Ridiculous

Здравейте, Искам да отбележа и някои от основанията за нищожност на сделките, които не са изброени изрично в чл. 26 ЗЗД, но при които също липсва съгласие (тъй като въобще липсва едно от волеизявленията). За мен са интересни. Това са случаите на съзнавано и желано несъответствие между волята и нейното обективно проявление като несериозното изявление, шегата и учебният пример. Въпросните не са насочени към пораждане на правни последици, а ако въобще преследват някаква цел (примерът), то тя е различна - дидактическа. Отношение към грешката и измамата като основания за унищожаемост (разсъждавам така, поправете ме, ако греша): При грешкатта и измамата волеизявлението също е опорочено, също има несъответствие между желаното и изразеното, но те са обособени изрично като основания за унищожаемост, тъй като страната, чието волеизявление е опорочено към момента на сключване на сделката не е съзнавала несъответствието. А при грешката и измамата от трето лице съконтрахентът още по-малко може да знае, че има някакъв проблем. Затова сключената сделка при тези хипотези поражда правни последици, докато те не бъдат заличени с обратна сила по искане на страната, която има законен интерес. Вечерта или утре може да напиша по-няколко реда за всяко основание и нещо за мислената уговорка.

Здравейте, Не мога да подмина темата. "Kwaidan" на Кобаяши ми е много присърце, впечатляващо пъстър и красив филм. Отлично заснет. http://4.bp.blogspot.com/-MMWcgragtQ4/TwHdcgpcUTI/AAAAAAAAC6U/BpDlUWDCIcc/s1600/Kwaidan_TopTen.jpg http://i2.listal.com/image/927969/600full-kwaidan-screenshot.jpg http://www.2012movies.co.uk/wp-content/uploads/2012/04/kwaidan-400-x-300.jpg Любопитно ми е дали пък пейзажът от тези кадри не е заимстван от декорите на Дали за "Spellbound" на Хичкок? http://thebestpictureproject.files.wordpress.com/2010/12/spellbound1.jpg http://www.forafewmoviesmore.com/wp-content/uploads/2012/08/Spellbound_Good_by_necrogeddon92.jpeg Историите са внушителни и разказани чудесно - при това от европеец! (поне по произход) - Лафкадио Хърн. Антологията му, под заглавие "Погребаната тайна", е качена в Читанката: http://chitanka.info/book/298-pogrebanata-tajna Преди време се захласнах по страшничката страна на фолклора и определено не съжалявам. Сега асоциативното ми мислене ме затрупва със заглавия на подобни сборници, филми от по няколко сегмента и какви ли не сродни стойностни произведения на изкуството въобще. Най-добре да не "флуудя" обаче. Иска ми се все пак да спомена поне един шедьовър (за мен) на тягосното японски кино - "Onibaba" (1964) на Кането Шиндо; и нещо от Франция отново от 60-те - "Les yeux sans visage" (1960) (http://dailygrindhouse.com/wp-content/uploads/2012/09/EYES-WITHOUT-A-FACE.jpg) Поздрави.

Ами то, освен във фантастичен аспект, другояче за пряка национална демокрация не виждам как може да се говори. Такова чудо не знам да е имало. В класическа Атика само гражданите гласуват, а те колко са били - 10 % най-много? Благодаря.

Приемаме, че технологията е общодъстъпна и евтина. И сега достигат до нас новини, че еди-къде си правят опростени модели на еди-що си (лаптоп например) на символични цени.

Какво мислите за една евентуална пряка демокрация посредством информационните технологии? С тях се решава въпросът за практическата невъзможност за провеждане на постоянни и всенародни събрания. Имам предвид единствено (за начало?) процедурата по самото гласуване на закони. Тяхното приемане, изменяне, отменяне да се осъществява не от представители, а от всеки гражданин, ползващ някаква евтина джаджа. Нещо като пейджър. Уведомяват те при дадено предложение. Имаш опции, гласуваш. Разбира се, преди това трябва да са се провели много дискусии по темата, които следва да бъдат и масово отразени от...независими медии. След като си осведомен адекватно по същината на въпроса, правиш избора си. Нахвърлям възможно най-общи мисли (към днешна дата от сферата на политическата фантастика).

Г-н Андрей Куртенков, адмирации !

"Републиката както имонархията съвсем не езадължително да са демократични. " Напълно съм съгласен и съжалявам, ако това се подразбира от поста ми. Разсъждавам си над историята на демокрацията и нямаше как да пренебрегна някои процеси в Римската република. Иначе няма място за критика към древните просто защото политическата мисъл няма как да надскочи времето си. И демокрацията не е цвете за мирисане, още по-малко е изглеждала като такова преди две хиляди години, но това важи и за другите режими; В общи линии политиката винаги е била мръсна работа.

Всъщност комициите ме заинтересуваха в контекста на това доколко са демократични, както и самата Репубика. Та : При една най-старите организации на римляните - тази на 30 курии (обединения от патрициански родове, получени след подразделянето на първите три римски триби - по 10 курии от всяка триба), където на куриатното събрание могат да гласуват само патрициите, "демократичните елементи" са доста относителни. От една страна имаме пряко и равно гласуване, от друга - гласуват само една привилигирована група. Т.е това си е чиста аристокрация. При делението по центурии, където критерий е имущественият ценз, положението е не по-различно (макар все пак тук да гласуват всички). При сервиевата организация, центуриите, които участват в събранието са 193. Най-високо в йерархията са 18 от тях , които съставят patricii и еquites. Останалите (populus) са разделени на 5 класи. 80 центурии за първата класа, по 20 за втора, трета и четвърта; 30 за пета класа и 5 невъоръжени центурии (тръбачи, тромпетисти и пр.). Аргументът за това, че иначе по-малобройните богаташи държат повечето центурии е, че те имали повече какво да губят (сякаш стойността на живота се измерва единствено с имуществото). Та, всяка една центурия гласува. Решение се взима с обикновено мнозинство (50% + 1). Всяка центурия от своя страна получава един глас (независимо от колко души се състои). Окончателното решение се взима отново с обикновено мнозинство. И не стига, че само първите две групи (общо 98) сами го достигат, ами всяка центурия гласува и според йерархията си - първо богатите - та повечето така и не упражнявали вота си. През 241 г.пр.н.е. системата е реорганизирана от цензурите Марк Фабий Бутеон и Гай Аврелий Кота. Центуриите на populus-а стават 350 (по 70 за всеки от петта класа воини). За организацията на обществото на триби (по териториален признак, където вече и ценз няма) Last roman спомена : "Организацията на трибутните комиции, основани на териториалния принцип, би трябвало да осигури истинско демократично представителство. Но в действителност разграничението между 4-те градски и 31 селски триби в съчетание с правото на цензорите да вписват произволно гражданите в която триба решат, подкопало този принцип: надделяло предимството на заможните граждани, които били вписвани в селските триби, притежавайки 31 гласа, докато бедното население било вписвано в градските триби, оставайки само с 4 гласа."

Благодаря ти за отговора. Чел съм ги тези неща, но излежда не внимателно. Имах проблеми специално с правомощията на трибутните и центуриатни събрания (тъй като съществуват едновременно). Да видим дали съм разбрал. Излиза, че изборните функции на двете събрания се различават по това, че комицията на центуриите избира висши магистрати (консули, претори, цензори), а трибутната - низши (квестори, едили). В правораздаването, чета, че събранието на центуриите е един вид висш апелативен съд, който разглежда дела, където имаме смъртна присъда. Т.е за трибутното събрание остават почти всички останали дела, с изключение може би на военните престъпления? За законодателните разлики между двете събранията все още не знам. По другия въпрос. На много места срещам, че трибутното събрание произлиза от плебейското, катко и ти казваш. Предполагам, че тук ключовата дума е именно "произлиза", тъй като след като решенията му(plebiscites) получават силата на закон, в него би трябвало вече да участват всички, не само плебеите, т.е. плебейското събрание вече се е превърнало в трибутно.

Привет, Може ли някой да внесе яснота по определени мъгливи поне за мен въпроси относно различните събрания на гражданите по време на Републиката? Доколкото знам и трите комиции : Comitia curiata, comitia centuriata и comitia tributa имат сходни компетенции : законодателстват, избират магистрати и пр. От друга страна се припокриват и по време, с икзлючение може би на събранието на куриите, което предполагам скоро след установяването на Републиката приема по номинални функции. Та, как се решава към коя институция да се отнесе определен въпрос, след като едновременно съществуват и приемат закони и Събранието на центуриите и това по триби? Може би първото разглежда предимно въпроси, касаещи военното управление? Още нещо... За събранието на плебеите(Concilium Plebis) знаем, че първоначално предписанията му нямат силата на закон, тъй като то се състои именно само от плебеи. След последната сецесия и Lex Hortensia (287 пр.н.е.) решенията му вече стават обвързващи за всички римски граждани. Така...само че след като това събрание вече приема закони, предполагам и патрициите стават част от него и то де факто става трибутно събрание? Защото не си представям ситуацията, в която патрициите са отстранени от законодателството и се подчиняват на закони, приети само от плебеи...

Именно и аз залагам на откритията дали възможност на човечеството да живее. След като се узнава ( което, разбира се, не се дължи единствено на Луи Пастьор ), че болестите се причиняват от бацили, това води до ваксините и пр. От тогава средната продължителност на живота почти се удвоява. Макар и наистина откритията да са зависещи едно от друго и трудно може да се отдаде цялата заслуга на един човек, темата е, по за мен, е изключително интересна. Е, трябва да мислим като при алтернативната история, което е "малко" трудно. : )

Здравейте, Искам да се извиня първо за изтъркания въпрос, но честно казано малко ме мъчи. Зная, че през годините са се натрупвали много хипотези за произхода и значението на етнонима "българи" , но му изтървах края. Всъщност, вече може ли да се каже като факт : "Ето оттук произлиза, това означава ! " или все още темата се дискутира ? ( ако е последното, бихте ли посочили кои се смятат за най-вероятните предположения и защо ?). Благодаря предварително !

пастьоризацията

Има една доста добра книжка мисля на Майкъл Харт " 100-те най-влиятелни личности в историята на човечестово ", която всъщност представлява класация. Колкото и субективен да е въпросът е интересно да се прочете. Има я в онлайн библиотеките. Все пак говорим за предпочитания, така че бих казал Левски !

Именно, съзнателно, правомерно се приема, че новият крал наследява престола още от момента на смъртта на предишния крал, въпреки че реално не е така?

Звучи като "патологично алкохолно опиване " : http://www.kriminalist.info/6020s1.html Нищо чудно наистина причината да е някакво питие/отрова ( като чаят от татул ).

правна фикция ?

„Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е твърде близка до първата.“ — Роналд Рейгън Ще започна с по-забавните и след това към сериозните като ще гледам да не се улисвам, че всеки един цитат/ афоризъм ме подсеща за друг. Така че предварително се извинявам за дългия пoуст. “Ако баба ми не беше толкова разгорещена курва, а майка ми се беше родила мъж, сега щях да съм крал на Франция.” - Шарл II Лошия : ) "The freelance writer is a man who is paid per piece or per word or perhaps." - Робърт Бенчли „Винаги съм искал да напиша книга, която да завършва с думата 'майонеза'.“ — Ричард Бротиган Марк Твен : „Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!“ „Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“ „Първо Бог създал мъжа, после създал жената. А след това на Бог му станало жал за мъжете и им дал тютюна.“ „Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“ „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…“ „Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разумността никога да не ги използваме.“ „Докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали.“ Оскар Уайлд : "...красотата, както и мъдростта, обичат самотния почитател" " Ние тъпчем гроздето, а друг пие виното. Ние сеем зърното, а нашата трапеза остава празна. Ние сме оковани с вериги, при все че ничие око не ги вижда, и сме роби, при все че хората ни наричат свободни. " " Има кръв в сърцето на всеки Рубин " " Малкото лястовиче се замисли и след това заспа. От мислене винаги му се приспиваше. " : ) " Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш" - Волтер "Безброй бели лебеди могат да докажат теорията, че всички лебеди са бели, но само един може да я опровергае." - Карл Попър "Whether you are -- Whether you are a Christian, or a Muslim, or a Nationalist, we all have the same problem. They don’t hang you because you’re a Baptist; they hang you 'cause you’re black " - Malcolm X “If you tremble indignation at every injustice then you are a comrade of mine.” - Che " Око за око и светът ще ослепее " - Ганди