Aspandiat

През 1454 г. думата "воевода" има само едно значение - висок военен чин от времето на Второто Българско царство. Но сведението за бан Михаил Шишман е много интересно, защото показва, че по онова време българската средновековна аристокрация не е унищожена. Йеросхимонах Спиридон Габровски поставя края й малко по-късно - по времето на Селим Страшни, сина на Баязид ІІ.

Хехехе, нормално. Все пак "Коцето" е бил военен, а по онова време митраизмът е масовият култ в римската армия. Освен това "Коцето" може да е "прехванал" нещо по времето, когато в края на ІІІ век служел в Персия под командването на цезар Галерий

Тогава този кръст може ли да се тълкува като опит за обединение на вече твърде разнородното население чрез култа към Слънцето? Доколкото обаче знам, култът към Sol Invictus става популярен в империята чак през ІІ век сл.Хр.

Чудя се дали този кръст няма връзка с битката при Магнезия от 190 г. пр.Хр., когато Селевкидите реално са извадени от играта и повече нямат основания да претендират за наследството на Александър Македонски и стъпването на Рим в Мала Азия като евентуален претендент за това наследство. Да не забравяме и поражението на Македония в Първата македонска война от 198 г. пр.Хр. - все удари по конкуренцията за Александровото наслество. Какво е ситуацията с Египет, последния претендент? Имаш ли някакви сведения?

А ти като спец по Рим, да се сещаш за някакви процеси в държавата, обхванали горе-долу периода от 180-110 пр.Хр., с които да се обвърже появята на този кръст?

Е, Аеций, след като няма системност в използването на кръста, ти каква хипотеза предлагаш за несистемното му присъствие?

Аз предлагам дискусията да стане малко по-конкретна. Нека Търсачът посочи (изброи) поне десет съвременни "истински будисти" и/или "истински индуисти". Нека все пак не включва Далай Лама - истинското духовно съвършенство изключва тежки физически заболявания, здравият дух винаги има здраво тяло (а не обратното, както ни го обясняваха 45 години на физзарядките и часовете по физкултура).

Кръстът е символизирал не само Слънцето, но и света с четирите му посоки. И то точно равнораменният кръст. Най-вероятно кръстът на римските монети е бил един вид претенция за световно господство. Има ли по-стари римски монети с кръст? Защото ако това са най-старите, прави впечатление, че те са сечени именно в периода, когато Рим започва са се превръща в средиземноморска велика сила

Как е озаглавена темата?

Значи, от това, което си написал, Фружине, трябва да разбирам, че смяташ, че не сръбските интриги са виновни за провала на българо-ромейския съюз, а това, че в Търново някой е седнал и си е направил правилно сметката? А тя е, че от цялото коалиране ще имат полза само ромеите и българската помощ ще бъде използвана не по предназначение?

Иванко, откъде черпиш сведенията за управителя на Софийско воеводство бан Михаил Шишманов в 1493 г? Много ми е интересно, защото за първи път чувам за него.

Прегледах мненията по темата, доколкото смогнах. Видях изложени някакви данни, които оспорват теорията за славянската. Но не видях някаква, как да кажа, "организирана отбрана" срещу зададеното мнение в самото начало на темата. И особено срещу изложените цифри, които са от документи. Впоследствие пък споровете съвсем се отклоняват от нея.

Константин е роден в Найсус (Ниш), но това не е никаква гаранция, че е бил трак. Цялата империя е била осеяна с римски колонии. А и дори да е бил трак, той е бил романизован дотолкова, че едва ли е правел някаква разлика между галските, тракийските, испанските и прочее поданици на империята.

Ако трябва да се търси персонална вина, то най-голям виновник е сръбският цар (обявен в Търново за такъв) Стефан Душан, който с интригите си проваля почти оформения съюз между цар Иван Александър и император Йоан Кантакузин. Причината е съвсем дребнава и късогледа - страхът, че българо-ромейският съюз ще го постави в изолация и може да заплаши предобивките му в Македония и Северна Гърция. Отделен е въпросът, че Иван Александър не проявява далновидност и си поддава на сръбските манипулации. Впрочем не е изключено те да са били подплатени с обещания (може би дори изпълнени) за териториални компенсации.

Не трябва да се пропускат следните 3 битки: Битката при Скафида (1304 г.) През 1304 г. цар Тодор Светослав овладява редица градове в Източна Стара планина. Царят завзема и черноморските градове Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор византийският император Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза. Двете армии се срещат край Созопол, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от българските предатели Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. Византийският хронист Георги Пахимер твърди, че разгромът на ромеите се дължи на случайно рухналия мост, но всъщност най-вероятно това е било капан устроен от българските войски. Крайният резултат от битката при река Скафида е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. Битката за Пловдив (1322 г.) Тя става по време на краткото управление на енергичния български цар Георги ІІ Тертер. Българите овладяват Пловдив, държан дотогава от византийците и оставят в него голям гарнизон от 2000 тежка коннница, командвана от русина Иван и 1000 алански наемници, начело с Итил и Темир и маджарина Инас. През август 1322 г. българските войски предприемат поход към Одрин и завладяват близките крепости. През септември 1322 г. император Андроник ІІІ предприема контраудар, нахлул в българските владения в Тракия и ги опустошава. Скоро внезапно умира Георги ІІ Тертер и ромеите решават да се възползват от този факт и да превземат Пловдив. Отбраната на града обаче е умело организирана от русина Иван. Свръх това построената от ромеите обсадна кула хлътва в някаква отдавна забравена от римско време подземна цистерна за вода и рухва, което принуждава нашествениците да вдигнат обсадата. Битката при Русокастро (1332 г.) С възцаряването на Иван Александър пред младия владетел стоят тежки задачи за решаване. България е понесла тежко поражение при Велбъжд само година по рано (в 1330 г.), а византийците са се възползвали от това и са превзели българските владения в Тракия и Южното Черноморие. Българските войски, командвани от царя, предприемат настъпление с цел отвоюване на загубеното. На 18 юли 1332 г. българи и ромеи се срещат при Русокастро. Битката завършва с пълен разгром на византийците. Всъщност като мащаби тя не е нищо особено - по около 5000 души от двете страни, но с голям политически и психологически ефект. Българите се отърсват от "Велбъждския шок", а ромеите разбират, че България не е безопасен източник на лесни за заграбване територии. Вследствие на победата цар Иван Александър си връща земите между Тунджа и Черно море, а по-късно се възползва от византийските междуособни борби, за да получи в 1344 г. Пловдив и 8 крепости в Родопите срещу обещанието да помогне на Алексий Апокавк, стоящ начело на регенството на малолетния император Йоан V Палеолог, срещу претендента за престола Йоан Кантакузин. В действителност помощта на българите е формална, но съвсем реално е възнаградена със земи в Тракия.

Благодаря за поправката.

За горното изображение с волската глава в първата си книга Александър Алексиев-Хофарт твърдеше, че това било гербът на Кубрат, но на мен ми се струва малко изсмукано от пръстите това заключение.

ЦИТАТ: "Още Херодот пише за "славянския " език на скитите - PAPAIOS - знаем , че елините и до днес нямат "Б" . Така става ясно , че името на този скитски бог е "БАБА" , "ПАПА" или "ПАПЯ" , "БАТЯ" . У брачатя сърби БАБА означава - OTEЦ !" Ами то и у брачатя турци БАБА значи "отец"...

RIZAR, а останалите как ще ги тълкуваш? За тях не предлагаш тракийско обяснение.

За 1081г. - При възкачването на Алексий I Комнин - картата според мен е напълно измислена. По това време империята владее и Тракия, и Мизия (дори и да е формално), и земите до Белград и албанските земи с Епир. Както и Македония. Войните с норманите не означават загуби на територии.

Не знам кои са тия специалисти, които твърдят, че където има черепна деформация, там е имало българи. Ами то черепни деформации е имало в Гватемала, Перу, Египет, да не броим скитите и хуните. А за деформирането на черепите на децата с дъсчици в държавата Куча в Тарим съобщават китайските източници, превеждани от Бичурин-Якинф. Но се съмнявам, че по този показател маите, инките и египтяните ще излязат българи...

КГ, откочи до Родопите, ще ги видиш тия карета по одеялата. И в цяла БГ по торбички, престилки и къде ли още не. Типично шотландско каре от.... Тарим... напоено с уиски за разтривки

Не ги бъркам аз, а други. И при това хора с високи академични титли

Охо, шотландско каре. Значи или келтската школа дърпа чергата към себе си, или говорим за келто-тохаро-кимерийци, демек рода, хахахахаха.