-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
34
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ _magotin_
-
Комит си е стопроцентова заемка, а най-добре да ти припомня един надпис, с директно заемане на титлата "стратег": Превод: .....направих моя брат, а стратегът лъв да бъде нему подчинен. От Бероя...Дултроини е пръв Тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.
-
Комит? Кесар? Патрикий?
-
Възможно е, но аз залагам на внос от гръцки - нещо като велможа - от мегас.
-
Книгата на сър Стивън е писана преди Бешевлиев да публикува главния си труд за надписите, а за голяма част от титлите научаваме за тях. Ако му бяха известни, сър Стивън непременно би ги включил.
-
Огънят се почита в абсолютно всички култури, даже и в българската от 21 век. Казаните също са масово явление, така че наличието на казан и огън още не доказва зороастризъм. Виж, наличието на огнепоклоничество в квадратни храмове с водни кладенци, служебно жречество с военни функции, наличието на дуализъм и други са вече много сериозни насоки за размисъл.
-
Относно прабългарите не може да се говори за "иранизация", защото те са на иранска /скито-сарматска/ база. Това последното се доказва убедително от антропологичният тип, генетичните наблюдения, погребалният обряд, изкуствената деформация на черепите и някои думи и титли, които са ни станали известни. Кой и кога е внесъл при тях алтайския пласт, календара и други някои явления като други титли е въпрос на дискусия. Счита се за безспорно, че освен сарматския в прабългарския етногенез участват и още два компонента - алтайски /тюркски?/ и угърски.
-
Саките, обитаващи в Бактрия, т.е. днешен Таджикистан и Афганистан, напускат под натиска на юеджите, най-вероятно в посока Индия. През 240-250г. сл. Хр. Кушанското царство е завладяно окончателно от сасанидите. Няма никакви доказателства - преки или косвни - че прабългарите тръгват от земите на Кушаншахр. Техният бит и особености показват, че изходна точка на преселението е някоя част от степната зона в Централна Азия. Колкото до евентуалната тохароезичност на прабългарите, тя е по-скоро съмнителна. Прави впечатление, че в прабългарските родови и лични имена не се срещат такива с кушански аналози. Фактът, че българи и алани формират устойчиви съобщности, навежда на идеята, че прабългарите пристигат северно от Кавказ с изявена ираноезичност.
-
Празни приказки казваш... Край тогава с приказките.
-
Правилно. Обаче от това не следва, че всички те са "български"...
-
Според теб руската дума "мать" и българската "майка", сравними с иранското мадар, английското мадър, случайно ли си приличат?
-
"Спецификите" си имат своето обяснение. А заблуждават хората тези, които си мислят, че като прочетат две-три статии в интернет и могат да думкат по масата.
-
Мадарския конник имитира тези, а не те - него.
-
Доц. Панов да внимава и да не се изказва неподготвен. Не знам как е станал доцент и по какво, обаче ме съмнява, че е див любител. Ако още веднъж чуя по медиите, че Шапур І на лов за индийски носорог бил български, ще дам пресконференция.
-
Мадара е тотално "християнизирана". Палави новопокръстени ръце ловко са разцепили даже посветителния надпис на "Кьок Тенгри"/?/, а на мястото на старото капище е изградена църква с манастир. Същото е и в Дръстър - квадрите от капището са пренаредени ... като нова базилика. Най-вероятно, по подобие на слънчевите медальони с кръстове, българите са адаптирали някакви стари тамги за нуждите на новата вяра...
-
Не е съвсем ясно, но сега-засега доминира схващането, че става въпрос за Христос с двамата разбойници... Нещо като прабългарски принос в християнската символика. Хипотезата е много "яка", защото ипсилони с хасти са открити в много от преславските църкви, по пода, около олтарите и т.н., което не би било възможно при някакви други обстоятелства. Освен това на квадрите от капищата и въобще на ранните паметници този знак го няма.
-
Това с "МК - астрономическо послание" си е фентъзи отвсякъде. Там, където слагането на царски релефи е канон с 10 века история, няма нито един такъв релеф, за който дори да се предполага, че е астрономически код. Това може да го роди само начетен на фентъзи съвременен човек.
-
Моля те не се изказвай неподготвен по такава важна тема. Почти няма ипсилони с хасти преди средата на ІХ век. Аз смели твърдения по принцип не правя и се базирам винаги на съответните публикации. Въпросът с ипсилона е дъвкан, дъвкан, дъвкан.
-
На челото вероятно е имало начелник, във формата на палмета с изострени разклонения, какъвто е открит и при разкопките на Велики Преслав. Ипсилонът с хасти се утвърждава у нас след християнизацията. Навлизането му в популярната култура днес у нас се дължи на слабо познаване на фактите.
-
Поради нявгашните ти буйства в темата за конската опашка не съм ти фен, Хърсе, обаче тука трябва да се включа в твоя тон - каналчек яко е объркал музиката и текста на песента... Както непрекъснато се повтаря, без особен ефект за съжаление, етнолингвистичната и етнокултурната идентичност не са непременно едно и също нещо. Ерго, славянин може да понаговорва "готски" език - някакъв старонемски - и културно пак да принадлежи към някаква локална славянска група под готско влияние. И обратното - гот може да говори на родния си език, но живеейки в Константинопол да е станал етнокултурно ромей. Славянското участие в етногенеза на съвременните българи е безспорно, по данни на генетиката /от собствено български проучвания/, около 40 процента от гените на днешните българи принадлежат към типове, характерни за други "славянски" народи. Това обаче не решава съвсем проблема, тъй като е добре известно, че прабългари и славяни формират обща "славянска" култура - Пенковската, което води до извода, че "собствено славянското" е трудно за изолиране и анализиране.
-
Нещо специално за любителите на византийската иконография от печати: Image1.bmp Нещо не ми се вярва това на щита да е Мадарския конник...
-
Чел си май и "научно-фантастична" литература, като гледам "Тиенг Ра". Ще дам жокер - в тюркските надписи за тенгри се говори винаги не като за "бог", а като за "Небето" - "кьок" или "кьок тенгри" - небесния бог.
-
За мен, като се абстрахираме от въпроса за целостта на надписа, най-важен е проблемът с отсъствието на "кан" след Тенгри. Най-западното споменаване на въпросния бог е като "Тенгрикан", от близък период, бихме очаквали, ако българите почитат именно Тенгри да го почитат като останалите тенгристи - я като Кьок Тенгри, я като Тенгрикан... То "Тангран", дори и да е наистина това, а не нещо друго, може да е "бог" за всеки бог, тъй като това е думата за бог. Така че, дори от гледна точка на една евентуална тюркоезична инфилтрация, въпросът остава много съмнителен. Колкото до мълчанието на ромейските автори за името на прабългарския езически бог, то е повече от "крещящо"...