Panzergrenadier

Може Сталин да е бил е политически стратег и велик водач на СССР, човек от стомана, както Шмърканият по-горе каза, но нека да си поговорим за отговорността на Хитлер и Сталин при провалите на техните армии. Великите водачи трябва да умеят да носят отговорности за провалите си. При Сталин ситуацията е ясна: вина за провалите на РККА в началото на войната носят изцяло генералите. Сталин няма никаква вина и не признава за такава. Дали Хитлер като върховен главнокомандващ е признавал грешките си? Например отговорността за поражението при Сталинград. До преди падането на комунистическите режими се говореше, че Хитлер отхвърлял изцяло всяка отговорност и вина за провала при Сталинград. В крайна сметка се оказва, че това не е така. По свидетелството на фелдм. Манщайн Хитлер заявява:

Една от безспорните успехи на Хитлер е борбата и победата над КПД (немските комунисти). Как една партия, която в началото на 20-те години е един файтон хора и през 1928 г. спечелва едва 2,6 % от гласовете за Райхстага, през 1930 г. печели 18,3 %? Няма подобен аналог на партия с такъв успех по онова време в друга държава. Дори немските комунисти признават поражението си: Ернст Телман: „След 14-ти септември [изборите през 1930 г.] след сензационния успех на национал-социалистите, техните поддръжници из цяла Германия очакват от тях твърде много. Не бива да ни обхваща паниката, обхванала работническата класа и най-вече социал-демократите. Ние трезво и сериозно оценихме 14-ти септември в определен смисъл за най-добрия ден на Хитлер.” Уви, комунистите ги очаква и по-голямо поражение.

Важна разлика между главните позиции при Дойран и например при Линията Хинденбург е че, там има три реда окопи - преден, поддържащ и резервен, докато при Дойран окопите са двуредни. Това не се вижда от твоите карти. Слабостта е, че втората позиция на разстояние 2–5 км е подготвена само частично. Вижда се ясно на твоите карти. Все пак щабът на армията разработва Заповед № 544/1916 г., с която се изисква увеличаване дълбочината на позициите и броя на подготвените фортификационно линии от окопи, изработване на ходове за съобщения между тях, промяна в разпределението на силите в различните линии, изграждане на достатъчно укрития за личния състав и артилерийското въоръжение. Така че са предприети мерки по усилване на линията, съобразно наличните ресурси. Ето една схема на типична първа позиция с три реда окопи на Западния фронт:

Биф Байфорд на стари години е изкуфял. Рок музиката и в частност субжанра й „хеви метъл” отдавна е „клише” в западния истабилишмънт и в такъв смисъл има белезите на „религия”. Ето едно „клише” за тази музика от A Dictionary of Jargon (1984): «простовата, гръмка и мъжествена музика, която се харесва на куфеещите северняци облечени в дънки (Великобритания) и пиещите бира средно-западняци (САЩ).» Този жанр е институционализиран чрез многобройни звукозаписни компании, дистрибутори, фестивали, клубове, магазини т. н. т. и за хората съпричастни към него това е начин на живот – дълга коса, облекло, посещаване на концерти, клубове и др. Дори и в България такъв начин на живот може да се води. Рок музиката/хеви метълът нямат определена идеология за да се превърнат в „чиста религия”– най-много да се обединят почитатели на някоя група в „клуб”, но нищо повече. Не ме разбирайте погрешно – аз съм почитател на тази музика. А и подобна „религия” би породила много „еретически движения” в лицето на другите субжанрове – траш, спийд, дет, блек, индъстриъл, които имат неприятния навик да се оплюват и отричат взаимно.

Не съм съвсем съгласен с теб. Духовността, както и религията търсят Абсолюта или Бог. Не може да се раздели духовността от търсенето и вярата в Бог, защото Бог е Дух. Културологът-историк Уйлям Томпсън дава доста точна дефиниция: „ Религията не е идентична с духовността, по-скоро религията е форма на духовност в контекста на човешката цивилизация.” Според тази статистика: http://www.beliefnet.com/News/2005/08/News....aspx#spiritrel 24±4% в САЩ се определят като духовни, но не и като религиозни. Вярата при такива хора е по-персонална, не толкова догматична и се базира на индивидуалния опит. Мнозина се определят като „духовни”, но не като „религиозни”. Такива хора вярват в „индивидуалния духовен път”. Мнозина религиозни пък определят духовността като съществена и неотделна част от своя религиозен опит. Отношението между религията и духовността е подобно на съотношението между форма и съдържание, между теория и практика.

Хората продължават да цитират "Съветите към сина" на Фердинанд като достоверен и автентичен исторически документ. Не стана ли ясно най-сетне, че това е един нескопосан фалшификат издаден дни преди референдума за формата на държавно управление с пропагандна цел? Обяснението за произхода на този документ е глупаво - историкът Димитър Йоцов е допуснат от Фердинанд в личния му архив, където Йоцов преписва над 150 страници от френски! Да ама не! Колкото и да е противоречива личността на монарха, не му приписвайте поне тази мерзост! Архивът на цар Фердинанд се съхранява в американския "Хувър институт". Той съдържа ценни исторически документи, включително и писмата на Фердинанд до неговите деца. Това са 70 кашона с архиви в много добър вид. Те са придружени с подробен опис, така че нищо не може да се загуби или да остане скрито. Водят се преговори от 2005 г. той да се върне на българската държава, въпросът е вече уреден, но само бюрократични пречки пречат архива да е вече у нас! Архивът съдържа кореспонденцията на Фердинанд с български министър-председатели, дипломати, висши военни и културни деятели, сред които Стефан Стамболов, Димитър Петков, Иван Гешов, Васил Радославов, генералите Рачо Петров и Радко Димитриев, Панчо Владигеров. Запазени са и писмата между монарха и императорите Николай Втори, Франц Йосиф Първи, Карл Първи, президенти, папи и кардинали. В архива могат да се видят и оригиналите на двустранни договори, като тайния съюзен договор с Кралство Сърбия от 1904 г. и тайния договор с Гърция от 1912 г. Но няма и намек за подобни „съвети”.

Такива срещи са върхът на лицемерието, човек трябва да е наясно с дипломатическите игри. Ако Фюрерът директно попита Молотов „защо сте струпали войски на границата?”, то пратеника на Сталин веднага ще разбере, че германското правителство се тревожи от това струпване и вероятно са в ход адекватни германски военни контрамерки. И двете страни си играят на дружески, добросъседски отношения за да приспят и дезинформират опонента. На такива срещи всяка страна се стреми да прикрие своите планове и да научи възможно най-много от случайно изпуснати реплики за плановете на противната страна. Сравни това с поведението на външния министър на Япония – Мацуока при срещата си с Жуков. Тази среща става преди началото на ВОВ по настояване на Сталин. Това е описано в мемоарите на Жуков „Спомени и размисли”. При срещата си с Жуков Мацуока не засягал политически въпроси и желаел повече да чуе и разбере отколкото да каже. По същото време е подписан договор за неутралитет между Япония и СССР в същата недружелюбна обстановка и липса на доверие и искреност.

Тази нота подобно на ред други документи, изразява позицията на Германия, оформена и развита в следствие на срещата с Молотов-Рибентроп в Берлин, през 1940 г. където Молотов като упълномощен от Сталин изразява неговите позиции и искания – съветските териториални амбиции на Балканите (към България, Румъния и проливите) са директно предизвикателство към интересите на Германия. Чета мемоарите на Кайтел - „12 стъпки към ешафода”. Та там след завръщането си от отпуска на 10 август 1940 г., Кайтел за първ път е посветен от Хитлер в идеята за възможна война със СССР. Кайтел твърди, че между Хитлер и Йодъл тези разговори са се водели още от края на юли. По думите на Хитлер причина за такива идеи е подозрителното дислоциране на съветски армии в Прибалтика, Бесарабия и Буковина. Поне така твърди Кайтел. Първите данни и разработки на плана за инвазия срещу СССР са от 5 декември 1940 г., веднага след срещата Молотов-Рибентроп в Берлин. Преди тази дата няма данни за разработени планове. И да е имало такива идеи от лятото на 1940 г. – това са само идеи, породени от струпване на съветски войски по границата. Смятам, че последващите германски действия са следствие на изводите от разговорите Хитлер - Молотов от ноември 1940 г.

Датата на нотата няма значение. От значение е времето на връчване – след началото на военните действия, а не преди това за да бъде изненадата на противника пълна. По-интересни са приложенията към германската нота. Те са три: 1.„Доклад на министъра на вътрешните работи на Германия, райхсфюрера на СС и шеф на полицията на германското правителство за диверсионната работа на СССР, насочена срещу Германия и националсоциализма” 2.„Доклад на министерството на външните работи на Германия за пропагандата и политическата агитация на съветското правителство” 3.„Доклад на Върховното командване на Вермахта за съсредоточаването на съветските войски на границата против Германия.” В темата за Теориите на Суворов бях постнал няколко подобни документа на OKW за съсредоточаването на съветските войски на границата против Германия. Ако отворим «Известия» от 24 июня 1941 г. ще видим, че в речта си Молотов изтъква германския повод за война: „Германското правителство реши да встъпи във война против СССР във връзка с съсредототочаването на частите на РККА на източната немска граница.” По-нататък Молотов не дава никакви аргументи срещу това твърдение от немска страна. Давам по-долу и двете редакции на отговора на Молотов на германската нота:

Пътят на една нота, и изобщо на един документ, излязъл от дадено държавно ведомство е доста дълъг - резолюция, насочване към изпълнител, изготвяне на документа, съгласуване през няколко отдела и дирекции, подпис на ръководителя на ведомството, завеждане с номер в деловодството и в деловодната книга и най- сетне връчване на адресата. Това е дълъг процес, седмици, а е възможно и документът да се върне за поправки и доработки, което е доста вероятно като се вземе в предвид международната му значимост. Подозирам, че ядрото на документа е изготвено месеци по-рано. Все пак идеята за военна кампания срещу СССР е от декември 1940 г., след срещата Хитлер – Молотов. Основната разлика в сравнение с ПСВ е, че войната на Източния фронт се обявява часове след началото на бойните действия, за да се използва предимството на фактора изненада. През ПСВ военните действия следват след обявяването на войната.

На кратко констатациите в нотата от 21.06.1941 г. обобщени от Рибентроп : (подробностите - в самата нота) Пропаганда?, да, но не винаги пропаганда означава лъжа.

Вярвам, че след последните постове у теб не е останало съмнение за автентичността на този документ? На съветския посланник не просто му е „казано”, а му е връчена цитираната по - горе нота. Документът е с дата 21.06.1941 г., но това не пречи да е замислен и създаден месеци по-рано. А действително е обнародван на 22.06.1941 г. Да не става дума за епизода от „На всеки километър” „Насрещни влакове”? Там бат` Сергей спасява руския амбасадор от Берлин. Като гледам обложката на DVD-то на тази серия Сергей си е навлякъл есесовска униформа, ама носи бая дълги бакенбарди в стил на суингър от 60-те. Само по тях е могло да го разконспирират – няма есесовец с такива дълги и рошави бакенбарди като Елвис Пресли.

Странно е наистина, че не си чувал за този меморандум. Той е връчен на съветския посланник в Берлин на 21.06.1941 г. от фон Рибентроп. С радио-телеграма до Шуленбург в Москва фон Рибентроп информира същия за този меморандум, като прави на документа кратко резюме: http://soviet-history.com/doc/1941/1941_06_21_ribbentrop.php

Хитлер обобщава с няколко изречения разговорите си с Молотов от ноември 1940 г. Уилям Ширър в книгата си „Възход и падение на Третия райх” цитира коментара на Адолф Хитлер след срещата: В разширена форма мнението на Фюрера се съдържа в Нотата – меморандум на Министерството на външните работи на Германия към съветското правителство от 21 юни 1941 г. Този тескт е доста интересен, затова давам връзка към него. Струва си да се прокоментира в контекста на настоящата тема: http://vn-parabellum.narod.ru/article/ger-nota.htm

Външната политика на Ваймарската република се чертае най-вече от канцлера и министър на външните работи Щреземан. Той следва политиката на „финес” (finassieren) на Метерних от 1809 г. Само че, пред Германия от онова време стоят три важни задачи: 1. Разрешаването на репарационния въпрос 2. Защитата на 10-12 милиона германци живеещи извън родината (Auslandsdeutsche) 3. Ревизия на германската граница с Полша. Очевидно е, че с компромисни преговори по тези проблеми и политиката на „финес” на Щреземан не може да се достигне до положителен резултат. Щреземан не може да реализира тези искания в Обществото на народите. Версайлските договори залегнали в основата Обществото на народите делят народите на победители и победени. Английската и френската дипломации, водят политика да се избягва разрешението на въпроси, които биха засегнали същността на версайлските трактати. За осъществяването на националните си задачи на германците са били нужни други политици, а полето на действие за реализиране на тези задачи – извън Обществото на народите. Невъзможността да се изпълнят тези задачи води и до края на Ваймарската република.

Германските номера са ясни, планът за нападение срещу СССР започва да се разработва след срещата Хитлер-Молотов в Берлин на 12-ти ноември 1940 г. След тази среща се увеличава недоверието между двете страни, и те започват подготовката за война. В тази тема си говорим за съветските игри, при които има недоизяснени неща. Не случайно след войната западните изследователи разкриват двуличната политика на СССР преди и след пакта Молотов-Рибентроп. Деликатната и неудобна позиция на СССР кара лично Сталин да се заеме да пренапише събитията. Издава се и един памфлет – комюнике на Софинформбюро – „Фалшификаторите на историята” под личната редакция на Сталин. Там Сталин най-нагло лъже, че отказал офертата на Хитлер за поделяне на сфери на влияние, отрича идеята за влизане на СССР в Тристранния пакт и т. н. т. До разпадането на СССР това е основната линия, тя не се променя. Така, че нямам никаква вяра на никакви съветски публикации по тези въпроси до разпадането на СССР, а и след това с изключение на постсъветските ревизионисти.

Явната реакция на Германския райх е на 22.06.1941 г. Доста явна реакция. И кой е казал, че Германия е била „миролюбива”? Не аз говоря за "нарушаване на границата", "съзнателни провокации от страна на болшевиките", а Вилхелм Кайтел и Алфред Йодл в своите доклади. Вярвам знаеш, че единият е генералфелдмаршал, а другият - генерал-полковник. Военни от такъв ранг са имали доста подробна и точна информация (разбира се, доколкото е било възможно) по линия на военното разузнаване, така, че да квалифицираме докладите им като „тъпотии”, е меко казано смешно. Това е официалното становище изразено в горните докладни на висшите ръководители на Вермахта. Такива сведения са получавали и са направили правилните изводи от тях.

Ако прегледаме тайните доклади на германските власти относно систематичните нарушения по съветско-германската граница и войсковите движения на червената армия, ще разберем, че дори и плановете за съветска агресия да не са били известни на OKW, то те са подозирали за тях. В подкрепа на това давам няколко документа на OKW с подписите на Йодл и Кайтел от които се вижда, че германците са имали информация и са подозирали какво се случва от другата страна на границата. Мисля, че от горните документи става ясно. Изрази като "нарушаване на границата", "съзнателни провокации от страна на болшевиките", "растящите погранични нарушения са едно планомерно заемане от съветската авиация на територии на Райха", "увеличена опасност от гранични инциденти с тежки последствия", "движение и струпване на руски военни сили по продължение на германската източна граница", "широка концентрация на руски войскови части по германската източна граница", "тази концентрация на съветски войски по германската източна граница е подготовка за една руска офанзива от голям мащаб. " и др. недвусмислено показват заплахата по границата и опасенията на OKW.

Намира ми се всякаква информация, пропагандна, не особено, а и такива автори като Михаил Мельтюхов. Според мен пропандата е ценен източник на информация, която след съответното "филтриране" би могла да се използва като източник на информация. На лично мога да ти пусна всякаква пропаганда, макар, че ако не те мързи, можеш и сам да си намериш, а до тогава чети Мельтюхов и научи за съветските планове за агресия. http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/index.html наздраве!

Смей се колкото си щеш…Като не искаш да се доверяваш на немската пропаганда, чети съветската военно-политическа пропаганда: На базата на "Съображенията” от 18 септември 1940 г. и вариантите от 15 май и 13 юни 1941г., където съвсем откровено е изложен съветския настъпателен замисъл е възможно да се съставят карти и да се проследи динамиката на планираните действия на РККА на различните оперативни направления по цели в Германия. Разбира се, приложните карти към тези документи не са достигнали до нас, но въпреки това Михаил Мельтюхов, който е доста далеч и от Суворов и от Гьобелс, създава карти по тези документи. Картите се намират в книгата му УПУЩЕННЫЙ ШАНС СТАЛИНА. СОВЕТСКИЙ СОЮЗ И БОРЬБА ЗА ЕВРОПУ: 1939-1941 „СЕВЕРНИЯТ ВАРИАНТ” ПО ПЛАНА ОТ 18.09.1940 г. „ЮЖНИЯТ ВАРИАНТ” ОТ 18.09.1940 г. ВАРИАНТ ОТ 15.05.1941 г.

Ето и още малко информация на официалните германски власти за събитията от юни 1941 г. Информацията е от списание „Сигнал” от 01 август 1941 г . Аргументите и начинът на говорене не се различават много от теориите на Виктор Суворов. Статията се казва "Der Sinn des Kampfes" (Смисълът на борбата) интересна е, затова си позволявам да цитирам част от нея. Цялата статия: http://bytwerk.com/gpa/signal-1aug1941.htm

Прав е Хърс – Welthauptstadt Germania означава „Световна столица Германия”. die Welt – свят die Hauptstadt – главен град (столица) Смисълът и идеята за този проект идва още когато Германия се готви за Олимпйиските игри през 1936 г. Не съм чувал идеята за die Welthauptstadt Germania да е предизвикала международно неодобрение тогава - 1936-37 г . Преглеждам спомените на Алберт Шпеер и виждам, че идеята за Welthauptstadt Germania според Хитлер има такъв смисъл: цитат от глава 6: „Берлин е голям град, но не световен град. Вижте Париж, най-красивият град в света! Или даже Виена! Това са градове със свои лица. А Берлин е нищо повече от безпорядъчно струпване на здания. Трябва да изпреварим Париж и Виена!”

"Welthauptstadt" се употребява от Хитлер в друг смисъл. Това е един вид приравняване на Берлин с другите европейски столици – Лондон, Париж и особено с Рим. Имало е нужда от такова приравняване – архитектурата на Берлин през 30-те години на XX век е доста провинциална в сравнение с посочените столици. Изобщо не става дума за „Световна германска империя” и нейната столица. Световните империи са патент по традиция на болшевиките. Или както казва Ленин на 6 март 1919 г. при закриването на Първия конгрес на Комунистическия интернационал: “Другарите, които присъстват в тази зала, видяха как се основава първата Съветска република, те виждат как сега се основава ІІІ Комунистически интернационал, те ще видят как ще бъде основана Световната федеративна съветска република.”

За първи път от съветска страна оценка на ленд-лийза дава икономистът Николай Вознесенский в книгата си «Военная экономика СССР в период Отечественной войны» 1948 г. Според него доставките на ленд-лийза имат дял от едва 4% в сравнение с размерите на продукцията на военната икономика на СССР. Как е изчислено това не става ясно. Вознесенский не показва по каква методика е изчислил тези проценти, но оттам насетне в съветската литература се повтаря това число отново и отново, и то без никакви доказателства. Други пък като Жуков и Микоян отдават голямо значение на ленд-лийза. Жуков: «Но не трябва да отричаме, че американците ни предоставиха толкова материали, без които ние не бихме могли да формираме нашите резерви и не бихме могли да продължим войната.» Източник: Из донесения председателя КГБ В. Семичастного — Н. С. Хрущеву; гриф «совершенно секретно» // Зенькович Н.Я. Маршалы и генсеки. М., 1997. С. 161-162).

Февруари месец 1941 г. се сещат да демонтират оборудването от старите УР-ове и да ги поставят на новите по новата граница. Има едно постановление “Об ускорении приведения в боевую готовность укрепленных районов” от 16 юни 1941 г., но към 22 юни планът по укрепването на новите УР-ове по западната граница е реализиран едва на 25% - 2500 ДОТ-а, но от тях само 1000 са въоръжени с артилерия, а останалите имат на въоръжение само картечници. Не знам нищо за консервирането на новите УР-ове.