Panzergrenadier

В същото интервю Молотов признава, че не е знаел датата на германското нападение, но е течало съсредоточаванео на войските на РККА. Втори въпрос – Какво ще се случи след като Червената армия се разгърне на западните си граници, а СССР няма информация дали изобщо Германия има намерение да напада през 1941 г.? Сравни с казаното от Сталин: "В 1941 г. война не будет"?

Като започнаха да се цитират съветски генерали да продължим и с дипломата Молотов. Косвени свидетелства за съветските планове за война с Германия намираме и у Иван Фотиевич Стаднюк (1920-1994) - прозаик, сценарист, драматург и военен журналист при разговорите му с Вячеслав Молотов. Той ги публикува в статията си „Как започна войната” на страниците на в. „Правда” от 22 юни 1993 г. По-късно статията се появява и в сборника «О них ходили легенды» под името «Нечто о сталинизме». При разговорите си с писателя Молотов споделя: „Иначе защо ни трябваше още през месец май да прехвърляме от вътрешността на страната в западните погранични военни окръзи седем армии? Това е огромна сила! За какво провеждахме тайна мобилизация на 800 000 души и ги прехвърляме към границата в състава на резервните дивизии на военните окръзи? .... Изпуснахме времето – прави извод Молотов. – Хитлер ни изпревари!” Задава се въпросът – в какво ги е изпреварил? източник: Стаднюк И. Нечто о сталинизме//О них ходили легенды. М.,1994. С.423, 430—431.

Навлизането в буферната държава е един вид предупреждение за съседа, че се готвят офанзивни действия. В Холандия има три отбранителни линии, в Белгия по канала Алберт също. От картата е видно – обозначени са със синьо. Отбранителните линии в буферните държави спират темпа на настъпление на противника и дават възможност на французите да организират на отбранителната линия на държавната си граница. Друг е въпросът доколко са се възползвали от това предимство.

Дали? За да сме максимално ясни и за да не остане никакво съмнение относно проекта за „буферната държава”, чети: А. Хитлер «Борба за нова Европа» на издателство Жар птица: Там се намира пълната версия на речта от 6-ти октомври 1939 г.: стр.259 „Окончателното уреждане на това пространство, въпросът за създаването на една нова полска държава, това са проблеми, които няма да бъдат разрешени от войната на запад, а изключително от Русия в единия случай, и от Германия – в другия.” (това според мен е ясен жест отправен към Русия ) по-нататък: стр. 261: „ Какви са целите на правителството на Райха по въпроса за уреждането на пространството, което се намира западно от германо-съветската демаркационна линия и е признато за сфера на германското влияние? ......... 6) Създаване на една полска държава, която със своята организация и своето управление ще дава гаранция, че нито ще се създаде ново огнище насочено срещу германския Райх, нито ще бъде образувана една централа на интриги срещу Германия и Русия.” Тези условия са неприемливи за западните съюзници, в следствие на което и проекта за „буферната държава” отпада. Остава само незавидната съдба на генералгубернаторството и твърдата ръка на Ханс Франк. Все пак към края на 1939 г. пред западните съюзници е имало алтернатива, но никой вече не иска да вярва на Хитлер, поне на запад.

Ето и нещо повече от вероятност: Реч на райхсканцлера А. Хитлер в Рейхстага на 6 октомври 1939 г. извадка: „ ....правителството на Германската империя никога не би допуснало създаването в бъдеще на остатъчната полска държава да се превърне в объркващ елемент за самия Райх, или още повече за източник на недоразумения и пречки между него и съветска Русия....” Източник: Der großdeutsche Freiheitskampf. S. 67 ff. А това е почти цялата реч (с незначителни съкращения) на руски: Реч на Хитлер на 6 октомври 1939 г. Хитлер е очаквал западните съюзници да приемат мирните му предложения и да се договорят за границите и статута на бъдещата полска държава, без това да засегне отношенията му със СССР.

Хитлер е склонен да обсъди с Англия и Франция бъдещия статут на Полша, или това което е останало от нея – Генералгубернаторството. В тази връзка е и предложението му на 6 октомври 1939 г. за свикване на мирна конференция, което е отхвърлено от западните съюзници. Така отпада и възможността за преговори и споразумение за статута на следвоенна Полша. Ако западните съюзници бяха приели мирното предложение, вероятно в следствие на преговорите щеше да се обособи полска държава, естествено под силното влияние и контрол на Хитлер и тази държава щеше да бъде буфер между Райха и СССР.

Хайде да си поговорим за живота на Иисус Христос от небиблейски извори. Ако са верни разказите на четиримата евангелисти – славата Му в Галилея и Юдея е била огромна, то би трябвало да има и небиблейски писатели - Негови съвременници, които да свидетелствуват за Него и за делата Му. Обикновено в отговор се цитират Йосиф Флавий (роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Иисус), Публий Корнелий Тацит (роден 55 година и за Иисус пише чак през 98г!), Филон Александрийски (пише за Логоса - Небесния Адам, първородния син, но това не е историческия Иисус), Плиний Млади (роден 61 г. след Иисус), Светоний (роден 70 година след Иисус). Горните писатели не са съвременници на Иисус и не пишат по лични впечатления, а в случая с Филон Александрийски, нямат предвид Иисус от Галилея.

Хайде да си поговорим за живота на Иисус Христос от небиблейски извори. Ако са верни разказите на четиримата евангелисти – славата Му в Галилея и Юдея е била огромна, то би трябвало да има и небиблейски писатели - Негови съвременници, които да свидетелствуват за Него и за делата Му. Обикновено в отговор се цитират Йосиф Флавий (роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Иисус), Публий Корнелий Тацит (роден 55 година и за Иисус пише чак през 98г!), Филон Александрийски (пише за Логоса - Небесния Адам, първородния син, но това не е историческия Иисус), Планий Млади (роден 61 г. след Иисус), Светоний (роден 70 година след Иисус). Горните писатели не са съвременници на Иисус и не пишат по лични впечатления, а в случая с Филон Александрийски, нямат предвид Иисус от Галилея.

Ако въпросът е коя държава първа след Брест-Литовския мирен договор нагнетява напрежение с цел провокиране на нова война между Русия и Германия – това е Русия. На 6 юли 1918 г. Яков Блюмкин – съветски разузнавач, държавник и един от създателите на съветските разузнавателни служби разстрелва германския посланник в Москва – Вилхелм фон Мирбах с цел провокиране на нова война. По-късно Блюмкин признава, че за плана за покушението са знаели Дзержински и Ленин. Става фаворит на Дзержински и адютант на Троцки. Блюмкин е популярна личност през 20-те в Съветска Русия. За него пишат стихове и повести – писателите Есенин и Катаев.

Тук един важен детайл не се споменава и това затъмнява смисъла на споразумения от Локарно, Мюнхенските съглашения и военните консултации с Франция и Великобритания, които се провеждат през лятото на 1938 г. в Москва. С горните съглашения и споразумения Франция, Великобритания и СССР дават гаранции за целостта и военна помощ на държавата Чехословакия. Френските приятели не отказват помощ на Чехословакия на 15 март, когато германците навлизат в териториите на бивша Чехословакия, понеже тогава (на 15 март 1939 г.) държава с името Чехословакия не съществува на територията на Европа. Малко предистория. Какво се случва на 9 март 1939 г.? Поради засилилите се сепаратистки вълнения на словаците чешки военни части окупират територията на Словакия и премиер-министъра Тисо губи поста си. На 13-ти след консултации с Хитлер (и изнудване, какво да се прави!) Тисо говори по телефона с президента Емил Хаха и те достигат до съгласие словашкия парламент да се събере и да вземе решенията които иска. На 14-ти март словашкият парламент обявява независимостта на Словакия и от този момент държава с името Чехословакия престава да съществува. На 15-ти март Вермахта навлиза в чешките територии от бивша Чехословакия. Западните „приятели” и Сталин нямат договори за сътрудничество и военна помощ с новите държави Чехия и Словакия и поради това нямат формално право да се намесят военно в тяхна защита.

Един от мостовете хвърлени успешно между Изтока и Запада, макар и дълго след края на епохата на Средновековието е Свещеният съюз , като непряко следствие от Виенския конгрес (1814-1815г.). Решенията взети от Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство осигуряват мира в Европа за 100 години – това е безпорен успех в диалога Изток – Запад. Той е компромис със стремежа на европейските народи за национален суверинитет за сметка на сигурността и мира. Основния тезис на Съюза е - европейските суверени трябва да се придържат към християнските принципи, независимо от конфесионалните различия изток-запад. През 20 век много историци смятат, че Конгресът е свършил добра работа, и е предотвратил глобална война за близо сто години (1818–1917), включително и Хенри Кисинджър.

Но тази политика на Великобритания, прикрита зад благородни мотиви и идеята за „англичанина като носител на прогреса” е развенчана още през 30-те години от един друг „ценностен релативист и популист” в лицето на доктор Гьобелс. Извадки от речта на Гьобелс „Моралът на богатите”: „За англичаните е лесно да говорят за политически морал. Те притежават всичко, което им е необходимо. Преди време, когато не се говореше толкова много за политически морал, те си създадоха световна империя и сега защищават тази империя с морални притчи.” „Тези дни в Лондон заявиха от един много авторитетен източник, че и Англия притежавала протекторати, обаче нейните протекторати имали за цел само да поощряват културата и да пазят свободата на живеещите в тях народи. Когато тази дълбока мъдрост стана достояние на обществото, цяла Европа и се надсмя.” „Днес за цяла Европа няма по-забавна картина от тази да си представи Англия като позастаряла лелка на Европа, богата и осигурена, седнала на кадифеното кресло на империята си, да защитава морала и раздава блежки за поведение на другите.” „Добре ще е Джон Бул най-после да смъкне маската си, за да може Европа да види, че зад потока от думи и фрази с които днес Англия се старае да повлияе на световното обществено мнение, се крие една империя, създадена само благодарение на войни, въстания, потисничество, концентрационни лагери, глад и кръв.” Ето ги и британските концентрационни лагери (първите в света!)от Втората Боерска война и техните жертви: Така че, английският колониализъм е имал претенциите да бъде „свещена крава”, но е получил своето осмиване и изобличение.

Независимо коя система е послужила на Оруел да изгради своята антиутопия, книгата „1984” е била забранена в СССР с аргумента, че ”романът активно се използва от западната пропаганда за антикомунистическа сатира”. В книгата си „Orwell and the Jewish Question” Т. Файвел твърди, че Оруел му е направил признание, че „Голдщайн е пародия на Троцки”, и още че „еретикът, повдигнал безнадежден бунт против тоталитарния режим, преди всичко следва да е еврейски интелектуалец”. Биографът на Троцки - Исак Дойчер настоява, че текстът на книгата на Голдщайн е неудачен парафраз на книгата на Троцки – „Предадената революция”.

Спорно е дали Оруел има предвид Сталинизма, като обект на своята антиутопия. Името на партията е Ангсоц. Ангсоц е дума от Новговор и значи Английски Социализъм. Тази партия според автора се различава от болшевизма, понеже според книгата в Океания действа партията Ангсоц, в Евразия – Необолшевизма, а в Изтазия – особена идеология, чието име грубо се превежда като "боготворене на смъртта". Дали за прототип на партията не е служил Британския фашистки съюз на Осуалд Моузли? Или пък антиутопия с носител британските социалисти - лейбъристката партия? Може би Оруел е бил пророк и това не е чак толкова фантастично. Белите работници, които представляваха 80% от електората на лейбъристите, са разочаровани от политиката на Гордън Браун. Растящата безработица, кризата, емиграцията ги кара да оттеглят подкрепата си. По–голямата част от разочарованите заявяват, че ще гласуват за British National Party – (национал-социалистическата Британска Национална Партия). източник: Британските социалисти – свободно падане в сондажите

През различните епохи германската армия носи различни имена. През епохата на ПСВ откогато са и пропагандните постери по-горе Wehrmacht не е имало. Това е Deutsches Reichsheer. Заглавието на темата следва да се промени. А иначе приветствам идеята!

Алюзията с религията Оруел прави чрез казаното от О'Брайън в стая 101: —Ние сме жреците на властта — казва О'Брайън на Уинстън, докато го измъчва — Бог е власт. След публикуването през 1945 г.на романа му “Animal Farm” (“Животинската ферма”), която е алегория на строя в Съветския съюз, тайните служби окончателно престават да смятат Оруел за заплаха за националната сигурност. В досието се записва: “Възгледите на Оруел без съмнение са леви, но той е далеч от ортодоксалния комунизъм”.

Неведнъж „1984“ е била тълкувана и като атака срещу католицизма. Наистина християнската религия прави първия опит за тотално преобразяване на човека. Не можеш да бъдеш праведен от самото начало, трябва да съгрешиш и да се покаеш; в известен смисъл твоят грях, т.е. бунт срещу Бога (Големия брат), е предвиден в божия промисъл; чрез него ти добиваш човешката си реалност, за да можеш после свободно да се върнеш в лоното божие. Подобно на Големия брат, Бог следи всяко действие и мисъл на човека и е последна инстанция по въпросите за истината и мирогледа. Бог не иска просто подчинение, но и осъзната любов къв Него, както изисква и Големия брат в книгата на Оруел.

Муко, Невски, като ви гледам дърпате към почвеничеството на Валтер Даре - тезата му за "Кръв и земя" (Blut und Boden) -сплотяването на народното тяло с неговата земя.Той развива идеята за духовно и расово възстановяване чрез обръщане към селското стопанство, отказ от индустриалната продукция. Според него в бъдещия национален порядък на селяните трябва отново да бъде отредено водещо място. Счита, че „големите индустриални градове са гробници на нациите”. Пропагандира вижданията си за новото "селско благородническо съсловие". Ето един архивен немски филм от 1933 г ., който хвърля светлина върху неговите идеи: Blut und Boden (1933): Кръв и почва 1 Кръв и почва 2 Кръв и почва 3 Кръв и почва 4 Но разбира се, това няма нищо общо с темата „Търпелив ли е Българинът”

От бившия Соцлагер българите изглежда бяхме най – търпеливи. През всичките години на режима търпяхме. Нямахме Берлинското възстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. Нямахме лидери, които да поведат недоволството, нямахме хора като Александър Дубчек, Имре Наги. Чак когато събитията станаха необратими се събудихме от нашата „търпелива кома”. Това беше търпение, а може би още по зле – резигнация, тъпо примирение с реалността, липса на стимул за съпротива.

Според мен резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е недомислие. Дефинираната вина като субект на международното право носи след себе си последици – наказания или санкции. Международното право на Съюзените народи определи санкциите в следствие от вината на Германия – създаване на окупационни зони, репарации под формата на принудителен труд, демилитаризация, децентрализация и декартелизация, промяна на немската граница, изселвания, унищожаване на немският военен потенциал чрез разглобяване или унищожаване на всички военни и цивилни корабостроителници и заводи за самолети, също така и чрез намаляване до минимум на всяка продукция, която би могла да се използва за военни цели – метали, химикали, машини, и т.н., унищожаване или разглобяване на промишленият комплекс – заводи, фабрики и т.н. Част от „излишъка” на производствена мощност е използван за заплащане на репарации. Коя от тези санкции може да се упражни днес върху Русия, като приемник на вината на СССР за началото на ВСВ?!? И сега 70 години от началото на ВСВ тази обявена от ОССЕ вина на СССР звучи наивно и утопично като реализация. Тя удря само върху международния авторитет на Русия, но ефективни санкции и реални материални негативи за Русия, като приемник на вината на СССР са невъзможни. Такава декларация е един празен морален жест (пък макар и необходим). Това е един ненавременен акт, който е трябвало е да бъде деклариран в един друг, много по-ранен етап, който безвъзвратно е отминал.

ОССЕ е призната по смисъла на глава VIII на Устава на ООН като регионално споразумение, т.е. тя е регионална структура получила правомощията си и конституирана от ООН. Какво ли би станало, ако ООН беше направила подобна декларация през 1946 г. в началото на Студената война? Можем ли да предположим каква би била реакцията на СССР тогава? Надали руската мечка щеше просто „да се вбеси”. Вероятно и Студената война нямаше да е толкова студена… След речта на Чърчил във Фултън, Сталин коментира, че „Чърчил говори като фашист”. Но каква ли би била реакцията на Сталин на подобна хипотетична декларация на ООН?

Хитлер собствено няма план за справяне на трудностите породени от Голямата депресия. За него интерес представлява политическата власт. Икономиката трябва да се погрижи сама за себе си. Хитлер в Мюнхен през 1923 г.: „Държавата няма нищо общо с конкретна икономическа концепция или развитие... Държавата се явява расов организъм, а не икономическа организация. ... Вътрешната сила на държавата само в редки случаи съвпада с така наречения икономически разцвет.... Прусия изключително нагледно потвърждава, че не материалните средства, а само идейните ценности позволяват да се създаде държава. Само при тяхното наличие може благоприятно да се развива икономически живот. Винаги, когато в Германия се забелязва политически подем, икономическите условия се подобряват, и винаги, когато икономическите условия стават първа грижа на народа, а идейните ценности отиват на втори план, държавата регресира и скоро възникват икономически трудности. До сега никога в основата на държавата не са лежали мирните икономически средства. Никаква икономическа политика не е възможна без меч, никаква индустриализация не е възможна без използването на сила.” Каквито и да са били международните фактори, основата за видимия просперитет на Германия след 1933 г. е несъмнено военната икономика Wehrwirstchaft. Нарастналите военни нужди и окончателното открито насочване към превъоръжаване дават силен тласък на германската икономика.

Кой в Европа и света е чувал преди сраженията в Далечния изток за реката Халхин-Гол? Победа и то решителна на РККА - добре, но това са погранични сражения, а и няма никакви териториални промени в полза на СССР. Може ли победата при Халхин-Гол да се приравни със завземането на Варшава, Париж, Брюксел, Амстердам, Осло, Белград, Атина? Може ли да се срави по мащаб със завоюването на половин Европа?! Коя армия е с по-голям престиж и самочувствие към 22.06.?

Този който е завзел по-обширни територии и е изпитал и доказал силата на своята армия. Хитлер създава безпрецедентна империя от Норд Кап до Бискайския залив, от Нормандия до Брест и от Мемел до остров Крит. А и плюс това е доказал, че армията му може да се сражава и да печели кампании. Докато Сталин завладява части от Източна Европа с анекси и без сериозни бойни действия. Дори в полската кампания РККА дава към 700 души жертви. Полската армия има заповед да не влиза в бойни действия с източния си съсед. Към 22.06 армията на Сталин не се е доказала, не се представя добре във Финландия и й липсва престиж на фона на германските успехи.

Пак не става ясно... Троцки е демонстрирал този "фокус" върху някакъв оператор или пък със самия себе си?!? Изясни се... Можеш ли да приведеш някакви доказателства за това твое твърдение от надеждни и проверени исторически извори?