Tъpcaч

Патриарх Евтимий и Исихазма

Исихастите искат да достигнат до Твореца на самото време и вечността. Според тях човекът и светът около него се нуждаят от обновление, което да приравни земното с небесното. Но не небесното да се профанизира, а земното да придобие качеството на небесното. Те се стремят чрез безмълвието си да познаят земното битие в ситуация на небесното, защото земното и човешката телесност са една метафора на небесното. Исихаското любомъдрие e целеустремено към надмогване на времевите случайности на греховната дегадрация. Обновеният дух се ражда изново и иска да опознае битието чрез Словото /Логоса/ и затова и най-важните потребности на човешкото земно битие следва да са свързани с небесното. Истинното битие може да бъде забравено и отстранено от живота само при подмяна на ценностите с псевдоценности. Затова исихасткото разбиране за битието се свързва с Истината. Чрез исихията /безмълвието/ исихастът приема другия като себе си, като това се изработва още в степента на послушанието. Ученикът и учителят са едновременно един чрез друг и един с друг. Исихастите разглеждат тъмнината като несътворена светлина и техният стремеж е да победят смъртта, преминавайки пред три етапа: а/ безмълвие /исихия/; б/ постигане на практически добродетели /праксис/; в/ придобиване на способност за екстатично съзерцание /възхищение/. Според исихастката философия Божествената природа е обща за Отец, Сина и Светия Дух, защото Светата Троица е самото Върховно Благо. Степента на приобщаване зависи от степента на съвършенство и чистота. Приобщаването на единичното към Едно /Върховното благо/ или Светата Троица води до постигане на истинното битие, а тези , които възкресяват от мъртвите стават “Синове на светлината”, т.е Синове Божии. Исихастите остават своите послания и чрез своите пещерни обители, създавайки ги чрез собствените си ръце, като ги превръщат в храмове, надявайки се да преобразят падналия и превърнат в метафора на истинното битие свят. Съзерцанието пък е необходима предпоставка за истинното творчество, както и за принизяването на самия себе си, за да се възвиси духа. Защото ако човек се възвеличи и абсолютизира себе си, в действителност той се принизява. Около килиите на двама исихасти от местността Марата – Куршунския водопад, край Ловеч, са правени допълнителни навеси в скалите, както и са издълбавани и разширявани пещерите с цел приютяване на посетители от местното население, за да общуват с отшелниците. Особено важна роля в българския исихазъм са играли много манастири, между които манастирът “Св. Иван Рилски” на Трапезица и търновската “Велика лавра”, като в тях се е осъществявала и книжовна дейност, обособила се по-късно в Търновска книжовна школа , изиграла изключително важна роля за обединяване на славянските народи и усъвършенстването на тяхната култура. Исихастките текстове и тези на Търновската книжовна школа е трябвало да водят до съответното разбиране за съвършенството на духовния живот и връзката му с възможността за усъвършенстване на перспективите на човека. Още преди да стане патриарх на българския народ Евтимий вижда в исихазма надеждна основа за утвърждаването на нови нравствени и естетически ценности и възможност за достигане до Истината. Философската култура на Евтимий се свързва с утвърждаването на добродетелта, както и въплащаването на цяла система от идеи за нравствено усъвършенстване и с критиката на социалните илюзии. Евтимиевата философско-книжовна школа представлява всъщност университет в истинския смисъл на думата, който по нищо не отстъпва на европейските. В този университет, започнал с около 50 човека, цялото учебно, просветно и научно дело се движи по сакралните норми на старобългарския език. Школата – университет на Патриарх Евтимий се отличава с изключително широк диапазон на научна, художествена и образователна изява. Неговата идея е да издигне българската култура на нова висота и за тази цел устремява духовните си търсения в безкрайните предели, търсейки непосредствено общение с Бога, от които зависят трайните общочовешки ценности. Книжовното му дело е във висша степен богопознание, а той е не само богато надарен духовник - вътрешно спокоен, съзерцаващ и вечно търсещ, несломим дух, изградил своите духовни качества на предан исихаст, а и държавник, историк, философ, литератор, езиковед и др. Ето и някои негови мисли: Което не е в Съществуващото, то всякак е в небитието. Благото е самата свещена Троица: Бог, Отец, Бог Син, Бог Свети Дух. Бъди син на светлината на деня, за да получиш бъдещото си наследство. Не граби земните неща, защото над тях е опъната мрежа и ще се заплетеш като птица. Само обратното на Прекрасното има край Душата познава себе си, а разумът става Любов, защото познаваемото по естество е прекрасно. Душата пази в себе си небесното блаженство. Ако душата се освободи/от плена/ и започне да се възвръща в себе си и наистина- да опознава себе си и каква е по природа, тя сякаш в огледално изображение поради своята красота гледа към първообраза /т.е Бога/, от Когото е част.Тъй като човешката ни природа е бедна на Прекрасното, тя винаги се намира в състояние на търсене. Бъди с неустрашима душа във всяка печал, която те сполетява. Обичай страданието, бедността, съкрушението, четенето с разбиране, мисълта за смъртта и Божествения страх накратко – майка на всички добродетели е смирението. Раждането на злото не е нищо друго, освен отсъствие на съществуващото, а наистина Съществуващото е природата на доброто.

С най-прости думи Атма/Атман/ е отражението на Бог в нас. Ето и още инфо за Атма. http://religiology.org/index.php?subpage=37 http://www.clubpatanjali.net/quotes.html

Всеобща заблуда, е че Адам е първия човек. Получавайки познанието за добро и зло той бива изгонен от Божието царство, т.е. не може да общува свободно с боговете. Интересно какво пише в Корана за Адам.

Eто от тази песен може да усетиш силата на Гуру Нанак.

Eто повече инфо http://religiology.org/index.php?subj=21

Чети думите на Христос и ще разбереш за какво иде реч.

Няма да ти обяснявам за 5-те елемента, щот няма да го разбереш и не е писано в Библията. Ще ти говоря за Светия Дух и неговите проявления. Когато говори за Дух Светий, Христос има предвид силата на БОГ, която извършва всичко живо на този свят. Самият Христос помага на хората имено, чрез тази сила, но тя не е негова, а на ОТЦА. Когато тази сила се събуди в нас се усеща Хладния полъх усетен на Петдесятница. Без да се усети това не може да става въпрос за Кръщенета, Втори Раждания и т.н. Именно този полъх се нарича вибрация. Когато хората са чисти този полъх е хладен, но когато имат проблеми, Светия Дух изграря проблемите и се получават затопляния. Цялото тяло на Христос бе изпълнено с такива вибрации, и те се излъчваха от него и отиваха във хляба и водата. Затова и той има каза да ядат неговото тяло и да пият неговата кръв, които са вибрациите на Светия Дух. Христос говори само за това, но кой ли го разбира? Ако нещо не е ясно питай.

Целта на образа на Христос е да предава енергията-вибрациите на хората. Колкото по-близка е приликата между иконата и истинския образ на Христос, толкова по силно е въздействието на иконата. В своята работа “Наука за космическата лъчева терапия” д-р Б.Батачаря казва: “Фотографията на човек има същите вибрации, каквито има самата личност. Следователно, генерираният и фокусиран върху снимката на пациента космически лъч мигновено се придвижва със своята естествена светлинна скорост, разпознава и обгръща въпросната личност. Космическият лъч незабавно започва работата си в съответното място вътре в човека.” Ако имаше фотография на Христос тя щеше да излъчва същите вибрации като самия него. Ето за каква сила-енергия-вибрации става въпрос: 25. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, 26. и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, 27. като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28. защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?

БОГ няма нужда но Църквата има. Припомни си КОНСТИТУЦИЯТА на Република България Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

Според мен кръста е въведен за да засили чувството за вина у хората, относно Христовото разпъване. По този начин контролирането и манипулирането на такива хора е по-лесно. Първородния грях е също такава измислица, създадена да контролира и държи в зависимост простолюдието.

Така нареченото зло е тест за самите нас и част от Театъра. Болести, нещастия и т.н. това е Страшния Съд, който се случва в момента със самите нас. Каквото посеем, това ще пожънем. Божието царство е навсякъде, включително и около нас.

Според Арамейския превод е "the Kingdom of God is among you." http://www.v-a.com/bible/luke17-20.html#LUKE17 Това означава и двете, "в" и "около" нас.

Това е библията в превод от арамейски. Там също се говори в множествено число. http://www.v-a.com/bible/genesis_1-4.html

Ako ползваш английски може да се свериш твоя цитат с King James Version, kъдето се говори за ТЕ/and let them have dominion over the fish.../, множествено число, т.е. те са много. http://www.biblegateway.com/passage/?searc...&version=9;