Aspandiat

Условни наклонения. CONDITIONAL MOOD.pdf Модални глаголи MODAL VERBS.pdf Употреба на Used to USED TO.pdf Промяна на времената при предаване на пряка в непряка реч DIRECT&REPORTED SPEECH.pdf Минали времена PAST TENSES.pdf Перфектни времена PERFECT TENSES.pdf "Английският език в системи и структури" (учебник) Английският език в системи и структури - Учебник.pdf

Носи си го със здраве. Изработката е читава, за разлика от разните тенекиени реплики, дето се навъдиха напоследък. От време навреме му удряй едно почистване с паста за зъби да му сваля патината. А за какво значат знаците.... вярвай ми, и Тангра сигурно си няма точна идея.

Глишо не е хунвейбин, защото, както е известно, монголоидите като цяло са със слабо лицево окосмение. По този показател Глишо е талибан (талибан-тюрковъд). Което е очевидно и тежко терминологично опущение от страна на проф. Божидар Димитров.

Филолог начело на СУ не вещае нищо добро за университета. Скоростното таковане на майката на СУ започна при един друг филолог, дето издаваше по 2 книжки на година (и в общи линии сам си ги четеше), който говореше с Бога из ледовете на Антарктида (явно чистият въздух го беше ударил зле в главата) и на когото му беше през професорския какво се случва в поверения му университет.

R.I.P. Sofia University...

Темата трябва да се подхване не преди да бъдат изчетени книгите на Тойнби. Voila: https://chitanka.info/person/arnold-toynbee

А мислиш ли за варианта просто службите на САЩ и УК да са по-добри и по-бдителни, особено след 11.09.2001 и след Лондонското метро.

На това му се вика проспано време от тези аборигени - 13 000 години все в каменната ера.

Като гледам как финансираната от Русия АТАКА е прегърнала автохтонщината и с оглед на основната идейна постановка на автохтонците, че българите били траки, ама траките били и славяни, почвам да си мисля, че фамозният Ценов и теориите му са били руски имперски проект.

Май отечествената Прадобревистика си е казала думата.

Йончев, ще те банна за несериозно отношение към темите ми!

Интересно е обаче, че Цъсар идва от латинското caesar, а не от гръцкото kaisar или греша? И ако съм прав, някои мислил ли е (както аз от известно време) за подценяваната роля на латиноезичното заварено население и традиции. Малък ОТ. Лично на мен не ми дават мира от доста време две твърдения на Паисий, че българите се били покръствали два пъти, като се върнали към езичеството след първото покръстване, защото след него четели и пишели на латински и явно християнството не се е било прихванало добре. Чудя се Паисиевото сведение за първото покръстване на българите и употребата на латински дали не е отзвук от някакви сведения за покръстителската дейност на архиепископията Прима Юстинияна в Илирик сред заселилите се в края на 5 век българи в "долната Охридска земя". Но пък има думата "царъ" - "страна"

Първият от долу нагоре ми се струва, че е Клавдий на младини, а вторият от долу нагоре мисля, че е Калигула.

Фружине, горе съм дал линк към цялостния текст. Той е написан в стила на (полу)митологичното, (полу)приказното, апокрифното. Така че да очакваш от него чак такива подробности, че майката на комупотулите е била вдовица. А и как ще обясниш уточнението, че вдовицата е била и пророчица?

Не съм най убеден, че точно нежеланието на селяните-войници да потушават бунтовете на другите селяни е причината за отказа им да служат в легионите. Дероманизацията на легионите е вече факт към средата на 3 век, преди багаудското движение в Галия. Ето надписа на Шапур I от Нахш-е Ростам, описващ разгрома на Валериан през 260 г. са изброени старателно от кои провинции са били събрани легиони за войната против персите. Италия не фигурира сред тях! Легионите почват да набират германци още при Каракала, който през 216 г. хвърля против партите 80 000 души, в числото на които са 7 легиона + преторианската гвардия + спомагателни части от германци. Лично за мен гибелната дероманизация на легионите се дължи на най-голямата глупост, извършена от римляните в цялата им история - даването на права на римски граждани на цялото население на империята чрез едикта на Каракала от 212 г. Дотогава римските граждани (истинските римляни и шепа провинциали, получили римско гражданство) живеят с чувство на уникалност, а и не плащат данъци - статут, който обаче е трябвало да се заслужи и защити чрез военна служба. След 212 г. истинските римляни стават част от масата, почват и данъци да плащат и съвсем логично е да са реагирали по следния начин: "щом ще плащам данъци, търсете си други глупаци на мрат в легионите". Мисля, че сред старите римляни е имало дори един вид озлобление от това, че са изгубили господарския си статут. В книгата на Ю.В.Куликова "Галльская империя" (Романе, ти си ми е препоръчвал, сега бой с твойте камъни по твойта римска каска) пише например, че и във втората половина на 3 век в Галия римските колонисти, тоест истинските римляни, продължавали да гледат на "новите римляни" като на по-долни от тях и формирали затворени римски градски колегии. Самите пък гали почнали да се връщат към келтските си корени... изобщо ще се окаже накрая, че Римската империя дори и в най-добрите си дни, не е толкова споена в едно цяло, както си мисли масовият читател. Особено в европейските провинции. Май най-добре приобщени са елинизираните области на Балканите и в Анатолия заради предварителното въздействие на елинизма, както и Италия + Южна Галия и Източна Испания.

Остава обаче въпросът защо в 2 текста пряко и непряко се говори за връзка на Самуил с богомилството и манихейството. На всичко отгоре в "Българския анонимен летопис" връзката е "кодирана" чрез алюзия с Мани.

Съвпада хронологично с възникването на концепцията, че само римският принцепс има право да сече златни монети, докато всички останали владетели се смятат за негови васали или долупоставени в монархическата йерархия и затова имат право да секат само сребърни и медни монети.

Понеже форумът е здраво набъбнал от всякакви исторически теми, може и да направя неволно повторение. Но все пак. В "Житие на Иван Владимир" (сръбски светец) се съобщава, че по времето на Самуил заблудените народи на масалианите и богомилите били проникнали в Илирик, Далмация, Мизия, Сърбия. Това твърдение най-малкото показва, че при този цар ереста свободно е била оставена да се разпространява из българските и съседните земи. В пространната редакция на това житие обаче се споменава и нещо друго, много по-интересно и съвсем конкретно, а именно, че Косара, дъщерята на Самуил и нейният брат, които били организирали заговор за покушение срещу Иван Владимир, “били еретици и държали корените на отровната ерес на богомилите и масалианите, не желаели да почитат иконите, защото били иконоборци и врагове на кръста”. Димитър Ангелов например обяснява това сведение с възникнали слухове за богомилството на Самуил и семейството му покрай търпимостта на българския цар спрямо еретиците и ереста им. Но по принцип в нашата историография възможността Самуил и семейството му да са били поне криптоеретици се отхвърля като несъстоятелна. Тя обаче се потвърждава от един друг, доста неочакван източник. Става дума за "Българския анонимен летопис", съставен вероятно през XII век. Обикновено от него се цитира сведението за изобилните и с ниски данъци времена при царуването на Петър, както и това за заселването на българите в Мизия при Аспарух. Следното сведение обаче остава напълно пренебрегнато: http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_43.html#19. Предполага се, че под "Августиан" се крие Алусиан, племеника на Самуил. По-важна е обаче формулата "син(ове) на вдовица [пророчица]". За първи път тя се среща в биографичните данни за основателя на манихейството Мани, който е представен именно като "син на вдовица", а векове по-късно изплува отново в катарско-албигайска среда на Запад. Тоест формулата "син на вдовица" може да се смята за указание за принадлежност към манихейството или поне за някакви тежнения към него. Случайно или не, в изворите богомилството е отъждествявано именно с манихейството, а по-рядко с масалианството. Следователно "Българския анонимен летопис", колкото и да е натоварен със сведения с легендарен и полулегендарен характер, предлага още една подсказка за ако не принадлежността, то поне за тежненията на Самуиловата фамилия към богомилството.

Романе, има ли обяснение защо е настъпила при Август замяната на сребърния орел със златен?

Много труден въпрос по ред причини. 1. За партските царе данните са крайно оскъдни и освен разни откъслечни сведения не може да се каже нищо. Особено за браковете. При всяко положение обаче инцестната практика не е била спазвана фанатично поради политически съображения. Отделно, че поради постоянните междуособни войни сред тях, смъртността сред царете им е висока. 2. При Сасанидите, специално за браковете, нещата са подобни. При тях най-дълго управлявалият е Шапур II (309-379), който е обявен за цар още докато е в корема на майка си, но не знам майка му дали е била примерно сестра или дъщеря на баща му. 3. Подобно еволюция обаче не е задължително да е имало и сред арменците. При техните царе има един особен момент, а именно, че от 66 до198 г. царете от тамошната Аршакидска династия са изпращани от партския клон-майка, където е практикуван инцеста, а чак след тази дата властта в Армения почва да се наследява на място от тамошния клон. За първия арменски аршакидски цар Трдат/Тиридат I се знае само, че е управлявал 22 години, но това значи, че преспокойно може да е умрял на 45 години примерно. Най-дълго управлявалите арменски Аршакиди са: Санатрук І (88–110) Валарш І (117–140) Хосров І (198–216) Трдат ІІ (217–252) Трдат ІІІ Велики (287/298–330) Аршак ІІ (345–368) Врамшапух (389–415) За Трдат III обаче се знае, че дори не е умрял от естествена смърт, а е убит като старец от заговорници. Но от наличните данни става ясно, че е живял около 80 години. Проблемът при него е, че той е покръстил Армения и е изключено християнските историци да оставят дори и като намек, че е бил плод на инцест. Впрочем арменските християнски автори мълчат в това отношение и по адрес на останалите царе преди и след него. Но като се има предвид, че арменската църква не може да пребори инцестните практики 150 години поне, не бих се изненадал, ако Трдат III е дете от такъв брак. При това достигнал завидната възраст от 80 години. На практика единствените конкретни сведения от древни историци за инцест при иранците са за Ахеменидите, които впрочем са единствените иранци, които са имали пряк културен контакт с египетските традиции. Останалите данни са от епиграфски паметници или от общ характер.

Малко ОТ във връзка с инцеста в древния свят. В популярните представи тази практика се смята за типична за египетските фараони, но е малко известно, че тя се е прилагала с фанатично усърдие от висшите класи в Ахеменидската, Партската и Сасанидската империи. Вероятно тази мода е навлязла от Египет сред висшите класи на персите или при Дарий І (522 – 486 пр.Хр.),или при Артаксеркс І (465 – 424 пр.Хр.), заедно с възприемането от персите на древноегипетския календар. Евсебий Кесарийски в своята “Praeparatio Evangelica” съобщава следното за нравите на персите, позовавайки се на сведение на гностика Бардесан: “Сред персите било законно да се женят за дъщерите, сестрите и майките си и тези нечестиви бракове сключват те не само в своята страна и земя, но и всички, които се преселват извън Персия. Онези, наречени магусеи, продължават да извършват този грях, като предават същите закони и обичаи в наследство на децата си.” За същата практика при персите свидетелства и Псевдо Климентин в неговите “Recognitiones”: “И отново при персите е обичай да взимат майките, сестрите и дъщерите си за съпруги и всички перси по цялата земя сключват брак по този кръвосмесителен начин.” Най-ранното недвусмислено сведение за тази практика се среща при Ксант Лидийски, цитиран от Климент Александрийски в неговата “Stromateis”: “Магите имат сношения с майките и дъщерите си, позволено е да имат сношения и със сестрите си и жените им са поделени не чрез принуда или тайно, а се уговарят когато някой от тях иска да спи с жената на друг.” Херодот на свой ред разказва една история, че Камбиз искал да се ожени за една от сестрите си и запитал царските съдии дали има закон, позволяващ някому да сключи брак със сестра си. Съдиите отвърнали, че не са открили закон, позволяващ такъв съюз, но са открили закон, казваш, че владетелят на персите може да прави каквото пожелае. Така Камбиз се оженил за две от сестрите си. Плутарх пък разказва историята на Артаксеркс, който се влюбил в дъщеря си Атоса. Майка му Парисатида научила за това и го увещала да се ожени за нея. За кръвосмесителни бракове с гордост съобщава и сасанидският мобадан мобад (върховен маг) Картир (Кердир) в неговия надпис от Кааба-е Зартушт (Кааба на Зороастър, КЗ) от 70-те години на ІІІ век: “И разпалих много огньове и назначих мнозина маги и съставих закони и повели с помощта на язатите, на царя на царете и чрез собствените си усилия и в империята Еран бяха разпалени множество огньове на Варахран, бяха сключени много еднокръвни бракове и много мъже, които бяха неверници, станаха вярващи...” И в навечерието на арабското нашествие персите продължавали усърдно да спазват този древен обичай. За умрелия през 612 г. като мъченик персиец Мирангушнасп, приел след кръщението си името Гиварис (Георги), се казва в неговото житие, че преди да стане християнин бил женен за своята родна сестра. Практиката на кръвосмешението е засвидетелствана и при партите. Мери Бойс сочи, че в два надписа на гръцки се споменават имената на управляващия партски цар Аршак и главните му съпруги: “При управлението на царя на царете Арсак... и царицата Сиаса, негова еднокръвна сестра и жена, и Ариязата, наречена Автома, дъщеря на великия цар Тигран и негова жена, и Азата – негова (на Аршак) еднокръвна сестра и жена.” При арменците, явно под аршакидско влияние, също било разпространено кръвосмешението. В един от надписите от Гарни на цар Тиридат І (Трдат І), известен като изключително благочестив владетел, се споменава, че е брат на царицата. Този обичай не бил изкоренен в Армения след покръстването на страната, та по думите на Паустос Бюзанд станало нужда на църковния събор в Аштишат през 354 г. да бъде установен църковен канон и закон, запрещаващ браковете между близки роднини: “И нека в браковете има законност, и нека съпрузите не се съдят и не замислят лукавости един против друг, а още повече да избягват смесените венчавки между близки и женитби с кръвни роднини, особено с най-близките и с такива, подобни на тях.” На това решение арменската историография рядко отделя нужното внимание. Алексей Сукиасян например единствено се задоволява да отбележи, че “тази норма засягала най-вече нахарарите (т.е. едрите аристократи), които влизали в брак с близки роднини, за да запазят неразделено родовото имущество”. Сведението на Бюзанд е важно, защото показва, че реално християнството в страната трудно си е пробивало път, както и че до средата на ІV век църквата е била твърде слаба като институция, за да може да оказва сериозно влияние върху обществените нрави в страната. Тази практика продължава поне още век, защото през 444 г. в Шахапиван е свикан църковен събор, на който са приети 20 канона. От тях канон ХІІІ отново обявява кръвосмешението за престъпление. Че кръвосмешението е било “запазена марка” за висшите класи при иранците (а оттам и при арменците) и за това какви са били истинските съображения за сключването на такива бракове личи от едно сведение на Филон Александрийски, от което се разбира, че инцестът е бил практикуван с цел създаването на господарска раса: “Тези от персите, които са на висока длъжност, се женят за собствените си майки; те смятат, че заченатите от подобен брак ще са ненадминати по рождение и казват, че ще ги смятат за достойни за върховната власт.” Във връзка с това сведение Алберт де Йонг заявява, че иранците не са имали никакво опасение от появата на малформации като резултат от подобни кръвосмесителни връзки, защото те гледали на тях като на плод от дейността на злите духове.

Хм, от последното фото се вижда, че Хатшепсут е била руса или червенокоса. Интересно има ли (хипо)теза откъде идва този светъл ген при нея и евентуално при други древноегипетски владетели и аристократи?

Само че пък при тюрките "черен" значи "прост, обикновен" (кара будун, простият народ). Така че, ако се изходи от такава аналогия, "черен" няма как да е "старши", а "бял" - "младши", а ще е точно обратното. Напълно ли си убедена, че точно К.Багренородни ще ползва подчертаните от мен думи?

Маке, поизсили се с тази аналогия с картите за червеното и бялото (в Хърватия) и въобще. Комбинацията червено-бяло е много древна и разпространена на двете полукълба, като се свързва с плодородие и плодовитост. Например ацтеките представяли Венера с тяло, оцветено в бяло и червено. Короната на египетските фараони е била оцветена в бяло и червено, короната на ахеменидските царе на Иран била бяла и червена, хетските царе носели пояс от червена и бяла вълна. Някога на арменските сватби връзвали на главите на младоженците червено-бяла усукана връвчица, а сега такава се носи и по други поводи https://abisoghomyan.files.wordpress.com/2014/02/big_1388039020_3775699_ts1388039050.jpg. Ние пък си връзваме на 1 март червено-бели връвчици (това е оригиналната мартеница, а не късните кичове и халтури от соца и след соца) да сме бели и червени, живи и здрави.