Aspandiat

Това за ЕС сериозно ли го твърдиш? "Идеологията" на ЕС лъсна като маймунски задник покрай случката с изтрития кръст от една долнокласна немска търговска верига. Идеология на най-груб мамонизъм, който в името на печалбата и майка си би продал. Нищо обединяващо, камо ли глобално, няма в ЕС, има само груб меркантилен интерес, прикрит зад големи и хубави думи а ла Макрон например. Идеология могат да имат само държавни образувания, които са хомогенни или сравнително хомогенни етнически и които имат някакъв проект за своето бъдеще извън грубото мамоническо печалбарство. Някои биха го нарекли "воля за величие". Такива държави днес са САЩ, Китай, Русия и Турция. За Индия и Бразилия се съмнявам, защото са твърде нехомогенни етнически, че и културно и имат още куп други дефекти. Бразилия няма и историческа основа за такава "воля за величие". Та много правилно рече преди 4 години Виктория Нюланд "f*** the EU".

Питах, защото тохарските А, В и С езици (диалекти), говорени докъм 8 век в Синдзян, са индоевропейски, но не са ирански, а представляват някакъв откъснал се и вклинен на изток анклав на западната група и.е езици. Та се замислих дали ако имаше някакви конкретни данни и резултати, те нямаше да се окажат ключ към горната главоблъсканица.

Вероятно тези "иранци" са били митанийците от II хил. пр.Хр. Пантеонът им е бил индо-арийски, имената на царете им също, както и езикът им. Географски държавата Митани се е намирала в съседство с финикийците и ханаанците и като че ли дори ги и позастъпвала. Имало е и доста вземана-даване, в т.ч. и бракове, между египетския и митанийския двор. https://en.wikipedia.org/wiki/Mitanni ОТ. Не е толкова странно. През 752 (или 756 г.) император Константин V заселва в Тракия по границата с България голям брой сирийци-якобити и арменци от градовете Мелитене (Малатия) и Теодосиопол (Ерзерум). Якобитската общност (ако не като етническа, то поне като религиозна група) просъществува поне до средата на XVII век.

Сещам се за поне 2 обяснения. 1. Висш благородник не е равно на (полу)божествен фараон и няма как спрямо тялото му да бъдат извършени ритуалите, отредени само за фараоните. 2. От т. 1 следва и друго обяснение. Чудя се дали в древния Египет не е имало някакъв култ към много древен род/племе/богове, от което/които е тръгнала фараонската институция и за които се е знаело/помнело/твърдяло, че са били с руси или русо-червеникави коси. Подобен култ към русокосите "качини" е бил масово разпространен в Южна Америка отпреди идването на испанците. Тези "качини" са били описвани като русокоси хора с голям ръст.

Имам един въпрос към Южняка. Учените успели ли са да вземат проби и да направят генетичен профил на мумиите от Таримския басейн (Такламакан) и около Урумчи от периода между 1 век пр.Хр. и 5 век сл.Хр. И ако са получили някакви резултати, те вписват ли се в генетичния материал на българите и Балканите?

На мумията на Тутмос защо ли ми се струва, че има следи от боя по корените на косата или се заблуждавам?

То хубаво откога са най-ранните ръкописи, но в случая с българската синодална Библия говорим за превод от 9 век,направен по гръцкия текст на Библията с евентуални справки с еврейския, направени от свети Кирил Философ. Следователно, специално по отношение на русия Давид датирането на най-ранните преписи/ръкописи на еврейската Библия са без значение.

Случайно преди малко попаднах на едно интересно (поне за мен) описание на външния вид на Давид, библейския цар на Юдея и Израил. В разказа за двубоя му с филистимеца Голиат в "Първа книга Царства" е дадено следното описание на Давид: Пак в същата книга има още едно сведение за външния вид на Давид: https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/9.htm За всеки случай направих справка и с английската Библия (библията на крал Джеймс от 1611 г.). Там Давид е описан по същия начин: Намирам пътьом и следното описание на Естир/Естер в "Книга Естир". https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/20.htm В английската Библия обаче Естир/Естер обаче е описана не с гиздава снага и хубаво лице, а като руса и с хубаво лице: Това са откъси открити на прима виста и случайно, така да се каже. Сигурно из Библията има още описания на подобен физически облик на хора, живели преди 3000-2500 години древна Предна Азия. Интересно дали разказите за тези блондини са продукт на идеализиране на русото като чисто, праведно и прекрасно или са били съвсем тривиална антропологическа реалност в Предна Азия преди 2500-3000 години.

Темата като че ли е повече в областта на палеоастрономията, но все пак по-добре е да я пусна тук, а не в историческия раздел. Около 1272 г. арменският (от Киликийска Армения) военен и политически деец, писател и историк Смбат Спарапет пише една история със заглавието "Летопис". Ето как той описва появата на комета през 1070 г. Твърдението на Смбат, че "сякаш всички звезди се сипели по земята" изглежда описва комета, от която са е отделяли парчета и са падали на Земята под формата на метеори. Любопитно е коя може да е била тази комета. За 1040 г. Смбат отново споменава за поява на комета и нейната поява съвпада с въстанието на Петър Делян, а тази от 1070 г. предшества катастрофалното поражение на византийците при Манцикерт, нанесено им от селджуците. Интересно дали кометата от 1040 г. е същата като тази от 1070 г. или е друга?

А ти не допускаш хазарски удар до Дунавската делта, извършен от база около Днепър ли?

Анонимката е по-скоро от 12 век. Ако беше от 11, нямаше близкото царуване на Самуил да бъде така замъглено с мистика, че да не може да се отсеят историческите факти в разказа. И не си прав за хазарите. Има едно описание на състава на войските на Калоян пред Солун през 1207 г. и в него директно са посочени хазарски наемници. Мързи ме сега да търся в кой том на ГИБИ или ЛИБИ беше. Има и поне още едно сведение да същата епоха. В началото на 14 век (1307 г.) арменският историк Хетум като емигрант във Франция пише една "История на татарите" на старофренски, в която в прав текст съобщава, че като нахлули в Източна Европа, монголите завзели Волжка България и Хазария (в текста "страната Кацар").

Примери за такива топоси?

Ресавски, времето се оправи, спри ракията, дето я пиеше на морето заради дъждовете, че те кара да си измисляш несъществуващи сведения на Паисий.

Някакво достоверно отъждествяване на "измаилтяните" в апокрифната летопис с реален народ или племе евентуално може да се даде чак след като се преровят етно-генеалогичните представи от епохата (12-14 век) от византийските текстове и разни староруски, старобългарски и старосръбски текстове, преводи и преписи. Защото няма никаква гаранция, че библейските етно-генеалогични представи са запазени в тях в непокътнат вид, а не са претърпели изменения под влияние на късноантични или средновековни представи. Ще дам като пример едно твърдение на Григор Аканеци/Акнерци, арменски игумен от началото на 14 век. Агар обаче според Битие е майката на Исмаил, който пък е родоначалник на измаилтяните, тоест арабите в частност и мюсюлманите общо. Затова те са известни и под името "агаряни", а не само "измаилтяни". Само че като се погледна написаното от Аканеци, излиза, че "измаилтяните/агаряните" обитават териториите между Волга и Тян Шан-Памир. Освен това, от горното откъсче се оказва, че агаряните са смесени с племето на Гог (и Магог), който пък е потомък на Тогарма. А в писмото на каган Йосиф хазарите са представени също като потомци на Тогарма.

Хубаво, обаче преди северите и Славун да ги заняма през 768 г., през 763 г. огромно множество от 208 000 славяни си дига чуковете и бяга от България във Византия. И явно северите са били сред тях, след като 5 години по-късно границата била останала без надзори и защита. Значи нещо се е случило и от доверени граничари северите и сие са се превърнали във врагове, за които повече място в България е нямало.

Айде малко по-сериозно. Двеста души винаги ще намерят начин да се изхранят. За 200 000 обаче ще е проблем.

Е па римският император да ти е лично задължен хич не е основателна причина "освен блясъка на златото", нали? Отделно се сещам, че 80 години по-рано има един договор за приятелство между Кубрат и Ираклий, който изглежда е бил допълнително гарниран и от лично приятелство. Кой ги знае дали не са си били дали клетва потомците им винаги да си помагат при нужда. А Тервел е потомък на Кубрат, докато Юстиниян - на Ираклий.

Само дето на Тервел не му дават титлата Magister militum на Скития и Мизия, а нещо много по-голямо. Щото Magister militum си е началник на военен окръг, каквито в РИ по времето на Аларих има предостатъчно.

Щото, Фружине, до 762 година между България и ИРИ царят мир и любов. След като (допускам) териториите до Ниш поне са се водели формално под имперско върховенство, да пипат нашите из Северна Македония и Софийско ще се приеме като неприятелски акт. После почват Константиновите войни и както ти написах в темата за Теофил, в Плиска на никого не му е до Северна и изобщо до Македония. При Кардам ближем рани и щом като се оправяме и слагаме ръка на Трансилвания и Банат, хоп, Крум се присеща, че на югозапад има интересни територии. Отделно на това вече ги няма задръжките отпреди 762 г., тъй като от 763 г. България и ИРИ са в състояние на активна или пасивна война.

А, бягали са и то доста бързо. Инак Георги Монах нямаше да напише за хората на Аспарух следното: За да са в голяма нищета и затруднение, значи, че: 1) е имало голямо струпване на хора (сбогом на мита за шепата българи); 2) възникнал е продоволствен проблем поради голяма маса хора (по аналог с готите 300 години по-рано); 3) след като е имало проблем с прехраната и населението се е движело вкупом, а не на части, значи придвижването от старата родина е ставало бързо и явно под влияние на някаква голяма заплаха.

Безперспективно е, защото не знаем дали Българиите са били само Първа и Втора и дали не е имало и Трета, Четвърта и Пета. Колкото например са били синовете на Кубрат според разказа на Теофан. Първа Сарматия, ако се допусне, че отговаря на Азиатска Сарматия, която се простира на изток от Дон, няма да свърши работа, защото при такова допускане ще приключим с хипотетичното отъждествяване на Европейска Сарматия с Втора Сарматия. П.П. Отделно в арменската география "Ашхарацуйц" на 2 пъти си споменава изрично, че Аспарух е бежанец от планински район, а не от равнинните части на днешна Източна Украйна. Веднъж е казано, че синът на Худбадр бил избягал от планината Дзиакан (Конската планина), и още веднъж - че бил побягнал от хазарите от Планината на булхарите.

Само че, приятелю, много съмнително е Теофан или по-скоро източникът му от 8 век, да е бил така дълбоко вникнал във "варварската политическа логика". За това колко ромеите са "познавали" северните народи красноречив пример е фактът, че Прокопий, който инак демонстрира големи познания що се отнася до кампании против перси, готи и вандали, дори не знае българите по име и ги нарича "хуни". Освен това защо Бешевлиев-Петкова първо превеждат "първа Сарматия" (а не "първата Сарматия"), сиреч "Първа Сарматия", а изведнъж стане ли дума за България, незнайно защо променят логиката и превеждат "първата България", сиреч "Старата България".

При обсадата от 1453 г. са се сражавали не за всяка улица, но наистина отчаяно. Участвали са дори и монаси, а жени и деца всяка нощ са възстановявали доколкото могат разрушенията по стените от турските топове.

Що реши, че я е заселвал със солунски славяни.

Наложи ми се днес са преглеждам английския превод на хронографията на Теофан Изповедник и попаднах на нещо, което е преведено различно в том 3 на нашите ГИБИ. Технически разликите в двата превода са почти никакви, но реално начинът на записване създава вече коренно различно впечатление и поражда коренно различни насоки на разсъждение. Става дума за описанието на хазарския удар срещу българите, в резултат на който те са принудени да се пръснат в различни направления. Няма да се спирам на факта, че от текста на Теофан се разбира, че не хазарите са съсипали Велика България на Кубрат, а че синовете му са я били разпаднали още преди нашествието на хазарите, които се възползвали от разделението. Ще се спра на откъса, който описва капитулацията на Батбаян и превръщането му в хазарски васал и данъкоплатец. Теофан в ГИБИ, превод на Веселин Бешевлиев и Геновева Цанкова-Петкова: Теофан в превод на Cyril Mango and Roger Scott (The Chronicle of Theophanes Confessor. Translated with Introduction and Commentary by Cyril Mango and Roger Scott with the assistance of Geoffrey Greatrex. Calderon Press. Oxford, 1997): От превода в ГИБИ, в който "първа" е даден на всичко отгоре с малка буква, под "първата България" би могло да се помисли, че става дума за остатъците от Велика България на Кубрат, както днес от десетилетия сме свикнали да мислим. От английския превод обаче "Първа България" вече насочва към нещо съвсем различно, а именно към конкретна област или провинция на Велика България, по подобие на Първа Сарматия като част от Сарматия. По същия начин например византийците разделят при Юстиниян I ромейската част на Армения на Първа, Втора, Трета, Четвърта в духа на старите римски традиции на делене на провинциите. Досега не съм срещал никъде къде се е локализирала Първа Сарматия, но съдейки по това, че била в "най-вътрешните части на Верзилия", то тя може да се локализира около долното течение на Волга, тъй като Верзилия или Барсилия е обхващала териториите между Северен Дагестан и долното течение на Волга. Къде обаче може да е била Първа България не ми е ясно. Както и не ми е ясно кой превод е по-коректен - този на Бешевлиев-Цанкова или на Манго-Скот. Давам за справка и паралелния гръцки текст от ГИБИ: