Aspandiat

От години изтръпвам, като видя някъде "аксиоматично прието твърдение".

Да продължа с въпросите. Значи ли това, че тезата за една от причините за покръстването на България отпада. Имам предвид становището, че християнското население твърде много се било увеличило в резултат на експанзията на Маламир и Пресиян и това натежало в полза на покръстването.

Може да се поспори. Сред арменците например са циркулирали варианти на тази/тези легенда/и. Например в географията "Ашхарацуйц", съставена през третата четвърт на XIII век от Вардан Аревелци на базата (и с много актуализации) на "Ашхарацуйц" от VII век, личи явен отглас от "Йоановия цикъл" (условно така го наричам) и от преданията за изпълненото му с благодат и щастие царство. Вярно, Вардан живее и работи в Киликийска Армения, която е поддържала тесни контакти от всякакво естество с кръстоносните държави в Леванта. Но това не значи, че легендите за презвитер Йоан не е можело да се пренесат и сред византийците, особено по времето на дългото управление на латинофила Мануил Комнин (1143-1180 г.).

Това как може да се тълкува? 1. Липса на по-ранни погребения поради недостатъчни разкопки? 2. Косвен признак, че чак през този период християнството започва да завоюва (отвоюва) позиции в българските земи? 3. Тези погребения съвпадат като време с покръстването и затова са най-ранни, тоест първи?

Толкова ли е важно това? Ударихме го на тотално дребнотемие и чоплене на въпрос, който не може да получи отговор, защото можем само да гадаем и да градим психопрофили на умрели преди 1100 години хора, но и защото който и да е сбъркал, това няма да промени нищо.

Старче, как си я представяш тая работа 208 000 души да помъкнат добитък и покъщнина и да вървят по леда от Одесос до Витиния посред зима? И защо се вкопчваш в точните думи на Никифор, че били преминали Понт? Спрямо българската територия всяка територия в Мала Азия е "отвъд Понт". Точно така. Да се изчукат набързо (а и бавно) 5200 гемии е невъзможно. Отделно кой може при хроничната и вековна липса на организация на славяните да координира такова мащабно преселение по вода. Но това не анулира достоверността на цифрата 208 000, за която ти самият уточняваш, че ще да е взета от официални държавни регистри. Не помня дали в тази тема или в друга (но поне 2 пъти в този форум) съм казвал, че повече от тези 208 000 души минават по суша българо-ромейската граница и са настанени в Тесали, Епир, Елада. За това свидетелства Константин Багренородни, който казва, че при Константин V европейските провинции на империята били ославянени и оварварени. Интерсно съвпадение, нали? Отделно през X век т.нар. "Страбонов Епитоматор казва, че “А сега прочее скитите славяни обитават целия Епир, почти [цяла] Елада, Пелопонес и Македония”. Славяни, които са едновременно и "скити" (обичайно название на българите), могат да са само славяни, живели преди това под "скитска" (българска) власт, тоест избягалите по времето на Телец. Още преди 50 години на Геновева Цанкова-Петкова са направили впечатления тия неща, но не ги е изтълкувала в контекста на Телецовия exodus. Може и да е направила връзката, ама през 1968 г. да напишеш нещо, което слага кръст на догмата за българо-славянската дружба "от векове за векове" най-малкото ще ти блокира публикуването на материала. Така че при Артана отива малък брой от въпросните 208 000. Другите са заселени в днешна Гърция.

Би имало и тогава. И то по същата логика - сакатият владетел е изгубил орендата си. Още около смъртта на Диценг, наследника на Крум, има хипотеза, че е изгубил властта си, защото е ослепял. Тоест чисто идеологически още през езическия период може да се забележи схващането, че загубата на зрение или лишаването от него са превръща в пречка за упражняване на владетелската функция. Инак Джеймс Фрейзър е отделил доста място на разбиранията за царската/вождовата власт. https://chitanka.info/text/5438/5#text-toc

Романе, колко от тия пичове (не броим императори, военни и висши чиновници) са били римляни? По-точно говоря за пътешествията извън границите на империята и то по частни дела. Защото ми се струва, че най-великите пътешественици в империята са били всъщност гърци. Неслучайно и големите географи на Римската империя са все гърци.

Всъщност не. Точно така се разпространява християнството през първите 2-3 века от съществуването си.

Убеден съм, че и през 1370 г. е имало куп боляри, които са врякали за хибридната татарска заплаха от североизток и докато са лаели натам, не са усещали как от югоизток им влиза плавно Мурадовият....

В свещения Тивански батальон преди Хр., съставен от 150 двойки млади педерасти. Не са имали нужда младежите, с една дума.

Той и доместикът на школариите не се занимава с отглеждане на домашни животни.

Само че има и една друга традиция във варварска (че и ромейска) средновековна Европа - че осакателият владетел или получил някакъв друг физически дефект, не може да управлява повече, защото е изгубил небесното благоволение. Затова няма никакъв проблем Симеон да е станал владетел още на другия ден след ослепяването на Расате.

Може и да не е угаснал бавно и полека, а набързо. Зависи как е бил ослепен. Византийците са били майстори в тия процедури до степен ослепяванията да са били само временни, а не завинаги. Ако, както беше показано във филма за Борис I, са му ръгнали нажежен до бяло ръжен, вероятно е живял няколко дни. Ако пък е с врял оцет, може и да си е възвърнал частично зрението и да е изкарал доста годинки в някой манастир. Кой може да ти каже... Понеже темата набъбна, не помня напред коментиран ли е въпросът достоверно ли е сведението за ослепяването на Расате. Във византийската традиция ослепяването е установено през 705 г. като наказание за бунт и метеж срещу законната власт. Ето един списък с ослепени във Византия. https://en.wikipedia.org/wiki/Political_mutilation_in_Byzantine_culture В този смисъл, ако се приеме, че успоредно с християнството в България е било възприето и византийското наказателно право, може да се направи извод, че Расате е ослепен заради бунт срещу законния владетел. Само че за да бъде ослепен за бунт срещу законния владетел, единственият законен владетел следва да е Борис. Което отново ни връща към стария спор замонашеният Борис дали напълно е бил прекратил владетелските си правомощия и функции.

Начи, айде и аз да се отчета малко, щото Евристей да не ме кори къде е изчезнал "старият Аспандиат". 1. Хосрой (Хосров) от аналогията на Мистик е Вторият, не Първият. Първият, въпреки голямата си военна активност, никога не успява да застраши самото съществувание на Ромейската империя. За Хосров II знаем добре какви ги е свършил по времето на Фока и Ираклий. 2. Аналогията с Хосров II обаче може да се тълкува и в смисъл не само "ей на, дори великият кръвник съжали клетото сираче", но и като знак, че по времето, когато Мистик хаби едно след друго гъшите пера да пише на Симеон, положението на империята е било наистина окаяно. Както по времето на Хосров II. От друга страна сравнението на Симеон с Хосров II може да се приеме и като тънък комплимент: "ти, Симеоне, си велик завоевател както великия Хосров". Така както навремето сравнявали Крум със Сенекерим. Впрочем би било интересно някой историк да напише една статия по темата с кои исторически, библейски и митологични персонажи византийските автори са сравнявали конкретни български владетели. 3. Смятам, че старият хитрец Мистик съвсем съзнателно бърка историята. Ти горе си обяснил достатъчно добре мотивите за това объркване. Но това, че Симеон бил "чул за царството на персите", не значи, че Симеон е познавал добре историята му. Нямам предвид, че като студент е бягал от лекциите но "История на Персия", за да пие бира в капанчетата около Магнаурата. Просто размяната на писма между Симеон и Мистик става четвърт век след абсолвентския бал на Симеон и очевидно, че нашият отдавна е бил забравил почти всичко, което бил учил от професорите-иранисти в Константинопол. А нямало и как да направи справка в Енцикполедия Ираника в магнаурската библиотека, че да излови дъртия ром(ей) Мистик в лъжа, който е карал точно по схемата "ако мине". Не че пък Симеон се е трогнал особено от епистоларната диария на Мистик. Но в края на краищата около всички тия несъответствия можем само да плетем "брюкселските дантели" на предположенията, без нищо да докажем. П.П. Инак в сасанидската традиция Йездигерд I е известен с прозвището Грешника, защото бил обвиняван в християнофилски настроения.

Португалската империя устисква повече от холандската. Губят Бразилия, но им остават Ангола и Мозамбик.

Трябва да кажа, че тая хипотеза ме кара сериозно да се замисля. Горе Маготин е дал примери от Юсти. Ще добавя, че сред абхазите са засвидетелствани мъжки имена като Раста, Рашəта, Рашьтан, Рашьтубей, Рашь. Между другото има редица други много големи прилики между средновековната и по-късната българска антропонимия и тая в Абхазия. Николай Тодоров пък в своята "Българския именник в стара и нова Европа" дава като паралели келтски имена като Rasiate, Resatus, но при него има известни проблеми с точното и контекстно цитиране на заглавия и сборници с имена. Няма да зачеквам и връзката между Расате и новобългарските имена Рашо, Раше, които традиционно се обясняват като деривати от Радо, Раде. Обаче в идеята, че Расате може да е прозвище също има хляб като възможността името/прозвището да е съставно от корен Рас(а)- и именния суфикс -ат, който е засвидетелстван именно в прабългарски имена от IX-X век като например Четкат (у Бешевлиев), Хухинад българинът (Chuchinadpulgar) в списък в “Liber confraternitatum vetusior (recentior)” (“Книга на братството”). Имаме например и един Хинат (XIII или XIV век), както и примери от XV-XVI век като Михнад, Манкад, Конат, Гоголат, и др. в които суфиксът -ад не е идентичен с този в прилагателни като "власат", "грозноват" и т.н., а представляват лични имена с добавено към тях -ат/-ад.

Браво! Интересно, Фружине, обърна ли внимание, че през ПСВ португалската пехота носи английски каски?

Още папа Григорий Велики в края на VI век когато видял група роби англи, докарани в Рим, бил толкова впечатлен от едрите им тела и русите им коси, че възкликнал "не англи, ангели са това!"

И на кого според теб трябва да гласуваме доверия? На "полугръка" Симеон, прекарал нам си колко години в Цариград, у Лиутпранд или на Словото, което очевидно е силно пристрастно.

Въпросът е дали сравнението с Юлиян е употребено като илюстрация за духовника хванал неочаквано меч или има религиозен подтекст на обръщане (откъсване) на Симеон срещу майката Константинополска църква. И това на фона на сведения на същия Лиутпранд за Симеоновия син Баян Мага, така странно търпян от баща му.

Т.нар. жълтения в Космос настъпи поради заплахата от фалит. След 1990 г. реално всички списания отпреди 1989 г. фалираха поради спряното финансиране от държавата. Списание Паралели беше фрапиращ пример за пожълтяване, което така и не го спаси от загиване. Както и Космос.

Ти пък, като си роден през 1988 г., кога си чел списание "Космос" отпреди 1990 г.? Сигурно докато си минавал прав под масата, вече си сравнявал съдържанието на списанието от 1987 г. и от 1990 г.

Темата си плаче за кепенци, защото, както и по-горе Йончев е отбелязал, й липсва подреденост. Аз пък точно от теб не съм очаквал да насипеш по такъв мърляв начин куп изречения и откъси от цитати, без да се види каква е началната ти теза и после народът да се юрне да коментира, след като е разбрал какво коментира. А вариантът да е бил самороден военен гений допускаш ли го? Каквито са били например Мишел Ней, син на бъчвар, издигнал се до маршал, или Йоахим Мюра, син на ханджия? Или римският император Юлиян, когото от студентската скамейка в Атина пращат в Галия с тайната и подличка надежда да загине в битка в германците, а той взел, че се оказал военен гений и ги смазал при Аргенторатум. Винаги е имало хора, на които агресивността и усетът за водене на битки им е в кръвта.

Бравос. Един да гледа внимателно в картинката. На всичко отгоре разказът на Масуди като почва от 320 г. върви, без накъсвания до 332 г. Което значи, че Масуди и смесил различни събития от 932 и от 944 г.