Aspandiat

У Ширакаци (в "Историята" му) има подобен скъпоценен камък: касби, алуани, индийци, кушани, сиреч етиопци. Срещу тях у Иполит имаме: "каспии, (кавказки) албани, първи и втори индийци, първи и втори етиопи“. Само че тези "индийци" у Ширакаци са всъщност синдите в Меотида и вероятно са твоите INDIC ACHAEA. А тези "кушани, сиреч етиопци" явно са били някъде северно от Кавказ, защото това не е единственото арменско сведение за "кушани" там.

По-вероятно е Хипийската/Българската планина да е в Кавказ. Това е едно от не толкова многото неща, които Петър Добрев навремето (1991 г.) наистина доказа с аргументи. Следователно тази планина е била крайната ЮЖНА точка от българските владения и вероятно е било апанажно владение на Аспарух. Практиката на апанажа (разбира се, не в западноевропейския средновековен смисъл), тоест в някое владение да се изпраща като управител или владетел младши член на управляващия род/династия, е била разпространена сред еврайзийските степни народи и сред бивши такива. Има свидетелства за нея сред ранните тюрки, сред монголите, но сред персите (Ахемениди и Сасаниди), както и сред партите. Така че (това сега ми хрумва) нищо чудно хазарите да са ударили директно по Аспаруховите владения, но да са оставили на мира владенията на Бат Баян, който сключил сепаративна сделка с тях, за разлика от Аспарух. Дали конфликтът е започнал като аспарухово-хазарска война няма как да знаем. Но във всеки случай, най-малкото съдейки от споменатите 3 български племенни групи в "Ашхарацуйц" (Дучи-булкар, Чдар-болкар и Олхонтор-б(ъ)лкар, третата са уногундурите), през 7 век след смъртта на Кубрат няма още ясна и категорична спойка в българската етническа общност и вероятно всеки племенен владетел е взимал решения с оглед на интересите си и на конкретната ситуация. Имало е и откъснати далече групи като например българите в Банат през 5-6 век, които са били увлечени там от хунското придвижване през 4 век. Вероятно е имало и такива, увлечени от аварското придвижване през 6 век и които са действали напълно самостоятелно спрямо "централното" "правителство" в Кавказ и Придонието.

А ето ти и латинската версия на Иполит от 354 г. http://www.tertullian.org/fathers/chronography_of_354_15_liber_generationis.htm Тук е прочутото "Зиези, от когото са българите", което липсва у Иполит. Средната колона: 77. (Ziezi ex quo Vulgares.)

1. Спорът дали Кубрат отхвърля ярема на аварите или на тюрките е още от времето на Златарски. Надали аз мога тук да го изясня. 2. Предположение нямам. Изходната точка на нашествието на хазарите я дава в прав текст Теофан - от страната Верзилия (Барсилия). Всички изворови данни я локализират в днешен Дагестан или малко по-северно, но не и източно от устието на Волга в Каспийско море. Пак в "Ашхарацуйц" се говори за Остров на баслите/басилите/барсилите, където те били намерили убежище от "силните народи" на хазарите и българите "разпрострели се на изток и на запад, когато идват там на зимен стан" и който А.В. Гадло локализира между днешното устие на Волга и река Източен Манъч. Сведението за този "Остров" съвпада с един много ранен източник - Диодор Сицилийски на границата между I век пр.Хр. и I век сл.Хр.

Ако пък погледнеш едновременно Иполит, Битие и "Историята" на арменеца Ананиа Ширакаци (7 век), която е базирана на Иполит, но не изцяло, работата става още по-завъртяна, защото се оказва, че Тирас (траките) са родоначалници на скитите и сарматите (Аскеназ) и на арменците (Тогарма). „Синовете на Йафет, третия син на Ной, са Гомер, от когото са гамирите, Магог, от когото са келтите и галатите, Мадай, от когото са мидийците Йаван, от когото са гърците и елините, Тувал, от когото са теталите, Мешех, от когото са зюрикациите, Тирас, от когото са тракийците, Китим, от когото са македонците. А синовете на Тирас са: Аскеназ, и от него са сарматите, Рифат, и от него са сауроматите, Торгом, и от него са арменците.“ Ако пък отвориш Капанцян, установяваш, че библейският Тогарма/Торгом отговаря на страната Tegarama/Tegaramma, отъждествявана с град Tilgarimmu от асирийските материали и с библейския Thōgarmā. Тя се е намирала около по-късния град Мелитене (днес Малатия) по горното течение на Ефрат. https://en.wikipedia.org/wiki/Malatya Северозападно от нея е била т.нар. Малка Армения (да не се бърка с Киликийска Армения), откъдето арменците тръгват да се разселват на територията на Урарту. Надали иранският (персийският) език им е бил познат. В Ахеменидската империя международният език е бил арамейският. За да научат староперсийски, евреите е трябвало да имат общности на изток от Вавилон - в Персида. А там не е имало такива.

А най-интересното е, че има спомен. Но няма да го срещнеш у Натан, Спароток и т.н.

Готи разгромяват антския вож Boz (съвременно разчитане на името като Бож) не в Крим, а неясно къде някъде в днешна Украйна. Колко са били през 4 век славяни антите е въпрос на отделен разговор. Единствените писмени данни за обиталищата на българите през 7 век не като Велика България на Кубрат, а като район на местообитание, дават кратката и разширената редакция на арменската география "Ашхарацуйц". И в двете редакции местообиталищата им са дадени в Азиатска Сарматия, чиято западна граница е река Дон. Южната граница е Кавказ, а източната е Каспийско море. 1. В разширената редакция е казано, че северно от градчето Никопс или Никопсия живеят 4 български племена. Ето линк къде се е намирала Никопсия: https://ru.wikipedia.org/wiki/Никопсия 2. В разширената редакция пише също така, че от планината Дзиакан (Конската/Хипийската планина) бил избягал "синът на Худбадр", тоест синът на Кубрат. 3. В разширената редакция пише също така, че Аспар-хрук, синът на Хубраат, бил избягал под натиска на хазарите от Планината на българите, което поставя равенство между нея и планината Дзиакан (Конската/Хипийската планина). 4. Дали тази планина е Ставрополските възвишения, както някои смятат, или е планинатата Цуган, част от Кавказкия хребет, в случая не е важно. Важното е, че и в двата варианта Планината на българите е източно от Дон и от Днепър я делят стотици километри равнина. 5. По повод на едното от българските племена от разширената редакция на "Ашхарацуйц" - Дучи булкар - преди век Йозеф Маркварт прави хипотеза, че всъщност Дучи било неправилен запис на Кучи и оттам той свързва Кучи с Кочо - едно от имената на Днепър. Само че предположението на Маркварт е невъзможно филологически и форма *Кучи няма. Защо не може да има от филологическа гледна точка няма да обяснявам, защото е дълго. Формата е Дучи и това племе е обитавало района на днешна Чечня и Ингушия. За това докъде е стигал ареалът на източните славяни през 7-9 век има куп карти, повечето от които работени в Русия и СССР, от които личи, че през 6-7 век пряка сухопътна и каквато и да е граница и контакт между българи и славяни в днешна Украйна няма. Въпрос на 2 клика в гугъл.

Не знам на какво се дължи (ех, ако Тироглифос не беше спрял да пише тук, сигурно щеше да има обяснение) това разминаване между библейската и късноантичната генеалогична традиция, базирана на библейската, каквато е тази у Иполит, на когото по-късно стъпва и арменската. Но например у Иполит страховитите народи Гог и Магог не са някъде отвъд Кавказкия хребет и вечно заплашващи цивилизования свят, а са родоначалници на келтите и галатите (на малоазийските келти). Интересно е, че в Библията (Битие) Тувал е представен като син на Йафет, но за него повече не се споменава. Докато у Иполит този Тувал е представен като родоначалник на тесалийците. Изобщо у Иполит има някакво доразвиване на библейската генеалогия в посока, която липсва в самата Библия. Ето според Битие: [10:1] Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца. [10:2] Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас. [10:3] Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма. [10:4] Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим. [10:5] От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си. http://synpress-classic.dveri.bg/books/oldtest.bg/1.htm Ето обаче конкретизираните данни у Иполит. 56. The Sons of Japheth the third son of Noah. 57. Gomer from whom are the CAPPADOCIANS. 58. Magog from whom are the CELTS and GALATIANS 59. Madai from whom are the MEDES. 60. Javan from whom are the GREEKS and IONIANS 61. Tubal from whom are the THESSALIANS. 62. Meschech from whom are the ILLYRIANS 63. Tiras 37 from whom are the THRACIANS. 64. Kittim 38 from whom are the MACEDONIANS 65. The sons of Gomer the son of Japheth the son of Noah. 66. Ashkenaz 39, from whom are the SARMATIANS 67. {Riphath} 40 from whom are the RHODIANS. 68. Togarmah from whom are the ARMENIANS 69. The sons of Javan the son of Japheth the son of Noah 70. Elisa 41 from whom are the SICILIANS 71. Tarshish from whom are the IBERIANS and the TYRRHENIANS 42 72. And the Citians 43 from whom are the ROMANS and the Latins Chronicon_of_Hippolytus.pdf Бъркотията обаче се усилва с това, че от ранните арменски източници е известен някакъв степен народ на север от Кавказ с името "росмосохи/росмосоки" (а не илирийци/Мешех от Иполит) и "тобел" (а тесалийци/Тувал), които пък са съседи и родствени на росмосохите. От тези мосохи пък се пръква през Късното средновековие отъждествяването с Мосхос/Мешех на... Московията и московците. П.П. Прощавай, че ти отклоних темата от генетиката към генеалогията.

Няма. Няма и река, означена на картите, която да отговаря точно на описанието от текста от 13 век. Затова по-горе казах, че не съм 100% сигурен в идентификацията "Танаис" с Нахр ел-Литани в Ливан.

Зависи колко време и в какво количество са били в даден район. И дали районът е бил "ветровит". Например областта/държавата Кападокия в централна Мала Азия е известна от гръко-римските автори под това й име и затова и днес така я наричаме. В староарменските текстове обаче с редките изключения, когато е ползвана антична терминология, Кападокия е традиционно известна под името Камирк/Гамирк, тоест страна на камирите/кимерийците. Името е останало като спомен от установяването на кимерийци там през 7 век пр.Хр.

Ето го и самият пасаж към горния постинг: „Тонавис извира от Палпак и преминава през Тюрос и през Сидон. И се влива в Арабското море близо до Ирникурон." 1. Палпак е Баалбек. 2. Тюрос е Тир в старогръцко четене. 3. Ирникурон няма нещо общо с Ирник (да не вземе някой да се зарадва прибързано), а е изопачен вариант на Ринокорурон - някаква област в Предна Азия, вероятно в днешна Йордания. Среща се още през 235 г. у Иполит.

Наскоро ми попадна един арменски текст от 13 век на тема прочутите реки в древността, в т.ч. и библейските. В него има един пасаж, в който се говори за река Тонавис (тоест Танаис) в Близкия Изток, която преминава през Тир и Сидон. Предполагам (без са съм 100% сигурен), че тази Тонавис/Танаис отговаря на река Нахр ел-Литани в Ливан, която се влива в Средиземно море близо до Тир. Сравнително наблизо е бил и градът Скитополис.

Да попитам как е станало това славянизиране на Аспаруховите българи през 7 век. Защото по това време българите, дошли с Аспарух по Дунава, са северно от Кавказ, не по-западно от устието на Дон, а славяни източно от Днепър няма.

Я ми разкрий една дълбоко и отдавна мъчеща ме тайна. Защо гърците, обявили се за римляни, вместо да запазят тази така почетна титла caesar или поне augustus, каква е през домината, я заменят с basileios, носено от жалките гръцки царчета през класическия и предкласическия гръцки период? С какво основание другите народи трябва да се съобразяват с девалвацията на цезар/кесар, направена от гърците в Константинопол, след като самите гърци детронират престижната римска титла до някакво си царче?

Текстът е пародия на трако-автохтонските шизофрении. Но пък напълно в стила на техните "научни" методи.

Не думай. Затова ли германския император, онзи първият Отон и тия след него, носят титлата "кайзер", тоест "цезар", "цар" по нашенско. Как пък през 962 г. не се е намерил поне един грамотен (папата примерно) да обясни на горкия Ото, че се е минал да се провъзгласи за някакъв, дето от 300 години бил вече никакъв. Ама според ромеите, не според останалия свят. И почти по същото време отлично осведоменият (да не кажа гений) ал-Бируни (973-1048 г.) също не ги е знаел тия тънкости и затова взел, че написал, че сасанидският шаханах (цар на царете) бил известен също и с титлата "кисра", а пък ромейският император като "басили, тоест кесар". Ми да вземем и арменците, дето са съседи на ромеите и са им знаели на пръсти работите. В арменските текстове се употребяват успоредно думите tagavor, ark'ay, kayser/kaysr и те са взаимно заменяеми. Тagavor е хазарският хаган, но tagavor е и българският владетел и императорът в Константинопол (и трите владетели с една и съща титла у Асохик, края на 10 век), който обаче може да бъде наричан и с думата ark'ay (с която обаче били наричани и сасанидските императори) и kayser. Така че, драги ми Графе, това какво са лъгали в Константинопол, за да замажат резила (собствения) каква титла са дали на Тервел, не променя реалностите - в целия християнски и мюсюлмански свят кесар/цезар значи "император" или "цар". П.П. И да добавя към горното и един "кириалакс кайсар" при Снори Стурлусон, който е всъщност "кир Алексий кайсер", тоест император Алексий Комнин (1080-1118 г.).

AUTOCHTHONO-SHARLATANICA I АРМЕНЦИТЕ [СЪЩО]СА БЪЛГАРИ (ТРАКИ) (До кога казионни учени и гръцки агенти ще крият от нас тази истина?) Понеже снощи по никое време ми се обадиха по телефона и ме разсъниха, реших, че докато дойде време за (повторно) заспиване, мога да се запозная отблизо и издълбоко с разработките на известния изследовател на българската, т.е. тракийската (или на тракийската, т.е. българската) древност г-н Спароток. В хода на запознаването си стигнах до извода, че неговите разбработки не само го издигат до ранга на един нов Паисий, но и създават коренно различна, оригинална и най-важното – безпогрешна научна методология за осветляване на всички загадки от най-древното минало на българите (т.е траките) или на траките (т.е. българите). Изпадайки в разбираемо състояние на вътрешно пробуждане, аз проумях, че тази нова методология би решила окончателно и двувековните научни спорове около произхода и най-древното минало на арменския народ, като категорично докаже, че арменците са българи (т.е траки) или траки (т.е. българи). Признавам, че идеята за това донякъде се породи и под влияние на един текст на г-н Спароток със заглавие „Траките в Армения“. Аргументите в тази посока, следвайки плътно разработената от г-н Спароток методология, са както исторически, така и лингвистични. I. ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ 1. Херодот например изрично споменава, че арменците са изселници от Фригия, а самите фригийци били дошли от Северна Тесалия и били тракийци (сиреч българи). 2. Същото твърди век по-късно и старогръцкият поет Евдокс. 3. Географът Страбон съобщава, че героят Армен бил родом от град Армения в Тесалия. 4. През VII век арменският географ Ананиа Ширакаци в прав текст заявява, че арменците произхождали от Велика Тесалия. ИЗВОД: Тъй като населението на Тесалия в дълбока древност е било тракийско, от това следва, че арменците са траки. Но тъй като траките са и българи (или българите са траки), от това следва, че и арменците са българи. II. ЛИНГВИСТИЧНИ АРГУМЕНТИ Ключът към допълнителната лингвистична аргументация на твърдо доказания вече в т. I факт е името на свети Месроп Мащоц, създал арменската азбука през 405 г. 1.а.) Името Мащоц несъмнено е вторичен вариант на оригиналното Бащоц (със замяна на началното М с Б). Бащоц се тълкува без проблем чрез тракийски (т.е. български) или чрез български (т.е. тракийски) – „Бащицата“. На какво е баща/бащица той? Отговорът е пределно ясен – Месроп е баща на арменската азбука. Която обаче не е съвсем арменска, защото от нейните 36 букви Месроп изобретява само 12, а останалите 24 взима от гръцката. Гръцката азбука обаче, както добре знаем от разработките на г-н Спароток, е всъщност тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска). Следователно и арменската азбука е като цяло тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска). 1.б.) Второто име Мащоц обаче може да е вариант на името Мостич, добре известния ичиргубоил при българските царе Симеон и Петър. Същевременно това име е засвидетелствано и при траките като Мостис, следователно Мащоц е тракийско (т.е. българско) или българско (т.е. тракийско) име пар екселанс. 2.а.) Първото име Месроп е по-трудно, но не и невъзможно за анализиране. Втората частица в него -РОП очевидно е продукт на метатеза на оригиналното -ПОР, което на тракийски (т. е. български) или на български (т.е. тракийски) означава „син“. Сиреч „Син на мес“. Какво обаче означава първата част МЕС? Без съмнение под МЕС се крие името на месите/мезите, тоест на мизите. А мизите, както добре е известно, са едно от севернотракийските (т.е. севернобългарските) или от севернобългарските (т.е. севернотракийските) племена. Накратко, първото име „Месроп/Меспор“ означава „Синът на Мизий“ или „Синът на Мизиеца“. 2.б.) Името Месроп може да се разчлени на компонента -ПОР „син“ и на МЕС, което обаче е вторична форма (със замяна на началното М с Б) на БЕС. Тоест Месроп означава „Синът на Бес“, „Синът на бесите“. А бесите са били едно от южнотракийските (т.е. южнобългарските) или от южнобългарските (т.е. южнотракийските) племена. ИЗВОД: Който и от двата варианта да се предпочетем (II.2.а или II.2.б.), резултатът категорично води към тракийския (т.е. българския) или българския (т.е. тракийския) произход на Месроп Мащоц (Беспор Бащоц/Меспор Мостич). Обаче науката затова е наука, защото може от малкото да извлече много. Беспор Бащоц живее и работи по времето, за когато се смята, че Библията е преведена на езика на бесите (южните трако-българи) под името „Библия Бесика“. Следователно всички улики водят към авторството на Беспор Бащоц на този превод. По този начин той се явява благодетел едновременно за българите/траките и за арменците (т.е. българите/траките). И е крайно време да бъде почитан като общ българо-български (трако-тракийски) светец! След всички гореизложени строго научни аргументи мисля, че двувековните неясноти около етногенезиса на арменския народ са напълно изчистени. Напук на старателно укриваната от злокобните антибългарски/антитракийски сили вече 2500 (± 2000) години неудобна истина. И е крайно време да осъзнаем, че и днес съществува онзи велик и древен трако-армено-български народ, разделен от времето и пространството. Но който е крайно време съвместно да започне да почита както хан Арташес, хан Тигран, хан Аршак, хан Търдат, така и царете Аспарухян, Тервелян, Крумян и Калоян. ADDENDUM. Горният текст се възприема и осмисля най-добре от читатели, които не са преживели оперативно отстраняване на чувството им за хумор.

Тъй като темата, която беше пусната с идеята да има в нея смислени и грамотни коментари по текста в подадения линк, се обърна на бунище, където всеки се упражнява кой е по-голям трол и спамър, я заключвам. П.П. Имате предостатъчно други теми, в които можете да политиканствате и да се правите на умници. П.П. 2 И за капак на всичко, докато съм писал това, МОДЕРАТОР взел, че изпляскал последната простотия.

И тук ще споря с теб. Единственият опит България да стане форпост на Запада не е при Борис, а при Калоян. По времето Борисово още няма ясно изразени Изток и Запад. Църковно и двете половини на християнията са едно. За културно противопоставяне също е трудно да се говори, защото през 9 век самият Запад не е културно хомогенен и едно цяло. Такъв, доколкото изобщо може да се говори за културна и цивилизационна хомогенност в предмодерната епоха, Западът става през 12-13 век. Затова при Калоян е единственият опит България да стане форпост на Запада и този опит умира заедно с управлението на Борил. Що се отнася до трансформацията/преформатирането на византийския политически модел, последният влак е изтърван при Иван Асен II. След това връщане назад няма и показателен факт колко България се е сринала във византийщината е това, че след Лионската уния от 1274 г. между Рим и Константинопол (вярно, формална, ама уния) Търново почва да се изживява като истинския стожер на правосланието. Да се очаква смяна на политическия и културен модел сред това при Шишмановци е утопия. Смяната на икономическия модел е съвсем различен проблем. Такава смяна не може да стане с указ на царя и болярите, защото социално-икономическите отношения възникват като резултат от дълга еволюция, обусловена от географския, етнокултурния и историческия бекграунд. Отделно на това в рамките на самия Запад има множество социално-икономически подсистеми. Една е ситуацията във Франция и Англия, друга на Пиринеите, трета в Скандинавия, четвърта в Италия, пета в Германия, шеста в Полша и Унгария. Но това е друг въпрос, елементи от който сме дискутирали разхвърляно в различни теми.

Ама това е чак 19 век.

Разложението няма нищо общо с някакво повизантийчване. Теоритично цялото имущество в държавата, на първо място земята, е собственост на султана. Който отдава част от него за ползване (не завинаги) срещу носене на военна служба и винаги може да си вземе обратно "бенефиция". Само че от един момент на спахиите им писва това несигурно положение и почват да правят опити да превърнат бенефиция в наследствено владение. Успоредно със все по-явното им нежелание да воюват. Иначе в рамките на Предна Азия и Балканите периодично има възраждане на "спахилъка" в различни вариации между 300 г. пр.Хр. и 1500 г. сл. Хр. Османлиите фактически нищо не изобретяват. Системата почва още при Диадохите с т.нар. клерухии в Птолемеев Египет и Селевкидкото царство. Птолемеите и Селевкидите раздават земя на преселници от Балканите срещу носене на военна служба. Римляните слагат край на системата, но тя е възродена от император Ираклий и наследниците му в лицето на стратиотската система. По-късно, когато тя запада поради алчността на издигналите се поземлени господари (динатите), Византия прави опит за реанимирането на системата под формата на пронията, тоест чрез раздаване на земя срещу носене на военна служба. Спахилъкът реално е османска версия на прониарството.

Само че през 14 век главната грижа на англичаните е как да победят Франция във Стогодишната война. Когато пък Унгария е смазана при Мохач през 1526 г., англичаните едва-едва са почнали да проявяват интерес към левантийската търговия и първоначалното им проникване се осъществява на базата на джойнт венчърни предприятия с гръцки търговци, които обаче са поданици на Венеция, а не от подвластните на султана. Най-многобройни са били гърците.

За английския и френския удряш на камък. Чел съм английски и френски книги, издавани около 1770-1780 г. и езикът не е особено различен от този от 1980-1980 г.

Дори не си прочел внимателно резюмето, а за руския текст не храня надежди. Авторът Димитър Минев говори, че самите московци не са говорили славянски език до 18 век, а ти ми буташ някакви уикипедийни мъдрости за народи, които са говорили открай време славянски език.

Един много хубав текст, посветен на това какво представлява езикът, известен днес като „руски език“ и как е възникнал Резюме за онези, които не ползват руски/московски език: 1. В лексикално отношение 55% от съвременния руски език е основан на т.нар. църковно-славянски език. В граматическо – 70%. 2. Т.нар. църковно-славянски език е всъщност старобългарският език. 3. До времето на цар Петър Велики (1682–1725 г.) руският език не е бил този, който се е говорил в Московията (Московското княжество, прераснало и преименувано от Петър в Руска империя). 4. За европейските филолози от онова време езикът, говорен в Русия (Московията) е бил „московски език“, а не руски. 5. По онова време европейските филолози под „руски език“ разбирали украинския и разговорния език в Белорусия. 6. Мелетий Смотрицкий, белоруски просветител, работил във Вилнюс и Киев, и автор на издадената през 1619 г. книга „Граматiки словенскiя правильное синтагма“, отбелязва, че „българският църковен език“ рязко се отличавал от „нашия език“, тоест руския език. Проблемът обаче е, че под „руски език“ Смотрицкий разбирал украинския. 7. В противовес на това населението на Московията (бъдещата Русия) е говорело език, съставен от тюркска и финска лексика. Броят на славянските думи в него растял крайно бавно. Например в „Парижкия речник на московитите“ от 1586 г. славянските думи са всичко на всичко 2 (две)! В дневника-речник на англичанина Ричард Джеймс (1618–1619 г.) броят на славянските думи в московския език вече се е увеличил до цели 16 (шестнадесет). В книгата „Граматика на московитския език“ на немския учен и пътешественик В. Лудолф (1696 г.) този растеж продължава с мъчителни темпове – 41 (четиридесет и една) думи. 8. Човекът, който създава де факто като лексика и граматика днешния руски език, е прочутият учен Михаил Ломоносов (1711–1765 г.). 9. При управлението на Екатерина II (1762–1796 г.) в хода на засилената имперска експанзия на запад и югозапад новият „руски език“ се превръща в това, което познаваме днес като руски език. Въпреки това през 1778 г. филологът Фьодор Григориевич Карин в своята брошура „Писмо за преобразувателите на руския език“ говори за „ужасната разлика между нашия език и славянския“. Карин навсякъде в брошурата нарича руския „московски език“. И добавя следното: „така както изкусният градинар с млад присадник обновява старото дърво, прочиствайки изсъхналите по него клонки и тръни, излизащи от корените му, същото сторили великите писатели с нашия език, който сам по себе си бил беден, и измамното му представяне за славянски го направило вече безобразен“. http://thracebulgaria.blogspot.bg/2014/04/blog-post_17.html