераждал, а първо трябва да е умирал и да е живял в обратна посока - от старост към детство (и обратно), напред - назад във времето, и т.н. Защото хронологическата подредба на споменатите персонажи не е тази. Господин Гийом Белибаст ми е неизвестен и нищо не мога да кажа за него.

Информацията за света е въпрос на обществено съгласие. Т.е. първо четете, пък после Иеова повтаря като папагал. Ако вземете да прочетете нещо по-сериозно, Иеова друга песен ще запее. От Вас зависи дали Вашият духовен учител ще се ограмоти.

Другарят T34 е идеологически свободомислещ и в други времена биха го репресирали от неговата партия. Избива го на земледелческа идеология, социален дарвинизъм... Какво ли мисли за Сен Симон и Шарл Фурие?

Именно защото е ходила в Шамбала, затова е луда.

Както виждаме тези помощници не знаят нищо за света, още по-малко за историята на света. Дават информация за човека, нашепват ти, че "си прероден" например.

Глишев, искаш да умрем от скука ли, само с чистата наука? Забавлявай се!

Затова очевидно и Иеова бърка. Когато Марушка изчисти своите знания със сериозни книги по тези въпроси, Иеова също ще започне да говори далеч по-смислено. Още по-вероятно е да се засрами и да изчезне В старата литература съществуват различни концепции за прераждането: реинкарнация, метемпсихоза, възкресение, участие в ритуал на обновление... На коя концепция е привърженик Иеова, за да започнем да я обсъждаме?

Заключаваме, че Платон, Орфей... са вярвали в прераждането, което не означава, че прераждане съществува. Впрочем древният философ Буда не е вярвал в прераждането. Будистите обаче вярват.

Има много лесен начин всичко да се провери. Започваме с разговор за Библията и спекулациите на Блаватска, които поназнайваме. Прерожденците ще трябва да познават перфектно, да говорят от първо лице...

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#11 Има и други места, но понеже сме го обсъждали на форума, ми е неудобно да повтарям цитирането... Ако си добър с търсачката на форума, опитай да намериш разискването.