_magotin_

За Милчев си прав, Михайлов има и проблясъци, а за Георгиева просто не ми се коментира. Има и други корифеи, например др. Въжарова, която и до днес е пример как не се правят монографии.

Във византийската версия титлата на Петър е "базилеус", старобългарски - цясър.

Какво значение има, при условие, че официално науката отхвърли възможността това да е самаго Мостич, вече във всички публикации се говори условно за този гроб?! Кой знае кой печенег е сложен в преизползвания гроб, нищо чудно, да е автентично изображението.

В ГИБИ и ЛИБИ много работи са изтървани, вярвай ми. Дори "Чудесата" са ги окастрили фрапантно. Та въпросната "България" от бунта на Виталиан е интересна, но вероятно е късна интерполация или пък някакво наименование на област, заселена с българи, тъй като в официалните регистри на империята по това време такава провинция няма.

Има второ мнение, че гробът е преизползван и това въобще не е Мостич.

Хе хе хе хе, и аз това намеквах. Самият факт, че на най-тържественото място в Дунавска България е упоменато за българи в Солунско е многозначителен, да не говорим, че внимателен прочит на "Чудесата на св.Димитър" също носи интересна информация. Българите изобилстват в т.нар. Средноаварски период, за територията на бивша Югославия има доста "съмнителни" некрополи. Михаил Българин спокойно може да е нещо като Мавър патрикий- християнизиран прабългарин.

Аз друго имах предвид - че всъщност по Средния Дунав от времето на Крум действа военен окръг, по подобие на известния Саракт от Хамбарлийския надпис. И че положението във въпросния окръг не е точно обичайното за българската държава, че там се налагат по-сериозни повинности. Естествено е славяните да са загубили и князете си и да са им назначили управители, въобще - имали са сериозни поводи за недоволство. Да не говорим, че Крум може да е провеждал и набори по тези места, нужни му за войните с Византия. Епизодът с главата на Никифор е много показателен - никой не си е задавал сериозно въпроса кои са славянските князе, които са поканени на гощавка в Плиска? Това едва ли са старите славяни от Долния Дунав, които отдавна са инкорпорирани в чиновете на прабългарската аристокрация, например Славнас с дребния пост багатур багаин (eквивалентен примерно на дребните военни аристократи във Византия). За мен методологията ти за изчисления е интересна, но подлежи на критика. Например допусни обратния подход - започват разговори и викат славянските князе. След което императорът постановява Х оргии земя да им се дадат за ползване, след което някой сяда и съчинява, че щом са им дадени Х оргии, значи са еди колко си славяни. Т.е. е възможно "корабната метода" да е непрецизна, да не говорим, че е възможно прекосяването на протоците да е станало на собствен "славянски" превоз...

Кажи на Сашето, че понятието старобългарски иде да обозначи българския, говорен ІХ - ХІ век от съвременния български език, а не колко заемки има в него от прабългарския език. Можеш да го пратиш в Бойна слава, където ни баннаха, защото цитирахме РАН според които в източнославянския език има огромен лексикален пласт от иранските езици.

Ако съдим по името, което си взели, са се побългарили... Пък и аз съм много скептичен дали е имало точно "славянско" самосъзнание, т.е. дали славяните са достигнали такава фаза, дали не са си били племенно определени.

Мда, така е, но в Разделна има и пастирски гърнета и обеци, което със сигурност индикира прабългари. Или анти? Хе-хе-хе. За Топола не знам, няма още пълна публикация, но тази статия ще я погледна. Въпросът си остава открит, но аз лично също съм скептичен по темата дали различния обряд дава различна етничност в този случай, при това смесване на гробовете на терена и еднаквия инвентар.

Радвам се да видя някой със задълбочени познания по темата. Въпроси като заселването на Пелопонес са слабо известни дори на хора, завършили съответните специалности. Но по същество: Византийската реконкиста си е много добре документирано явление. Виден конкистадор е бил и Никифор Геник, обаче накрая се увлякъл малце. Цифрата 208 ми се вижда завишена, но несъмнено отговаря на някакво мащабно придвижване на славяни. Откъде наистина не е ясно. За тимочаните не съм много съгласен, че са "представителен" пример, тъй като там походите на Омуртаг показват друг тип отношения, по-враждебни от това, което е станало по Долния Дунав. Въобще въпросът кой е живеел по-добре - славяните в България или славяните във Византия въобще не е лесен. Но езикът, паричните данъци и други наблюдения ме карат да мисля, че българските славяни все пак са се радвали на по-добри условия.

Рашо по-скоро смяташе, че тези българи, които са били в контакт със славяните, са основната част от увлечените от Аспарух, Пастирское городище, Пенковска култура и т.н. сигурно си виждал прочутата му статия от 90те, в която се присъединява към мнението на Русанова? За северите и на мен ми е звучало винаги разумно, в крайна сметка шансът да има две славянски племена с еднакви имена без родство не е голям. А за кремациите Николово, Вятово, Батин - безурновите са подозрителни, Въжарова стр.153 ги определя като българи, но тези кремации... Иначе в пенковската к-ра има и урнови, и безурнови, в Балчик също има и от двата вида.

За мен въпросът кое се е харесвало на славяните е бил второстепенен когато се опитваме да обясним поведението на българите. Ако съдим по модела на Омуратаг в Средния Дунав то е включвало завладяване и назначаване на български управители, точно както са правели примерно англичаните в Шотландия или норманите със саксонците. Същевременно има някаква закономеронст между напрежението на славяните в Пелопонес и натискът на българите в югозападна посока, подобно нещо се наблюдава и в последните десетилетия на VІІІ век. Да не говорим, че Византия доста кораво е въвеждала своята власт именно в земите на струмяните и други съседни славяни. Не подценявай и фактора религия - християни от Солунско и Одринско едва ли са изгаряли от възторг да стават пак пагани. Но все ми се струва, че имаше данни за славянски миграции и в двете посоки - т.е. имало и недоволни славяни.

Хърсик, ако имаш нещо да кажеш смислено, давай, но не си си свършил домашното с изворите за Пловдив, както и не си ми обяснил още защо Анчо търси следите от езичеството на българи и славяни в творбите на руски академици?

Е, как да не се съгласи човек с такова компетентно изказване. Щом ги знаеш въпросните материали, значи няма за какво да спорим... Иначе тезата на Рашев е много добре издържана. За имената не мога да се съглася. Ако българите са доминиращи, трябва да очакваме обратното - те да "пренесат" имена и титли върху славяните, а не обратно. Ще ти дам един контрапример - с имената на Рюриковичите. Волдемор, Хелга - сещай се какво станали. А впрочем странно звучащите и променени ирански имена на прабългари, със славянски суфикси, също говорят много. За пенковската керамика, появила се повторно през последните две десетилетия на VІІ век мисля няма да спориш на кой принадлежи... Сега тези модерни напъни да се изкарват кремациите неславянски ме забавляват, но няма да стигнат до никъде.

Интересно защо Филипи, а не примерно Одрин... Имаше и там някакви въстания на славяни из днешна Гърция и днешна Македония...

Значи все пак не напразно ги е влекло кановете към този регион

Племето Струмяни не пропускайте, даже в изворите е споменато. А дали е археологически локализирано и къде е отделен въпрос.

Не е така, в изданията на Йоан Екзарх у нас навсякъде са запазени оригиналните етикети "славянски" и "български". При това най-старият оцелял препис на "Шестоднева" е дело на сръбски монаси през ХІІІ век. Колкото до доказателствата за славяни в Пловдив Хърс не може да ти помогне, но виж, аз мога, мога и за българите в Пловдив през ранния ІХ век. Тук се спекулира с израза "заселване". Както в Силистра, Месемврия и другаде славяните стават поданици на Византия и някъде федерати, "заселването" е контролирано. Основните славянски маси обаче заобикалят Пловдив и се заселват в Родопите, в т.нар. Континентална Гърция, в Северна България. Тракия променя етническия си облик най-силно през ХІ век, когато населението от Северна България масово се премества в Южна.

Прочети си пак Йоан Екзарх. Българите са говорели на "славянски" език, но са го наричали и "български". Пример Виж премъдростта на изкусния Творец. И ти носиш в себе си образа на тази мъдрост. Бог и в тебе сътвори образа на тези четири елемента. Внимавай, за да ти разкажа. Нека главата ти бъде горното небе, а преградата, която е над езика, е второто небе. Затова елините го наричат ураниск, т.е. небце, а по български се нарича ”лалоцы”.

Самата идея, че солунският "славянски" език е бил различен от говорения в България старобългарски език е безумна. Едва ли християнизацията е включвала и езикови уроци. Нали това е бил целият смисъл на славянската книжнина - разбираемо богослужение. Впрочем апологетите на различието непрекъснато игнорират важните данни, които ни показват, че езиковата славянизация на българите започва още дори преди Долнодунавската фаза.

Става въпрос за търсене, което има за цел да открие незаконно, т.е. виновно търсене. А не за всяко търсене. Кодексът използва специфично значение, макар че аз бих писал "издирва", а не "търся". Та когато се разхождаш с металотърсача по нивата, виновно търсиш монети, респективно те хващат и ако все още нищо не си намерил, падаш по първия състав. Вярвай ми, ще работи.

Няма такова нещо. Вярно, Чилова малко ги е пообъркала нормите, но нищо фатално. Важно е да ловят, да хващат...

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. (3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. (4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева. (6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство. (7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния. Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева. (2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева. (3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3. (5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. (6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност. (3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. (4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност. (5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд. (6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание. (2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. (3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Поставянето на полицейски постове /какъвто имаше в Арчар и пак си копаеха/ не е част от закона, а от политиките на ведомствата, т.е. е възможно и без изрично изписване, на общи основания.