Aspandiat

Една византийска сапунка.

Само че, Фружине, в целия опус, който си написал след това, аз не виждам поне ЕДНА ЦИФРА, която да подкрепя тезата ти за славянското море. Само пожелателни мнения И затова нещата са ти са се получили "ама не може да не е имало море, щото аз така вярвам, а който не е съгласен, има нужда от медицинска помощ". Аз съм пускал преди няколко години аналогична тема с тази разлика, че съм привел цифри, данни. П.П. Крайно време е да се скъса с прогимназиалното мислене, че след като някой е оцветил една карта със "славянски/аварски/български/гръцки цвят", там всички са били славяни/авари/българи/гърци и на всичко отгоре са били заселили ПЛЪТНО територията. Хайде, със здраве.

По същата логика някой със заплата с еквивалент 300 лева в Гана е тамошна средна класа. Само че средната класа се определя от абсолютни приходи (а оттам и мисленето й), а не от относителни спрямо нивото на държавата. Средна класа където и да е най-малко са хората със собствен бизнес. Смешните 1300 лева в Турция обърнати в лири е всичко друго, но не и средна класа, а обикновени наемни работници. Както не е средна класа дори и в България. Ама ти си вярвай на статистиката колкото искаш и си спекулирай колкото искаш. Все пак форумът не е научна конференция, а чесало на езици.

А как ще се обясни едновременното съществуване на власи оттам и отсам Дунава? Доколкото разбирам идеята ти, смяташ ли, че отсамдунавските власи са непреселени от владетелите на ПБЦ романизовани балканци? Защото аз друго обяснение на това съсъществуване не виждам. И още един немолаважен въпрос. Тези изселени латиноезични следва да са от двете Мизии (дн. Северна България и Сърбия). Смята се по презумпция, че на територията на старата римска провинция Македония населението е било гръкоговорящо. Това означава, че най-вероятно твоето хипотетично депортиране по карпатската граница е станало още през 8 век. Нищо чудно в епохата на нашествията на Константин Копроним.

Тая тема какво общо има с науката? Или е просто елементарен опит през задната врата под формата на "психология" да се вкара за пореден път политиканстване във форума?

Голяма работа ще да е турската средна класа, бранеща с гърдите си Ердогановата власт. Ето и как изглежда излязлата на улиците миналия август турска "средна класа".

Въх, уби ма. Я дай да видим коя е българската Баба Яга. Само това ще те помоля. Самодиви има само при нас и сърбите, като сърбите не познават названието "самодива", а само "вила". При нас русалки няма, да ти кажа под секрет. А женските духове самодиви нямат нищо общо с източнославянските русалки, които са водни и речни същества, а нашите са горско-ливадни. Отчетливи прилики между нашите самодиви има със средноазиатския женски демон албаста/алмаста.

За капак на всичко Прокопий описва Симмас и Аскан като "масагети". Пък за името Мамас просто не ми се пише - такива имена има през Античността и Средновековието от Анатолия през древна Мидия чак до Монголия и Германия. В частност за Мамас старият Хелфен вмята, че е представен като "царски скит".

Понеже гледам сте зачекнали темата за или против монголоидността на хуните, по-добре си стеснете дискусията само и единствено до панонските/Атиловите хуни. Че инак съвсем ще я овапцате. Щото например за севернокавказките "хуни" в арменските извори няма и най-малък намек да е имало нещо, което да е впечатлило във външния им вид арменските европеидни автори. Те впрочем дори и не познават термина "хуни", а единствено "хони". Единственото свидетелство ярка монголоидност у тези автори е описанието на хазарския каган Джебе с неговата тиквовидна глава и лице. Но то е чак за 627 г. и се отнася за един пар екселанс западен тюрк, а не за хазар, да не говорим за "хун".

"Действа се на парче". Е, защо беше цялото това писане, като можеше просто, ясно и стегнато да го напишеш това много по-рано? П.П 1. Относно психологията на Василий. Не може да се сравнява Адриан или Август с времето на Василий. При първите я няма мощната земеделска динатска аристокрация, която през 10 век реално се е окопала кажи-речи наследствено във висшето военно ръководство на империята. А да ги видим Август или Адриан, ако имаха из провинциите, база за водене на военни операции против партите, големци с несметни богатства и едва ли не наследствено предаващи си командването на източните легиони. Цялото "действие на парче" се дължи, както и по-горе подхвърлих, на недъгавата комбинация от стари римски политически концепции за най-добрия начело на империята и появата на могъщи протофеодали, тясно свързани с военната върхушка. Мисля, че Фружин е прав за страхотната параноя на Василий. Ми то и ти ако си на 20+ години и да трябва 10+ години със зъби и нокти да браниш престола си от претенденти, в един момент няма да вярваш на никого. А и Василий не е Юстин II, който (жена му София) решава да осинови генерал Тиберий и да го направи впоследствие престолонаследник. П.П 2. За реконкистата на парче и за силен сред слаби. Ми то, Евристее, така се прави реконкиста и експанзия. Намираш си някого, когото да биеш безопасно. Юстиниян I що не хвърля например мощта на империята против Сасанадите, с които води само отбранителни войни, ами подбира гниещите вандали и раздираните от междуособици източни и западни готи? Щото е безопасно и лесно. Инак моето усещане, базирано на генерални впечатления е, че ИРИ при едни Исаврийци или Ираклиди (след 634 г.) е по-силна и ефикасна военно от ИРИ при Македонците, въпреки рязкото увеличаване на числения състав на войската и икономическото съвземане. Дори дълбоките офанзиви на Цимисхий на изток не могат да се сравнят с грамадния театър на военните действия при Ираклидите - от Сирия, Анатолия и Армения през Кипър, Егейско море до Картаген.

Не можеш да свалиш статията, защото нямаш регистрация, за да сваляш материали от Академия.еду, Регистрацията е свободна и напълно безплатна, но отнема малко време за попълване на полетата.

п-д-р-с

И какво общо има вредата от месото и това, че месоядните култури са експанзионистични? Все едно като се нашмулиш с ракия и почнеш да налиташ на бой, за този, на когото си му бушонирал окото, ще е от значение дали ракията е вредна за организма. П.П. Това е хипотеза не на Аспандиат, а на големия, да не кажа великия историк Фернан Бродел.

Месоядството поражда агресивност и в лошия (веганско-пропагадния) и в добрия смисъл. Исторически погледнато месоядни народи и култури са извършили най-големите изтребвания на хора. Но от друга страна ако не беше месоядството Европа и САЩ никога нямаше да са това, което са и което са постигнали - научна, технологична и териториална експанзия между 1400 и 1945 г. Едновременно с това обаче няма нито една немесеоядна цивилизация, която да е експанзирала в миналото извън природните си географски граници - нито оризоядците от Китай, нито оризоядците от Индия, нито дори агресивните нерваци оризоядци от Япония. Та ми се струва дали зад цялата интензивна и агресивна мозъчна промивка на Запад колко ужасно нещо е месоядството и каква прелест е веганството не се крие някакъв добре обмислен план за намаляване на агресивността, енергичността и предприемчивостта на бялата раса, превръщайки я в стадо от тревопасни говеда.

И така е и не е съвсем така. Ромейската реконкиста започна още през 40-те години на Х век при Константин VII Багренородни. Който е тотално кабинетен тип и владетел. Реконкистата при Багренородни я водят основно двама кападокийски арменци - Йоан Куркуа (Йовхан Гурген) и Мелий (Млех). После е продължена пак от хора от тоя географски район и етнически произход - Никифор Фока и Цимисхий. Както и от Варда Фока и Варда Склир (Склерос). За генералите на Василий не открих данни откъде е Никифор Уран, както и за Никифор Ксифий, но за Евстатий Дафомил се оказа, че също е от анатолийската поземлена динатска аристокрация. Освен това ромейската експанзия на Изток не секва със смъртта на Василий или дори на Цимисхий, а продължава чак до 1042 г., когато империята окупира по-голямата част от Багратидска Армения. Преди това е завзета и Едеса в СЗ Месопотамия. Правя тези уточнения, за да посоча, че основният проблем за секването на експанзията е завземането на властта в Константинопол от служебната и столична аристокрация и изтикването на заден план на анатолийската военна аристокрация, която е движещата сила на ромейската агресивност през X-XI век. А не че Василий и брат му не оставили наследници. Впрочем има един момент, в който тенденцията на военен упадък вероятно е щяла да бъде пресечена и обърната. Става дума за краткото управление на Исаак I Комнин (1057-1059 г.). Исаак произлиза от анатолийската военна аристокрация и като става император, веднага се заема да потегне войската, но столичната аристокрация му намира цаката и го принуждава да абдикира. И чак когато столичните мърди и корумпета осират нещата при Манцикерт и губят Анатолия чак до Халкедон и Кизик, се налага пак едни военен анатолиец - Алексий Комнин (и наследниците му) - да оправя свинщините на столичните загубеняци. Инак това, което пишеш, че ако императорът не е военен, а цивилен, това автоматично поражда риск от бунт на способен генерал, е хроничен и принципен дефект на римския държавен модел, който поначало е антидинастичен и залага на принципа, че император може да стане и трябва да бъде най-добрият. Оттам империята преживява куп тежки граждански войни, като се почне още от времето между Нерон и Веспасиан, минеш през кръвопусканията при Септимий Север и Песцесий Нигер и стигнеш до последната и фатална междуособица, разпалена от Йоан Кантакузин. За мен този модел е гибелен и рушащ стабилността, особено на фона на династизма във "варварските държави" в Европа, в т.ч. и България. Но това е друга тема.

Не съм използвал правилната дума. Не "грешка", а "недоразумение". Инак никой през 968 г., когато ИРИ върви напред и нагоре, не може да предвиди, че 100 години по-късно целия Изток ще рухне в резултат на катастрофата при Манцикерт и че българските територии за един период от 20 и повече години ще останат като основен източник на храни, добитък и военни набори.

Същото се разбира от статистико-военно-икономическите данни от китайските извори за държавите в Западния край. Към края на 4 и началото на 5 век тези данни показват рязко намаляване на военния им потенциал и следователно и населението на таримските държави. По приблизително същото време около Аму Даря се появяват хионитите, които доста автори отъждествяват с хефталитите.

Хубаво, Евристее, но не ми става ясно какво общо с темата имат тези биографични очерци. Още повече, че темата е за модела и логиката на случилата се експанзия, а не за това какво евентуално би се случило след смъртта на Василий. Защото при втората постановка темата трябва да отиде в раздела "историческо моделиране".

ВИЗАНТИЙСКАТА ЕКСПАНЗИЯ X–XI ВЕК. ЛОГИКА И ПРИОРИТЕТИ Христоматийна истина е, че разположената между два огъня – арабския и българския – в течение на 3 века Ромейската или Източната римска империя (по нататък ИРИ) действа на принципа на затишие на единия фронт води до активизиране на другия и активизиране на единия води до отбой на другия. Привидно на същата логика се развиват и военните операции и приоритети на ИРИ в периода от 40-те години на X век до 1025 г., когато умира прочутият Василий Българоубиец. Ето и хронологичната справка: 943–944 г. – генерал Йоан Куркуа започва кампания против Хамданидите на изток и нахлува в СЗ Месопотамия и обсажда град Едеса (Урфа). 949 г. – неуспешна ромейска кампания за отвоюване на Крит и изчистването му от мюсюлманските пирати, които със своите действия нарушавали морския търговски трафик между Константинопол и Италия. 949 г. – паралелна ромейска сухопътна операция в Киликия, довела до отвоюването на Германикия (дн. Мараш). През 953 г. обаче хамданидският емир Сейф ал-Даула си връща града. 957 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока повторно завземат Германикия, както и град Хадад в Северна Сирия. 959 г. – ромейските войски начело с генерал Йоан Цимисхий завземат град Самосата в СЗ Месопотамия. 961 г. – след грижливо подготвена, мащабна и скъпоструваща военно-морска операция най-сетне Крит е отвоюван след 140 години мюсюлманско господство и са обезпечени морските търговски комуникации с Италия. 962 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока превземат град Алепо (Халеб) в Сирия, нанасяйки тежък удар на хамданидския емир Сейф ал-Даула. 964–965 г. – ромеите изчистват окончателно Киликия от арабите, като кампанията се увенчава с превземането на град Тарс на 16 август 965 г., а месец по-рано във византийски ръце пада и град Моспуестия в Киликия. 968 г. – локален военен конфликт с България. Никифор Фока вербува русите на Светослав да ударят България в тила. 969 г. – след дълга обсада ИРИ си връща перлата на Предна Азия – богатия мегаполис Антиохия. Хамданидите с техния Алепски емират са сведени до васал и протекторат на ИРИ. 970–971 г. – новият ромейски император Йоан Цимисхий е ангажиран на Балканите против русите и българите. Кампанията приключва с официалното закриване на Българската империя и отвеждането на цар Борис II и брат му Роман като почетни пленници в Константинопол. Никой по това време не предполага, че това е само началото на десетилетна кървата и ожесточена война. 972 г. – Йоан Цимисхий предприема мащабна офанзива на изток. Първоначално ромеите настъпва в СЗ Месопотамия и се насочват към Мосул, хвърляйки в паника остатъчния Абасидски халифат, но по-късно операциите са пренасочени на запад. Ромейското настъпление от 975 г. завършва с овладяването на Емеса (Хомс), Баалбек, Дамаск, Тивериада, Сидон, Бейрут и родното място на Исус Христос – Назарет. Смъртта (убийството с отрова?) на Цимисхий му попречва да отвоюва свещения Йерусалим и да се увенчае с ореола на нов Ираклий. 976–986 г. – ИРИ е хвърлена в междуособици и новият император Василий не е в състояние да води активна външна политика. Българите, водени от комитопулите, се възползват от ситуацията и освобождават Северна България, както и предприемат серия от нахлувания на ромейска територия. 986 г. – опитът на Василий с един удар да реши „Българския въпрос“ приключва с военна катастрофа при връщането от неуспешната обсада на Средец. В резултат избухват нови междуособици в империята, а българите се оказват с развързани ръце за настъпление в Тесалия и Западните Балкани. 992 г. – нарушавайки 7-годишното примирие, Фатимидите атакуват Алепския емират, протекторат на империята. Фатимидите са принудени да вдигнат обсадата на Алепо. 994 г. – нова фатимидска офанзива в Сирия. В битка при река Оронт ромейските войски са разбити. 995 г. – след скоростен 60-дневен марш Василий се появява в Сирия и спасява положението. Паникьосаните фатимидски войски се изтеглят, без конфликтът да е разрешен. Като наказателна мярка ромеите обсаждат неуспешно Триполи, но успяват да превземат Тартус. 996 г. – българският цар Самуил е разбит от Никифор Уран при река Сперхей в Тесалия. 998 г. – ромеите начело с Дамян Даласенос атакуват Апамея, но на 19 юли са разбити от Фатимидите. 999 г. – Василий отново пристига в Сирия, за да поеме лично кампанията против мюсюлманите. Следват локални ромейски операции без особено значение. 1000 г. – сключено е 10-годишно примирие между ИРИ и Фатимидите. 1001–1004 г. – империята завзема повторно и този път окончателно Северна България. 1005 г. – империята си връща град Дирахион/Драч в днешна Албания. 1006–1007 г. – серия от опустошителни кампании срещу България. 1009 г. – българите са разбити при Крета. 1014 г. – Василий нанася решаващо поражение на българите при Беласица, което предопределя и последвалото рухване на държавата им. 1014 г. – един ромейски отряд е унищожен от българите при Струмица. 1015–1016 г. – тежки и дълбоки ромейски рейдове в остатъчните територии на България. 1018 г. – България официално капитулира. 1019 г. – последният свободен български град Срем (Сирмиум) се подчинява на ИРИ. 1021 г. – Василий слага ръка на арменското Васпураканско царство. 1025 г. – Василий умира в разгара на подготовката на голяма морска експедиция, която да отвоюва Сицилия от арабите. Това са накратко и без претенция за изчерпателност моментите във византийската експанзия през X–XI век. Те, и особено етапът 968–1018 г., позволяват да се очертаят поне 4 модела на тази експанзия. 1. Империята няма генерална дългосрочна стратегия и действа според ситуацията. Когато на Балканите има мир с България, тя провежда реконкиста против мюсюлманите, но когато е въвлечена в балканските събития, й се налага да преустанови отвоюването на старите си земи на изток. Тоест ИРИ не създава и направлява събитията, а ги следва. 2. Империята при Василий няма стратегия, а политиката му е резултат на индивидуалните му психологически характеристики и представлява най-вече стремеж за отмъщение за позорния разгром при Средец. Като този мотив е дообогатен от желанието веднъж завинаги да се цапне с вестника досадната българска муха, която постоянно жужи, каца и хапе снагата на империята. 3. Империята при Василий има дългосрочна и добре планирана стратегия на балансиране на завоеванията си в Азия и Европа по подобие на стратегията на османците 400 години по-късно. Василий преценява, че не трябва да оставя всички яйца в една кошница и преустановява експанзията на изток, за да закръгли имперските владения на Запад. 4. Сблъсъкът между България и ИРИ между 968 и 1018 г. със всичките му ефекти на Изток и на Запад, както и върху самата империя е резултат от злощастна и трагична грешка, допусната през 968 г. от Никифор Фока. Реално големите пари и градски центрове са на изток и от Северна и Западна България кой знае каква полза византийският фиск не би имал. Фока обаче решава да „сложи на място“ „самозабравилите се българи“, искащи данък, договорен в съвсем различна ситуаци и условия. Извършва военна демонстрация в българска Тракия, която обаче му се струва недостатъчен „урок“. Затова решава да „донарита задниците“ на българите, като им праща в тила русите на Светослав. Тази недомислица довежда агресивните варяго-руси кажи-речи пред самата столица на ИРИ и я принуждава, противно на приоритетите й на Изток, без желание да се ангажира на Балканите. Развивайки успеха си против русите в Тракия, Цимисхий (вероятно той самият е бил изненадан от леко постигнатия успех) официално слага край на Българската империя. Последвалите събития вече са по схемата на пинг-понг ефект: на българите е нанесен тежък удар, те търсят реванш, който довежда до ромейски опит за реванш при Средец; разгромът там вече нажежава и накървява ситуацията и засяга честолюбието на Василий, който има манталитет на питбул, тоест запапе ли, не пуска докато не му откъснат главата или противникът му умре от загуба на кръв. Както и става в края на краищата със Самуилова България. Аз лично съм склонен да гледам нещата през призмата на модел № 4. Да видим каква дискусия ще се получи. Надявам се, че тя няма да се изроди в дребни бакалски сметки и перчене кой колко повече е чел по военна история на Византия. И малко карти на източния ромейски фронт.

Римлянинът е агент на международната фарма-мафия. Завчера го назначих в името на Отца и Сина за заместник-домоуправител по наркотичните вещества. Да живее Краля, да живее Испания.

Простак.

всички мацки гони също

Галахаде, ако ще почваме да правим тук реклама на здравни продукти, аз ще препоръчам това профилактично да се взима от 1 ноември. Съдържа коластра и е силен имуностимулант.

Начи, аз като усетя, че почва да ме налазва нещо, веднага разтварям 1-2 таблетки аспирин С на байер. Затопля и ако не е нещо по-сериозно вирусно, пресича веднага. С другия аспирин на байер не се получава. Инак като дойде 1 ноември и почвам да набивам настърган джинджифил с мед. Той люти доста за онези, които не са му свикнали, но действа добре и на алвеолите, и общоимунно, и тонизира. Можеш и вместо кафе да го взимаш. Отделно и вдига самолета. Ама трябва да се внимава с джинджифила. Колкото е по-пресен, е по-лют и по-полезен. Ако изпод рендето излиза като все едно стържеш ряпа или картоф, значи джинджифилът е читав. Ако излиза на влакна и външно е спаружен, е стар и е за боклука. Лошото е, че миналата зима пазарът беше наводнен с един сорт джинджифил, който външно изглежда пресен, гладък, обаче като го стържеш, излиза на влакна. Тоя скапан сорт се познава по това, че е с по-дребни грудки, по-кръгли и с правилна форма, иначе гладки и лъскави. Хубавият пресен джинджифил е с по-неправилни като форма грудки, по-издължени. П.П. Джинжифилът, противно на заблудите, не дразни стомаха. Така че става и за гастритлии и за хора с нервен стомах.

Преди няколко години ме беше пипнал някакъв грип. Отивам аз при личната. Преслуша ме и рече: "сега отиваш в аптеката, купуваш си парацетамол и витамин С, после минаваш през пазара, взимаш си лимони, мед, чай от мента и си лягаш на топло". Оттогава спрях да ходя при нея при грип. П.П. Но това го пиша не като подигравка с жената. Евала й правя, че не е от тези, дето веднага ти изписват куп хапове за всяка дреболия. Лятото на 2013 г. нещо се бях схванал зле във врата. Не минава и не минава, пущината му. Рекох си да не съм взел шипове да правя. Отивам при нея, поглежда ме тя, поразпита и рече: "що не вземеш за една седмица да не седиш пред компютъра и само да си лежиш". Полежах си десетина дена и... взех че се оправих.