Aspandiat

Валмарк са дърти шарлатани от самото си стъпване на пазара у нас. През 2006 г. имах един разговор/интервю с доцентката, която бяха хванали тогава за лице на марката, сиреч да има някой с някакъв авторитет, който да вдъхва доверие у клиентите. Говорихме за един от продуктите им, който беше за отслабване и който трябваше да представя под формата на интервю с въпросната доцентка. Жената отговаряше доста откровено на въпросите ми. Дали просто не се е сещала, че не съм толкова тъп да навържа нещата от отговорите й, или просто не й е пукало, не знам. За какво иде реч - въпросният продукт (хапчета) за отслабване, който гарантираше траен и видим ефект за половин година, имаше една-две особености на режима на прием. На първо място трябваше да се пият 6 хапчета дневно (ако не ме лъже паметта), което отнесено към 30 дни по 6 месеца, правеше едно внушително количество и съответно сума, която Валмарк щяха да приберат от наивния клиент. На второ място хаповете се пиеха при спазване на "строг режим" - спираш всякакво пиене и ядене на захари и въглехидрати. Минаваш само на зеленчуци и малко месце. Когато доцентката ми каза за този придружаващ приема на хаповете режим (без който обаче нямало да има ефект продуктът), се подсмихнах на ум под мустак и си рекох "ако спра сладкото и тестото за 6 месеца, ще отслабна с 10 кила и без твоите хапове, дето можеш да си ги завреш отзад". Та това за продукта за "отслабване" на Валмарк.

Детинска работа. Като за западен средношколец.

Споко, те и в САЩ опитаха нещо подобно, но ги опраскаха през пръстите. http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2016/02/15/2704747_amerikanskiiat_kongres_zabrani_danuk_vurhu_internet/

На Романа му се поставя като задача да разработи една тема със заглавие "Вярност, дълг и чест на римското офицерство". Щото тук е ключът към темата на Киров.

Голям проблем при Рим в имперския период е комбинацията от остатъците от старата демократична система и платена професионална армия, което после се пренася и на Изток във Византия, поне през първите 500 години от съществуването й. Имам предвид наличието на монархическо управление, но липсата на династичен принцип, както е в средновековна Европа. Липсата на династичен принцип води до липса на стабилна "богопоставена, харизматична династия", чието сваляне би било прието за кощунство. Затова всеки амбициозен генерал можел без страх от нарушение на богоустановения ред да посегне към престола с помощта на войската. Липсата на династичен принцип, който е заменен от принципа на "властта принадлежи на най-добрия", е нож с две остриета - от една страна се минимализира опасността държавата да се управлява от някой малоумен или дегенерирал монарх, който обаче е облечен във власт поради принадлежността му към богохранимата династия, а от друга страна липсата на династичен принцип е причина за чести, кървави и изтощаващи имперските финанси и войска граждански войни, каквито средновековна Европа почти не познава.

Не мисля, че в един кюп трябва да се слагат Рим, Русия и САЩ с цел прокарване на аналогии между моделите им. Понеже Киров задава като рамка на дискусията и препратки съм съвременността, ще се възползвам. В действителност САЩ никога на са били истинска милитаристична сила. САЩ възникват и се разширяват до това, което са като държавни граници в С.Америка с минимални военни усилия и жертви, като огромни територии просто са закупени от тях, каквато е например Аляска. Реално най-голямата и тежка война, която са водили в историята на САЩ, е тяхната гражданска война, която отнесена към времето си (60-те години на 19 век) е изключително кръвопролитна и доколкото знам, коства 500 000 живота от двете страни, колкото са американските жертви през двете световни войни. До 1942 г. САЩ не са глобална военна сила, а обществото им никога не става милитаризирано, въпреки че е агресивно по свой начин, но не в чисто военния смисъл, а чрез житейската и бизнес философия, че "победителят взима всичко" и най-добрият заслужава съдбата си така, както лошият своята. САЩ се превръщат в глобална военна сила около и след 1945 г., когато заемат опразнените властови ниши и икономически позиции на съсипаните от ВСВ европейци. Но военното господство и разгръщане по целия свят на САЩ не се дължи на някаква суетна мания да оцветят картата с американско синьо и червено, а за да установят, бранят и разширяват икономическите си и пазарни позиции по целия свят. По това американският модел си прилича с британския. На другия полюс е Русия. Още през 860-те години тя възниква като крайно агресивно държавно образование. Всъщност днес в Европа няма друга държава, която да е била толкова агресивна при възникването си, дори и прочутите като бич за християнския свят маджари, които след като се покръстват през 1000 г., бързо си сядат на задниците и дори им се налага да мислят как да се защитават от немската и византийската експанзия. Руската експанзивност и агресивност през вековете е не икономически (като изключим движението на Петър Първи към Прибалтика и разширението към Босфора), а идеологически мотивирано - през 15-16 век борба с неверниците "бусурмани" от Казанското и другите ханства, след това против турците. Зад руското разширение в Сибир до Тихия океан не стои някакъв проект за колонизация и изграждане на инфраструктура за активна експлоатация, а открит шанс за евтино струваща експанзия на територии с рядко и изостанало население. Подобна е ситуацията и с руската експанзия в Средна Азия от 60-80-те години на 19 век. По същество, Руската империя е до голяма степен продукт на неикономически милитаризъм и търсене на престиж и старомодно боядисване на картата. Рим е по-средата. От една страна той възниква и експанзира като силно милитаристично общество и държава, по което си прилича с Русия. Но за разлика от Русия, където стъпят легионите, започва строеж на структури и инфраструктури, целящи експлоатацията на покореното население и ресурсите му. По този показател Рим си прилича със САЩ, при които е силно застъпен икономическия аспект на експанзията им, а не брутално военният, както е при руснаците. Римската армия не знам дали може да бъде обвинявана в съзнателно унищожаване на империята. При нея просто има някои фактори, които са исторически обусловени. След 202 г. пр.Хр., когато Картаген е изваден от строя в резултат на много тежката Втора пуническа война, Рим се превръща в това, което го знаем като обхват за няма и 200 години. След Август до 115 г. сл.Хр. има само леки "коригирания" на границите в Мала Азия, Британия, Германия, Камениста Арабия, Дакия, Мавритания и Либия, като доста от тези завоевания за изгубени през втората половина на 3 век. Но ключовите за империята провинции са завзети докъм края на старата ера. И то ако не броим тежките битки на Цезар против галите, с неголеми усилия. Дори и кампаниите против прочутия Митридат Понтийски не са особено мащабни - в тях римляните оперират с по 20-40 хиляди души. Точно през този период на ускорена експанзия, грабежи и забогатяване римската армия минава от наборно-опълченска към наборно-професионална, а от 2 век сл.Хр. вече почва да се превръща в наемна. Наборно-масовите и наборно-опълченските армии са характерни за бедни или небогати държави. Професионализацията върви ръка за ръка с богатството. Което първоначално има като положителен ефект повишената ефикасност на войската, но в перспектива води и до това армията да се превърне в страшно скъп лукс като издръжка. Както става в Рим и както се случва днес в САЩ. Другият важен момент, който води до това римската армия да се превърне във воденичен камък за империята е, промяната на характера на противниците. В Средиземноморския басейн реално единствените, които оказват корава съпротива на Рим след краха на Картаген са галите, келтиберите в Испания, траките на Балканите и донякъде панонците при Август. Всички останали, натежали от богатства народи и държави, падат лесно. От началото на 2 век сл.Хр. обаче настъпват промени. От една страна обхватът на империята е вече толкова голям, че се налага постоянното поддържане на големи армии, които да пазят трите най-уязвими граници - по Рейн, Дунава и Ефрат. А това струва адски скъпо. От друга страна противниците вече са други - откъм Дунава и Рейн напират свирепи германци, готи, сармати, на изток са партите, а след 226 г. и персите, с които римляните така и така не успяват да се справят. Тези нови (и стари), опасни и реално невъзможно да бъдат победени врагове водят до още по-голямо увеличаване на армията и до сумите, които тя смуче. Проблемите се появяват още при Адриан след 117 г., когато за първи път римска граница е "коригирана" с цел по-лесната й отбрана не чрез завоюване на нови територии, а чрез изоставяне на такива (в Африка). Точно след същия Адриан войните стават все по-тежки, скъпи и с минимален ефект. Например през 163-166 г. Рим води тежка война с партите, като в резултат получава само парче от СЗ Месопотамия, което век по-късно е изгубено. Като се добави към тези два фактора и още един - изтичането на парична ликвидност към Индия и Китай, което води до финансовото изтощаване на империята, става ясно, че към началото на 3 век римската армия се превръща във все по-скъп и все по-неефективен лукс. А да намалиш заплатите на войската не може, защото бунтът ти е гарантиран. Особено след като през 3 век започва и обезценяването (фалшификациите) на римските златни и сребърни пари. Накратко - имаше една (дори изведена като синусоидна схема) зависимост при империите - когато експанзията и експлоатацията дават повече от разходите от тези за администриране и охрана на завоюването, империята върви добре, когато двете синусоиди се сближат, настъпва стагнация, а когато синусоидата на разходите излезе над тази на приходите, идва банкрутът и разпадът.

+ за труда на Фружин. До Мойсей текстът става за четене, след това почват разни руски морализаторски бръщолевения.

Не мисли, че се прехласвам пред манталитета на източноазиатците. Всъщност изобщо не ги харесвам. Но съпоставката между Северна и Южна Корея е страхотна илюстрация какви "плодове" може да дадат различни надстройки над старата конфуцианска основа. Нямам предвид икономическата нелепост на комунистическата система, а върху мисленето. Стремежът към забогатяване превърна южнокорейците в трудови роботи, а в севернокорейците в дресирани роботи с промити от идеология мозъци. Помня едно видео отпреди няколко години, когато пукна дъртият Ким, как севернокорейците бяха изкарани под строй на улиците да реват за умрелия любим вожд. Със сигурност много от тях са ревали от страх, че ако не реват, тежко им. Но със сигурност е имало и много, дето са ревали искрено. Такова чудо дори и при смъртта на Сталин не е имало в СССР и в окупираните от него държави в Източна Европа. С други думи, искам да кажа, че при конфуцианските общества всяка външна/чужда идеология и модел, бил той комунизмът или консумеризмът, води до крайни негови деформации и извращения. Тоест от всички комунизми източноазиатският е най-страшен и безмилостен, а от всички консумеризми източноазиатските са най-роботизиращи и сковаващи собствената иновативност и креативност.

Ще се отчете, и ще си плати процента на партията-майка. И не бъди толкова наивен, че в Китай биха теглили куршума например на сина на Си Дзи Пин, ако се разбере, че е правил далавери. И да, в Китай нещата стават отгоре, ама с друг народ, не с руския. Защо всички преуспели икономически и технологично страни от 1960 г насам са все с дръпнати очички - Япония, Корея, Китай, Тайван. Защото при тях има 2 ключови фактора - едната е мравешката работливост и дисциплинираност на източноазиатците в основата на които стои старото конфуцианство. Втората е притокът на американски технологии и капитали в тях след 1950 и след 1990 г. Именно заради тази дисциплинираност американците изнесоха електрониката си там, а не при м.нгалите в Индия. За производството на електроника се иска дисциплина и трудови навици.

Тия работи за преструктуриране ги плещеше Медведев още като беше президент, сиреч прези 5-6 години. Оттогава насам преструктурираха дедовия. В Русия технологии извън военните и свързаните с тях космически не могат да се развиват, защото има две неща от столетия в излишък - прекалено много патернализъм и прекалено малко лична свобода. Като няма свобода и има страшно много регулации, всички планове за преструктуриране, модернизации и прочее остават само като решения на ЦК на Руската империя. Всичките руски модернизации са ставали отгоре и затова ефектът им е траело около 2 поколения, след което отново са тръгвали по спиралата на изоставането. Проспаха индустриализацията на Западна Европа между 1850 и 1900 г., и почнаха да наваксват с т.нар. държавен капитализъм след 1900 г., който после продължи Сталин с цената на милиони жертви и тегла на народите на СССР. Таман си рекоха, че са се изравнили със Запада към 1960 г. и хоп - проспаха технологичната революция в електрониката и информатиката, почнала от САЩ от 1960 г. насетне. Как ще наваксват сега, като им липсва човешкият ресурс, който да бъде принесен в жертва, както беше по времето на Сталин, не знам.

В действителност Русия се е докарала до дереджето да избира между това дали да бъде суровинна колония на Запада или суровинна колония на Китай.

Чета какво сте написали и двамата и се замислих, че ако това е така, излиза, че местната/авторската светска книжовност в Полша и Унгария започва от 14 век, точно по времето, когато ние сме унищожени от османлиите. Тоест се появява едно "ако" - дали ако нямаше турско нашествие, в България също е можело да възникне през 14-15 век местна/авторска светска книжовност. Примерите на Полша и Унгария обаче според мен показват и нещо друго, а именно че закъснялата поява на местна/авторска светска книжовност се наблюдава в перифериите на каролингския хартланд (Франция, Германия, Италия), който се явява по съвместителство и католически хартланд. И отново се връщам към един стар наш разговор с Глишев за огромната роля на съхранената заварена римско-латинска манастирска мрежа на Запад през 5-8 век като трансмитер на старите писмени традиции и на навика да се пише изобщо. Такава заварена мрежа няма нито в полските, нито в унгарските, нито в нашите земи.

Не отива. Периода и ефектите му, които имам предвид, са 8-13/14 век, когато католицизмът и православието има ментално-културно формираща роля. Всичко след 14 век и извън Европа вече е без значение.

Ако и ни плащаха за тези анализи като на Сорос или колкото той плаща за анализи.

Не съм съгласен с това твърдение. Русия (Киевска) възниква като крайно агресивно държавно образование, много по-агресивно от съседните си Волжка и Дунавска България. Какво правят руските/норманските грабителски шайки (войски) през 9-10 век чак в Азербайджан и Южното Прикаспие, или около Константинопол, на хиляди километри от базите си. Няма в историята на Европа друга държава, която през първия век то съществуването си да унищожи 2 (две) други държави - Хазария и Дунавска България (реалният унищожител на ПБЦ е именно Киевска Русия, ромеите само довършват нещата през 1018 г.). Дори бих нарекъл Петербург геоикономическия наследник на Новгород. Нищо че Киров по-напред се подиграваше с твърдението ми, че Москва и Петербург като столици са символи на двете начала в руската историческа съдба - азиатското и европейското. Струва ми се, че (Киевска) Русия през 11 и първата половина на 12 век е имала доста прилични шансове да се европеизира, въпреки тежащото й хазарско наследство и печенего-куманско съседство. До голяма степен европеизацията е можела да се осъществи благодарение на варяго-скандинавското наследство на Киевска Русия. Съдя за това от браковете, сключени от някои киевски велики князе. Ярослав Мъдри (1019-1054) се жени за Игигерда Шведска, Светополк Владимирович (1015-1016) е женен за дъщеря на полския крал Болеслав Храбри, Изяслав Ярославович (1054-1073) е женен за Гертруда Полска, Светослав Ярославович (1054-1073) е женен за Ода Щатенска, племенница на немския император Хенрих Трети, Владимир Мономах (1078-1094) е женен за Гита, дъщеря на последния английски (англосаконски) крал Харолд Втори, Мстислав Велики (1076-1132) е женен за шведката Христина Ингесдотер, Мстислав Изяславович (1146-1149) е женен за полската принцеса Агнешка, дъщеря на крал Болеслав Кривоусти. Всеволод Чермный (1198-1202), който е женен за Мария, дъщеря на полския крал Казимир Втори, е последният киевски княз, женен за католичка и европейка изобщо. Честите бракове с католички до средата на 12 век показва, че в Русия не е имало някакво отявлено усещане за противопоставеност на православните страни и православието с католицизма и католическия свят. Едновременно с това обаче от средата на 12 век, пак на базата на сключените от киевските князе бракове (за които има данни, естествено, съпругите на редица князе са неизвестни), започва да си пробива път тенденцията за обръщане към Изтока и затваряне в себе си. Пръв поставя началото на това обръщане княз Юрий Дългоруки (ум. 1157), който е женен за дъщеря на куманския хан Аепа. Рюрик Ростиславович (1167-1194) пък е женен за дъщеря на куманския княз Белук. Останалите реални или титулярни киевски князе до Александър Невски, включително, са женени за местни славяно-руски и варяго-руски моми. Тоест обръщането към Изтока и затварянето в себе си започва още от средата на 12 век, несъмнено поради трудното съседство с куманите, а след монголското нашествие затварянето и (само)изолирането вече е факт.

Щото: 1. Англия е рехристианизирана основно от ирландски монаси и е един вид малък северозападен Рим в областта на мисионерството. 2. За ирландците верността към католицизма е контра на протестантството на окупаторите и потисниците англичани. Да, няма какво да говорим, защото по същото време, когато протестантството се утвърждава и разширява в Европа, по същото време испанците, които са най-яростните врагове на протестантството, разпространяват католицизма в колониите си.

Само че не върви да се съпоставят изчезнала преди 2300 години литература с изчезнала през последните 600 години. Ако се търси аналог, трябва да се търси пример от последните 600-700 години.

Всъщност ставаше дума, че елитите на ВБЦ гледат на България като на западната част от Ромейската империя, а на василевса и неговите владения като на източната част от Ромейската империя и по тази причина у нас се смятало, че няма смисъл да се пишат собствени исторически съчинения, а се ползват византийските като "наши". Това би могло да се отнесе и към останалата светска литература, а не само към историческата, но при всяко положени е показател колко гибелно е грамадното влияние на византийщината върху собствено българската интелектуалност. Ако наистина у нас са гледали на ВБЦ като на Западна римска империя (дали в Константинопол са признавали това е интересно също), то това значи също така, че вътре в православния свят и идеологиите, циркулиращи в него, никой не е вземал насериозно претенциите на германските императори за короната на Западната империя (Свещената римска империя на германската нация) и че културното отделяне и затваряне в себе си на православния Изток към 14 век е било тотално. Епосите (за Крали Марко или за Момчил) мисля, че възникват не по-рано от 15 век, тоест какво е имало преди тях е трудно да се каже, но явно не е било нещо стегнато като сюжет, подобно на скандинавските или на Песен за Ролан.

Хм, старият Ухтанес явно е знаел какво пише, защото сега видях в една статия в Православието.ком, че за новиацианите било характерно, че "били подобни на фарисеите, тъй като се показвали праведни пред очите на човеците и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непорочен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях" http://www.pravoslavieto.com/life/06.09_sv_Kiril_Aleksandrijski.htm

Бях чел някъде, катарите в Лангедок плащали на наемници да ги защитават, а те не посягали към оръжието. Иначе за разликите между богомили и павликяни и днес си остава класика Оболенский.

И терминът "катари" е доста по-стар отколкото сме свикнали да мислим, тоест че е от 12-13 век и е свързан с еретиците в Прованс и Тулуза. В историята на арменеца Ухтанес от 982 г. се говори за "катари" още през 3 век и, ако не ме лъже паметта, Ухтанес нарича "катари" последователите на новацианската ерес.

Аз си мисля от известно време, че разделението православни-католици, и впоследствие католици-протестанти е културно-етническо като произход и причини. Де факто православието е конфесията на стария елински и елинизиран римски Изток, католицизмът е конфесията на стария латински римски Запад. А протестантството е конфесията на германските земи, в които не е имало никога римска власт и на земи, в които римското е било почти напълно затрито, каквато е ситуацията в Британия.

Това, което отличава коренно павликяните от една страна и богомилите и катарите от друга, е отношението им към носенето на оръжие и войната. Павликяните са милитаризирана секта, корави бойци, които без стеснение се бранят и нападат с оръжие в ръка, докато българските и южнофренските еретици отхвърлят насилието и войната.

"Православен" преди 800 или 1300 години не знам обаче дали се е използвало в същия смисъл както днес като "член или последовател на гръцката църква", а не в широкия смисъл на "правоверен" и изобщо на "добър християнин". Например арменците, които след събора в Халкедон от 451 г. се обособяват в един вид "национална монофизитска църква", редовно се самоопределят като "православни". Няма грешка, думата е точно ուղղափառք (букв. "право славещи", "православни") Ето конкретно: Едновременно с това обаче и сирийските монофизити са наречени "православни".

Ти нямаш, друже. Въртиш и сучеш някакви мантри за 300 лв заплата и 900 лв изкарани, дето оставали у чорбаджията-изедник.