Aspandiat

"История во кратце о болгарском народе словенском" на Спиридон Габровски, издание от 1900 г. под редакцията на В. Златарски. https://ia802608.us.archive.org/29/items/istoriiavokratt00spirgoog/istoriiavokratt00spirgoog.pdf В други формати: https://archive.org/details/istoriiavokratt00spirgoog

Много просто е - с лодка (ладия) по Дунав, а не по Тиса, която е граничната за България река на запад. По Дунава първият български град идвайки от запад е Белград.

Търси из Юхас. Мен лично ме мързи.

Унгарските историци обаче твърдят, че първоначално християнството било разпространявано в Трансилвания от българската църква докато тези земи са под наш контрол.

Появата на това "откритие" в БГ наука говори, че "БГ наука" има явно сериозен проблем ....

Остави я Францията. Аз дадох Жана само като пример. Да си се оправят, не аз съм ги карал да отварят вратите си през последните 50 години за милиони "инженери", "лекари" и "архитекти" от Магреба.

За демитологизирането на Левски, който в името на "историческия обективизъм и демитологизация" следва да бъде детрониран от пиедестала на Апостол на свободата и катурнат в калта като осъден за криминални деяния и детеубиец. Интересно ми е авторът би ли опитал (би ли имал смелостта) да отиде в Париж и да предложи Жана Д' Арк да бъде "демитологизирана" от светица и национална героиня на Франция до нивото на изгорена за вещерство и до невротична недоклатена и халюцинираща шизофреничка? Все пак французите като истински европейци и хилядократно надрасли булгарския инфантилизъм и компексарщина би следвало да са във възторг от идеята за подобна демитологизация. После, ако сполучи във Франция, авторът може да опита да демитологизира и Джордж Вашингтон. Горките хилядократно надрасли булгарския инфантилизъм и компексарщина американци надали знаят, че прославеният борец за свобода и независимост, бащата на американската държава и нация бил закоравял до мозъка на костите си привърженик на робството и имал немалък брой роби. В духа на демитологизирането незабавно на преден план трябва да се изтъкне на преден план тази "културна особеност" на Вашингтон.

Изчетох материала. За да не бъда обвинен, че критикувам точно като някой исторически "митолог", ще набележа конкретни неща. Естествено, не всички. Интересно защо тук, а и на други места в текста, няма и ред по отношение на синхронната историческа пропаганда на гърци и сърби. Поднесена в такава манипулативно-ограничен опаковка теза цели евтино внушение, че само примитивните "булгари" бълвали лъжливата си пропагадна, за да обслужат интересите си, но нито дума, че съседите им са още "по-напред в материала" Питам директно автора: очаква ли той Паисий преди 250 г. в една среда на "интелектуална пустиня" (цитат от самия автор) да може да даде академично решение на този проблем и който да е проблем. В тази връзка самият подход на цялата статия да се очаква и изисква от възрожденски културни и революционни дейци действия и мислене на професионалисти от 20 или 21 век ако не е продукт на незрялост на самия автор, то явно е продукт на целенасочени внушения и пропаганда. Какво решение предлага авторът като алтернатива? Може би оставане на нивото на народност от селски примитиви в името на историческия обективизъм и недопускането на никакви митологеми. За разлика от статия, хиляди пъти по-трудно е да направиш държава от нулата. Особено след като столетия не си имал своя държава и няма как да имаш през този период "реални цивилизационни постижения". На това прозрение дори и финансираният от Анкара американски професор Джъстин Макарти би могъл да зацъка завистливо с език. Авторът може ли да посочи чужд аналог на уникално българско явление като създаването на мрежата от читалища и училища по българските земи, изградени без грам финансова подкрепа от "най-успешната империя"? Авторът може да се поинтересува какъв е стандарта на живот в България и Турция между (грубо) 1930 и 1989 г. Турското икономическо чудо тръгна от 90-те години на миналия век по ред причини, които тази тема не е място за обсъждане. Що се отнася до това, че сме били еднакви с турците, защото сме гледали турски сериали, по същата логика "интелектуално и ментално сме същите" с колумбийците, венецуелците и бразилците, с чиито сериали бяха залети родните телевизии между 1990 и 2005 г., преди да тръгне турската експанзия по "идиотската кутия" (така наричаше телевизията покойният Гор Видал). Предполагам, че терорът спрямо македонските българи с цел тяхната дебългаризация, прилаган настървено и системно от кралска и Титова Югославия е дреболия, която не би трябвало да се припомня, за да не пречи на горната предпоставена теза. Горното е типична илюстрация на мисленето на автора на статията. Предполагам, че той иска и очаква революционните и комитаджийски дейци да са на нивото професионалистите на Мосад, ЦРУ и специалните части. В цялата критика по адрес на действията и мисленето на комитите и революционерите няма нито за миг допускането и обяснението, че когато почваш от нулата, и то в такава област, каквато е конспирацията и реално противодържавната дейност (против турската държава) грешките, заблудите и провалите са неизбежни и очаквани. Но не, в битката за демитологизация Раковски, Левски и т.н. биват обвинявани, че не са си свършили работата като хората. Ами никой от тях не е с диплома от Сен Сир или Сандхърст. Примерът е съвсем манипулативен. Франция и Германия могат да пишат колкото искат съвместни истории. Аз обаче питам автора османското нашествие през 14 век и войните за изтикването на Турция от Балканите през 1912-1913 г. (с едни "никакви" 500 години "прогрес", донесен от Азия) също ли ще ги включим в графата на аномалиите в цивилизационната история. И да попитам автора как ще се разберем с Анкара за трактовката на въпросните 500 години "присъствие" на Балканите - като потисничество, дискриминиране по религиозен признак, нерядко направо терор или като един прометеевски акт, донесъл на недораслите балкански християнски народи светлината на азиатската цивилизация и общия пазар от Белград до Кайро? В чийто рамки народите живеели в мир и любов... според сценаристите на "Великолепният век" обаче.

ОТ. Едно сравнение с арменската география "Ашхарацуйц" от 7 век: Тази прилика (Певки = Пюки) може да обясни появата през Средновековието на отъждествянето на българи с готи.

Което не пречи синьото да стане цветът на монархията. Все пак франкските вождове и крале са били и военни предводители.

Голяма емиграция към колониите няма, защото има храна във Франция. Британия има бедна земя, вървят и огражданията с цел въдене на овце, хората остават без прехрана. Във Франция няма ограждания, климатът е топъл, яденето е на корем. Ясно ти е и защо английската кухня никоя не я бръсне за нищо и днес, за разлика от френската. За синьото не си ме разбрал явно. Аз те питах не дали това синьо идва от монархията, то е ясно, а защо монархията го възприема като цвят. Както английската монархия има своето червено, средновековна имперска Германия своето черно-жълто, Испания своето червено-жълто. От келтите ли е останало например синьото на френската монархия? Защото те си боядисвали лицата със синя боя. Това ме интересуваше, а не точният нюанс.

Може да върви като боядисване на картата с френско синьо, но не и като реално колонизиране. По времето на Луи XIV и Луи XV, ако не греша, в британските колони в Северна Америка има 200 000 заселници срещу само 12 000 във Френска Америка, които се занимават основно с търговия с ценни кожи с индианците. П.П. Като стане дума за "френско синьо", имаш ли идея, Евристее, откъде е дошло то. Аз не знам.

Ей, Фружине, оказва се и по други форуми са правили някакви подобни алтернативки. Виж тук, мнение 1007. Дори и карта някой е изработил. http://www.alternatehistory.com/discussion/showthread.php?t=223058&page=51

Аз пък смятам, че точно това има крайно негативен ефект върху нас. През 11-14 век губим демографски редица територии по периферията, особено в Тесалия и около Срем и Албания. Охридската архиепископия от втората половина на 11 е преформатирана като гръцка и си остава такава до края си, макар да претендира, че е българска. Само Иван Асен Втори прави опити да я ребългаризира, като подменя някои гръцки епископи с българи. Византийската власт през 11-12 век има и още един негативен ефект - липсата на граници спомага за вътрешно разселване на етноси и не само отваря пътя на албанско заселване в Македония, но и остава след себе си гръцки етнически анклави, най-вече в градовете. Накратко (вярно, че почти нямаме данни за 865-1018 г.) българското землище по време на Второто българско царство е много по-мултиетническо от Първото.

Прочетох последните мнения. Да се изкажа и аз тогава. 1. Смятам, че "балканска цивилизация" като някакво специфично и избистрено културно-цивилизационно явление няма да възникне. Ако се погледне еволюцията на Византия от 1100 г. насетне, не тя византизира/елинизира Запада, а постепенно се озападнява в редица аспекти. Пример в това отношение е случката между Теодор Светослав и Андроник, в която ромейския император предлага на българския цар да решат битката в пряк двубой. Това обаче е заимствано от "латините" като обичай. Смятам (за 15-16 век говоря, по-сетне не смея да се правя на ясновидец), че с оглед на продължаващото политическо дезинтегриране и отслабване на балканските страни и на все по-засилващото се италианско влияние, Балканите ще се оформят като един район на европейска суб-култура, локална култура от православно-гръцки тип, която ще има съвсем маргинална роля и тежест спрямо романо-германската латинската култура, която след 1500 г. ще обхваща все повече територии в света. Но все пак няма да има пропаст със западната култура, както е между Запада и Русия преди 1700 г. 2. Като социално-икономическо развитие, казах го още в началото - сицилианизация на региона, но не в смисъла на Фружин с неговите мафиотски босове, а със запазването на едри поземлени владения и аграрна икономика. Консервативност на обществото, запазване на отмиращи на Запад обичаи, като например кръвната мъст, която още я има при албанците. Съхранена роля и тежест на православната църква (без значение гръцка, българска или сръбска). 3. "Поемане на короната на балканския свят". Не виждам такова като възможност като някакъв вариант на средновековната Свещена римска империя в Германия, която е раздробена на десетки и после стотици държавици под формалното лидерство на изборен император. Причините са етногеографски и политически. а) За разлика от Свещена римска империя, която с изключение на Бохемия и на периферните земи на запад е населена от германски елемент, на Балканите на една територия от около 450 000 кв км (включвам днешна Сърбия, Албания, Гърция, Турска Тракия, България и Влашко) имаме 5 етнически елемента (българи, сърби, гърци, албанци, власи), които с изключение на сърби и българи, са твърде различни помежду си и често в противоборство. Тоест нямаме голямо и етнически хомогеннно пространство, а 5 елемента, наблъскана на тясна територия, която е голяма приблизително колкото териториите, населявани от испанци, германци, французи, италианци през Средновековието. б) Ако на Запад имаме само един император, този на Свещена римска империя, на Балканите от 14 век нататък императорите стават твърде множко - старият римски (реално вече гръцки) император, българският император и новоизлюпеният сръбски император. Добре, сърбите след Душан не настояват за императорски статут, но българският император няма да отстъпи на ромейския си колега по въпроса кой е по-по-най. Поради равновесието на военните сили никоя от спорещите страни няма да може да вземе надмощие и препирните кой ще поеме короната на ромейско-православния свят ще припламват периодично през 15-17 век. (*ЗАБЕЛЕЖКА. Този вариант е възможен единствено ако останалите балкански и съседни страни признаят, че превземането на Търново и Бдин и васалното положение на Шишман спрямо турците след 1377 г. не е деградирало българския император до нивото на крал или княз. Но същото сполетява и ромейския василевс по времето на Баязид, който също се признава за турски васал). 4. Международна политика и отношения през 15-16 век. Продължавам да настоявам, че политическото раздробяване на Балканите ще бъде обусловено от географията и оттам от икономиката. Ще останат 3 центъра на сила, които ще имат престижа и ореола на "стари", "традиционни" и "легитимни" сили - василевса в Константинопол, василевса в Търново и краля/деспота на Сърбия. Освен тях ще има нови и нехаризматични сили като Влашко и албанските князе и едрите владетели в Македония, Тесалия и Елада. Политическото противопоставяне ще върви по следните линии и фронтове: а) Тракия. България-Византия си оспорват контрола върху Тракия и южните черноморски градове. Ядро на България ще е Мизия и Добруджа, на империята - земите от Одрин до Константинопол. Тенденцията е налице още от 14 век и не виждам причини да не продължи и през 15-16 век. б) Македония и Солун. Смятам, че сърбите ще опитат да възстановят поне частично обхвата на владенията си от времето на Душан. Всъщност те нямат и друга посока на експанзия, тъй като на запад и югозапад са затворени от планините на Босна и Албания, а на северозапад е мощната Унгария. Тази схема я виждаме в изчистен вид през 20 век. Императорът в Константинопол ще положи максимални усилия да си запази Солун и околностите му като втори град в империята и вход за търговията на Западните Балкани. Между двете сили ще се намират и ще лавират местните едри господари, изникнали след разпада на Душанова Сърбия и най-вероятно те няма да бъдат ликвидирани, а ще преминат към една от двете сили като васали. в) Албанските планини. Там ще изкристализират някакви местни парадържавни структури, които обаче, поради това, че Албания е отрязана от планините към Македония и Солун, ще се намират под влиянието на Венеция и Неапол и ще се съобразяват с тях. г) Тесалия и Елада. Тя може и да не бъде отвоювана от константиниполския император и да се очертае като алтернативна гръцка държава заедно с части от Епир. В Атика и Пелопонес ще продължат да кретат старите франкски държавици редом с венецианските опорни пунктове. д) Влашко. Нова линия на конфликти може да се очертае на север. Става дума за евентуални опити за политическа еманципация на влашките воеводи от Търново. Както и опити за влашка експанзия в Северна Добруджа в търсене на открито пристанище към италианската търговия. Такава тенденция има в края на 14 век, но турците я парират. В добавка изострянето на влашко-българските отношения може да бъде изпозвано от остатъчна Византия в борбите й против остатъчна България. е) Самите конфликти. Те ще бъдат анемични, с армии от по няколко стотин или няколко хиляди души. С продължителност от май до октомври. Без особени екцесии. Балканската аристокрация и владетелски домове поради религията си и политически целесъобразност ще бъдат изпосродени помежду си до ниво всички в един момент да стана първи или втори братовчеди.

Значи в теорията на Дел-Мар и Зарленга има пукнатини или пък трябва да се чете повече за допълнителното й аргументиране.

Всъщност, ако не броим онези десетина руски "златники" на Владимир Покръстителя, нито една страна от православната общност не сече златни монети. Към тази общност броя и Велика и Киликийска Армения.

Зарленга се спира мимоходом на това, че (горе съм го споменал), че венецианците възприемат гъвкавото съотношение злато-сребро, а не твърдото 1 : 12 на василевсите. За това дали е имало промяна в цената на среброто на местна почва, може да се съди от колебанията в рациото, движещо се между 1 : 8,5 през 1250 г. до 1 : 14,2 през 1360 г. , след което цената на среброто се покачила до 1 : 9,5 спрямо златото. Обаче, явно курсът злато - сребро се е определял не от наличностите на сребро в Европа, а от златните наличности. Зарленга пише, че покачването на стойността на среброто спрямо златото след 1360 г. било свързано с притока на египетско злато в Европа, дошло чрез венецианската търговия.

Благодаря. Поразрових се и аз. От друга страна обаче златните мараведи на Алфонсо VIII Кастилски от 1184 г. са сечени като имитация на алморавидските денари. А не на ромейските номизми! Тоест и тези "нарушения на системата" са повлияни от "арабската алтернатива" на свещения ред, олицетворяван от василевса и неговия прерогатив да сече злато. http://numismatics.org/collection/2014.9.2 Ето и тук: Замислих се обаче за нещо. А именно, че златната монета на Фернандо може да не е била сечена в големи количества, а да е била по-скоро юбилейна. Забележи огромната разлика в дизайна на мараведите на Фернандо и на съвременника му Алфонсо. Този на Фернандо прилича на кръстоносна монета и се замислих дали изсичането й няма връзка с факта, че през 1170 г. Фернандо основава рицарския орден на Сантияго де Компостела.

Да, това е в общи линии втората част на текста. Първата е посветена на това, че този модел бил маскиран зад имперската идеология, съгласно която само императорът/василевсът имал право да сече златни монети. Този финансово-търговски модел прилича в някаква степен на днешната световна доларова система. С долари се търгуват храни и индустриални суровини, електроника, петрол, газ, доларът се използва като счетоводна единица, както по римско и византийско време със солида/номизмата се търгували тогавашните "стратегически ресурси" като подправки, коприна и др. и/или сделките се преизчислявали през номизмата, както правели венецианците.

Към темата за липсата на собствено монетосече в България и Багратидска Армения през IX-XI век. Върбанов, какво обяснение може да се даде на факта, че в съседните на Армения грузински земи през XI век вече секат собствени монети от сребро? Не би ли следвало и там, както и в България и Армения, да ползват познатите ромейски монети, с които били свикнали. Вместо това царят Баграт IV (1027-1072) сече сребърници. Георги II (1072-1089) също сече сребърници. Ето направо файлът, който иска да си направи справка какви монети са секли в Грузия. Medieval_Coinage_of_Georgia.pdf

Междуособици има, да. Но икономиката, по всеобщо признание на специалистите, върви нагоре. И време име е оставало. Сто години изобщо не са къс период. Особено от втората половина на X век нататък и през XI век икономиката върви нагоре. Върбанов, ти по-горе, че в нашия район нямало нужда да се секат монети и се ползвали византийските, защото били познати и хората били свикнали с тях. ОК, обаче в Багратидска Армения (885-1045) няма сечени дори медни или бронзови монети, които са, дето се вика, за харчлък, джоб парасъ. Има открита само една (ако не греша) бронзова монета на Кюрике I или Гурген (979-989), цар на апанажното багратидско царство Лори. Сечена е по образеца на византийските фолиси на Йоан Цимисхий и Василий II. Интересно ми е как така се получава, че реално Багратидска Армения не сече монети, а само 40 десетилетия след анексирането й от Византия царете на прясно възникналата Киликийска Армения почват да секат сребърни (но не и златни!) монети. Да кажеш, че Кил.Арм. е бедна, не. През XII-XIV век с територия колкото Албания, тя е нещо като Южна Корея на Източното Средиземноморие. Но... злато не сече. Много ми е любопитно как така се получава, че точно двете страни, преки съседи на Византия на изток и на запад в периода 865 (от българското покръстване) до 1045 г. не секат свои монети. Нима българските и арменските владетели са най-големите малоумници в християнския свят и не знаят и не проумяват, че сеченето на монети, дори и само сребърни, не е само икономически акт, но и символ на държавен и монархически суверенитет? Още нещо по темата. Миналата седмица с изненада научих, че през разглеждания тук период допреди 1204 г. собствено златно монетосече е имала... Киевска Русия. Сече ги (тук внимание!) княз Владимир I (980-1015), който покръства Киевска Русия. Така наречените "златники" са много малко на брой, дузина, и са сечени като копие на ромейската номизма от времето на Василий II, шурея на Владимир. Владимир сече и сребърни монети също така. www.poludenga.ru/srebrenik/ogls.html www.poludenga.ru/srebrenik/ogls.html Може да се допусне, че василевса е позволил на Владимир да насече малко злато (вероятно са ги секли в Константинопол тези "златники") като копие на номизмата, тоест имаме възродена практиката от времето на меровингите и остготите техните крале да секат златни монети с римски дизайн в качеството им на не повече от наместници на изконни римски територии. През X век Владимир приема същия статут спрямо Василий и затова последният му позволява да насече някакъв брой златники. Сега обаче идва другият въпрос. Никой не може да ме убеди, че при Владимир Киевска Русия (която е все още нещо като полудържава-полуразбойническа организация) е по-богата и силна икономически от България при Симеон и Петър. И затова Владимир сече сребърници и жълтици, а нашите юнаци не щяли и не щяли. И чак при Иван Асен II българите проумели, че да сечеш свои монети е знак за суверенитет (пълен или ограничен, ако се приеме римската трактовка за златото), а после икономика. Има нещо много гнило и недомислено в дежурните обяснения защо за първи път България сече свои монети чак през втората четвърт на XIII век.

Значи, Дрейк, доколкото успях сега да направя някаква бърза справка в нетя, вестготските жълтици докъм края на царуването на източния император Юстиниян I, тоест докъм 565 г., следват римските образци. После обаче, в рамките на двайсетина години и до края на Вестготското кралство почва сечене на монети с друг дизайн. http://images.goldbergauctions.com/php/chap_auc.php?site=1&lang=1&sale=75&chapter=137&page=1 http://images.goldbergauctions.com/php/chap_auc.php?site=1&lang=1&sale=78&chapter=111&page=1 http://www.deamoneta.com/auctions/view/390/12 http://www.deamoneta.com/auctions/view/390/13 Това според мен показва, че нещо се е променило след 565 г. Като период тази промяна на дизайна съвпада с началото на готската реконкиста в Испания против ромеите. Ето например монета, сечена от Леогивилд - http://www.the-saleroom.com/en-gb/auction-catalogues/baldwins/catalogue-id-srbal10023/lot-cb875d9d-3c3c-4afe-af7b-a47b00f3b45a Точно при него почва весготската реконкиста против ромеите. Тази рязка промяна в дизайна (макар да се виждат остатъци от римски дизайн), но запазване на сеченето на жълтици, може да се приеме и като обявяване на независимост от василевса. Но ти много по-добре от мен познаваш района през Средновековието и можеш да кажеш ако бъркам някъде. За сицилийското златно монетосечене. Доколкото можах да направя справка, златните нормано-сицилиански тари са сечени под силното влияние на мюсюлманските жълтици от предходния период от Сицилия и Африка. А не под ромейско влияние и образци. Прави ми впечатление обаче, че и във вестготския (след 565 г.) и при норманския случай златни монети не по ромейски образец секат все крале и държави, които са във военен конфликт с Романия. Особено норманите, които са направо страшен враг. Това едва ли е случайно. За Фернандо II обаче съм озадачен, наистина. Можеш ли да дадеш изображения на сечени от него монети да видим дали неговите мараведи не приличат на арабските. Тя и думата "мараведи" май е от арабски произход.

Брех, Фружине, на направИ ти бре? :)))) Прати ни в 5-6 век с твоите главатари на банди, дето станали станали после господари. А тази висша аристокрация няма да е поземлена, така излиза от горния списък. П.П. Чорбаджиите са били у нас основно търговци и чобани, а не поземлени големци.

Чърчил не лъже. Има запазена златна монета на краля на Мерсия Офа, сечена през 774 г. по образец на златния арабски динар на халифа Ал-Мансур, на която пише ""Offa Rex", тоест "Крал Офа". И това според мен е интересен факт, който не само, че свидетелства за активни морски търговски връзки с арабите на Пиринейския п-в, но и за нещо друго. Прави ми впечатление, че английският крал(е) следва арабски модели, а не римски/византийски. Което пък влиза във връзка с моето допускане по-горе, че Британия е извънсистемен случай, не влизащ в римо-византийския монетарно-властови златен модел. Тоест английските крале чрез тези имитации искат да подчертаят, че се намират извън имперската юрисдикция на (Източния) Рим. https://en.wikipedia.org/wiki/Offa_of_Mercia