Panzergrenadier

Е, да режимът на Борис III го водят „мек” авторитаризъм, а след 1938 г., е допусната само парламентарна опозиция с полулегални партии т. е. частично забранени. Положителното е че авторитарният режим не допуска разгръщане на демокрацията, но и в същото време възпира проникването на тоталитаризма (нацизъм, фашизъм, комунизъм), а да не забравяме, че на 15 януари 1937 г. е публикуван нов избирателен закон, с който за първи път се дават избирателни права на жените в България.

Освен това се прилагат и крути мерки срещу офицерството. Офицерите и войниците са деполитизирани. Те не само не могат да гласуват, те са лишени от граждански права – например нямат право да бъдат избирани. Вместо партиите се се разрешават само гимнастически дружества - "Юнак", колоездачното и др.

Авторитаризъм виждам в проведените безпартийни избори (с участието единствено на самостоятелни кандидати) за общини през 1937 г., както и парламентарните през 1938 и 1939 г. Така се създават послушни общини и Парламент. Намесва се полицията и правителствените кандидати печелят с крехко мнозинство. Изборната победа окончателно утвърждава безпартийния модел на управление в България. При онази вътрешна и международна обстановка, както при и заплахата от болшевизма, изглежда, че това е бил правилният ход.

За да се разреши проблема бихме могли да приемем, че в България през 30-те години е имало авторитаризъм (съдържащ някои от класическите белези на фашизма), като защитна реакция срещу вътрешна или външна заплаха за защита на определени ценности, заради които могат да бъдат пожертвани демократичните свободи. Тези ценности биха могли да бъдат териториална цялост, етническо равновесие, класова справедливост, лична и колективна сигурност (заплаха от тероризъм), исторически права върху територия и др. През онзи етап от историята ни такава заплаха безспорно е съществувала. А за да има класически фашизъм е била необходимо освен авторитарно управление да е имало и налагане на определена идеология с претенции да изразява общественото благо, каквато в Царство България не е съществувала.

The Articles of Faith (Членовете на вярата на мормоните) 1. We believe in God, the Eternal Father, and in His Son, Jesus Christ, and in the Holy Ghost. Пак казвам - за да разбереш какво иска да ти каже дадена деноминация е необходимо да прочетеш нейните изповедни формули и верови поучения по възможност в оригинал, а не да цитираш православна литература и изобщо православното учение за мормоните. Съмнявам се да си го правил. Самото желание да го направиш вече се тълкува от православната църква като отстъпление. Православните имат интерес да представят мормоните, както и всички други неправославни в превратна, лъжлива светлина, за да отклонят и разколебаят нейните последователи и потенциални членове, като ловко цитират и Светите Отци в своя полза. Всяко съзнание, било то православно, протестантско, мюсюлманско или каквото искаш друго, се моделира, ти не можеш да надскочиш моделите култивирани в теб. По същество твоите аргументи са православна пропаганда, апология в защита на православието, насочена срещу мормоните. Чети оригинална литература на Светците от последните дни, (а и не само от тях) освободена от клеветите на нейните опоненти, тази литература няма нищо общо с казваното от православните по техен адрес.

Продължавай да триумфираш православно, но все пак да ти напомня думите на бл. Августин: „мнозина, които на земята са се считали за чужди на Църквата в деня на Съда ще открият, че са били нейни граждани; много от тези, които са се мислели за членове на Църквата ще видят, че са били чужди”

Тук пак ни заливат с призракът на православното „най-”. По-конкретно tonkata3. То дава самочувствие че си на владетел на абсолютната истина, носи сигурност и спокойствие, убеждава, че няма на света въпрос или проблем, който не можеш да обясниш „православно”. Да вярваш в непогрешимостта на схоластическото богословие и абсолютния авторитет на една институционализирана църква. Това са хора заслепени от последиците на тази вяра – триумфализма. Той отрича и оборва (с аргументи и доказателства) всичко не-„наше” и отнема на другия правото да се спасява. И тук изобщо не се явявам защитник на мормоните, касае се за православния триумфализъм. Какво е това „православен триумфализъм”? Има гугъл потърсете и разберете сами. А може би трябва да се направи и специална тема за дискусия относно православния триумфализъм?

Разбира се, да се говори за сфери на влияние в Европа имаше смисъл до създаването на Европейския съюз, тоест до Договора от Маастрихт, на 1 ноември 1993 г., както и до разпадането на СССР, вече не. Всичките ми разсъждения за силна Европа са в контекста на онова време.

Европа на Хитлер (Neues Europa) продължава всичко на всичко няколко години - 39-44 г. и то във време на кризата на общоевропейска война - през първия й период. От тогава насетне от този къс времеви период доста вода е изтекло. За „политически силна Европа” и за „икономически силна Европа” не виждам смисъл да говорим, след края на ПСВ. Дай икономически данни от различни периоди от историята на Европа и да разсъждаваме – аз нямам такива. Гледам от позицията на българин. Ако имаше една силна и мощна обединена Германия и ние се намирахме в нейната сфера на влияние през всичките тези години до влизането ни в ЕС то ние бихме могли да извлечем полза от географското ни положение чрез засилени търговски връзки с нея по дунавския търговски път. Значението му нарасна особено след завършването на плавателния канал Рейн – Майн - Дунав. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Впрочем ние имаме традиционно силен търговски обмен с Германия – по данни от 2007 г. на НСИ най-големият вносител у нас е Германия - 15,1%, следва Италия - 10,9% и най-сетне Русия - 7,9%. Нищо случайно няма на този форум, най-малко ника ми.

Под засилване на Европа разбирам Германия като политически и икономически “доминант” над Полша, Чехословакия (или Чехия и Словакия) и Унгария и съответно намаляване на британското влияние там. Тачър разбира този процес като възраждането на "лошите" немци - онези от тях, които са заплаха за интересите на червенодрешковците (Red coats) в Европа – какъвто на онзи етап започва да се сочи и Хелмут Кол. Това е според разсекретени наскоро документи на британското външно министерство. Тачър дори е сравнявала германското обединение с Аншлус – присъединяването на Австрия към Третия райх.

Митеран отишъл и по-надалеч. Даже е имал е планове да се бори срещу процеса на обединяването на двете Германии, чрез военен съюз със СССР, прикрит зад „сътрудничестно на армиите на Франция и СССР за борба с природните бедствия.” С две думи – военен натиск и дори война против обединението на Германия. Една европейска война като гарант за поддържането на статуквото на двете Германии! Добре че е имал предвидливи съветници и политици от международен ранг, които са го отказали от тази му идея. Жалка работа! За повече информация четете тук: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/poli...icle6829735.ece In France Mr Mitterrand was even thinking of a military alliance with Russia to stop it, “camouflaged as a joint use of armies to fight natural disasters”.

И в крайна сметка най-упоритите противници на обединена Германия си остават старите й врагове – Франция и Англия в лицето на Митеран и Тачър. Нещо повече – Тачър е искала да съхрани Варшавския договор – гарант за запазване на сигурността на Великобритания. През ноември 1989 г. Тачър се среща в Берлин с президента на СССР Михаил Горбачов и му признава, че нито Великобритания, нито Запада подкрепя обединението на Германия, защото то ще дестабилизира международните отношения и сигурността на Великобритания. Показателна е например репликата, която Тачър отправя към британския посланик в Бон сър Кристофър Малаби на 1 ноември 1989: "Ясно е, че Британия, Франция и Съветският съюз са против обединението". В речта на Тачър на тържествената вечеря на срещата на върха на Европейската общност на 8 декември 1989 г. в Страсбург тя казва буквално: "Два пъти бихме германците, сега те пак са тук." По подобен начин говори и президентът Франсоа Митеран. Той е предупреждавал британския премиер Маргарет Тачър, че нова обединена Германия може да "стане още по-опасна, отколкото при Хитлер", се казва в разсекретени документи на британското външно министерство, цитирани от "Таймс". Това е отломка от синдрома на германофобията и германофобите - Deutscher Hasser.

Нищо ново. Расизмът във формите познати днес е въведен от Ездра - виж книга на Ездра от Стария завет. По късно в Талмуда идеята се развива, за да стигне дотук: Every Jew, who spills the blood of the godless (non-Jews), is doing the same as making a sacrifice to God. --Talmud: Bamidbar Rabbah c 21 & Yalkut 772 Тези текстове се срещат в два от класическите еврйски мидраши (тълкувания на Закона), Bamidbar Rabbah и Yalkut и са обичайните аргументи на антисемитизма. за повече информация: http://www.revisionisthistory.org/talmudtruth.html

Айдеее,от http://www.pravoslavieto.com на Радио Ватикана.... От православна, та на католическа пропаганда... Ти не разбираш ли, че всяка църква в стремежа си да се изкара единствена, съчинява нелепости за всяка друга група осмелила се да се нарича християнска? Няма две религии, а само две вероизповедания – различно е. Какво ни казва Радио Ватикана? а ето какво пише в http://www.mormon.org: Библия свидетельствует об Иисусе Христе. Она оказывает влияние на миллионы Его последователей, поддерживая их. Это собрание священных писаний, содержащих Божьи откровения и рассказы о Его взаимоотношениях с Своими детьми, жившими на Святой земле http://www.mormon.org: Нам заповедано любить Бога (От Матфея 22:36--38). Иисус Христос учил: чтобы иметь жизнь вечную, мы должны познать единственного истинного Бога (От Иоанна 17:3). Как Его дети, мы должны знать, кто Он и на кого Он похож. Особено важен пасаж. Подтекстът е: „Ти ела при нас и си давай парите при нас, покорявай се на нас, а ние ще ти спасим душата и ще те уредим на ония свят. Само при нас ще се спасиш. Има ли смисъл от повече цитати? Просто влезте в сайтовете на Светците от последните дни и вижте опроверженията на всички нелепости изречени по техен адрес. По същия начин говорят и мормоните, както и всички останали деноминации... Това ги прави и всички християни, по това си приличат – по нелепостите които говорят един за друг.

... казва Last roman и http://www.pravoslavieto.com А има ли доводи под формата на аргументи и факти? Имаш ли критерии по които можеш да определиш кой е близо и кой далеч от Христос? Всяка църква отговяря различно, но има минимално изискване за всеки християнин - да вярва, че Иисус е Христос. Ето ти една от основните вероизповедни формули: „Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи” (Деян. 8:37). Какво казва първи член от The Articles of Faith – вероизповедния канон на мормоните? „We believe in God, the Eternal Father, and in His Son, Jesus Christ, and in the Holy Ghost”

Далеч съм от мормоните. Аз имам православно кръщение на което държа. „Твърди се.....” – така пише няколко абзаца по-нагоре в статията от която си цитирал пасажа. Това е явна конспиративна теория. По принцип всяка информация за инославни изповедания, вкл. и за мормоните от сайт като http://www.pravoslavieto.com е пряка и неприкрита православна пропаганда. За да вникнеш в учението на мормоните, както и на всяка друга църква следва да се запознаеш с оригинална литература на съответното изповедание. На първо време The Articles of Faith биха свършили работа: http://www.jefflindsay.com/art_faith.html

Не че искам да ти опонирам - донякъде си прав. У нас има интересен културен феномен. Българите определено се възприемат като индивидуалисти и отдават значение по-скоро на индивидуалистичните ценности, което обаче в значителна степен се разминава с обичайното им поведение. Реалният ндивидуалист отдава значение на индивидуалистичните ориентации и се възприема като индивидуалист. На теория българинът избира индивидуализма като желана ценност, а в обичайната практика отдава значение на колективистичните ценности.

Абе, не е баш така - не сме индивидуалисти. На форума вече беше цитиран проф. Х. Хофстеде – България попада в колективистичната част на континиума. Влиянието на колективистичните ценности върху организациите у нас в България се изразява във: 1.участието на индивидите в дадена организация като мотивирано от морални съображения; 2. служителите очакват от организацията да изпълнява ролята на семейство и могат да се настроят негативно, ако тя ги разочарова; 3.служителите очакват организацията да защитава интересите им; 4.повишаването в йерархията се извършва въз основа на старшинство; 5.проявява се по-слаб интерес към новите идеи в мениджмънта; 6.управленската политика и практика са повлияни от роднински (приятелски) взаимоотношения.

Там е работата, че няма много инвестиции в инфраструктурата в източните провинции на Германия. Пари се наливат главно за социални дейности. Много строителни проекти са прекъснати и изоставени и много селища на изток се обезлюдяват по липса на инфраструктура и общественият им живот отчайващо запада. Това води до стремеж към по-добър живот на запад - между 1991 и 2004 г. "новите провинции" изгубиха 900 000 жители. 2,18 милиона източногерманци са отишли в Западна Германия, а само 1,28 милиона западногерманци са се заселили в бившата ГДР. Културата е една, но между източно и западногерманците се вижда все по-отчетливо разликата в манталитета и приоритетите в живота. Източногерманците ("оситата") са "фрустрирани", и са възприемани като "провинциалисти, зависими и стеснителни". Източногерманците пък възприемат западногерманците като алчни и високомерни егоисти. За "оситата" сигурното бъдеще, финансовата независимост и постиженията остават по-важни, отколкото за "веситата", които вече разполагат с тях. Последните наблягат в желанията си на повече свободно време и социална ангажираност. В постовете на някои потребители тук подобно на много "осита" се чувства носталгията (или тъй-наречената"Осталгия" ) - по едно по-солидарно общество от времето на комунизма, обезсмъртена в култовия филм на Волфганг Бекер "Сбогом, Ленин". Каквито и ще проблеми да имат германците, пътят за тях е само напред, никой не иска да се връща към миналото. Само 6 процента от тях искат Германия отново да се раздели на две държави. 82 процента от "веситата" (западногерманците) и 91 процента от "оситата" го възприемат положително. Тези данни са от допитване на телевизия Це Де Еф.

Оставете ГДР и ФРГ. Имало е и други планове за поделянето на Германия след войната. Те датират преди срещите на тримата големи в Техеран, Ялта и Потсдам. Ето например как шефът на „Мозъчния тръст” на президента Рузвелт – Теодор Kауфман е виждал територията на следвоенна Германия в книгата си „Германия трябва да се унищожи!” (Germany Must Perish!) излязла в САЩ през март 1941 г. То затова и Хитлер в своето завещание има съмнения дали изобщо след войната Германия ще съществува като държава/държави с това име. Той няма как да не е знаел за следвоенните планове на Сталин, Рузвелт и Чърчил, но е имал основателни съмнения да мисли, че Германия би могла да бъде заличена от лицето на Европа след войната.

Шансът на сърбите е да получат навреме 30- те оръдия със задно зареждане от Франция от система De Bange. Сърбите са си платили за тях и се надяват доставката да стигне навреме. Те пристигат късно - в началото на 1886 г. – тоест след края на войната. Това би могло донякъде да изравни силите откъм артилерийско въоръжение.

Интересни данни за българската артилерия през Сръбско-българската война взимам от едноименната книга на Венедиков. В навечерието на Сръбско-българската война българската войска има на разположение 265 артилерийски оръдия, от които 40 са повредени и неизползваеми, докато сърбите разполагат с над 400 оръдия. Недостатъкът на сръбската артилерия е, че е оръдията са предимно от старата система „Лахит” с предно пълнене плюс две трофейни батареи от турските „Армстронг”. Сърбите имали само четири батареи с 8 и 9 см оръдия система "Круп" със задно зареждане (към 60 броя ), докато у нас системата "Круп" е била навлязла по-масово – имали сме предимство. По плътност на артилерията на километър имаме предимство само на централната Сливнишка позиция – 4 към 1.5. На всички други участъци на фронта сърбите имат предимство.

С риск да се повторя - 1,3 трилиона евро са наляти в бившата ГДР от 1991 г. до днес. Значителна част от тази сума – 67% - са похарчени не в транспортна или пристанищна инфраструктура, а за социални придобивки - карти за пътуване, обезщетения за възрастни инвалиди, безлихвени заеми за всяко новородено дете, допълнителни обезщетения за търсещи работа младежи, социални обезщетения гарантиращи минимален жизнен стандарт, помощ за средно или висше образование, безвъзмездни помощи за обучение за деца на работници и много други.

Ясно е, че проблемът е в жизненото равнище. Равнището на живот в източната и западната част на страната ще се изравни едва след десет години. От 1991 г. насам източните региони на Германия са получили гигантска финансова помощ от държавата в размер на 1,3 трилиона евро. Значителна част от тази сума – 67% - са похарчени за социални придобивки. Експертите оценяват оптимистично перспективите за интеграция. Министърът на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер казва, че през последните години различията в източната и западната част на страната забележимо намаляват, което и ще доведе и до постепен отлив на преселници от източните региони на Германия.

Ми не е така. Ето ти една снимка от 1986 г. на Берлинската стена снимана при Берлин-Кройцберг. Виждат се ясно графитите от западната страна на стената. Вижда се и група източноберлински пионери, които правят оборка откъм източния сектор. По онова време е било много популярно да се хвърля през оградата всякакъв боклук – бутилки, кошчета за боклук, празни бензинови туби. Вижда се и как изглежда стената откъм източен Берлин – без графити, защото източноберлинчани нямат достъп до стената- спира ги телената мрежа, която също може да се види по-навътре.