Aspandiat

Аз пък не мога да разбера защо продължавате да си чешете езика под тази тема. Аспарух иска някой да прочете вместо него 500 страници и да му ги сдъвче до 5 слайда с опорни точки, щото на него не му се разправя да чете. Ми няма да стане това. Който иска - чете. Който не иска - мрънка втора седмица в някаква тема как историците не си били свършили работата, щото не са поднесли 500 страници под формата на 5 слайда.

Само дето голямото производство не е гаранция за по-добър живот на населението. Например между 1870 и 1913 г. британското производство нараства малко над 2 пъти спрямо шесткратния ръст на това в Германия. По същото време Британия преминава във фаза от индустриална икономика и "работилница на света" към икономика, ориентирана към кредитиране и финансови услуги. А Германия се развива като производствена сила като днешен Китай. ОБАЧЕ! Съотношението на ръста на доходите на населението на двете страни е 0,7 или 0,8 за Британия при индекс 1 за Германия. Което показва, че индустриалното и изобщо мощното производство не е гаранция, че една държава и населението й ще изпреварят зашеметяващо старите играчи. Тоест германците си скъсали задниците да бачкат между 1870 и 1913 г., но крайният резултат не бил кой знае колко по-добър от този на британците, дето го ударили на лихварство и банкерство. Та същото може да се каже днес за САЩ и Китай и Русия. Иначе, Фружине, ако ти се четат руски пожелателно мислещи фантазии, ето ти това. В резюме: авторът твърди, че тъй като САЩ залязвали, а Китай нямало да могат да ги заменят като № 1 по еди какви си причини, единствената държава, която можело да замени САЩ като № 1 била Русия. Критерият на този детински "анализ" е територията, а именно, че всеки следващ № 1 е с еди колко си по-голям като територия от предишния и само Русия влизала в тази категория. http://kapital-rus.ru/articles/article/o_vozmozhnoj_smene_globalnogo_lidera_mirovoj_ekonomiki/

Ще я оставим, че съвсем ще размием темата на Лапландеца. Тук и без това всеки пише това, дето го вълнува или за което е чел.

Съвсем сериозно го пиша това, макар да не съм професионален историк. Но от примерно година се интересувам активно именно от такива теми. И затова мога с увереност да ти кажа, че в онези общества, в които никога не е имало монархия и силна родово-кръвна аристокрация, или са били премахнати или омаломощени до краен предел, системите неизменно се израждат в олигархични плутокрации. Моделът може да се проследи още от Картаген, но става отчетлив във Венеция и Генуа. Венеция от 13 век на практика има държавно управление по модела на акционерно дружество, но поне аристокрацията й не е напълно обезродена и проявява някакво национално чувство в борбите с турците. В Генуа обаче от края на 14 или началото на 15 век държавата е дадена на практика на концесия на частните капитали и това закономерно довежда до тяхното изтичане през 15 век първо в Испания, а после в Холандия, където е положена основата на поредната олигархично-плутократична структура. При Кромуел, и след т.нар. Славна революция от 1688 г. холандският олигархично-плутократичен модел е пренесен в Англия, която през 18 век израства като плутократична конституционна монархия. Затова не е да учудване, че в средата на 19 век в "родината на демокрацията" от 25 млн. население право да гласуват има само няколко десетки хиляди души. В републиканския Рим е имало повече демокрация, защото всеки римски гражданин е имал право на глас. В противовес на Картаген. От Англия моделът е пренесен в САЩ и наличието на олигархично-плутократично управление най-добре се разпознава от наличието на двупартиен модел. Точно такива общества са хроничен източник на финансови спекулации, надуване на балони, финансови (и световни) кризи. Като почнеш от холандския луковичен балон от 17 век и стигнеш до 2008 г. В страни, където е силно монархичното и аристократичното начало, е силен и християнският модел на икономика, който е производствен, а не спекулативен. Затова имаме днес англосаксонски и европейско-континентален. От едната страна е Англия, в чиято икономика 12% се падат на финансовите услуги, а от другата страна е производителката Германия. Вярно, в общества със силни монархическа-аристократична традиция иновации стават по-бавно, няма такива бурни скокове в икономиката. Но пък няма и големи сътресения. Но темата е дълга за нищене, особено като наближава полунощ.

Имаше, ама го затриха - аристократичните монархии от периода 16-18 век. Там поне се знае кой носи отговорността, а не тя и свинщините да се размиват из разни политически партии и парламентарни групи. Отделно че по традиция монарсите и голямата част от аристокрацията имаха чувство за дълг, национална отговорност и чест. Днешните са... пфу. П.П. Не знам защо Чърчил се ползва с такъв голям престиж у нас. Мани това, че е бил яростен българомразец. Ми той е доказан некадърник. Синче от аристокрацията, родено със сребърна лъжица в устата и цял живот уреждано по разни топли места. За 30 години сменя какви ли не постове - военноморски лорд (на него Англия може да "благодари" за разгрома при Дарданелите през 1915 г.), финансов министър (ама некадърен, иначе нямаше с подставени лица да играе на нюйоркската борса и да фалира през 1929 г., щото не успял да надуши задаващата се катастрофа). Същият умник е главният агитатор да не бъде подновен изтичащият англо-японски съюз през 1922 г. щото "не си представял как Япония някога ще нападне Британия". После в мемоарите си реве като бит п.д.рас как японците били потопили от въздуха при Сингапур двата от най-добрите английски линейни кораба "Принцът на Уелс" и "Рипълс". Връзкарчето изкарва луд късмет, че Невил Чембърлейн умира от рак през 1940 г., а откачалката Хитлер напада Полша година по-рано. Инак е щял да фърга плюнки с дъх на уиски в Камарата на лордовете до края на живота си и историята щеше да го запомни само с осирането при Дарданелите.

Правилен, ама да не е за сметка фактите. Ето от тази книжка на БД например читателят ще научи, че при последните битки при Дойран през 1918 г. англо-гърците били загубили 60 000 души срещу някакво символично число българи. Ама нещата не се оказват баш такива. http://knizhen-pazar.net/books/086/8640/864061.jpg

Къде кога е първото сведение? В римските източници съм убеден, че Дунав като Данубиус се споменава още по времето на Цезар и Август. Гърците си праскат Истър и през 15 век дори.

Фружине, по принцип никоя наука не може да бъде смъкната чак до нивото на слайдове, без да пострада съдържанието. Понеже постоянно се ровя в търсене на инфо в нета по разни въпроси, виждам как на Запад се правят опити да се осъществи такова "адаптиране", но резултатите са презентации на ниво осмокласници. Отделно ще вметна, че досега не съм видял професионален учен в чужбина да си презентира нещата по такъв опростен начин. В най-добрия случай хора качват като най-малки единици знание статии. Както например правят в този огромен международен портал, където всеки без никакво ограничение може да се регистрира и да чете и сваля материали, дори и да не е професионален учен, а само любознателен човек: https://www.academia.edu/. Това, което Аспарух вменява на историческата наука у нас като едва ли не нейно задължение, няма как да стане по ред причини. 1. Няма пари. Малко са учените, които са дотолкова алтруисти, че да седнат да хабят времето и силите си да "превеждат" високата наука за простосмъртните. Такова нещо може да стане само като проект, който обаче иска финансиране. Как си представяш например един доцент в БАН, който взима чисто я има, я няма 700 кинта месечно, да вади пари от тънкия си джоб за хостинг за свой сайт, от който да сее знания за широките народни маси, а като му дойде сметката за ток, да не може да я плати, щото парите са отишли за хостинга. 2. Голяма част от нашите историци просто са извън интернет. Не само за публикуване на техни материали, но и за търсене на чужди публикации. Това важи особено за хората на възраст 45-50+. Те са свикнали да отварят дебелите книги и да четат, както и да ходят по специализации да четат заглавия, които ги няма у нас. Само че през последните примерно 5 години наука, която не изисква експерименти или работа на терен, вече може да се прави от компютър заради големия брой дигитализирани издания и документи. Ама за да знае човек къде какво има, трябва или да се е ровил сам или някой да му е подсказал. Как ще стане това с ровенето от някой професор на 70 години или от някой академик на 80 просто не го виждам. 3. Инерцията от близкото минало е още страшно силна в типа мислене, че само онова на хартия е наука, а другото не е. Преди 15 години аз например с ужас установих, че секретар на цял институт в БАН не умее... да работи с компютър. Въпросният човек гледаше на компютъра с ужаса, с който аборигените в Тихия океан гледали пушките и железните брадви на белите богове.Убеден съм, че голяма част от академичните динозаври в същия институт също хабер са си нямали от работа с компютър за времето, за което говоря. Сега нещата може да са по-добре, не знам. 4. Малко са онлайн списанията с импакт фактор. А той никак не е без значение, защото учените по света и у нас периодично минават през атестация и им се иска да представят публикации именно в издания с такъв фактор. 5. По същество научно-популяризаторски портали и сайтове на тема примерно история на този етап се създават, пълнят и поддържат все от любители или от специалисти извън високия академичен Олимп. Което е тясно свързано с т. 2-3 по-горе. Но Аспарух (и ти) е прав за едно. Науката все повече се фрагментира и затваря в себе си. Тези, които се занимават професионално с наука, масово смятат, че тя е някакво езотерично знание, което не само, че е разбираемо единствено за ограничен кръг от посветени в Академичните мистерии, но и това знание не трябва да се предоставя на непосветените както бисерите не трябва да се хвърлят на свинете, за да не бъдат осквернени. Обаче все още има много хора по света и у нас, които искат да научат нещо и са любознателни. И понеже академичните първожреци или академичният църковен клир пет пари не дават за нуждите на подобни "миряни", народът в търсене да задоволи глада си се е юрнал към разни полуграмотни, неграмотни или направо сензационни сайтове, блогове и т.н. Ситуацията по същество повтаря, но на научна плоскост, ситуацията през 10 век, когато зарязаният от повизантийчената БГ църква народ го ударил на богомилство, защото богомилските проповедници обикаляли сред хората и ги учели, а църквата не се интересувала от духовно осиротелия народ. Така че в това отношение родната академична наука има голяма вина. Но пък като оправдание за нея виж т. 1-5 по-горе.

но тази "латинска" дума влиза в употреба едва след появата на хората на Аспарух. Още Херодот употребява името Истър за Дунав. 33. Вот что я хочу сообщить о том, что мне передавали киренцы о своей беседе с Этеархом Аммонийским. Прибавлю только еще: со слов киренцев он сообщал, что насамоны благополучно возвратились назад и что все люди, к которым они приходили, были волшебниками. Что до реки, протекающей там мимо [города], то Этеарх считал ее Нилом и не без основания: ведь Нил течет из Ливии, рассекая ее посредине. И, как я заключаю, судя по известному о неизвестном, Нил берет начало, как и Истр, в таких же отдаленных странах. Ведь река Истр начинается в стране кельтов у города Пирены и течет, пересекая Европу посредине. Кельты же обитают за Геракловыми Столпами по соседству с кинетами, живущими на самом крайнем западе Европы. Впадает же Истр в Евксинский Понт, протекая через всю Европу там, где милетские поселенцы основали город Истрию.

Ей такъв феномен досега не бях виждал - някой с познания по история, базирани на слайдове, да се съмнява. Обикновено се съмняват тия, дето са си "извадили очите" от дзверене в сборници в изворови текстове, статии и монографии. Но пък в този случай съмнението е насочено не към инфото от слайдовете, а към това, дето е в дебелите книжки. П.П. Разбирам защо на колегите от Б.С. бързо им е изгорял фитилът.

Живването на Балканите съвпада като цяло с т.нар. Каролингски ренесанс на Запад. Може би изостава с няколко десетилетия, но това е нормално, като се има предвид през какви опустошения минава полуостровът през VI-VII век, през каквито не минават земите на Галия и Германия.

Само че приемствеността в ономастиката не е директна от траки към новодошли, а е от тракийски през романизовани форми към късните форми на новодошлите. В противен случай всичките речни имена нямаше да имат накрая по едно римско -ус.

Пффф, пак сте се олели с писане. Абе не е само тази прозрачност и законност. Днешният Сингапур де факто е старата Малака от предпортугалско, португалско и холандско време, тоест ключов търговски център на ключов търговски проток. Тоест място, където се трупа богатство. Или, ако използвам в конкретния случай мисълта на един наш едър предприемач, "не може да си някой, ако преди това си бил никой".

Хидронимите са запазени. Днешните имена на главните реки в Северна България са все от заварен произход, преминали през славянска адаптация. Например Алмус > Лом, Ятрус > Янтра, Асамус > Осъм, Утус > Вит, Ескус > Искър, Аугуста > Огоста. От селищата имаш например Дуросторум > Дръстър (Силистра) и евентуално Хърсово.

Хм, Росене, после форумът се бил политизирал. Сега направо от самия секретариат на форумното политбюро иде политизацията...

Признавам, че нямам време и волята на ума да изчета нещата след първата страница. Но ето и един кратък спам от мен по темата: "От Цингапур трудно се става Сингапур." Да не кажа изобщо, че не става.

Да, Йончев ми обърна внимание. Но текстът и при това положение е култов.

Таско пръдна тук или как беше разчетен Линеар А http://saportok.blog.bg/history/2012/12/20/linear-a-nai-posle-razcheten.1033629

От този блог го взех. Пише, че авторът е Спароток. http://saportok.blog.bg/history/2013/01/06/shestnadeset-tezisa-na-trakiiskata-teza.1039153

Отдавна не бях се смял така. Интересно, че текстът е на един от Отците на трако-автохтонизма (трако-грамофонизма).

Слаб съм по военна история, особено по нова и съвременна. Светни ме по-детайлно за какво иде реч.

Ворфаксе, по-добре не спори с Евристей по въпроса за бойните качества на русите, тоест на варягите (норманите). Тези са били най-големите изроди и изверги в Европа през периода 9-11 век. През 9 век западнофранкските (френските) крале се оказват безпомощни против тях и норманите по Сена стигат чак до Париж. Накрая им дават територията на бъдещото херцогство Нормандия, че да мирясат. Оттам през 11 век тръгват разни пофренчени нормани и стигат чак до Южна Италия и Сицилия и за 20 години таковат мамата на византийската власт, като правят своя държава, която държи на нокти Византия 70 години. Отделно същите нормани от Нормандия завземат Англия през 1066 г. Отделно през 9 век цяла Североизточна Англия е под нормански (викингски, в частност датски) контрол и окупираната територия е известна като Данелоу, тоест "Датско право". Англо-саксите в Англия, дето са уж една семка с викингите и които 3 века преди това са били същите изроди и изверги, успяват да натиснат датчаните чак през следващото столетие. На изток работата не е по-различна. След като през 986 г. Василий II дава сестра си Ана на Волдемар (Владимир) Киевски, онзи му праща 6000 варяги на служба при него. Дотогава императорската гвардия е съставена от арменци, които са били най-добрите бойци в империята. Василий ги сменя с варягите на Владимир. Варягите/норманите са били супер ефективни кажи речи на всякакъв терен - на кораби и лодки по реки, на суша срещу пехота и на суша против конница. И остават ефективни дори и век след като Владимир ги праща на Василий. Има една случка от 60-те години на 11 век в района на Лазистанския хребет южно от Трапезунд. Една селджушка мародерстваща конна армия се нахендря на един варяжки пехотен отряд на ромейска служба и е напълно разбита. Май единствените документирани случаи на поражение на варяги/нормани през 9-11 век са битките при Аркадиопол, Преслав и Дръстър против ромейските катафракти при Цимисхий и в битката в Прикаспието против бронираната хорезмийска конница на т.нар. арсия, служещи при хазарите. Реално от тези поражения се вижда, че само бронирана тежка конница е можело да се справи с норманската/варяжката пехота. А през 10 век такава тежка бронирана конница в Европа има само във Византия, и то около 500 души. Така че разгромът на Петровата войска не е позорен. Който и да е бил насреща, е щял да яде боя без бронирана тежка конница.

Логично. Не върви съветското пионерче да чете, че великият вожд и учител на народите Улянич бил всъщност добре платен немски агент. И че СССР е немско творение. И не само немско, ама тук спирам, че ще стане политически некоректна темата...

Франция. Която не си е сменяла името от 481 г. насам. Освен ако не претендираш, че името Francia, както е известна Франкската държава в латиноезичните паметници, е коренно различно от съвременното France. Само че разликата между Francia и France е много по-малка от тази между "Българско" и "Царство блъгаромъ" и възрожденско-съвременното "България". Та и митът за единствената държава в Европа, дето дето никога не си била сменяла името, отече в канала.

Абе, Фружине, аз те питам в кой учебник, издаван между 1920 и 1990 г., си чел това за вагона, а не какво били писали вестниците в Петроград през 1917 г.