Aspandiat

Аз мисля, че темата направо си плаче за една успоредна тема в раздел Алтернативна история - "Румъния на три планети"

Мда, интересна трактовка, досега не бях срещал такава. Но какво общо има тя с преклетите персийски, сиреч български букви?

Нека да продължа с предложенията за Холивудски сценарий Холивудски сценарий за последните дни на Второто българско царство (част 2) И тъй, в този страшен ден, или по точно на 25 септември 1396 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, храбрата войска на Европейския феодален съюз се изправила срещу войските на The Lightning, който междувременно бил станал член на МАИНАТАВИ (Мюсюлмански Алианс за Интеграция на Неверници и Араби в Турско-Анадолски Вечен Интернационал), след като покрил критериите за приемане в него – окупация на 30% от Балканите и 30% от Мала Азия. Онова, което тогавашните летописци са скрили, но днешните са надушили умело, е че пред Никопол силите и на двете страни били съществено оредели – Сигизмунд имал само 12 000 души (но според някои цели 15 000), а The Lightning малко повече – 25 000, от които 5000 му били любезно предоставени от неговия нов, пресен и верен васал и кандидат член на МАИНАТАВИ – Стефан Лазаревич-Сръбский, който като ударел 7-8 сливовици, мърморел (след победата), че неговите конници, понеже били тежко въоръжени, били най-читавите от армията на The Lightning и били спечелили те сражението. Но докато ги плещел тия великосръбски глупотевини, се оглеждал и ослушвал, защото знаел, че The Lightning има уши и очи навсякъде, а и добре помнел края на Шишманоглу предната година в Никопол. На сутринта Сигузмунд свикал съвещание при затворени врати, а не брифинг, първо защото нямало представители на медиите и затова не можел да си направи успешен пиар пред брюкселските умници и прочее компири и второ, защото се боял от изтичане на информация. - И тъй, храбри мои съюзници и другари, врагът за проклетия беше предупреден навреме и сега вместо да виси пред Константиновия град и да драпа по непристъпните му в близките 60 години стени, се е домъкнал дотук. Тази работа я свърши онзи катил, миланският херцог Висконти, който реши да се докара на The Lightning, за да стигне и до него петролопроводът „Набуко“, иначе онзи молодец Василий I Дмитриевич-Медведевич, самодържецът всемосковский и в преспектива всероссийский, казанский, финляндский, польский, украинский, казахстанский, аляский, болгарский и на косъм босфорский, ще го държи постоянно за топките заради това, че не си е диверсифицирал овреме доставките на енергоносители. А и ти, доблестний маршал Бусико, ти добре ги доведе твоите французи, но не трябваше да мърсуваш с жената на онзи лихвар Висконти, щото сега заради тебе гледа всички ни на кръв и ни прави сечено. И тъй, ето планът ми: моите трансилванци ще бъдат на втора линия, че са малко кекави, а отпред ще наредим французите и англичаните като най-ербап. В средата – моята маджарска пехота, заедно с чехите, германците и тевтонските рицари, които искат и идното лято да почиват на Слънчев Бряг, Албена и Златни пясъци и да закачат момите. А власите на Мирча, които като застана с лице на изток в двореца си в Естрехом, ми се падат в ляво, ще са на левия фланг и ще тръгнат да дразнят нечестивите агаряни. Ще изгалопират покрай тях и ще им викнат, че колкото и ония да се мъчат да стават европейци и да заплашват, че ако не ги приемем в Европейския феодален съюз, ще го ударят съвсем на ислямски фундаментализъм, всичко от Северна Добруджа до Арбанаската земя е нацвъкано с (куцо)власи и горди дако-румъни. И че тез земи още Траяна Римский ги е завещал на Мирческу, Дракулеску и Чаушеску, ако и да им е турнал за временни управители разни бугаро-татарски мутри като Аспарухеску, Тервелеску, Крумеску, Калоянеску, Асенеску и Шишманеску. Тогава Бусико скокнал темпераментно. - Нефела работа е тоз твой план, Сигизмунде. Не ще допусна онзи кумано-печенежко-узки запъртък, дето още не се е осъзнал, че ми е по-малък романски брат в римоезичието и продължава да пише и говори на български, да се окичи с цялата слава! Забрави! С моите французи ще нападна в центъра по всички правила на рицарството, да видят онези диви читаци как се води модерна война. От вас ще искам само логистична подкрепа по фланговете. При тез думи силни, на Бусико дружините горди се спуснали срещу отоманските орди, бесни и шумещи. О, геройски час...до един момент обаче. Вълните не намерили канари тогаз, а позициите на The Lightning, пред които били набучени колове и целият френски кръстоносен устрем отишъл на майната си, щото The Lightning може и да не разбирал от модерна война, ама имал акъл в главата. Французите слезли от конете и понеже били печени момчета (френската любов и други подобни глезотии били измислени чак при Луи ХІV) почнали яка сеч. Разнесъл се вик „вай, Аллах“ и французите си рекли „ей с'а им е...хме мамата на тия рязани карабини.“ Но те не разбрали страшната истина, че това било вик-парола към стратегическия резерв на османците (турци те ще станат чак по времето на Ататюрк). И както юнаците на Бусико били капнали от ваденето на коловете, от сеченето, от цялата тенекия по тях и най-вече от ходенето пеша, защото като американците не минавали и 500 метра, без да са на конете си, се натъкнали на свежите еничари... В настъпилото melée, както писали французките хроникьори, а отоманските – калабалък, защото имали други източници на информация, френците пак почнали да надделяват, ако и да били капнали. Но тогава, както по-късно през 1885 г., сърбите на Стефан Лазаревич се домъкнали в най-неподходящия (не по тяхна преценка, разбира се) момент и съсипали всичко. В разгара на кървавата салхана някой турил крак на Бусико, който се струполил на влажната никополска алувиална почва и един мазен глас прошепнал в ухото му: „Ако слушкаш, може и да ти се размине нощта при моите анадолски манафи и като си платиш откупа, да те пратя по живо и по здраво у вас. Но ако си много ербап, първо аз ще ти направя сефтето изодзад, а после и останалите ще ти се порадват...“ Бусико целият се разтреперил, защото разбрал, че на уше му шепне не кой да е, а самият The Lightning и се кротнал. А междувременно битката се скапала съвсем за войните на Европейския феодален съюз, защото въпреки, че Сигизмунд се притекъл на помощ, сърбите, нашльокани със сливовица, сечели наред. Накрая всички го ударили на бягство, някаква услужлива венецианска ръка се протегнала към порещия кучешката дунавски вълни Сигизмунд, изтеглила го, а той, докато съхнел на борда, гледал как The Lightning колел пленниците (щото си бил записал членовете на Женевските конвенции на подметките на старите си обувки) на брой между 3000 и 10 000 души. Накрая Сигизмунд въздъхнал горко и рекъл: „Да ма беше послушал, Бусико, ка'т ти говорех да я зарежеш тая твоята модерна война...“ *** На следната година след тази тази първа (и поредна) Паметна битка на народите Сигизмунд пратил емисари до целия Европейския феодален съюз за нов кръстоносен поход, но по онова време кардинал Чезарини още не се бил родил и никой не се вързал на тия призиви. Все пак всички си спомняли, че маршал Бусико за малко да загуби аналната си чест и никой не искал да рискува повече. А окаяният The Lightning след тази победа така се надул, че решил да приключи с балканските васални вилаети. Но за зла беда не минали няколко години и от изток се появил куцият Тимур или Тимурленк, или Тамерлан, който не бил чувал за аналната заплаха, която грози всеки, излязъл на бой срещу него. Пък и да бил чул, не му пукало особено. И тъй, в 1402 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, Баязид (нека припомним все пак, че това е истинското му име, а не The Lightning) излязъл при Анкара да натрие носа на Тимур куция. Голяма грешка! (тук по изпитания вече художествен похват летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!). В настъпилия калабалък (melée-то било при Никопол, тук се пердашели само азиатци) цялото войнство на The Lightning било помляно, а той пленен. Единствено синовете му били изкарани от клането живи и познайте от кого? От сръбските части, пратени от верния отомански васал Стефан Лазаревич, който имал повече акъл от Шишманоглу и вместо 25 години да се сражава по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, после да имитира васална дейност, после пак да хваща гората, после пак да се прави на васал и накрая да му резнат главата посред никополската чаршия, решил добросъвестно да си плаща данъка и да праща редовно войски, които да печелят битките при Никопол и да спасяват султанските отрочета. Та тези отрочета, като видели, че баща им предал богу дух, след като висял една година в клетка да го вали дъжда, плъпнали из Балканите и направили страшни поразии...

Мислиш ли, че ще има полза да се връщаме към нещо, изчезнало преди 500 или 600 г.? При това положение направо можем да се върнем към вярата в Тангра и небесните светила

Да, хоните. А българите?

Ако обаче приемем бележката на Иванко, че уточнението е направено в българската царска канцелария, странно е през ХІV век съвсем да са нямали идея откъде идват част от кирилските букви. Интересно е и уточнението - "малките български или персийски букви". Обаче идея си нямам какво се крие зад него.

Обаче уви пак не става ясно какво следва да се разбира под "персийски букви". Разчитах във форума с общи усилия поне някаква работна хипотеза да изградим.

Иванко, чудесен си. Гордея се с тебе!!!

Абсолютно, но са показателни за различните възможни влияния върху личните имена. Как ти се струва например нашенското Тончо като Тончос?

Точно така - разните Йоановци, Ивановци, Петровци, Илиевци, Лазаровци и какво ли още не - иди ги разбери славяни, прабългари, траки, гърци и какви ли още може да са. За капак на всичко в района на Южна Македония е имало дори българи с погърчени имена като Вълкос, Момчилис, Ралос. Пълна каша

Правиш ли изобщо някаква разлика между катари и богомили? Аз дадох горе сведения за изселване на павликяни от България във Влашко и Трансилвания през ХVІІ-ХІХ век. Но те са били българи, както личи от документите? Ти имаш ли документи, потвърждаващи, че е имало и павликяни и богомили с (куцо)влашка етническа принадлежност? Или с друга етническа принадлежност? Ако не можеш да посочиш, само си чешем езиците по тази тема. Поздрави

Донякъде е така. Трябва да се има предвид и още нещо - селските имена са консервативни, но и те са повлияни сериозно от фактори като имена на светци. А понеже те в 90% са гръцки, нещата стават още по-сложни.

Потресаваща тема! Няма да мога да спя няколко калпи

Интересно е, че 2 византийски източника (или автора, за съжаление в момента не си спомням точно и няма как да направя справка) наричат Омуртаг "василевс". Което е много нетипично, като се има предвид фанатичната стриктност, която византийците спазват по отношение на йерархията на владетелите, начело на която е ромейския василевс, единствения законен (в техните очи) император. Но пък тези "отклонения" от йерархията неочаквано съвпадат с първото документирано споменаване на титлата "канасюбиги" - при Омуртаг. Дали тази титулна "аномалия" има нещо общо с краха на Аварския хаганат и изместването му от България като носител на "короната на степната империя" или по-скоро загатва за премълчаван от византийците неудобен факт - че като награда за помощта, оказана при потушаването на бунта на Тома Славянина, Омуртаг е получил титлата василевс, подобно на кесаря Тервел век по-рано? Да си спомним и за онази война между ромеи и българи при Маламир, за която знаем единствено от български източник! Дали тя не е започната от Византия с цел българският владетел да се откаже от титлата василевс? И след поражението и загубата на Пловдив ромеите са решили, че най-добрата стратегия е пълното мълчание?

Ти какво предлагаш като символ? Може би някоя картина на бездарния Николай Рьорих ли?

Точно това е въпросът - какво толкова е озадачило автора на бележката, че е отъждествил негръцките букви от Кирилицата и изобщо българската азбука с персийската. И не по-малко важният момент - какво авторът на бележката е разбирал под "персийски букви". Защото например византийските автори от ХІV век са наричали турците с името "перси", а татарите - "тохари". Правели са го, за да означат посоката, от която идват и за да се направят на много учени. Така че, ако във венецианската бележка се разбира нещо различно под "персийски", тоест указание за посока или произход, а не като обозначение на истинските перси, едно от местата, където един венецианец е могъл да види подобни "персийски" букви-прототип е генуезката колония Кафа в Крим.

Чудя се как още тази тема не е затворена

Чудесни насоки за мислене. А извори???

Не толкова бързо, не толкова. Можеш да си сигурен. Бързите асимилации, претопявани и т.н. ги има само в главите на историците от ХХ век, но не и като историческа реалност.

И каква е тази истинска съшност? Дако-влахо-румънска ли? Напомням - извори трябват, а не въпроси...

За рекламации - към съставителите на христоматията Но текстът мисля е съвсем ясен - авторът не се чуди дали негръцките букви са български или персийски, а уточнява, че са български, тоест персийски. Представи си венецианците, които от едно 150 години търгуват редовно с българите, да не са виждали текстове, написани на български и с кирилица.

Enarei, в постовете си задаваш само въпроси, а не даваш никакви отговори! А и въпросите не ми се струват съвсем смислени

КГ, приятелю, чети по-внимателно първия пост - това е бележка към документа. В христоматията не пише кой я е оставил.

Опс, моя грешка. Обяснението е към самия документ, а не на Андреа Дандоло. Съжале

Enarei, преди да изпопишете в тази тема какви ли не наивности, ще ти споделя някои неща. 1. Под "илирийски език" през ХVІІ-ХVІІІ век не се е разбирал влашки, а да не говорим за истинския илирийски, а славянските езици и наречия на Балканите, в т.ч. и българския език. Цялата терминологична спекулация се върти около появилия се в Хърватско и Далмация илиризъм, извеждащ пряко произхода на балканските славяни и особено хървати, словенци и сърби, от древните илири. 2. Посочи хоне едно сведение за павликяни, които да са били от влашки произход. Аз ще ти цитирам някои данни, от които личи, че през ХVІ-ХVІІ век павликяните имат изцяло българско етническо самосъзнание. А за това какво самосъзнание са имали павликяните например през ІХ, ХІ, ХІІІ век, изворите са толкова оскъдни, че единственото, което може да се прави, е да се смята, че повечето от тях до един момент са пазели все още своето арменско и сирийско етническо самосъзнание. Ето например как е наречено павликянството в Синодика на цар Борил: “На всички, които се приобщават към арменската вяра, техните служби и мъдрувания, анатема трижди”. 3. Откъде ти хрумна, че богомилите е трябвало да се обучават на латински език?!?!?!? Ето ти малко документи: Етническа принадлежност на павликяните през ХVІІ-ХVІІІ век През ХVІІ век например Петър Богдан Бакшев неведнъж в своите доклади до Рим заявява, че “павликяните по народност са славяни”, че те “не знаят друг език освен славянски”. През 1679 г. католическият архиепископ Ст. Кнежевич отбелязва: “... посетих село Калачлии, в което няма друг народ освен павликяни, по народност славяни”. През 1629 г. ректорът на Илирийския колеж в Лорето (Италия) пише за учениците от павликянските селища: “... всички тези български момчета показват отлични способности”. Около 1666 г. англичанинът Пол Рико споменава за павликяни и в Ихтиманско: “Оттам се отправих към София и преминах през планината Хемус, наречена от турците Капъ Дервент, което означава врата на таен път... Сред тези българи има едни, които те наричат павликяни, в миналото те са имали странно объркани понятия за християнството – твърдяли, че следват учението на св. Павел, използвайки огън в тайнството кръщене и предпочитали този апостол пред неговия учител Христос. Но някои католически духовници забелязали невежеството на тези бедни хора и желанието им да бъдат обучавани, възползвали се от това предимство и покръстили всички в католическата вяра, на която сега всички са верни и суеверни последователи...” През първите десетилетия на ХVІІІ век поради войните на Османската империя с Австрия положението на павликяните католици, подозирани в тайни връзки с австрийците, става непоносимо. Тогава се осъществява най-масовото преселение на павликяни във Влашко. Подбуждани от никополския епископ Никола Станиславов, от 1726 до 1730 г. на север се изселват 300 семейства, общо около 2000 души. В един документ от 9 януари 1730 г. (Cathalogus Omnium trium Communitatum Bulgaricae Nationis Crajovensis, Rimniciensis et Bradicziensis) са записани имената на българи от три града във Влашко и Трансилвания, сред които се срещат общо 11 души с прякор или определение “павликян, павликянка”: CRAJOVA (КРАЙОВА): Serban Paulityan (Шербан Павликян) Iszpasz Paulityan (Спас Павликян) Ivan Paulityan (Иван Павликян) Sztojan Paulityan (Стоян Павликян) Mathaeus Paulityan (Матей Павликян) RIMNICUS (РИМНИК): Ioannes Paulityan (Йоан Павликян) Elias Paulityan (Илия Павликян) Dimitri Paulityan (Димитри Павликян) BRADICZENIUM (БРАШОВ): Petrus Paulityan (Петър Павликян) Petrus Paulityan (Петър Павликян) Maria Paulityanka (Мария Павликянка) В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век по време на руско-турската война от 1806–1812 г. от Централна Северна България във Влашко се изселват нови павликянски семейства. Поздрави