Aspandiat

Забележително е, че всичките изобретения или ъпгрейди на гръцко ноу-хау, извършени от римляните, са все в сферата на строителството и военните технологии. В областта на "хуманитарните науки" като цяло нещата са копи-пейстърски или направо "директен внос".

Мен ме смущава пълното затишие на "българския фронт" след 837 г. чак до времето на Борис паралелно с мюсюлманските/сирийските сведения за военно сътрудничество на ромеи и българи в Анатолия. Да не забравяме, че има подобен (вярно, не идентичен) прецедент от времето на Тервел, когато той праща 3000 души на помощ на Юстиниян II срещу разбунтувалия се Филипик Вардан. Смущава ме и това, че ромеите реално не правят никакъв опит да задържат териториите северно от Солун и Костур, западно от Струма и източно от Албания. За да вдигнат така леко ръце от тези големи за балканските мащаби територии според мен империята просто не е упражнявала физически контрол над тях. Единствено реагира, когато се оказва застрашена линията Солун - Филипи, тоест контактът със столицата и егейското крайбрежие. Хайде, при Теофил арабите са много опасни и Македония е последната грижа на империята. Но след 842 г. до Борис отново имаме пълна пасивност въпреки настъпилото затишие на арабския фронт. Да не забравяме, че след разгрома при Дазимон империята се обръща за помощ към франките и венецианците. Които естествено, че не могат да помогнат по суша - франките са далече, а Венеция може единствено да спира арабските набези на Сицилийския и Южноиталианския морски фронт. Единствената сила, която е на прага на Византия и която може да окаже реална военна помощ, е България на Пресиян. Така че наистина е възможно (но уви, нямаме данни) да е било сключено ако не мир, то поне примирие, по силата на което империята оставяла на Пресиян македонските земи срещу изпращане на български военни контингенти в Анатолия. Подобен прецедент имаме за времето на Константин VII. Става дума за битката при Хадат през 956 г. в която на страната на ромеите се сражават и хазарски и български отряди. Сведението е пак от мюсюлмански произход, но не се взема много на сериозно, като в най-добрия случай се умува дали тези българи са били от Петрова България или са били наемници от Черна България. Има и още едно интересно, но крайно неясно сведение за българско участие в ромейско-арабските войни на изток. Оставено е от Паисий Хилендарски. Той пише, че след смъртта на Тервел начело на България застава някой си Асен Първи, който се отзовава на призивите на Лъв III Исавър (717-741 г.) за помощ и изпраща български войски далече на изток, които извършват големи кланета над арабите. След Асен Първи се възцарява някой си Добрица, а след него Телевзий (Телец). Тези двамата, Асен Първи и Добрица, отговарят на Кормесий и Севар от Именника. Ето и цитат: Аз не бих тръгнал да отхвърлям изцяло съобщението на Паисий, защото периодът на Кормесий и Севар (718-753 г.) е безпрецентен като траен мир между българи и ромеи. Та нищо чудно тази политика да е довела и до изпращане на помощни български части в голямата битка при Акроинон от 740 г., която завършва с катастрофално поражение за арабите. С други думи, макар и от различен и често неясен, а в случая на Пасисий и дори съмнителен произход, за периода 717-956 г. имаме поне 3 случая (без 837-838 г.) на военна помощ на българите в ромейско-арабските войни: Константинопол 717-718 г., Акроинон 740 г. (?), Хадат (956 г.).

Българо-византийските отношения при кан Пресиян и император Теофил Този период от историята на България е сред най-неясните като събитийност и хронология поради голямата оскъдица на изворови данни. Възстановката на събитията, възприета в учебниците, а и в дебелите истории, най-общо е следната. През 836 г. по неясни причини се стига до нарушаване на добросъседските и дори приятелски отношения между България и Византия. Ромеите атакуват българите в Тракия, но търпят поражение от водените от кавхан Исбул войски. В резултат на това към България е присъединен Пловдив и околните му територии. Във византийските източници сведения за този конфликт отсъстват, за него знаем единствено от каменен надпис, оставен от кан Маламир. Смъртта на Маламир през 836 г. оставя българо-византийския конфликт във висящо положение. По традиция се смята, че избухналото през 837 г. антивизантийско въстание на славянското племе смоляни послужва като повод за настъпление на българите в посока на Западните Родопи и Беломорска Тракия. През същата година войските на кавхан Исбул нанасят при Серес поражение на ромеите, водени от Алексий Муселе (арм. Мушел), застрашавайки имперските комуникации между Константинопол и Солун. В отговор на това българско настъпление на следната 838 г. Константинопол организира извозването на ромейските пленници (или на част от тях), преселени още при Крум в „Отвъддунавска България“. Като допълнителна диверсия най-вероятно под византийско подстрекателство във фланга на българите се раздвижват сърбите, с които Пресиян е принуден да воюва в промеждутъка на 839–842 г., когато конфликът е уреден, а българите запазват придобивките си на югозапад. След тази дата ръцете на кан Пресиян са отвързани за нови действия в Македония, но сведения за такива няма. Като и няма сведения за българо-византийски вражески действия чак до времето на Борис I. С други думи, процесът и ходът на присъединяването на Македония и Западните Родопи към България е крайно неясен като хронология и последователност. Днес се приема, че към 852 г. балканският Югозапад е вече трайно в български ръце на фона на официално непрекратена война с Ромейската империя, която е със статута на един вид „замразен конфликт“. Има обаче някои сведения, които не са домашни или гръцки, които са смущаващи и същевременно са останали или пренебрегнати или направо неизвестни. И които показват различна картина от тази на перманентен конфликт между българи и ромеи между 836 и 852 г. Ал-Масуди, един от най-великите мюсюлмански автори, който е историк и географ, съобщава следното в „Златните ливади и рудници на скъпоценни камъни“: „В тази същата 223 година гръцкият цар Теофил, син на Михаил, като застанал начело на голяма войска, към която се присъединили царят на Борджан, булгарите, славяните и други съседни народи, обсадил града Зибатра на границата с хазарите, превзел го с пристъп, избил населението или го отвел в робство, а след това нападнал града Малатяли“. Малатяли е град Мелитене (днес Малатия в Турция). Зибатра е град в Североизточна Киликия близо до Северна Сирия и до река Ефрат, известен още с името Запетра или Созопетра. През 837 г. ромеите превземат и опустошават този град заедно с градовете Мелитене и Арсамосата. На следната година арабите предприемат контраудар и на 22 юли 838 г. близо до Дазимон в Кападокия се разразява ожесточено сражение между ромейските войски, водени от император Теофил и арабските войски начело с генерал Афшин. Ромеите понасят тежко поражение, след което арабите плячкосват Анкира и Аморион, родният град на династията на Теофил. Аморион е изравнен със земята, а оцелелите му жители (ок. 30 000) са заробени. Тази жестокост била отговор на опустошаването на Запетра, която била родно място на халифа ал-Мутасим. По този начин ромейско-арабската война от 837-838 г. покрай общата й свирепост добила и оттенъка на лична вендета. Масуди обаче съобщава, че при ромейското настъпление в посока Запетра, Мелитене и Арсамосата през 223 г. по Хиджра (декември 837 – октомври 838 г.) участват и български контингенти. Което е смущаващо, тъй като по същото време, както знаем, България и Византия са в открит военен сблъсък на Балканите. Смущаващо е също така и изброяването на ромейските съюзници „царят на Борджан, булгарите, славяните“. Борджан/Бурджан е традиционното название в ислямските източници на Дунавска България. В откъса обаче фигурират и „булгари“, с които традиционно се означават българите от Северното причерноморие и Волжка България. Михаил Сирийски също пише за тези събития в том 3 от своята„Хроника“: „Императорът на ромеите Теофил, като видял, че българите се били подчинили и че курданайе се били отделили от тайайе и дошли да потърсят убежище при него, решил, че с тяхна помощ ще може да смаже арабите. Навлязъл в Страната на тайайе и обсадил Зупатра“. „Тайайе“ са арабите. Курданайе не са кюрдите, а зороастрийските сектанти хурамитити на Бабек. Тях Масуди нарича с името „кордоки“. През 833 г. хурамитите са разбити от Абасидите и на следната 834 г. 14 000 хурамити водени от Наср намират убежище при ромеите. Наср е покръстен и получава името Теофоб и той участва със своите хора в ромейските кампании на изток през 837 и 838 г. Обаче сведението за подчинението на българите е съвсем смущаващо на фона на продължаваща война между тях и ромеите. За мен съществуват 2 възможни обяснения: 1. Тези подчинили се българи, които изпратили заедно със славяните помощни контингенти на Теофил, са Куберовите българи от Южна Македония и околностите на Солун. Това обаче не решава проблема със споменатия от ал-Масуди „цар на Борджан“, тоест на Дунавска България северно от Хемус, който също „се присъединил“ към Теофил за офанзивата против Запетра, Мелитене и Арсамосата. 2. Втората възможност е да се допусне, че участието на спомагателни войски от Плиска (и Куберовите българи) е станало не в кампанията от 837 г., а в битката при Дазимон от юли 838 г. И че към началото на 838 г. реално между Дунавска България и Ромейската империя е бил сключен мир, по силата на който Константинопол признавал завоеванията на Пресиян в Македония и Родопите, а в отговор българите са изпратили спомагателни войски на изток. Което Михаил Сирийски разбирал като „подчинение на българите“. В средноарменския превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски цитираният по-горе пасаж е предаден по по-различен начин: „В 1140 година от сирийското летоброене и в 206 г. по арменското умрял гръцкият цар Михайл и се възцарил Теопилос и булгхарите и курданите дошли да му се подчинят“. Датата по сирийското летоброене отговаря на 829 г., а 206 г. по арменското е 757 г. Първата година съвпада с възцаряването на Теофил. Втората дата обаче е съвсем сгрешена. Но пък изненадващо почти точно съвпада с голямото византийско нашествие в България, предприето от Константин V през 756 г. , когато ромейски флот от 500 кораба стоварва конен десант в Добруджа. В същата кампания е участвал и видният арменски аристократ Тачат Андзеваци, за когото арменският автор от втората половина на VIII век Левонд пише, че „показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи“. Тъй като средноарменският превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски е дело на Вардан Аревелци, не е изключено тази сбъркана у него дата 757 г. да се е появила у него в резултат на използването на някакви арменски източници (не е задължително да е Левонд), описващи кампанията на Константин V през 756 г. Това обаче още повече усложнява изясняването на въпроса за „подчинението на българите“ на Теофил. Засега толкова. Да видим темата как ще тръгне.

Приемам това като признание, че не можеш да аргументираш твърдението си, че, цитирам, "Аспаруховите българи са славяни (по език) от първия ден, в който кракът им стъпва на юг от Дунава." Занапред всяко твое мнение ще бъде одобрявано (или няма да бъде одобрявано) ръчно от модератор. Наказанието е безсрочно и хипотетично може да бъде отменено при "добро поведение" във форума.

Никакъв спомен нямам за този саркофаг. А и не помня в кой раздел беше темата.

В аршакидска Армения през IV век (за тогава има данни) са процедирали по същия начин - чистене из корен на предателски аристократични фамилии. Издъни ли се нахапетът на рода (родоначалникът/главата на рода), се трепе наред до пеленачета. Разбира се, имало и случаи, когато е бил ликвидиран само конкретния виновник. Давам горното като пример, защото е от район, съседен със старите кавказки българи. Но при нас Борисовата "практика" явно е била нещо традиционно, ако си припомним какво става със семейството на Арон 120 години по-късно.

Чакаме доказателства. Грамотни. Давам ти седем дни до 10 юли. Ако не го направиш, ще ти наложа наказание за тролене и спамене, което отдавна си си заработил.

И още. Масуди нарича Черно море с името "морето Бунтус", тоест Понт. Или пък "морето Нитас". На друго място обаче с Румско море Масуди обозначава Черно море. ОБАЧЕ. Румското море при Масуди е описано и по друг начин. и От описанието личи, че Румското море е Средиземно море и Егейско море.

И допускаш ли, че ромейските ескадри ще оставят арабски флот най-дръзко да премине през Дарданелите и Босфора и да стигне до Херсон. Че и да се върне после?!?! Масуди е бил широко скроен автор, познаващ добри и уважаващ античното литературно наследство. При него с "Рум" се означава както Източната римска империя, така и Рим. Това личи много добре от описанията му на царуването на римските императори отпреди Константин. Така че Румското море (което е затворено) няма проблем да е Морето на римляните (а на Морето на византийците), сиреч да е Адриатика.

При толкова метал по този юнак, което прави екипировката му изключително скъпа, сигурно в Микена е имало не повече от 1000 като него.

Веднага си представих какви дискусии за произхода на римляните от Троя и за Троя са се вихрили във форума "Scientia Romana", а във форума "Militari gloria" дискусиите направо са били забранени от Imperial caesar.

Явно са изкарали втори меден месец на 7-годишно сватбено пътешествие.

И понеже горе Романът е пуснал линк на египетско-арменска тема, ще коментирам нещо, което да служи като червена точка за прибързано приемане на интернетни писания. Става дума за древноарменския календар. Пускам тук линк за ползващите руски. https://ru.wikipedia.org/wiki/Древнеармянский_календарь Накратко: Тънкото внушение от подобни текстове е, че някога при някакви обстоятелства е имало преки контакти между египтяни и древни арменци. Само че в горния и други подобни текстове е пропуснато да се спомене една много важна подробност. За религиозните си нужди персите при Ахеменидите въвели специален зороастрийски календар, в който основната новост в сравнение с традиционния ирански било това, че не само 12-те месеца, но и 30-те дни в месеца благочестиво били посветени на някое божество (точно както е и в древноарменския). Този календар от 360 + 5 добавени дни обаче не е собствено персийски, а като модел изцяло е зает от египетския и това заимстване от страна на персите според иранския учен Такизаде е станало около 441 г. пр.Хр., а по друго мнение новият календар измества древноперсийския (съставен от 355 дни) като религиозен календар по времето на Дарий І (522 - 486 пр.Хр.), а при Артаксеркс І (465 - 424 пр.Хр.) е възприет и като светски. Следователно е съвсем логично след като Армения 200 години е била персийска сатрапия, този египетски календар да е преминал у арменците не директно от египтяните, а с персийско посредничество.

Арменците си имат няколко течения по темата за етногенезиса: 1. Изселници от Балканите, минали през Анатолия и през 14-13 век пр.Хр. под името Хайаса (на арм. и днес "арменец" е "хай") регистрирани в хетски надписи в района на Малка Армения (североизточно от Кападокия и северозападно от Ефрат). 2. Теория, че са засвидетелствани исторически в текстове още около 2200 г. пр.Хр. по името "урме, уруме". Проблемът тук е че, местоположението им нито е това от т.1, нито е на територията на стара Велика Армения, а района,където се доближават Горен Тигър и Горен Ефрат. Отделно досега не съм срещнал обяснение защо самите арменци се наричат Хай, а този етнос реално носи име, показващо връзка с арамеите. При тази теория голяма роля играе и етногенетичното родословие на арменците, дадено през 5 век от Мовсес Хоренаци, което започва от праотеца Хайк, но после сред потомците му се появяват разни вождове/владетели с имена като Арам, Араму. 3. Теорията на Иванов-Гамкрелидзе, че индоевропейците са се оформили като етнически факт на територията на Арменското плато. Следователно арменците са автохтонно население и никога отникъде не са идвали. Теорията на Иванов-Гамкрелидзе впрочем е на почит единствено в Армения. 4. Теорията на Капанцян, която вече се смята да остаряла, а именно, че арменците са древно анатолийско население, което се е придвижило по-късно на територията на Арменското плато. Може да се се нароили и нови теории през последните 10-20 години. Аз поне за тези знам и съм привърженик на първата.

Г-н Пеев, не смятам да прекарам остатъка от живота си в даването онлайн на частни уроци на хора, които: 1) не четат и не желаят да четат повече от това, което им е казано в гимназията; 2) каквото и колкото и подробно да им се обясни, те пак го отричат с един кажи-речи детински инат. П.П. Относно вашето "убиване да търсите Бакат у Симоката в ГИБИ". Сведението го има и се намира за 5 минути. Тайната на търсенето се крие в ползването на индекса в края на всеки том на ГИБИ/ЛИБИ.

Бе то хубаво, ама в следния цитиран пасаж се говори за Армения в късната бронзова епоха. Само дето по това време (1400-1200 пр.Хр.) на територията на Армения (Арменското плато) още няма арменци, които тогава са още в Анатолия. И Урарту още го няма дори. Абстрахирам се от различните теории, създадени в Армения, които са повече или по-малко автохтонни.

Не е Памир. Ферганската долина е мястото, откъдето тръгват онези "30 000 скити" "от отвъд проломите на Имеон".

Димитър Димитров. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987

Орбеляните са си присвоили историята на появата на предците на рода Мамиконеан от Китай. Или пък са наследили тази история по линията на сродяване с Мамиконеаните, чиито първоначални владения са в северноарменската област Тайк, а чак през 4 век получават имотите на рода Сълкуни на юг в Тарон.

Може ли текст (ама от исторически извор), в който се споменава, че утигурите и Сандилх били българи? Нямам предвид писанията на Златарски, той не е извор.

Каза Дончо Пеев, за когото щом нещо липсва в ГИБИ, значи го няма...

ГИБИ не съдържа цялото човешко знание. Феофилакт Симокатта. История. Книга седьмая. http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Simok/07.php

Петър Добрев за 25 години изпонаписа много глупости и недоказани и недоказуеми твърдения, но свърши нещо много важно - насочи мисленето на хората извън митичните Алтай и Минусинск, за които няма нито една историческа или археологическа податка за българско присъствие. Само тази му заслуга стига да остане в историята на българознанието.

Напиши писмено възражение до Теофилакт Симоката, който заявява, че оногурският град Бакат бил в Сугдайна (Согдиана) и бил станал жертва на земетресение. Крайно време е горкият Теофилакт, макар и посмъртно, да разбере, че нещата, които е писал, нямат научна основа. П.П. А, по-горе Авитохол165 вече е споменал за Бакат.

Не, от 8 век, преразказващ доклад от 684 г.