Aspandiat

Приемаме. Тук кастинг за допускане до форума не правим.

Какви са доказателствата, че мирът между два християнски народа се смятал за безсрочен? Това, че Симеон е прекарал младините си в Константинопол не дава гаранция, че ще се върне оттам ромейофил. Имаме 2 случая в нашата история на владетели, прекарали младостта си в Константинопол - Симеон и Калоян. И двамата се оказаха яростни ромейофоби. Има и такъв случай оттатък Черно море - арменският цар Тигран II (и той като нашият Симеон е известен като "Велики") прекарва младините и средната си възраст ката заложник при партите. Когато на 45-годишна възраст става цар, първата му работа е да почне война против тях и да им набие канчетата. Интересно ми е след като действията на Симеон през 894 г. не са логични и разумни, каква ще да е била неговата логика?

Извън темата е, обаче между покръстването на България и Армения има някои интересни прилики и разлики, които могат да дадат и поле на размисли и аналогии. Например нашия Борис се оттегля в манастир в края на живота си, но после излиза от него, за да раздава правосъдие и шамари. В Армения цар Трдат III (Тиридат III) също се оттегля в манастир в края на живота си. Само че когато "изпратили за него хора, които да го повикат [обратно, обещавайки] да бъде неговата воля и да поеме [отново] царството", Трдат отказал. И тогава бил отровен. От разказа на историка Мовсес Хоренаци се подразбира, че убийството е извършено от аристократи-езичници, но цялата история е мътна, още повече, че останалите арменски автори смутолевят как е умрял царят. Що се отнася до езическата реакция на Расате, тя освен, че е документирана от Регино, е и логична. В Армения такава реакция (зороастрийска реакция) върви 70 години с приливи и отливи, с тази разлика, че там тя е подклаждана и отвън морално, политически и военно от персите. При наследника на Трдат, Хосров III (330-338 г.), няма преки сведения за нея, но при Тиран (338-345 г.) е налице масово връщане на аристокрацията към старите обичаи, или, каквито думи влага историкът Паустос Бюзанд в устата на хорепископа Даниел, "защо забравихте Бога, вашия създател и милосърдието, наставленията и чудесата случили се в дните на вашите предци и във вашите, и се върнахте обратно към заблудите на идолопоклонничеството на вашите прадеди, към ненавистта и алчността, несправедливостта и потисничеството на сиромасите, към разврата, лукавството, насилията помежду ви и убийствата". При следващият цар Аршак II (345-368 г.) вероотстъпничеството на редица аристократи и преминаването им на страната на персите и в редовете на проперсийската аристократична фракция вече достига размера на опасност за самото съществуване на държавата. За самия Аршак II историкът Бюзанд твърди, че също бил кривнал от християнството в посока на старата вяра и че дори бил възпитан от майка си като дете в езичеството. При наследника на Аршак II, Пап (368-374 г.), в страната е възстановено многоженството сред аристокрацията, а инцестните практики (бракове между близки роднини), наследени от предхристиянската епоха, не са прекратени чак до средата на V век, ако не и до по-късно. И т.н. и т.н. Така спокойно може да се очаква, че след като Борис отива в манастир и отпуска железния юмрук, в който е държал страната 30 години, ще надигнат глава притаилите се несъгласни с политиката му елементи. Още повече, че реално без наличието на богослужебна книжнина и проповед на разбираем език, населението е било покръстено съвсем формално. Реално новопокръстените са си оставали езичници, чужди на вярата, която била неразбираема за тях. Аналогичен проблем имат в Армения между 301 и 405 г., когато е създадена арменската азбука и след това е преведена Библията и други книги на арменски език. Тоест при Расате ситуацията е била съвсем обратима и ако той е бил успял да управлява примерно не 3, а 30 години, нищо чудно през X век България да е трябвало да бъде покръствана отново. Или пък страната да бъде хвърлена в хаоса на междуособни войни между християнската и езическата фракция.

Само че въпросът е обръгналия на какво ли не Борис как така лесно се е оставил някой да "изпържи" Расате. И какви аргументи трябва да са били представени, за да изглеждат обвиненията издържани.

Не, Ресавски, това е художествен похват, известен като градация. Почнал първо да пиянства и да курварува, а след това станал още по-лош - почнал да връща народа към езичеството. Сиреч поначало бил кривнал от правия път, но това кривване го довело до още по-големи престъпления и злини. Ако беше почнал с връщането към езичеството, пиянството и курварлъка просто щяха да се изгубят на фона му... А ти цяла теория ще развиеш от тоя словоред.

Ми той 30-годишният мир си изтича точно през 894 г. Нищо не е развалял. Същото впрочем може да се каже и за гърците - едва изтраяли да изтече мирът и преместили тържището от Константинопол в Солун.

Птолемей още през II век споменава селище VARNA в най-северните части на днешен Азербайджан, а днес съществува там местност с това име.

А какво правим с името на град Шкодра в Албания и с племето Скордиски, което пък го водят келтско?

VII век. Този Тангри-хан, когото персите зовели Аспандиант, е кавказки вариант на Митра.

А етнонимът "маскут (*ма-скута)"? Или той е много по-късен?

Горкият грантаджия Момчил Дойчев, доцент по политически науки, дори не е чувал, че в Русия до 1897 г. няма златни рубли, а сребърни. Златният стандарт е въведен чак през 1897 г. при съдържание от 0,774 гр злато в 1 рубла. Което, ако имаше през 1878 г. златни рубли, щеше да прави не 32,5 тона злато срещу въпросните 10 680 250 книжни рубли, а 8,224 тона злато. Но тъй като през 1878 г. рублите са сребърни, при курс 1:15 на златото спрямо среброто, въпросните 10 680 250 книжни (сребърни) рубли ще отговарят на 548 килограма злато. А не на 32,5 тона злато. Ето и линкове, да не рече някой, че съм голословен: https://ru.wikipedia.org/wiki/Золотой_рубль https://ru.wikipedia.org/wiki/Денежная_система_Российской_империи_1885—1896_годов Абе, грантаджийска работа... Колкото по-неграмотна, толкова по-креслива.

Греда. Името на аварците не идва от племето авари, а от управител/княз на име Авар, който властвал в Дагестан през VIII век, по време, когато аварите са в днешна Унгария и са почнали да се скапват като държава.

Мисля, че тази карта подкрепя идеята, че при Исаврийците в Охрид има епископия, защото самият Охрид и районът му са под пряк имперски контрол. Империята е гледала да осигури маршрута по Виа Егнация към Дирахион и оттам към Италия.

"И тук както на предния ден, по време на артилерийската престрелка и още преди българската пехота да се впусне в атака, румънските окопи започват да се изпразват. Из царевичаците и трудно проходимата Тутраканска гора хаотично плъзват като подгонен дивеч огромни групи от румънски войници без посока и без офицери." Поне да четеше темите преди да коментираш, Ресавски..

Виж ти. Френската и немската армии не са помирисвали барут от 1871 г. Ама френците и немците не тръгват да бяга още преди да е почнала същинската атака.

Силно впечатление прави изключително ниският боен дух на румънците. Бягат още преди да почне същинската атака. Абе още през 1895 г. Алеко Константинов е усетил храбростта на дако-римския солдат... Господин редакторе, Един приятел, пристигнал от Румъния, успял да се снабди с някои секретни документи по окупацията на България от румънските войски. Мисля, че ще изпълним един патриотически дълг към българския народ, ако дадем гласност на тия във висша степен важни и сериозни документи. Нашата участ, както ще се убедите от нижеследующето, е вече решена: Finis Bulgariae![1]… Нека всякой българин бяга, гдето му видят очите. Ето документите с български превод: МОБИЛИЗАЦИЯ НА ОКУПАЦИОННИЯ КОРПУС Конфиденциална телеграма до Главното интендантско управление. Разпоредихме се да се запрети изнасянието на пуйки и пуйчи пера из границите на Велика Румъния, защото перата са нужни за екипирванието на един корпус храбри куркани[2], предназначен да окупира и въведе европейски ред в дивата България. Съберете по реквизиционен начин петстотин кола сено и слама и вържете на всякой войник на десния крак по едно снопче сено и на левия — снопче слама, за да могат; да разпознават кой е десният и кон е левият им крак, защото — за срам на римското ни произхождение — нашите храбри куркани, а също и доробанците[3] и до ден днешен не мотат да усвояват тази премъдрост. Аз не мога да разбера защо нашите храбри войници изглеждат винаги като разпасали; погрижете се бе, джанъм, да им купите по-солидни пояси, за да не им падат гащите. Срамота! Колкото за мамалига — недейте се грижи, защото в България има много папушой[4], особено ако почнем окупирванието от Видин и надолу към Рахово. Днес дадох заповед на всичките военни капелмейстери да съчиняват нови маршове за предстоящите ни победи. „Леля кускуртейка верди“[5] ще се изхвърли вече из репертоара, защото почва да остарява и не е достатъчно войнствена песен. Тодорика е назначен за капелмейстер на първия окупационен полк. ДИСПОЗИЦИЯТА Окупационните действия не ще мотат да се наченат по-рано от замръзванието ма Дунава. Наистина, ний имаме силна флота, но Дунавът е тесен, па българите са диви, па и круповските топове не се шегуват, та… по-добре флотата ни да се прибере към Кюстенджа. Видинската крепост ще я оставим настрана. Дявол ти знае тези диваци: току-виж, че изпъкнал пак някой Узунов[6] и иди търси после где е бил град Калафат. Видин сам ще се предаде от страх, на и освен това в целия окръг едва ли има един чист българин, всички са румъни. Благоразумието и тактиката ни диктува и с Русчук да не се шегуваме много-много: как се е случила тази проклета Левенттабия[7] тамам срещу нашето Гюргево… Затова се установихме на следующата диспозиция: двайсет батальона куркани, украсени с внушающи ужас пуйчи пера, ще преминат Дунава по леда, срещу Рахово. Разбира се, че ще се вземат всевъзможни мерки, да не би да се издавят нашите власи накрая… Една част от тая армия ще остане в Рахово, да краде царевица и кокошки; другата част ще се отправи към Плевен, да заеме редута Гривица[8]. Туй, второто движение, ще се държи в най-строга тайна, да не би да дойде до ушите на Осман паша. Припомнете си, че когато попитали Осман паша: „Истина ли е, че румъните превзели Плевен?“ — той отговорил: „Когато вратата е отворена, всяка свиня може да си пъхне зурлата…“ Третята част от окупационния корпус ще се отправи по ломското шосе за София. Всичките ханчета по това шосе се съдържат от власи-цинцари и нашата несъкрушима армия ще марширува с развети знамена, като по бреговете на славната Дъмбовица[9]. За да се избегне всяко сражение пред София (Al dracului bulgari![10] Кой знае какво може да се случи…), ще се пратят в авангард стотина девици с къси фусти. Дивите българи ще се заплеснат в девиците, а в това време нашата храбра армия ще се вмъкне през Курубаглар[11] в София — и туйто! Всичкото това движение е толкова съобразно с военната наука, щото Генералният щаб не е нито мислил за друга евентуална диспозиция: например, какво трябва да се прави, ако диваците, вместо да се заплеснат във fetele noastre cele frumoase[12], вземат, че ги разместят из подобающите заведения, и сами се укрепят в грандиозните естествени позиции, които окръжават омразната им столица… (Lasa, frate, nu spune![13]). Но надяваме се, че това няма да се случи: кои ли чужденци не са омайвани от нашите хубавици, та и тези диваци да не се прехласнат… От София остава само да протегнем ръка на нашите братя румъни в Македония. Султанът не се сеща даже отгде ще дойде ударът. Вторият окупационен корпус ще настъпи през Добруджа. От Арабтабия[14] хоп — в Силистра; от Силистра хоп — в Шумен; от Кюстенджа хоп — във Варна и свършено! Русите не можаха да превземат с бой тия места, но те с нас ли ще се сравняват? Останалата част от България, разбира се, ще се предаде сама. Нам ще благоприятствува най-главно страхът, който сме вселили в сърцата на българите. Като им поменеш само куркан или доробанц, космите им настръхват. Наплашили се! Ce spui, frate, armata noastra!…[15] То една паника, един страх юдейски ще обземе тия диваци, че всичко ще хвърлят, па ще бягат. Отсега чуваме, готвили се да се изселват от страх в Маджарско. Напред, прочее! Вий, храбри генерали Стоянеско, Стойческо, Драганеско, Богданеско, Пенческо, вий, прями потомци на славните римски пълководци, поведете непобедимата армада към слава и величие; на върховете на вашите сабли виси бъдущата велика Втора римска империя. Напред! Света Мамалига да ви е на помощ! Съ траяска цяра румуняска![16] Господин редакторе, че тя каква ще стане тая работа! Не е ли време да офейкаме? Окупацията наближава. Ако одобрявате моето намерение, аз бих ви препоръчал да преместим редакцията в Сабатка[17] или в Будапеща. А? София, 24 юний 1895 г. БЕЛЕЖКИ Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra[18] („Знаме“, г. I, бр. 91 от 26 юли 1895 г., с подпис: Алеко Константинов. Фейлетонът е написан по повод опитите за намеса във вътрешните работи на България след убийството на Ст. Стамболов през юли 1895 г. Редица чужди вестници, между които и някои вестници от съседна Румъния, неоснователно твърдят, че този терористичен акт бил извършен по внушение на Русия. Западноевропейската дипломация, опасявайки се от едно по-тясно сближение между България и Русия, започнала да крои планове за окупирането на нашата страна с помощта на румънски войски под предлог да се възстановял редът, защото българите вече били дали доказателства, че са неспособни сами да се управляват, защото тази държава висяла като дамоклев меч над европейския мир и т.н. Във връзка с това били извършени съответните сондажи с румънския княз Карол и с министър-председателя Петре Карп. За съжаление, някои среди в Румъния се поддали на провокациите на западната дипломация и наистина в тази страна се заговорило за предстоящата окупация на България от румънски войски. Редица вестници дали място на материали, съдържащи различни намеци, нападки и закани по адрес на България, а столичният ежедневник „Универсул“ дори напечатал специална статия под надслов „Ocupaţinea Bulgariei de armata româna“ (г. XIII, бр. 164 от 14/26 юли 1895 г., с. 2, кол. 2). Чрез своя фейлетон Алеко Константинов отговаря достойно на тези закани. Бележки [1] Finis Bulgariae (лат.) — край на България. ↑ [2] Куркан (рум.) — пехотинец. ↑ [3] Доробанц (рум.) — опълченец, жандармерист. ↑ [4] Папушой (рум.) — царевица. ↑ [5] Леля ку скуртейка верди (рум.) — жената със зеленото контошче. ↑ [6] Узунов — Атанас Узунов (1860–1887), български офицер, ръководител на отбраната на Видин по време на Сръбско-българската война (1885). ↑ [7] Левенттабия — възвишение край Русе, където в миналото са разполагани поделения на българската армия. ↑ [8] Гривица — село край Плевен, където по време на Руско-турската освободителна война румънски части са водили успешни сражения с турците. ↑ [9] Дъмбовица — река, която минава през Букурещ. ↑ [10] Al dracului bulgari (рум.) — дяволски българи. ↑ [11] Курубаглар — турско наименование на местността Лозенец (днес квартал в София). ↑ [12] Fetele noastre cele frumoase (рум.) — нашите хубави момичета. ↑ [13] Lasa, frate, nu spune (рум.) — остави се, брате, не думай! ↑ [14] Арабтабия — укрепление наблизо край Силистра, разположено източно от града; направено още от турците, по силата на Берлинския договор то остава в границите на България, но румънците, възползувайки се от Сръбско-българската война, го превзели. ↑ [15] Ce spui, frate, armata noastra (рум.) — какво говориш, брате, нашата войска. ↑ [16] Съ траяска цара румуняска! (рум.) — да живее Румъния! ↑ [17] Сабатка — друго название на град Суботица (днес в Югославия); преди 1918 г. градът се е намирал в пределите на Австро-Унгария. ↑ [18] Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra (рум.) — окупирането на България от нашата войска. ↑ Край

Торне, що се е*аваш така с народа? Пускаш етиопска буква, ама си траеш.

И тези 9000 и отгоре конника и конете им плюс екипировка, храни и други запаси как ще ги стовариш? Ей така, на плажа на Златни пясъци ли? Това не ти е операзия Оверлорд през 1944 г.

За тези не е толкова неочаквано - като духовни лица са яли и пили умерено, по-малко месо, малко вино. А наш Боби преди да се замонаши кой знае колко лош холестерол е бил натрупал от ядене на мръвки и други излишества. Впрочем дори е странно дълголетието му, като се има предвид, че смъртта от сърдечно-съдови заболявания е запазена марка за Крумовата династия - Крум, Симеон, Петър си отиват от такъв проблем. Впрочем, докато събирах данните за продължителността на живота на императорите ми направи впечатление, че най-много изглежда са умрели от тежка форма на диабет и свързаните с нея отоци, рани и гангрени на крайниците.

За Одесос и Томи бих заложил, че са възстановени като преки подконтролни от империята територии. Всички тия атаки по море, които върши против България Константин V се нуждаят от база. Смятам, че Варна или е била отвоювана в самото начало на войните или не е била завземана от българите изобщо допреди Крум.

По-силни конкретни аргументи никой не може да извади поради липсата на данни. Но за това, че и през X век северно от Солун нагоре по Струма има куберови българи или техни потомци се разбира от едно съобщение на Константин Багренородни в "За темите". Така че възможността Михаил да е бил куберов българин не отпада.

Ако настояваш, че Борис е роден около 820 г. и той е бил Михаил Българина, излиза, че той е умрял на 87-годишна възраст. Само че това е почти безпрецедента възраст. Стари приятелю, отне ми известно време за някои справки с цел "да ти натрия (дружески) носа". Порових се в данните в английската Уикипедия за продължителността на живота на ромейските императори между IV и XI век. Избрах тях за сравнение не само защото е най-голяма вероятността да има данни, но и защото климатичните и природните условия в България и в европейската част на Византия са почти идентични. Ето статистиката. Включил съм само онези владетели, умрели от естествена смърт, в т.ч. и болест. IV век Константин I Велики – продължителност на живота – 65 г. Констанций II – продължителност на живота – 44 г. Валентиан I – продължителност на живота – 54 г. Теодосий Велики – продължителност на живота – 48 г. V век Аркадий – продължителност на живота – 31 г. Марциан – продължителност на живота – 65 г. Леон I Тракиец – продължителност на живота – 73 г. Зенон – продължителност на живота – 66 г. Анастасий I – продължителност на живота – 87 г. VI век Юстин I – продължителност на живота – 77 г. Юстиниян I – продължителност на живота – 82/83 г. Юстин II – продължителност на живота – 58 г. Тиберий II – продължителност на живота – 62 г. VII век Ираклий – продължителност на живота – 66 г. Константин III – продължителност на живота – 29 г. Константин IV – продължителност на живота – 33 г. Юстиниян II – продължителност на живота – 42 г. VIII век Леон I V Тракиец – продължителност на живота – 55/56 г. Константин V – продължителност на живота – 57 г. Леон III Хазар – продължителност на живота – 30 г. IX век Леон V Арменец – продължителност на живота – 45 г. Михаил II – продължителност на живота – 59 г. Теофил – продължителност на живота – 28 г. Василий I Македонец – продължителност на живота – 75 г. Леон VI – продължителност на живота – 45 г. Александър – продължителност на живота – 42 г. X век Константин VII Багренородни – продължителност на живота – 54 г. Роман I Лакапин – продължителност на живота – 77/78 г. Йоан I Цимисхий – продължителност на живота – 50 г. Василий II Българоубиец – продължителност на живота – 76 г. XI век Константин VIII – продължителност на живота – 68 г. Зоя – продължителност на живота – 72 г. Роман Аргир – продължителност на живота – 65/66 г. Михаил IV Пафлагонец – продължителност на живота – 30/31 г. Михаил V Калфата – продължителност на живота – 26/27 г. Теодора – продължителност на живота – 75/76 г. Исаак I Комнин – продължителност на живота – 53 г. Константин X Дука – продължителност на живота – 61 г. Михаил VII Дука – продължителност на живота – 40 г. Никифор III Вотаниат – продължителност на живота – 79 г. Ако се загледаш, най-честата продължителност на живот е между 60 и 70 години. Което е постижима възраст за хора, които са се ползвали с всички удобства на тогавашния живот и са имали най-добрите налични за времето медицински грижи. Изключения над горната граница от 70 години са подчертани. Подчертаните владетели са бивши военни, или прекарали живота си във войни или такива, които са били с отлична генетика, без да са били военни (Василий I), но отново хора на активния физически живот и "спортисти". Накратко хора, които поради начин на живот и поради добро съчетание на гени, са били ощастливени с отлично здраве и дълголетие. От подчертаните лица в списъка има само 4 изключения - 2 от тях са императрици от XI век. Другите 2 случая са Юстиниян I, който явно наистина е имал великолепна генетика, след като успява и да оздравее от чума. Добрата му генетика явно е била характерна за илирийския му род му. Другият случай е Анатстасий I, цивилен до мозъка на костите си, но по интересно съвпадение, също родом от Илирик. Затова, стари приятелю, смятам, че статистиката не говори в полза на предполагаемо раждане на Борис около 820 г. и продължителност на живот от 87 г.

Евристее, казал съм го горе. Култът избуява през XIV век. Примерите, които ти даваш, са от XIII век, от епохата на голямата България, а не стесненото царство на Шишмановци. Появата на този култ точно през XIV век е напълно логична - България вече не владее Охрид и Македония, след последния опит на Михаил Шишман, приключил през 1330 г. с разгрома при Велбъжд, всички надежди за военно отвоюване на тези земи угасват за неопределено време в бъдещето. При това положение единственият начин за запазване на някакво "притежание" (а това е епохата на Иван Александър) е създаване на идеологическа платформа, заявяваща претенция към Македония и Охрид като изконна и първа българска земя, нещо повече, като земята, от която християнството започва да се разпространява сред българите.

IV. За Охридската (арх)епископия и Куберовите българи. По подразбиране (а не че съвсем няма данни) е прието, че малко след времето на Тервел македонските българи (не славяните) приключват съществуванието си като етнически факт. Защото (пак по подразбиране) те били шепа народ (като онези на Аспарух). В този форум мисля поне 2 пъти съм обръщал внимание на интригуващото сведение на Продължителя на Георги Монах за "Михаил Българина", който през 838 г., докато ромейския флот извозва отвлечените в Отвъддунавска България ромеи, атакува Солун. Ето го пак откъсът: (ГИБИ VI, с. 136) За горкият Михаил са писани какви ли не глупости само и само да не се допусне, че може да е бил куберов българин, тъй като това ще съсипе схемата, че македонските българи са се "претопили" век по-рано. Значи, в коментара в ГИБИ към това сведение се твърди, че Михаил бил Маламир. Няма значение, че Маламир от 2 години бил в по-добрия свят. В "История на България" том 2 пък се цитира мнението на Грегоар и Дуйчев, че Михаил бил всъщност кавхан Исбул. Само дето са пропуснали да обяснят как името Исбул е станало на Михаил. Отъждествяване с Борис I не съм срещал, но нищо чудно и такова да е правено, но остава и да се обясни как Борис, който по това време още си е играел с дървени кончета и саби, е водел поход против Солун през 838 г. Така че остава най-достоверната (ако не сме претопили по дефолт македонските българи век по-рано) възможност - Михаил да е бил куберов българин и куберовите българи да са предприели контра диверсия в отговор на ромейската диверсия по и извозването на пленниците от България. След като Михаил е бил македонски българин, то името му показва, че е бил християнин. Единственият център, вклинен териториално в земите на Куберовите/Македонските българи и през VIII, и през IX век е споменатата в списъка от исаврийско време епархия/епископия Охрид. За сблъсък между християнизираните македонски българи и Империята точно по времето на император Теофил, който извозва пленниците от България, пише и Михаил Сирийски (не, откъсът го няма у манипулатора Златарски): Chronique de Michel le Syrien Patriarche Jacobite d’Antioche. Éditée pour la première fois et traduite en français par J.-M. Chabot. Tome IIІ. Paris 1905. Livre XІІ, Ch. ХVІ, p. 73-74 Хайде да разчоплим малко това сведение, защото то е много интересно. Отделянето на курданайе, който намерили убежище при Теофил най-вероятно е прехвърлянето на оцелелите отряди на зороастрийските еретици хурамити начело с Теофоб, който са заселени по долното течение на Вардар. Събитието се датира в 834 г. Според последователността от М.Сирийски, българите се били подчинили преди Теофоб да се прехвърли във Византия, тоест преди 834 г. Само че! Преди 834 г. няма никакви данни Аспарухова България начело с Маламир и Исбул да е капитулирала пред Империята. Ромейските извори дори не споменават за военни действия между България и Византия и нещичко знаем единствено благодарение на надписа на Маламир. Единствените българи, които биха могли да се подчинят на Теофил преди 834 г. а и изобщо, могат да са македонските/куберовите българи. Въз основа на това ще опитам да възстановя хода на събития в периода малко след 834 г. През 834 г. македонските българи е трябвало да приемат имперския сюзеренинет, както се било случвало преди това със славянските племена западно от Серес. Изглежда това води и до изостряне на отношенията между Плиска и Константинопол. През 836 г. Империята организира поход против България, който най-вероятно е имал повече характер на демонстрация на военна сила, а не на сериозна кампания. Маламир и Исбул обаче явно не разбирали от намеци и взели, че предприели контраудар, завзели Пловдив и навлезли дълбоко в ромейска Тракия. На следващата година положението ни мир, ни война остава, като в Плиска новият владетел Пресиян решава да предприеме диверсия в посока на Беломорието. На следващата 838 г. заетите против арабите ромеи предприемат контрадиверсия и извозват пленниците от Отвъддунавска България. Пресиян пък на свой ред подбужда македонските българи да въстанат и те, начело с българина-християнин Михаил извършват или поне опитват да извършат атака против Солун. Събитията от 838 г. вече отприщват голямото българско настъпление на югозапад. По същото време империята е напълно парализирана - на изток е разгромена при Дазимон, а африканските арабит напират в Сицилия. Затова Пресиян с лекота завзема ничиите територии между Пирин и Охрид и слага ръка и на Охрид, обединявайки Куберови и Аспарухови българи и покрай това подчинявайки повечето от македонските славяни. Това завоевание с основание се смята за извършено между 839 и 841 г., защото през 842 г. Пресиян насочва вниманието си против сърбите, като войната продължава до 845 г.

III. Сега вече да стигнем до историята и до въпроса какво е положението на земите между Албанските планини, Пирин и линията Кастория-Серес на север след аваро-славянските съсипии в края на VI и първата половина на VII век. И по-важно с оглед на конкретната тема, има ли запазена някаква църковна структура в тези земи, която да е преживяла аваро-славянските зулуми и епископите да не са номинални, а реални. Тоест има ли основания да се допуска пряка приемственост между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия, което вече би обяснило и специалния статут на Охрид като велик християнски център в българската държавна идеология от периода на ВБЦ. Смятам, че ключов извор е т.нар. епархийски списък от времето на Исаврийската династия, датиран в промеждутъка 733-787 г. или 746-787 г. Направо прикачвам трите страници за региона между устието на Марица и Адриатика, който ни интересува. Кое е забележително от този списък от средата и втората половина на VIII век? Епархийската структура копира почти или 100% точно границите на югозапад между България и Византия, установени след възцаряването на Борис I. Единственото изключение е Охрид, който е показан като ромейска епархия. Но, по аналогия с другите изброени, които несъмнено са се намирали на територии под пряк имперски политически контрол, явно и Охридската епархия е влизала в политическите граници на Византия. За всички останали територии между Охрид и Пирин няма никакви указания, че през VIII век са били под имперски контрол. Тоест те са "ничия територия". От това, че към 733/746 - 787 г. списъкът помества Охрид в състава на действащите епископии, може да се направи изводът, че по това време в неговите околности религиозният и църковен живот не е замрял. Век по-късно, когато Охрид вече е в рамките на България, Борис избира точно него за създаване на успоредния на Преслав духовно-книжовен център.