Aspandiat

Гледам, здраво сте я зачоплили темата за Загора. Ето още едно съвсем объркващо инфо от VІІ век :) “Сарматия, часта от която е на изток от Загхурай, или пулгхарите-германци, стига до Северния океан, до Непознатата земя, която наричат Палак и Рипиа и така нататък”.

Този флот дори е оперирал в района на Трапезунд.

Или Кучето Йоан, щото са яли българско дърво яко :)

Имам един въпрос към Маготин: икономически смислено ли е влагането на средства, работна ръка и труд, за да се увековечи един царски лов? Все пак скалният релеф на Шапур, победил Гордиан (или Валериан, може и да греша) е издялан в чест на голяма победа, а не за това, че шахът е пуцал лъвове из Сакастан? Освен това съизмерими ли са икономическите и човешки ресурси на Иран и България, че да се хвърлят толкова усилия, за да видим ранносредновековния Пенчо Кубадински на сафари????

Между впрочем, темата е интересна, затова ще пусна и аз един скромен "принос" Понеже на друго място във форума (на Аеций линкът) Иванко излага различни изворови данни, от които става ясно, че за власи в Македония се споменава за път в края на Х век, а първите по-редовни сведения са от ХІ век и насетне, ще отбележа, че има още една "интересна" "теория". Според нея споменаванията за арменци в Македония и други краища на България от по-ранни времена (като и местността Арменица около Дупница), били всъщност "армъни", тоест куцовласи. Така че, власи има и е имало навсякъде. И най-вече около Арарат

Аеций, мисля, че е крайно време да те направят модератор-указател. Спести на Иванко ново писане, а на мен търсене Пък и отделно ще си водиш забавните рубрики във форума

КГ, грешиш, че само ВИП думи били от български, а простите - от влахо-латински. Например румънското "munka" (добитък) идва от старобългарски, днес при нас думата е "мъка".

Това власите ли са го измислили, хахаха? Е какви са тия титани на културата, държавността и цивилизацията, че от 5% да станат 20% латиноговорящите, а после и повече. Че то през ХVІ-ХVІІ век не е имало централна държавна политика на румънизация или латинизация. Изобщо има ли документи, които да показват какъв е етно-езиковият състав на населението на Влашко и Молдава до времето на образуването на Румъния?

Иванко, бях че преди време някъде, че името "влах" било келтско, но не си спомням подробностите. Ти имаш ли някаква информация за това?

Това е така, но за периода ХІІІ-ХІV век. Няма обаче как да се смята, че на българите от VІІІ или Х век им е било все тази дали канът/царят им ще резидира в Плиска или в Константинопол. В периода 681-1018 г. разликите между българи и ромеи са много големи, дори и след покръстването ни в 685 г. Виж, през ХІІІ-ХІV век наистина вече може да се говори за балкано-православна цивилизация.

Хаджи Търсач, виж как изопачаваш думите ми - аз наистина се гордея с техническия напредък на Запада, но той не означава непременно богатство. И в сиромашка Индия има богаташи, нали? А що се отнася до това, дали техническият напредък е зло или добро, аз лично предпочитам да ползвам телефон, да имам душ, да ползвам компютър. Но те не са мерило за това доколко съм духовен. Въпрос: в индуизма и будизма няма ли канони? Не са ли и те измислени? Все пак не съм чувал Буда да е претендирал, че е бог, а следователно не може да претендира и че учението му е безпогрешно. П.П. Принасянето в жертва на кон, наречено Ашвамедха, не е ли индуистки обичай, или говорим за арийците и техните вярвания, които нямат нищо общо с индуистките?

Прекалено разсъждаваме по съвременен начин. През ХІІІ-ХІV век никой не се е тръшкал, че някаква територия е била фатално загубена. Тогава няма международно право, ООН и прочее спирачки за промяна на границите. Няма и съзнателна политика на асимилация на подчиненото население, няма великосръбска или велигогръцка пропаганда. И в България, и във Византия, а и в Сърбия (ако последната беше изгубила Македония или друга територия) нямаше да има тревога, че се е случило нещо непоправимо. За всяка от страните това е бил временен и поправим успех. Нещата започват да се променят чак към втората половина и края на ХVІІ век, но тогава е нямало кой да се тревожи от подобни процеси и събития - всички сме били в един кюп - този на рая в Османската империя.

Аз мисля, че целият "карък" на Балканите тръгва от злощастната Черноменска битка. Бях срещал някъде, че войските на Вълкашин и Углеша били 17 000 души, а не 60 000. Едва ли турците са били кой знае повече, дори е вероятно да са били доста по-малко. Но целият проблем на Вълкашин и Углеша, а и въобще на балканските държави и феодали, е че воюват конвенционално, по правилата. Стане ли 18 часа (условно), всички се прибират по шатрите. На другия ден съмва, строяване, бой, 500 или 1000 убити от двете страни, после примирие, едната страна отстъпва 5-6 села. След година-две - същата история се повтаря. Джентълменска работа. Затова Вълкашин и Углеша са смазани - едва ли им е минало през ума, че турците ще решат да воюват не по правилата, като ги нападнат през нощта. Подобни "мурафети" Балканите не били виждали от стотина и повече години. Иначе в средата на ХІV век турците не са особено силни, най-вероятно са били самите те изненадани от неочаквания си успех на Балканите. Горе стана дума, че каталаните буквално ги помляли в Мала Азия. Ако Вълкашин и Углеша бяха успяли да ги разгромят при Черномен, ефектът е щял да бъде не само военен, но и психологически, което може би е по-важното. Турците са щели да разберат, че на Балканите ги чакат неприятности. И обратното - погромът при Черномен хвърля в паника християните и турците се възползват от това, като започват парализираща волята и действията на противниците им серия от перманентни удари по всички направления. В резултат от завоеванията им на Балканите те балансират териториялното си разширение с настъпление и в Анадола. Получава се ефектът на пинг-понг - натрупаният потенциал на единия континент се хвърля в завоевания на другия, и обратното. Така че, съдбата на Балканите според мен е решена не на Косово поле, дори не и при Никопол и Варна, а още в 1371 г.

Ами напоследък руските учени почнаха да пишат, че антите били смес от славяни и иранци или славянизирани впоследствие иранци. Те напоследък "установиха" също така, че племето "рус" било също иранско, а не шведско. Доколко етнонимът "ант" е славянски, говори записаното от Йорданес в "Гетика" име анти като "антар", с типично иранско множествено окончание "-ар". Така че бугарите-татари ще излязат бугари-иранци

И за смятам, че коренът "хуб" е ирански, който не е минал от персийски през турски. Но дали трябва да се търси пряка лигвистична (а оттам и етногетенична) връзка с памирските езици е отделен въпрос, доколкото таджикският е вариант на фарси (произлиза от него). Така че многото съпоставки на "бат Пешо" с таджикски трябва да бъдат гледани под лупа, особено ако думата я има в персийски, а да не говорим ако има етимология, предполагаща заемка от персийски през турски.

Имало ги е, но не могат да се сравнява с нея например римският Адрианов вал в Британия или нашите отбранителни окопи със стената, проточила се на хиляди километри, която все някъде ще поддаде. Първите се сравнително къси и могат да се отбраняват. Впрочем Спарта не е имала стени, защото спартанците твърдели, че най-сигурната стена на града им били спартанските хоплити

Във Византия и Рим сигурно е било така, но да не забравяме, че Мадарският конник е продукт на съвсем друга култура, имаща слаби (да не кажа никакви или почти никакви) допирни точки с гръко-римският цивилизационен модел. Така че твърдението, че в Рим и Византия е нямало практика да се кодират астрологични данни в изображения, няма как да върши работа като аргумент в случая с МК. Поне така аз мисля. Поздрави!

Доколкото ми е известно, Китайската стена никога не е успявала да спре силните северни нашественици - нито хуни, нито монголи, както каза Последния римлянин, нито манджурците през ХVІІ век.

Славяните, заселили се на територията на Византий не са имали шанс за военно противопоставяне и са били твърде слаби още около 680 г., само половин век, след като "залели" Балканите. Достатъчно е да си припомним сведението, че когато българите на Кубер дошли в Керамисия, императорът заповядал на околните славяни да им доставят храни. За да заповядаш на някого нещо, това значи, че той трябва да е ти е подчинен. Що се отнася до въстанията на езерци и милинги в по-късни времена, те идва ли са били нещо повече от местен бунт против завишени данъци, а не опит за извоюване на независимост. В нащата историография обаче се представят едва ли не като сериозни въстания, разтревожили сериозно правителството в Константинопол.

Аеций, неспасяем си ти, хахаха. 83% сатанист са те изкарали. Знаех си аз Пък си мислех, че си митраист, като истински предан на империята легионер В сравнение с тебе аз съм по-монотеистичен - на ръба на християнството и исляма. Сигурно в предишния си живот съм бил някой копт в арабски Египет Иудаизм: 66% Буддизм: 50% Агностицизм: 50% Атеизм: 30% Сатанизм: 0% Ислам: 72% Язычество: 71% Индуизм: 50% А на втория атеистичен тест се оказах Мека Мара Агностик: 67% Агностики серьезно рассматривают возможность того, что они неправы в своем решении относительно существования или несуществования бога. Они скептичны до умопомрачения, при этом чаще всего не смеют полностью отбрасывать даже самые нелепые доказательства. Воинствующий атеист: 0% Теист: 58% Апатеист (равнодушный атеист): 33% Духовный атеист: 42% Научный атеист: 42% Озлобленный атеист: 0%

Може да е прякор, но името е уникат иначе.

AVE ET AMEN

Аеций, през ХV век имало ли е телевизия? В същия период българи християни носят гръцки, сръбски, албански и дори турско-арабски имена, но гърците, сърбите, албанците, турците са били народи, които са били ежедневие за бъларите или за поне част от тях. За какво им е на българите да следват мода в заемането на имена от сармати или скити, които са се били разпръснали и/или влели в други етнически общности по онова време? Пък и са живяли доста далечко.

Ето няколко лични имена, записани в периода ХV-ХVІ век и които най-вероятно са от скито-сарматски произход. Въпрос на интерпретация е дали те са донесени от Асхпаруховите и Куберови българи или са остатък от шепата алани, заселили се в нашите земи в началото на ХІV век. Или пък са наслество от куманите и печенегите. Ето ги: Б о с т и н (Бостин Йорги, град Серес, 1473–1520 г.). На един скито-сарматски надпис от І век сл.Хр., открит в района на Елтеген (днес Геровское), се среща името Бостак (Βόστακος); същото име се среща на още един надпис пак от този район, датиран към втората половина на ІІ век сл.Хр. На друг надпис от втората половина на І – началото на ІІ век сл.Хр. виждаме името Бостагон (Βοστάγων); на още един скито-сарматски надпис от района на Керч, датиран към втората половина на І – началото на ІІ век сл.Хр. откриваме името Бостакон (Βόστακων). Във връзка с антропонима Бостин може да се спомене, че през 1467 г. в османски регистър в Дебърско е записано село Бостово, чието местоположение днес не може да се установи с точност. В а с а р (Стою Васар, село Малощица, днес Малошийца, Гоцеделчевско, 1473–1520 г.) и Б а с а р и н а (вдовица Басарина, град Солун, началото на ХVІ век). Тюркологът Валери Стоянов извежда женското име Басарина от причастната форма на тюркския глагол bas- “стъпвам, тъпча, натискам, притискам; владея, надвивам, побеждавам; връхлитам, нападам внезапно” – bas-ar, с евентуално значение “победител, господар”, с която авторът свързва и познатото сред Джучиевата династия и във Влашко название Басараба. Със същия тюркски корен Валери Стоянов свързва и мъжките имена Баско, Басин и Басун. Ако Баско, Басун и Басин биха могли наистина да се свържат с тюркския глагол bas-, то положението с женското име Басарина и мъжкото Васар може би е по-различно. През ХІV–ХV век например в Русия са записани имена Басарга и Басаровитин, които нямат славянско звучене. Още по-съмнителен прави тюркския произход на женското име Басарина (от bas-ar) и на мъжкото Васар откритият близо до Керч от ІІІ или по-скоро ІV век сл.Хр. надпис, в който четем: “Карп, син на Басар (Βάσσαρος)”. Вариант на Басар може да се смята и българското име Бесар (ХІІІ или ХІV век). Д а д о (село Комарево, Плевенско, 1548 г.). Според Йордан Заимов името Дадо е вариант на женското име Дада или пък е съкратено от името Дадомир или пък идва от Дано, Дако с детско повтаряне на сричката. Женското име Дада според Йордан Заимов идва от дада – “по-голяма сестра, кака, леля”, а Дадомир от по-старо име Дядомир, идентично с Дедомир. Йордан Заимов открива обаче името Дадомир чак в ХVІІІ век, тоест 200 години след като виждаме Дадо в османски регистри. Свръх това още през първата половина на ХІІ век е записано едно село в Галиполи, спадащо към домена на византийския император Йоан ІІ Комнин (1118–1143), което носи очевидно негръцкото име Дадуна. Няколкото предложени от Йордан Заимов етимологии издават несигурност при възстановявяне на произхода на името Дадо. Изглежда обаче, че Дадо едва ли славянски произход, а е скито-сарматско име, тъй като срещаме антропонима Дадас (Δάδας) в един надпис от Анапа от ІІ – началото на ІІІ век сл.Хр. Дадас не е единична находка, а се среща общо 19 пъти в различни надписи в Северното Причерноморие. Д а м а р (Обро Дамар, махала Ая Слая, Солун, началото на ХVІ век). Валери Стоянов свързва името Дамар с тюркското damar “жила, жилка; сприхав, избухлив, гневлив (нрав)”. Тази дума се среща и в някои от българските говори със значение на “жила, жилка” и поначало се свързва с турското damar със същото значение. В много по-древни времена е съществувало идентично по звучене скито-сарматско лично име. В един надпис, открит в Керч и отнесен към първата половина на ІІІ век пр.Хр. четем: “Сосий, син на Дамар (Δαμάρης), амисиец; Мания, жена на Сосий”. И н а к (Инак Петко, село Михалци, Търновско, средата на ХVІ век). Този антропоним има точен скито-сарматски паралел. На един надпис от втората половина на І век сл.Хр., открит в Керч, се чете името Инах (’Ιναχος). Х о д о р (Ходор Лучка, син на Кабал, село Дечире, местоположението му не е установено, вероятно се е намирало около с. Червен, Русенско, началото на ХVІ век). Името се е срещало през средновековието на територията на Украйна, а и днес съществува като фамилия. Розалия Керста е открила в документи от ХІV – ХV век имена като Ходоръ, Chodor, Chotko, Ходко, които тя счита за варианти на Феодоръ с характерната за украинската антропонимия замяна ф > х. В действителност обаче името Ходор при българи и украинци не идва от Феодор (форма, която на всичко отгоре не се среща при българите), а има скито-сарматски произход. На един надпис, открит в Анапа (Тамански п-в.) и датиран към втората половина на ІІ – началото на ІІІ век сл.Хр., се среща мъжкото име Кодора (Κοδόρας) – “Сармат, син на Кодора”. Съществува предположение, че името Кодора произлиза от топонима Кодори – река в Абхазия, южно от Сухуми, макар че по-логично е да е станало обратното. Това име е съществувало сред българите и преди ХV–ХVІ век, защото е открит пръстен, вероятно от ХІІІ–ХІV век, с надпис “Ходоров пръстен”. Ш а в (Лагатор Шав, село Кюлефча, Шуменско, 1548 г.). Антропонимът има доста странно звучене, но би могъл лесно да се етимологизира на иранска езикова почва. Ягнобското sāw означава “черен”; същото значение имат осетинското saw, согдийското *šāw (š’w), хорезмийското sāw, партското sy’w. Сакското śava означава “медночервен”, а древноиндийското śyāva, śyāma “тъмнокафяв”. Според В.И. Абаев от този тип са и скитските имена Сиавос (Σιαυος), Сиавакос (Σιαυακος), Сиавагос (Σιαυαγος), Савагос (Σαυαγος), Созирсавос (Σοζιρσαυος “Смуглият Созир”). Абаев дори етимологизира етнонима “савромати” като “смуглоръки” – saw-ærm-a-tæ. Същото име, и то тъкмо под формата Шав, срещаме и в един алански (или по-скоро сарматски) надпис от Одеса от ІІ в. сл.Хр. – “Аз Хал [направих] подарък на Виссе. Това вретено [надписах] на моя съсед Шав” (“Æз Хъал мæ лæвар Виссæн [кондтон] ай уæфæн ъл мæ съхаг Шав фъм[ста]”). Драги съфорумци, имате думата. Поздрави

Ще взема да пусна нова тема във форума - "Сарматски лични имена в българските земи ХV-ХVІ век." Има някои интересни неща.