_magotin_

Партски катафрактарий пронизва лъв ІІ-І век? пр.Хр.

Надписите около МК говорят за триумфите на трима владетели, което е идеологическата символика на Царския лов - изявата на владетелската сила. Колкото до крепостни стени - това откъде го прочете...

Ванант от "Авеста", или Вега, спокойно би могла да даде име на област. Прочее би трябвало да си чувал, че Армения е част от Ахеменидски Иран, Партия и Сасанидски Иран и в арменския език и култура има огромно иранско влияние.

Жоро, още даже не сме започнали с партите, за сасанидите да не говорим, а ти, като същи академик, рече и отсече. "Близкоизточна" култура няма. И "царския лов" не е "заемка". Впрочем ако очакваш релефи от 7-6 век пр.Хр. да бъдат възпроизведени 1000 години по-късно, ще трябва да те разочаровам. Стилът и модата се променят драстично, век за век, и мадарския конник от началото на 8ми век не може да копира по-стар паметник. Не изхождай от грешната презумпиция, че МК трябва да копира нещо. Такава работа в ранното средновековие няма. Тук впрочем темата е за ЦАРСКИЯ ЛОВ, а не за МАДАРСКИЯ КОННИК. Той ще дойде най-накрая, като последната проява на една хилядолетна традиция. Впрочем не разбрах как точно научи, че у българите царят не е ловувал... Колкото до какво точно е съществувало, те съветвам, преди да правиш лековати заключения, да се запознаеш със сборниците с графити от Плиска и Преслав.

Ше трябва повечко да четеш, Св.Илия, и по-малко да слушаш по другите институти какво говорят. Иначе току виж пеласгийците излезнали ахеменидски магове,съчинители на химни. 21. VANANT YASHT Translated by James Darmesteter (From Sacred Books of the East, American Edition, 1898.) 0. May Ahura Mazda be rejoiced!.... Ashem Vohu: Holiness is the best of all good.... I confess myself a worshipper of Mazda, a follower of Zarathushtra, one who hates the Daevas and obeys the laws of Ahura; For sacrifice, prayer, propitiation, and glorification unto [Havani], the holy and master of holiness.... Unto the star Vanant, made by Mazda, Be propitiation, with sacrifice, prayer, propitiation, and glorification. Yatha ahu vairyo: The will of the Lord is the law of holiness.... 1. We sacrifice unto the star Vanant, made by Mazda, the holy and master of holiness. I will sacrifice unto Vanant, strong, invoked by his own name, healing, in order to withstand the accursed and most foul Khrafstras of the most abominable Angra Mainyu. 2. Yatha ahu vairyo: The will of the Lord is the law of holiness.... I bless the sacrifice and prayer, and the strength and vigour of the star Vanant, made by Mazda. Ashem Vohu: Holiness is the best of all good.... [Give] unto that man brightness and glory, .... give him the bright, all-happy, blissful abode of the holy Ones. ПП Вероятността Вананд-Вега да е дало името на въпросната област е неимоверно по-голяма от тази, която ПГ е разработил, без разбира се да отричам вероятността българи да са се заселвали в тази или други области.

Съд с изображение на лов, 400-375, от курган Солоха /Приднепровието/.

С риск да стана досаден, отново поставям своя въпрос какво според Свети Илия е "ВАНАНД" и счита ли той, че става дума за предарменски топоним от "пеласгийски" произход?

Хубав въпрос. Счита се, че царският лов е един вид свещенодействие, при което владетелят доказва своята царска сила и печели един вид божествена благословия. В иранския свят този царски късмет, сила, се нарича ХВАРАНА и се счита, че струи най-вече от главата на царя. Затова и се въвежда рисуването на нимбове около главата. Т.нар. "орендизъм" е нещо подобно. При българите има сериозни податки за подобни схващания, намерили израз в отрязването на главата на Никифор и пиенето от нея.

Значи "ВАНАНД" е някакъв пеласгийски топоним според теб?

КОН. Играе важна роля в много митологични системи на Евразия. Явява се атрибут или образ на ред божества. На к. се придвижват по небето или по света богове и герои. В индоевропейската митология на к. е отредено особено място, което се обяснява с ролята му в стопанството и преселенията на древните индоевропейци. В общоиндоевропейския мит за близнаците като два коня са представени близнаците-божества /древноиндийските Ашвине, гръцките Диоскури, "децата на бога" в балтийската митология/ и свързваните с тях двама митологични предводителя - родоначалници на племето (англосаксонските Hengis и Horsa). Една от възможностите за реконструкция на бога на гръмотевицата в индоевропейската митология *Per(k)uno-s е във вид на войн-змееборец на кон или на колесница, теглена от коне. Тази ранна иконография намира продължение в хетския бог Пирва и родствени по име богове в други индоевропейски митологии, които също се придвижват на колесници, теглени от коне /ср.славянския Перун/. Общ за индоевропейските народи се явява образът на бога-слънце на бойна колесница, теглена от коне, докато самото слънце се изобразява като колело. Сравнението между гръцкото божество Potnia ippon - "стопанка на конете", др.инд. Drvaspa - стопанка на благоденстващите коне, келтската богиня Епона, пруското конско божество позволява да се очертае друг общ индоевропейски образ /преимуществено женски/, свързван с коня. Хетския Пирва можел да се явява в женски образ - по подобие на двойката Иштар-Шавушки. Възможно е малоазийските представи за женско божество на к. да се е отразило и в гръцките предания за амазонките, които по някои признаци се отъждествяват с хетите. Разкази за митични к. са известни от древноиндийската, келтската и славянската митологии. Съответствие с общоиндоевропейската представа за коня като божествен може да се открие в ритуалните жертвоприношения на коне, например древноиндийския ритуал за убийство на коня ашвамехда, който се отправя към трите части на космоса, римския обряд Equus October и сродни обреди у славяните и германците. В скандинаската митология дървото на живота се нарича Иггдрасил, което боквално означава "конят на Игг" т.е. на Один, което съответства на обозначението на световното дърво в Древна Индия - Ашваттха.

Всеки има право на мнение! А ТЧ си има своите аргументи и те впрочем не са съвсем негови, а на доста учени преди него. Тезата, че Иран разпръсква културното си влияние над Средна Азия и степите е стара колкото света. По подобен начин работи и византийското влияние над съседните на империята територии. А иначе "Степта" не ражда монументи, ако не си забелязал. Иначе точно към нея гледам през повечето от времето. И знаеш ли какво се забелязва - степните народи изпитват огромно влечение към уседналите и се явяват основен потребител на продукцията на последните - керамика, коприни, предмети от метал. Статийката, която посочваш, е малко манджа с грозде, макар и да е доста интересна, признавам. Какво очакваш точно, да пиша статийки във форума ли?

Печат на цар Дарий Велики, VІ век пр.Хр.

Конен лов на Ашурбанипал. Релеф от царския дворец в Ниневия. VІІ век пр.Хр.

Лов на лъвове. Фрагмент от релеф от от двореца на Ашурбанипал в Ниневия, 669-635г.пр.Хр.

Т.нар. "Голям царски лов", фрагмент от двореца на Ашурбанипал в Ниневия, 669-635г.пр.Хр.

Лов на лъв. Фрагмент от стенописа в двореца на наместника Шамшилу в Тел-Ахмар, VІІІ век пр.Хр.

Лов на лъвове. Фрагмент от релефа в двореца на цар Ашурнасирпал в Калху. 883-859г.пр.Хр.

Тъкмо се канех да попитам точно това. Спорът "арменци или грузинци" не е аргумент в случая, защото историята изобилства от примери за смесване на аристокрациите на тези народи. Един скромен принос - мг на разкопки на Асеновата крепост бе открит печат на Абасий Бакуряни, което внесе известна яснота по фундаменталния въпрос къде да търсим резиденцията на Григорий.

1/Науката не се прави по форуми, а в съответните публикации. Там се цитира автор, година, номер и страница на илюстрацията. Тук, поне засега - картинка! 2/От кои "близкоизточни култури" уважаеми господине? Как дефинираш "персийска култура"? И кои паметници ще посочиш, за да онагледиш мнението си? Защото именно в ахеменидския период започва утвърждаването на познатите ни иконографии на "царския лов", а връзката с определени сюжети от предходните културни кръгове никога не е отричана. Въпросът е къде явлението набира мащабност и се разпространява. 3/Мадарският конник е отвъд всяко съмнение "царския лов" и не по-малко сигурно вдъхновен от иранските си аналози. Всички останали интерпретации страдат от остра липса на доказателства. 4/Мнението по въпроса за конската опашка си го изказах, вярно, иносказателно, но мисля достатъчно ясно. Повече от сигурно е, че конят е почитан от прабългарите, наред с кучето, а семантичната връзка конска опашка - война - победа може да се проследи в митологията и изкуството на степните и уседналите иранци.

Така е, но важни са подробностите, дяволът винаги е в детайлите. При нас тези дребни подробности са едни над петнадесет вече известни капища, шест-седем от които с монументален градеж, които са без аналог в езическа Европа и досущ напомнят капищата на магите. Другият дребен момент е, че византийците натякват, че нашите прадеди се кланяли на слънцето и другите небесни тела. А са известни и няколко десетки "слънчеви" медальона, открити в нашите стари столици. Най-накрая иде въпросът за нашичките колобри, които имат сложни титли, предвождат войски и въобще държат се нетипично за шаманите на тюрките и алтайските народи.

Вярвай в каквото намериш за добре. Трябва да ти направя зловещо признание - науката слабо се интересува от мнението на любителите какво и къде е изобразено. Виж, ако беше специалист по сармато-алански стели, можеше и да ми повлияеш повече от автора на книгата, от която извадих зарисовката. Но понеже не ми звучиш като такъв, ти пожелавам да си жив и здрав! Аха, чинията. Любима ми е! Минава за късносасанидска или в сасанидски стил и май е открита в Сибир, където най-вероятно е внесена от Средна Азия. На нея се вижда както модата да се режат глави, така и използването на конската опашка като украса и талисман. Чинията, каквото и да приказват разни хора, е много важен извор, защото представя в детайли снаряжението на ездача от VІІ-VІІІ век. Ако си намеря Маршак къде съм го затрупал, може да кача и цитираната чиния с конска опашка на копие. Иначе модата на чиниите е типично персийска, откъдето преминава у Византия. Счита се, че чиниите пресъздават сцени, които първоначално са били само по релефите от камък, но после се пренасят върху метал. Това са един вид "Царски честитки", които дворът е отправял до приятели, съюзници и т-н. Иконографията на "царския лов" във вариант царя на колесница блъска лъв с копие под нея за първи път е засвидетелствана при ахеменидите, доколкото си спомням. След това колесницата е заменена от кон, което постепенно ни довежда до познатата ни сцена конник наръгва животно, или вариант стреля с лък по животно. Стрелбата с лък е била много важно умение за всеки благородник, а персийският шах е стрелял церемониално и често, според надписите, е поставял рекорди. Това надали е само пропаганда, защото царят често е участвал лично в сраженията и вероятно, като всеки благородник, е тренирал непрекъснато.

Модата е труднообяснимо явление, дори и в наши дни. Кой медальон/?/ визираш? За "скитския изстрел" назад са написани цели трудове...

Ами ти го даваш голям познавач на вся и всьо, кажи ти каква е връзката с темата и какво представлява картинката. А "онова" горе не е никакъв орел, а точно под отчупената част от стелата се вижда копието с конска опашка.

А Дамите, Хърсик, а Дамите защо пропускаш?

Специално вчера вечерта четох една статия за антропология на някои групи в средна азия. Оказва се, че авторът прави разграничение между т.нар. брахикранен междуречен антропологичен тип, идентичен с палеоевропеидния, и т.нар. медитарански, който бил "с по-грацилни черти". И двата типа се срещат у сарматите. Последните, по данни напалеогенетиката, принадлежат към средиземноморските групи население.