Aspandiat

Не постоянствам в твърдението си. Горе сам казах, че темата съм я нахвърлял между другото. Но все пак остава въпросът защо царете на ВБЦ се титулуват "цар на българи и гърци" (не ромеи обаче).

Милите те. И нито една дума за Меркеловото "вилкомен" от 2015 г., което заля Европа и Германия с брадати "бежанци" от Азия и Африка. Обаче тая работа с "изтеклите" немски секретни доклади вече съвсем смърди. Много им се събраха изтичанията през последните години. Ето на прима виста след десетина минути търсене какво излиза: Der Spiegel: Секретен доклад на НАТО призна провала в Афганистан https://www.blitz.bg/svyat/der-spiegel-sekreten-doklad-na-nato-prizna-provala-v-afganistan_news385924.html Секретен доклад на германското разузнаване: новият маршрут на бежанците в ЕС ще минава през България https://bultimes.com/sekreten-doklad-na-germanskoto-razuznavane-noviyat-marshrut-na-bezhantsite-v-es-shte-minava-prez-balgariya/ Специалните служби на Германия са получили стотици сигнали за джихадисти сред бежанците http://epicenter.bg/article/Spetsialnite-sluzhbi-na-Germaniya-sa-poluchili-stotitsi-signali-za-dzhihadisti-sred-bezhantsite-/109633/7/50 Германското разузнаване: Бежанският поток се пренасочва към България http://www.segabg.com/article.php?sid=2016052000019985005 Германското разузнаване подслушвало Франция и ЕК в полза на ЦРУ https://news.bg/int-politics/germanskoto-razuznavane-podslushvalo-frantsiya-i-ek-v-polza-na-tsru.html Нов скандал: Германия шпионирала посолствата на страните от ЕС https://www.blitz.bg/svyat/nov-skandal-germaniya-shpionirala-posolstvata-na-stranite-ot-es_news367996.html При тия постоянни "изтичания" изводите могат да 3: 1. Че немските служби са пробити като решето и кой не е искал, той не ги е "снимал". За това например говори ето тази информация: http://m.dnevnik.bg/sviat/2007/04/17/331421_germanskoto_razuznavane_pomognalo_za_aresta_na/www.dnevnik.bg/sviat/2006/06/11/266593_germanskoto_razuznavane_izdade_ruskite_si_agenti/ 2. Че тия "изтичания" се правят умишлено като инструмент за осъществяване на определени внушения, натиск, даване на сигнал/знак и като пропагандна подготовка за планирани действия. 3. Съчетание от т. 1 и т. 2.

Опа, нова "изтормозена" "звезда" по информация в 24 часа от последния час https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6548414 И забележете детайла, че милата се договорила в Винщайн, че ще си трае, ако филм с нея спечели Оскар. Абе както ми каза преди години един умен китаец, "за да пляскаш ти трябват 2 ръце, не една"... Милите "невинни" "сексуално изтормозени" лицемери-кариеристи.

Особено когато можеш да изкараш тлъста пачка, ако в правилния момент "си припомниш", че си бил "сексуално изтормозен/а". То стана лавина, откак Винщайн го хванаха за чатала. Онзи ден четох как поредната к.рв.тина, напълно неизвестна за моя милост, която също "си припомнила", че била "тормозена сексуално" еди кога си от еди кого си.

Е и?

Титлата си е титла, тя не се споделя, залага или продава при всеки тежък за империята момент. А и не мисля, че до самия втори щурм на Константинопол ромеите са смятали, че нещата са станали толкова опасни, каквито са били всъщност.

Тази тема я пускам малко лежерно и между пръстите (по принцип гледам да си изпипвам нещата тук), защото нямам в момента много време да правя нарочни и точни справки в изворите. Накратко, става дума за следното. Доколкото си спомням, формулата "крал на българи и власи" по адрес на Калоян се среща единствено в западните извори, докато тя отсъства в гръцките. На базата на тази формула румънската историография изфабрикува и теорията за влахо-българската същност на Второто българско царство. Мисля си обаче, че тази владетелска формула, причинила толкова главоболия на историците от двете страни на Дунава, е изфабрикувана в самото Търново от Калоян около сключването на унията с Рим през 1204 г., когато папа Инокентий III обявява Калоян за "rex Bulgarorum et Blachorum" ("крал на българи и власи") и изпращайки му корона и скиптър, признава кралското достойнство на Калоян и България получава международно признание. Самият Калоян обаче тълкува титлата "рекс" не като "крал", а като "император" и претендира, че папата е възстановил стария имперски статут на българската монархия. През XIV век обаче цар Иван Александър например се титулува "в Христа бога верен цар/император на българи и гърци", спазвайки монархическия канон, че за да бъде един владетел император, той трябва да владее над поне 2 народа, в случая над българи и гърци. Та с оглед на това мисля, че Калоян изфабрикува и изисква от Инокентий признание на странната титла "rex Bulgarorum et Blachorum" ("крал на българи и власи") с цел да възпроизведе и спази именно монархическия канон, че един владетел може да е император единствено, ако владее над поне 2 народа. В Калояновия случай това са българи и власи (дали отсам или оттатък Дунава ще го бистрим после, ако тръгне дискусията). Но не и гърци, защото от една страна към 1204 г. реално под властта на Калоян гърци почти няма и защото ИРИ още не е сразена от кръстоносците, не е сведена до 3 треторазрядни гръцки държави и може да се реагира остро и сериозно на хвърленото предизвикателство. Хипотезата, че титлата "rex Bulgarorum et Blachorum" ("крал на българи и власи") е изфабрикувана и извоювана от Калоян от папа Инокентий като заместител на императорската титла на старите владетели от ПБЦ се подкрепя от това, че тя се споменава само в западните извори, но не и в гръцките. Тоест пряко или косвено, съзнателно или не, Запада признава това възстановяване на империята през задния вход и по заобиколен начин като господство над "два народа". Докато гърците (екс ромеите) не признават този акт на Калоян, считайки го за посегателство и по тази причина гръцките автори умишлено избягват употребата на тази титла. П.П. Очаквам нашия приятел Йончев да се включи в тази тема като тежка артилерия-коректив.

Кога ги прави тия благодеяния Цимисхий - преди или след като заколва благодетеля си Никифор? Щото ако е след, явно го е мъчила гузната съвест, че е предал и убил човека, който го е издигнал и се е надявал така да изкупи греха си.

Аз на тия медалиончета, особено на Омуртаг, никъде не виждам дръпнати очета. Но пък виждам долихокефален тип като излязъл от скандинавските страни и какъвто няма да намериш със свещ из твоя Минусинск. Ама явно гладна монголо-тюркска кокошка дръпнати очета сънува.

Е аз в първия пост казвам същото. Да, ама ако погледнеш картите от темата ми за византийската експанзия X-XI век, ще ти направи впечатление, че империята се разширява на изток все в територии с християнско (арменско) или смесено християно-мюсюлманско (сирийско) население, което със сигурност ще окаже много по-слаба съпротива от мюсюлманското население, защото липсва или е сведен до минимум факторът на религиозното противопоставяне. На Балканите Василий също настъпва срещу територии, населени с християни, че и православни (дори не и монофизити, както е на изток). Тоест принципът на реконкистата при Комнините е не само "тук има/няма гърци", а още повече "тук има/няма християни". И затова тази реконкиста спира по границите на икономическите мощности, на гръцкия етнос, но и на християнското население. Навътре в Кападокия и Иконийско християните към 1120 г. явно вече са били много оредели, ако не броим арменците около Севастия и Кесария. Само че между последната война с персите от 602-628 г. и от арабските войни от 650-750 г. империята няма, както го има през XII век, осигуряващия балкански тил. Тоест империята играе ва банк с цел да си върне единствените територии, които могат да й дадат човешки и материални ресурси и да служат като щит за Константинопол. Надявам се, че няма да настояваш, че през 650 или през 720 г. славяните и/или българите са някаква сериозно или изобщо заплаха за Константинопол. Особено неорганизираните, примитивни и разпокъсани славянски племена. П.П. Има и още нещо. Имперската армия от 650 или 750 г. по мое мнение е на много по-добро ниво от имперската армия на Комнините, въпреки че в нея няма франкски и англо-скандинавски наемници. Армията на Хераклидите и Исаврийците би се разправила доста лесно с разпокъсаните селджуци през XII век, които за Комниновата армия явно не са били по силите. Тоест не трябва така с лекота да се правят аналогии между 750 и 1150 г.

Уууу, Графе, много убави карти! Бравос!

Де да беше така. Ето ти миниатюра, изобразяваща Симеон, който провожда свой пратеник до египетския емир Фадлун. Симеон (че и пратеникът) е с Крумовата червенееща коса, ама няма да го взимаме за пример, че ще кажеш, че майка му може да е била славянка и от нея да е дошла косата и тена. Виж обаче Фадлун, който е изобразен като типичен арабин и като физически черти, и като облекло и няма как да го сбъркаш с българин или ромей.

Не, Рейвъне, питането е защо в нито една визиантийска миниатюра, на която има изобразени (пра)българи, няма нито един монголоид. Проклетият Омуртаг например спокойно може да мине за кавказец, но не и за някой монголски хан. "Новият Сенехериб" Крум също за зла слука не показва и минимални видими признаци на монголоидност. Че дори е изобразен русо-кестеняв или русо-червенокос: Ето и малко (пра)български джелати, избиващи като овце ромейски християни. Аз не виждам външна разлика със съвременните българи. Докато избиваните малко на циганета бият на тен, че и половината са с едни големи семито-арменски носове, явно са някакви сирийски или анатолийски ромеи.

Кюрдите по това време са на юг от езерото Ван, а лазите са около Трапезунд и в Западна Грузия, където са и днес, между впрочем.

Джъстин Маккарти?

П.П. Между другото, понеже си говорим за етно-езикови и демографски граници в предселджукска и селджукска Анатолия, ето една карта, която Романът ще оцени подобаващо. Картата показва зоните, на които се разпада Римската империя за кратко през третата четвърт на III век. Със зелено е "Галската империя" на запад, възникнала до голяма степен на етнически принцип под влияние на "келтския национализъм" все още незаглушен от романизацията. Червеното е това, което остава под контрола на императорите, а жълтото са отпадналите територии на изток. Те почти изцяло припокриват коптския, семитския, арменския етнически масив, както и този на старите кападокийци и келти-галати в Анатолия. Червеното на изток стига дотам, докъдето като цяло са гръцките и елинизираните територии. С изключение на мегаполиси като Антиохия и Александрия. Червеното реално са зоните, в които романизацията и елинизацията се е осъществила и явно които по тази причина са се чувствали съпричастни към римската (римо-елинската) култура и цивилизационен модел. Границите на между жълтата и червената зона в Анатолия почти изцяло съвпада с границите, постигнати от реконкистата на Комнините и с тези на гръцкия етнически елемент през Комниновата епоха.

А де? Не се бях замислял. Че имаме и едни мардаити, преселени от Юстиниян Безносия от Ливан в Киликия и Кипър, които се водят потомци на някогашни римски ветерани, заселени в Сирия и Финикия.

Кападокия е може би най-странната част от старата Анатолия. Кападокия и съседната й древна Малка Армения са били котило на павликянството поне до 878 г., когато император Василий I организира истински кръстоносен поход против павликяните, които били превърнали град Тефрика в столица на тяхно реално независимо от империята княжество. Крепостта е срината, а над павликяните е устроено клане. Кападокия обаче е била и бастион на зороастризма в римско време. Зороастризмът е бил толкова силен, че столетие след Константин Велики в Кападокия все още функционирали зороастрийските храмове на огъня и по силата на сключения между ИРИ и Персия договор от 422 г. персите се задължавали да бранят от религиозни преследвания християните на своя територия, а римляните - зороастрийците в Кападокия и на други места. Никак не е случайно, че точно Кападокия е център на отдавна забравената днес Кападокийска църква с център град Кесария, дала на християнството такива отци като свети Василий Велики, предстоятел на кападокийската църква. Обаче за да се появи толкова силна църква там, явно християнството е трябвало да се бори и неутрализира опасен и силен конкурент като кападокийския зороастризъм. Така че нищо чудно в навечерието на селджукското нашествие в Кападокия да е имало все още голям брой еретици или направо скрити езичници, които посрещнали селджуците едва ли не като освободители от гнета на православната империя и по-късно с лекота приели исляма. Тоест напълно допустим е босненският вариант и за ислямизацията на Кападокия.

Не, обратното е. Надали някой може да ти каже какви народи живеят там. За IV век все още има сведения, че галите от Галатия говорели на своя келтски език, който бил близък до келтския, говорен около Лутеция (днес Париж). Но за по-късни времена... Арменците си остават и си говорят своя език, освен ако не им се наложи да влязат в армията или в чиновничеството. Та вероятно историците, записали деянията на разни прочути анатолийци между VI и XI век е нямало как да знаят дали те у дома не говорят на някакъв местен архаичен език, защото в случаите, когато тези анатолийци влизат в историографския обектив, те влизат в качеството на имперски служители и военни, които трябва и говорят гръцки.

Ти просто стигаш по-назад от това, което съм написал. Но се съгласявам. С уточнението, че централна Анатолия допреди завоюването на България от Василий е била основен източник на коне за ромейската конница. На добитък отделно. Вероятно поради тези природни и икономически особености на Вътрешна Анатолия селджуците така добре се вписват в новия за тях ландшафт. Да. Границите на елинизма в балкано-анатолийския регион реално почти не са се променили между VI век пр.Хр. и началото на XX век сл.Хр. Което подкрепя твоето становище.

В тази тема спам и чесане на езиците ей така за спорта няма да има!

ВИЗАНТИЙСКАТА РЕКОНКИСТА НА ИЗТОК ПРИ КОМНИНИТЕ (1097–1176 г.) Разгромът на Византия при Манцикерт през 1071 г. довежда до страховито сгромолясване на империята от статута на свръхсила до положението на средно голяма държава, бореща се за оцеляване. В рамките на десетилетие и половина победителите селджуци отнемат 95% от азиатските владения на ромеите и стигат почти до Дарданелите. През 1084 г. последният ромейски остров на изток, перлата на Предна Азия, град Антиохия пада във вражески ръце. Същата година е изгубен и важният град Смирна на западното крайбрежия на Анатолия и скоро той е превърнат в база на турския емир Чака/Чача, от която той започва да извършва пиратски набези в Егея, поставяйки под напрежение самата столица Константинопол. През първите 15 години от управлението на възцарилия се през 1081 г. император Алексий I Комнин империята не е в състояние да провежда каквато и да е активна политика на изток. Всички усилия на Алексий са хвърлени в това да опази Балканите като единствената оцеляла териоториална и ресурсна база на ромеите. Към 1097 г., когато пред Константинопол се появяват рицарите на Първия кръстоносен поход, Алексий в общи линии е успял в начинанията си – печенежката заплаха е неутрализирана, а опитите на италианските нормани да завземат Балканите са пресечени. Алексий успява ловко да се възползва от мощта на кръстоносците, чиито водачи срещу ромейската помощ полагат клетва за вярност пред императора с обещанието да върнат на империята всички отвоювани от тях земи на изток, в т.ч. и Антиохия. След това на византийският флот прехвърля кръстоносците в Мала Азия, където с поредица от победи те си пробиват път с бой към Сирия. Движещата се по петите им ромейска армия успява да освободи редица земи в Западна Анатолия: 1097 г. – Никея отваря вратите си пред императорската армия. 1097 г. – след кръстоносната победа над селждуците при Дорилеон ромеите успяват да си върнат голяма част от Западна Мала Азия. 1097–1099 г. – империята възстановява властта си над западноанатолийските градове Смирна, Ефес, Сарди и Филаделфия, както и над островите Родос и Хиос, ликвидирайки и опасността от пиратите на турчина Чака/Чача. 1116 г. – ромейската реконкиста на изток е възобновена – Алексий осъществява поредица от локални военни действия във Витиния и Мизия с цел да укрепи ромейския западноанатолийски лимес срещу набезите на иконийския селджукски султан Малик Шах. 1117 г. – дълбока ромейска офанзива в Централна Анатолия, завършила с победа на императорските войски при Филомелион (дн. Акшехир). При сина и наследника на Алексий, император Йоан II Комнин (1118–1143 г.), византийската реконкиста на изток достига апогея си. 1119 г. – Йоан Комнин завоюва южноанатолийските градове Лаодикея и Созополис, като възстановява сухопътната връзка с важния южноанатолийски град Анталия, по която се осъществявала и връзката с кръстоносните държави в Леванта. 1130–1135 г. – Йоан Комнин провежда военна кампания срещу селджукския Данишменидски емират. Ударът на ромеите е насочен към град Мелитене (днес Малатия) по горното течение на река Ефрат. Така Йоан успява да вклини ромейските владения дълбоко в турска територия. Ромейският клин се оказва трън в турската пета и пречка за ново турско разширение в Мала Азия. 1130–1135 г. – империята нанася удар и в Северна Мала Азия, където е възстановена ромейската власт на родния град на Комниновата династия град Кастамону. Като щит и и инструмент за набези в град Гангра (днес Чанкълъ) е оставен голям 2-хиляден гарнизон. 1137 г. – ромеите отнемат градовете Тарс, Адана и Мопсуестия от неотдавна образувалото се Киликийско арменско царство, принуждавайки го да стане васал на империята. По такъв начин е установен/възстановен византийският контрол и над Южна Мала Азия, което позволявало и пряката сухопътна връзка с кръстоносните държави в Леванта. През същата година и Джослин, владетелят кръстоносното Едеско княжество, се признава за васал на Йоан Комнин. В резултат на този съюз е организирана съвместна франко-ромейска офанзива в Сирия: град Алепо устоява на атаките, но поредица от по-слабо укрепени градове са превзети с пристъп. 1139–1140 г. – императорът отново ръководи поход срещу нахлулите по течението на река Сангария в Западна Мала Азия тюркменски чергари. Номадите са разбити и ромеите доразвиват успеха си в поход срещу Данишменидския емират и отвоюват старата провинция Пафлагония. Императорската армия освобождава и важния черноморски град Синоп, а след това ликвидира и гръцкото княжество в Трапезунд на местния динат Константин Гавра. По този начин е възстановена и сухопътната връзка с изолирания от планини район на Трапезунд, останал пощаден от селджукското нашествие в края на предходното столетие. Единственият неуспех на Йоан Комнин е опитът му да превземе от селждуците град Неокесария (Никсар). 1142 г. – Йоан Комнин предприема настъпление срещу Иконийския селджукски султанат, за да защити ромейската власт над важния южноанатолийски град Анталия и сухопътните съобщения с Киликия и Леванта. 1143 г. – по време на подготовката на голяма кампания на изток с намерението най-накрая да наложи директна власт над франките в Антиохия, които постоянно се измятали от даваните клетви за вярност, по време на лов в Киликия Йоан Комнин се порязва с отровна стрела и умира седмица по-късно. Носели се слухове, че това не било ловна злополука, а внимателно планирано убийство. Новият император Мануил I Комнин не продължава активната политика на предшественика си на изток, тъй като голяма част от управлението му е заето във военни кампании на Балканите и Италия. Въпреки това империята не се отказва от опитите за експанзия и в Предна Азия. 1146 г. – в рамките на наказателна кампания армията на Мануил разгромява при Лападион войските на иконийския селджукски султан Масуд. Победата обаче не води до промяна в границите между ромеи и турци, а има за цел да накара селджуците да кротуват и да не отвличат вниманието на византийците от европейските фронтове, където те били насочили усилията си. 1158–1162 г. – империята провежда поредици от кампании против Иконийския селджукски султанат. По силата на сключения мир срещу парична субсидия турците трябвало да предадат на ромеите важния кападокийски град Севастия (днес Сивас). 1169 г. – ромейски удар в съвсем неочаквана посока. Византийски флот от 20 големи дромона, 150 галери и 60 транспортни кораба дебаркира при важната крепост Дамиета, ключ към подстъпите към Египет. При Дамиета се появява и сухопътната армия на йерусалимския крал Алмарик. Крепостта така и така не пада до голяма степен поради разногласията, липсата на доверие и взаимните удари в гърба между ромеи и франки. Свръх това на връщане ромейският флот попада в буря и половината от него потъва в морето. Египетската кампания Мануил, която е доста пренебрегвана, но като мащаб е напълно сравнима с тази в Италия против норманите десетилетие по-рано, е възприемана като византийски опит за осигуряване на имперския средиземноморски фланг с помощта на франките, а на франките – да нанесат смъртоносен удар на западащия Фатимидски султанат, която по това време е най-опасния съсед на кръстоносците на изток. Смятам обаче, че тази толкова алогична кампания на Мануил така далече от базите му има тясно икономически измерения и причини. Към средата на XII век Венеция е най-близкият военноморски съюзник на Източната империя, де юре все още неин васал. Същевременно обаче Венеция е и неин най-опасен икономически конкурент, който, след получаването на първите търговско-митнически привилегии при Алексий Комнин, започва систематично да задушава ромейската морска международна търговия. Към средата на XII век венецианците имат 2 района на изток, от които купуват ориенталски, индийски и китайски стоки, които препродават в Европа. Единият район е линията Антиохия–Триполи–Акра, а другият пункт е Александрия в Египет, където венецианските търговци се появяват още през IX век и откъдето открадват мощите на своя покровител свети Марко. С оглед на тези факти, така нестандартната кампания на Мануил против Египет може да се приеме като опит да бъде поставен под контрол толкова важната за венецианците александрийска стокова борса и така да бъде нанесен индиректно и „неофициално“ жесток удар на търговския конкурент. Тази трактовка се потвърждава и от условията на сключения договор между франки и ромеи за разделяне на Египет, по силата на който франките трябвало да получат вътрешността на страната с център Кайро, а ромеите – крайбрежието с толкова важната Александрия. 1176 г. – голяма ромейска кампания начело с Мануил Комнин против селджуците от Иконион (Коня), които били сложили ръка върху владенията на турците Данишмениди в Анатолия. Тази експанзия е приета в Константинопол като заплаха за имперските позиции им в Мала Азия и Киликия. Мануил решава да нанесе удар в самото сърце на Иконийския султанат и армията му се насочва към столицата му Иконион. Обаче на 17 септември 1176 г. султан Килидж Арслан II устройва при Мириокефалон засада на ромейската армия. Битката завършва с катастрофа, която самият Мануил сравнявал с погрома при Манцикерт столетие по-рано. След Мириокефалон всички планове и възможности за подновяване на ромейската реконкиста на изток са изхвърлени в кошчето за боклук. Осем години по-късно сломеният от спомена за катастрофата Мануил, който в края на живота си се бил отдал на астрологията в търсене на упование и утеха, склопява очи. Кое обаче е интересното в посоките и логиката на византийската реконкиста срещу селджуците? За близо 8 десетилетия империята така и не успява да си върне централните части на Мала Азия. Нещо повече, тя не полага особено големи усилия да възстанови стария удобно защитим лимес по хребетите на Тавърските планини, който 300 години защитава Византия от арабските нашествия. За сметка на това империята упорито се стреми да възстанови и поддържа властта си над западните, северните и южните части на Мала Азия. Причините за тази ромейска избирателност са различни. Етно-демографски и езикови фактори. Още Стивън Рънсиман твърди, че селджукското завоевание води до тюркизация и ислямизация на вътрешните части на Анатолия, осъществили се толкова плавно, че „никой дори не си направил труда да ги опише“. Това схващане ми се струва прибързано и пресилено, защото и след селджукското завоевание арменците остават по местата в Кападокия, които са били обитавали от столетия, и запазват в общи линии вярата си. Въпреки това е очевидно, че ромейското нежелание реконкистата да бъде продължена във вътрешността на Анатолия е обусловено от факта, че там гръцкото или гръкоезичното население е твърде малобройно и не може да служи като опора на имперската власт. По тази причина реконкистата на Алексий, Йоан и Мануил Комнини спира там, където спира и гръцкият етнически елемент. Възможно ли е обаче населението на вътрешните части на Анатолия да е било с недотам гръцко етно-културно самосъзнание в навечерието на селджукското нашествие и по тази причина турците без особено затруднения слагат ръка на тези големи територии след 1071 г.? Ето една карта на езиците, говорени в Източната римска империя около 580 г. Удивително е, че в Мала Азия езиковите граници почти напълно копират (с изключение на района на Трапезунд) на границите, очертани от Комниновата реконкиста 600 години по-късно. Дали в края на краищата населението на защрихованата през 580 г. като „анатолийски езици“ територия все пак не е било запазило на битово равнище своята етно-културна и езикова обособеност и в навечерието на селджукското нашествие то е реагирало пасивно на смяната на един господар с друг, по подобие на пасивната реакция на сирийци, арамеи и копти по време на арабското нашествие през VII век? Икономически фактори. Границите, при които Комниновата реконкиста спира, изненадващо съвпадат почти напълно с границите на най-урбанизираните части на Анатолия. Прилагам една карта на римска Мала Азия от 240 г. пр. Хр. за сравнение, на която са очертани с червено районите с най-гъста градска мрежа. Ситуацията през 1140 г. не е била коренно различна. Прилагам и една черно-бяла икономическа карта на Византия от XI-XII век, като на нея са означени и ромейските граници преди 1071 г. и около 1140 г. Границите от 1140 г. реално са обхванали почти всички „производствени мощности“ и „производствени зони“ на византийския Изток. Това са западните, северните и южните части на Анатолия и Сирия. Ето и като сравнение 2 други карти. Едната отразява териториията на Ромейската империя и васалите й в края на управлението на Йоан Комнин около 1143 г. Втората отразява империята и васалите й около 1170 г. Те реално препокриват етно-езиковите граници в Анатолия между гръцкия и негръцкия елемент, както и урбанистично-икономическите мощности, концентрирани северните, западните и южните части на огромния полуостров. Заключение. Комниновата реконкиста представлява връщане не само на възможното, но и на икономически струващото си – северните, западните и южните части на Мала Азия с тяхното лоялно на Константинопол гръцко население. По същество Комниновата реконкиста на изток е явление и процес, подчинени на икономиката, а не движени от носталгията към старите имперски граници и стремеж те да бъдат възстановени на всяка цена. Вероятно причина за това толкова прагматично „търговско“ мислене е и фактът, че през XII век заместител и компенсация на изгубените райони на Централна Анатолия с тяхното силно развито скотовъдство са българските земи на Балканите. Тоест от гледна точка на стремежа към широка профилираност на ромейската икономика през XII век тя притежава всичко – градове по крайбрежията с техните „индустрии“ и международна търговия, както и стоковъдно-аграрни вътрешни области на Балканите. От икономическа гледна точка Централна Анатолия, населена с негърци, не е особено необходима на империята. Вероятно обаче ако Комнините не бяха проявили толкова „комерсиално мислене“, а бяха решили да довършат ромейската реконкиста с възстановяване на стария имперски лимес от VIII–X век, бъдещата съдба на Византия (и на България) щеше да е коренно различна.

Фружине, давам съотношение 1:7, защото такова е изведено от Омелян Прицак за печенегите в средата на 11 век на базата на сведение на Скилица. За таримските градове-държави по китайски данни (у Бичурин-Якинф) 7-9 века по-рано пропорцията е била 1:8 между брой на войската спрямо общото население. Да прилагаш ситуация от 13 век на уседналото от столетия население на Русия с феодална система, при която масово военно участие липсва, към неуседнали славяни на нивото на родово-племенна военна демокрация, при която всеки свободен здрав мъж е и войн, е напълно погрешно. Твърденията на Жуков (четох с интерес превода ти на лекцията му) не са приложими в случая не само заради горенаписаното от мен, но и защото: 1. Монголите трябва да изминат няколко хиляди километри от базата си. Славяните - няколкостотин. 2. От лекцията на Жуков се разбира, че основен проблем за монголите е изхранването на конете. Славяните нямат такъв проблем, защото са пеши войници и то съвсем непретенциозни откъм материални изисквания. При сметки ала Жуков, ще излезе, че срещу тези 100 000 славяни (по-малко всъщност) пред Солун трябва да имаме отвъд Дунава 5 милиона души - 1:50. Толкова е било имперското население на Балканите преди 540 г. Тоест сметките ала Жуков са пълно фентъзи. Отделно аз силно се съмнявам, че стоте хиляди души пред Солун са били само войници. Смятам, че в тази бройка е влизала огромна маса жени и деца, тръгнали с мъжете да се заселват на имперска територия и решили, че Солун и околностите са най-подходящи. Вероятно именно след тази обсада се появяват в изворите околните племена сагудати, драгувити, велегезити, ваюнити и евентуално по-северните стримонци и смолени. Тоест обсадата от 597 г. представлява преселение с цел заселване, а не чиста военно-грабителска кампания. По-късните солунски обсади са дело именно на околните племена сагудати, драгувити, велегезити, ваюнити и при тях числеността на обсаждащите рязко е спаднала. Например при обсадата на Солун от 609 г. славяните са всичко на всичко 5000 души. Защо ли така? Може би защото вече го няма аварският и българският военен фактор в кампаниите. За справка, големите обсаждащи маси ги има единствено, когато операциите са организирани и проведени от аварите - 597 и 620 г. Когато са "частна работа" на славяните бройката на обсадителите е няколко хиляди. Има още един случай на упоменаване на огромни маси славяни. За 582 г. Менандър говори за 100 000 славяни, които нахлули в Тракия. Тия 100 000 души родната историография на голо доверие прие, че са били войска! Без изобщо да се дава сметка, че по същото време свръхсилите ИРИ и Персия не са в състояние да изкарат 100 000 оперативна войска. Например най-голямата армия, която ИРИ изпраща в Италия начело с Нарзес, за да завърши най-накрая готската война, е 22 000 души. Така че 100-те хиляди на Менандър са били мъже, жени и деца тръгнали да се заселват. Както и онези 100 000 (славяни и други) пред Солун през 597 г.

Сто процента сигурен ли си? Никак не е зле да се работи директно с текстовете на изворите, а не с техен преразказ. Ето описанието на обсадата от Житието на св. Димитрий Солунски. На първо място самите обсадени не са били напълно сигурни колко са били обсадителите. Нормално, на страха очите са големи. Но нека приемем, че са били 100 000. Обаче в житието се споменава, че хаганът извикал на война всичките му подчинени славяни, тоест славяните в Панония, Влашко, Молдова и около Сирмиум. Умножаването на 100 000 х 7 (макс) ти дава 700 000 славяни общо в тези три области преди те да тръгнат през 30-те години на 7 век да се заселват масово южно от Дунава. Само че тези 100 000 пред Солун не са били само славяни. Колко са били другите никой не може да ти каже, но не са били толкова малко. За това (по аналогия) свидетелства описанието на обсадата на Солун от 622 г.: При тази обсада се оказва, че славяните са едни от всичките поданици на хагана, а не преобладаващата част. Тоест бройката на гореизведените чрез дедукция 700 000 славяни в Панония, Влашко, Молдова и около Сирмиум следва веднага да се занижи. И въртим, сучем, накрая пак ще стигнем до 400-500 хиляди славяни разхвърляни на анклави между Дунав и Пелопонес към 680 г.

Значи, викаш, понеже цифрите, колкото и да са оскъдни, но все пак налични, не ти изнасят, ти решаваш, че няма да ги взимаш под внимание, но пък ще си рисуваш смело карти на "славянското море", щото така ти се иска да вярваш. А най-горе в началото на темата се оплакваш, че напоследък форумът го е ударил на липса на научност... Да, ама писмените данни говорят за обратното. Например през 549-550 г. от север нахлува "огромната" армия от 3000 (словом "три хиляди") славяни, която впоследствие се разделя на два отряда от 1200 и 1800 души. Страховита по мощ сила, нали. През 594 г. Петър, братът на император Маврикий, разбива един "величествен" славянски отряд от цели... 600 души. Най-епичната славянска армия е от времето на Втората обсада на Солун - 5000 души. Та викаш, Фружине, пишман византийските автори, вместо да добавят по още 2-3 нули отзад, че да оправдаят и извинят загубата на балканските провинции по вина на "славянското море", като пълни глупаци "си изсмукали" разни цифрички от по 600, 3000, 5000 души славянски армии. Пък ти пак не вярвай на изворите, но пък вярвай в легендата за славянското море. Над мен Добри ти е казал в каква ситуация славяните пробиват ромейската отбрана и се заселват. И като как пък, да попитам, малко след като империята се освестява след първоначалните свръхтежки боксови удари на арабите, веднага емва славяните и то с някакви смешни провинциални сили. И славяните се оказват безсилни. Че и българите на свой ред си правят каквото им кефне с балканските славяни. За това колко немощни демографски и икономически са отделните славянски племена е достатъчно красноречив пример въстанието от 9 век на пелопонеските племена езерци и милинги. Потушено набързо от местния стратег, то приключва с вдигане на данъка, който двете племена плащали на империята. До бунта данъкът бил 100 номизми, а след бунта бил вдигнат до "огромната" сума от 300 номизми. Надявам се и сам можеш да си направиш извода какъв демографски и икономически потенциал имат тези племена, след като като наказание новият им данък е само 300 жълтици. ИРИ няма как да вземе на босия цървулите.