Aspandiat

Я виж защо така са ти концентрирани на едно място римските колонии в Испания. Щото точно там са главните рудни залежи по онова време. Ето сегмент от една голяма карта на античното Средиземноморие от 211 г. сл.Хр., която няма да я кача цялата, че да не товаря форума.

Ох, поредната славянска тема във форума на ниво прогимназия. Все едно няма поне 5 такива вече, ама кой да чете архивите. Само ми е интересно защо на възприемането на славянския език от Българската държава се гледа постоянно като на политически и етнополитически акт, а не като на религиозен, какъвто е бил. И се екстраполира съвременният начин на разсъждение към времената преди 1100 години. Това, че Борис избира славянския за държавен език е решение на проблема с невъзприемането на новата религия от поданиците му. Като ти плещи попът на гръчки, на Алцек или на Собеслав му е през оная работа за Исус и светците. Щото нищо не вдява. Същият проблем са имали арменците 500 години по-рано: службите са на гръцки и век след официалното покръстване цели области в страната са все още езически. Около Арарат му намират цаката, като си съставят азбука за своя език. У нас обаче Борис прави друго, макар да цели същия ефект - избира езика на един от етносите в държавата му. Който хич не е малоброен, особено в Югозапада и Запада. Ама що го прави? Щото операция "Славянска писменост" е започнала и към 865 г., когато Борис още се чуди да става ли ристиенин или да продължи да се кланя на Слънцето и Месеца, операцията вече е преминала през всички тестове и всичките възникнали в хода на тестовете бъгове са отстранени. Само 2 години по-късно (докато Рим и Константинопол продължават да се боричкат кой да прилапа България) папата кандисва и дава благословията си славянският да бъде също каноничен език, макар че след има-няма 20 години Рим подгонва славянските мисионери в Централна Европа. И като става това, какво прави Борис? Пред него има 2 варианта: 1) Намира някой (пра)българин и му възлага да състави азбука за прабългарския език. Ама тая работа не е толкоз проста, щото за да изобретиш азбука, трябва да си блестящ, да не кажа дори гениален филолог и лингвист. А по онова време в Българско (че и след това) гениални филолози хич няма. На всичко отгоре дори да се намери такъв гений, трябва наново да се почне с процедурата по освещаване на новата писменост. Хубаво, от Константинопол може и да се съгласят, ама по-вероятно да не се съгласят, щото този незнаен бг-филолог не е на служба при императора и новата (пра)българска азбука се оказва чисто българско дело и проект. Като аналогия как великите светски и духовни сили гледат на подобни проекти на по-малките, може да се посочи случаят със Съединението през 1885 г. Тогава довчерашната освободителка виква "Нет", защото това не е минало през одобрението на Петербург. А по времето на Борис България е малка и с още неутвърден статус в семейството на християнските народи. Това, че инак е имала територия и войска, няма да й свърши голяма работа, защото малко преди това е влязла в християнския клуб, където правилата са по-различни. Поне на теория. Да се очаква пък Рим отново да го изментосат и да даде благословия за още една неканонична писменост и език - (пра)българските - мисля, че е изобщо наивно да се разчита. По същото време във Великоморавия славянските мисионери ги ловят и ги продават на еврейските роботърговци във Венеция. Затова остава вариант 2. 2) Глаголицата и славянският език вече са получили сертификат от Рим и Константинопол. Затова, вероятно с кървящо сърце, Борис си е рекъл "по-добре славянски, нежели гръчки. Все пак за едната третина от поданиците ми и матерен се пада". Латинският въобще го няма като опция, защото България е вече в ромейската зона (уви). Оттам как вече е станало проговарянето на славянски и от неславяните в държавата. Заради литургичния език, който за разлика от Запада, е литургичен не само на високо ниво, но и е език на проповедта пред неграмотните селяци (95-97% от населението). За голяма част от същите селяци този език е и природно разбираем. За това как и колко църковният език влияе върху разговорния и как води до смяна на езика е показал добре проф. Тодор Балкански в книжката му "Трансилванските (седмиградските) българи. В.Търново, 1996. Пускал съм и по-рано това и сега ще е последният път, в който си правя труда отново да пускам написаното от Балкански в този форум, щото особена файда няма при толкова писатели (чукчи) тук и при дефицита на читатели. В един документ на управата на град Сибиу, издаден през 1599 г., се нарежда “сърбите” (тоест българите) от Русчор да започнат да изучават немски език. Той трябвало да бъде задължителен за кмета на селото и за всички калесници и кумове на сватбите – явно ставало дума за официален държавен език. Това означава, че поне до края на XVI век българският език е бил жив и употребим. През 1895 г. проф. Любомир Милетич обаче заварва русчорските българи вече румъноезични, които посещавали и немскоезична църковна служба. През 1925 г. Мушля заварва вече напълно германизирано в езиково отношение българско население. Забелязвате, нали - само за 30 години русчорските българи заради литургичния език се превръщат от румънезични в немскоезични. Тодор Балкански съобщава следните интересни факти: “По въпроса за късната езикова германизация на шкеите (трансилванските българи) особено важна е една част от разговора с отец Валтер Зайднер: “Разказваше ми пастор Клима – съобщи той – че русчорските българи настоявали пред неговия предшественик Михай Щефани да им чете на немски език, защото този език бил “по-свят” от всички останали езици, на които се изповядвало лутеранството”. Водач в германизацията на русчорските българи бил един представител на фамилията Балинт с прозвище Греку. В момента германоезичните българи в Русчор са отново пред разцепление, наченото от Михаел Ротх, сега покойник. Разцеплението се поддържа от дъщерите му Мария Балаш и Катерина Ротх, които са вече напълно готови да преминат към православието и респ. отново езиково да се румънизират”.

Интересно след като Рекаред приема католицизма, дали е имало останали ариански епископи и епископии във в.готска Испания? Интересно ми е и друго покрай това. Има ли изследвания по въпроса имало ли е и ако е имало, доколко е било силно езичеството във в.готска Испания през 6 и 7 век?

Ето тук сме писали преди време в една тема, която хвърля донякъде яснота кои са тези "готи". И защо например през 18 век Паисий твърди, че българите са дошли от "Великата Скандинавия", която е всъщност Европейска Скития. Същото е тази "Скания" в географията. П.П. Няма как тези "готи" да са готите, защото когато славяните тръгват да заселват Балканите, готите вече са в Италия и Испания, а специално в Италия и държава вече нямат.

Значи, 9 век е вододелът между старата приемственост и появата на нова държавност, различна от вестготската традиция? Не ме изненадва. Девети век е ключов за форматирането на държавността на повечето европейски страни.

И понеже съм почнал, да ви съобщя и още нещо. Пак от изследването на Заимов става ясно, че най-много топоними, в т.ч. и изчезнали, съдържащи в себе си типични за речта на българските славяни звукове има... във Влашко, Албания и Сърбия. И какво означава това? Че "славянското море" системно е било изтиквано по периферията на българското землище. Можете сами да се сетите от кого. Затова през 763 г. Телец праща 208 000 славяни на една "голяма екскурзия" във Византия, въпреки че реално повечето екскурзианти са били заселени от империята не в Анадола, а в Епир и Тесалия.

Ето ги. Вземете първо да прелистите "Образуване на българската народност" на Димитър Ангелов, където той е събрал имената на всички писмено документирани славянски племена от т.нар. българска група: Ободрити, Браничевци, Моравци, Тимочани (в днешна Сърбия) – 4 Седем славянски племена + Северите (в Мизия) – 8 Драговити, Сагудати, Ваюнити Велегезити, Ринхини (в Южна Македония и Тесалия) – 5 Струмяни, Смоляни (по Струма) – 2 Езерци, Милинги (в Пелопонес) – 2 Драговити (вероятно по северните склонове на Родопите и около Пловдив и Асеновград, доколкото е за това свидетелства названието „Екзарх на Тракия Драговичия“, давано на митрополита на Пловдив) – 1 Общо: 22 исторически засвидетелствани славянски племена от т.нар. българска група. И ето ви и откъс от разширената редакцията на арменската география "Ашхарацуйц", който е добавен най-вероятно през 8 или по-скоро през 9 век. В него българите са наречени с името "гуди", тоест "готи". А броят на славянските племена между Дунав и Пелопонес е изрично посочен, като е също така изрично казано, че преди това те живеели в Дакия, но били принудени да се преселят на юг от българите: Разминаването между 22 племена у Д. Ангелов и 25 в "Ашхарацуйц" може да се дължи на това, че в географията се казва, че някои от тези племена се разселили в Далмация. Ако тези племена са били 3 на брой, числата съвпадат. Айде и 2 цветни карти, които са правени по черно-белите карти на покойния Йордан Заимов и отразяват разпространението на два типични за речта на славяните от българската група звукове: шт/жд и ишч/ищ. Виждате ли какви хубави бели (тоест зелени) петна има в "славянското море" на Балканите. П.П. Абе темата не беше ли за Кубер и аварите. Или пак го обърнахте на славяни, щото това позволява с малко знания да се генерира много спам.

Мисля, че тук бях срещнал числото 50 000 при Копроним http://bookshop.nbu.bg/bg/books/view/konstantinopol-i-ruskata-koloniq-do-1204-g Инак при него, както добре знаеш, върлува последното припламване на Юстинияновата чума и затова в един момент Константин докарва население от провинциите, за да попълни съвсем оредялото население на столицата.

И аз имам някакъв спомен, че един от вестготските крале за да се хареса на византийците приема католичеството, но това пък довежда до допълнително разединение на страната, този път сред самата вестготска аристокрация, а не както по-рано - между вестготските господари-ариани и подчинените романо-испанци католици.

По времето на Исаврийската династия Византия е на дъното на демографията и икономиката си. Както и целият християнски свят. Изкарват голям късмет с арабите при Исаврийците най-вече заради избухналите междуособици, умората в Халифата от постоянните войни и нуждата арабите да спрат и да започнат да асимилират завоеванията си. И заради разгрома през 718 г. Инак точно при Константин Пети столицата Константинопол е на дъното на населението си - вероятно някъде около 50 000 души. Какъв възход, какви 5 лева.

За съжаление по тази тема съм наистина бос и разчитам да споделят своите мисли и мнения хора като Drake, Thorn и преминалия в дълбока нелегалност Alvassaseiro, които са създали впечатление у мен, че са най в час по средновековните Пиринеи в този форум. Та питанката е дали има или пък е търсен от историците от ново време или от средновековните историци и идеолози пряк континюитет между затритото в началото на 8 век Вестготско кралство в Испания и по-късните Леон, Кастилия и Арагон и респективно Испания от края на 15 век нататък. Иначе казано, всички ли институции, държавно-монархически и правни традиции на вестготскса Испания загиват по време и в резултат на арабското завоевание и в лицето на Леон, Кастилия, Арагон (и обединена Испания) се раждат, укрепват и развиват съвършено нови държави с нови традиции. Или е останало нещо, което заляга в основата на оцелялата на север в Астурия християнска държавност. На мен ми се струва, че като че ли отговорът е първия, доколкото от Реконкистата испанските кралства и кралство излизат като правоверни католически държави, скъсали напълно с арианското минало на вестготска Испания. Но да видим какво ще кажат хората, които са къде къде по в час.

Имаш и едни Моравци, по името на река Морава. Които в западните извори са известни като "Маргенци", от латинското име на Морава - Маргус.

Някъде из Егейска Македония или Тесалия. Не мога да ти кажа къде. Всъщност никой не може със сигурност, защото реката не е идентифицирана. Но твърдението, че славянски племена взимат имена на местни реки със сигурност съм го срещал у някой автор. Дали е Успенски или Димитър Ангелов, Златарски или друг автор не мога да ти кажа. Но ето нещо интересно за ринхините, на което току що попаднах в Уикито. https://en.wikipedia.org/wiki/Rhynchinoi

Не звучат, защото те, както и ринхините (ако си спомням правилно), носят имена на местни, заварени реки - например река Вайонос, която дава името на ваюнитите, и река Ринхинос, която дава името на ринхините.

Имаш и вече ми писва да ти го повтарям. По археологически данни от Централна и Източна Европа като средна численост на едно славянско племе е установена бройката 15 000. Айде, нека да са били 20 000 макс. Имаш поне 2 писмени извора, които ти дават за края на 7 и първата половина на 8 век 25-26 славянски племена от Дунава до Пелопонес. От т.нар. българска група. Сметни си я сам, Фружине, колко излиза бройката им. Но понеже тя не отърва на историографските клишета за "славянските морета", с които "си закърмен", винаги стане ли дума за славяни, ти ще повтаряш, че няма никакви данни за числеността им. Със здраве.

Съгласявам се частично. Сведението говори за набези по дунавския лимес, а не дълбоки славянски прониквания чак до Македония. Такива започват чак след 550-те години.

Ми ако искаш пусни отделна тема. Но само митническите сборове в Константинопол докъм края на 13 век (преди генуезците в Перата да започнат да прибират лъвския пай) са били сигурно повече, отколкото бг царете са събирали като данъци, измерени в пари, от цялата им подвластна територия.

Като хвърляш цитати на Морита, добави и онзи, обясняващ защо още през 80-те години в американските компании става дефицитно дългосрочното планиране - защото акционерите притискат ръководствата да изплащат дивиденти всяка година и не остават средства за дългосрочни проекти. Докато в Япония точно това не се прави, според Морита.

Винаги е била по-богата, Фружине, свиквай с тази мисъл, дори и да не ти харесва.

Не означава. Означава, че са били неспокоен, буен и трудно контролируем етнически елемент, който дори и веднъж заселен,е правел поразии наоколо, както например през 11 век печенегите или през 19 век черкезите. Но за българите и за тяхната държавно-политическа идеология през 13-14 век, както личи от БГ добавките към Манасиевата хроника, тогава започва българското усвояване/завоюване на Македония. Това е разбираемо, защото в средновековната БГ идеология, поне по времето на ВБЦ, Охрид и Долната земя имат ореола на сакрален град и земя, където първо християнството е усвоено от българи. Ореолът на сакралност е бил засилен не само от това, че св. Климент създава в Македония школа, но и покрай Охридската/Първоюстиняновата архиепископия. Това личи например много добре от историята на Паисий. А ти навярно си спомняш за онази предишна наша приписка за онова странно арменско сведение за Охрид, Юстиниян и Тервел. Оказа се, че и темица съм пускал по-рано по въпроса: Според мен още по времето на ПБЦ при българите възниква идеята, че тяхната земя има два центъра - в Мизия (Преслав) и в Македония (Охрид). Едната "България" е била Аспаруховата/мизийската, а другата е била Долната България (Куберова и на по-ранните българи). Ситуация, сходна с двете българии днес - Р.България и Р.Македония. В тая връзка за мен е интригуваща една фраза у Анастасий Библиотекар по повод боричканията между Рим и Константинопол кой да покръсти българите. Става дума за "страната на българите, която се намира в Илирик" (ЛИБИ 2, с. 200). Това може да се тълкува различно: 1) Че България е всъщност в Илирик и затова папата има право на върховенство над нея; 2) Че има две страни на българите, от която едната се намира в Илирик и която трябва да е за папата; 3) Че страната на българите открай време или поначало се е намирала в Илирик. 4) Че папата лъже като дърт ром, за да прилапа тлъстата българска кокошка. Можеш ли да посочиш сведения за славянски набези отпреди 550-те години? Но не с етноними от рода на "гети", както някои автори твърдят, че под тях се разбирало славяни. А набези, извършени от "склавини" или "анти". Понеже съм се ровил доста по темата, ще кажа, че дори откровен прославянист като Димитър Ангелов не успява да изнамери сведения за славянски нашествия отпреди 550-те години.

Не съвсем. В "Християнска топография" на Козма Индикоплевст, писана около 545-547 г., се споменава за българи-християни. Ако се погледне по-внимателно редът и моделът, по който са изброявани народите, до които било достигнало Христовото слово, става ясно, че тези българи-християни са населявали територията източно от Илирик, северно от Елада, западно-югозападно от Видин. Тоест Македония. И явно имперските власти са се били заели енергично да ги покръстят. И не само това. В един откъс от "Pratum spirituale" (“Духовна градина”) на живелия по времето на Маврикий (т.е. между 578–602 г.) Йоан Мосхос се съобщава за разказа на солунския игумен Паладий, според който по времето на известния отшелник Давид, умрял към 535 г., около Солун бродели “варвари”, които безпокоели жителите на града и околностите му (ГИБИ 3, стр. 23). Тези “варвари” продължили своите дребни набези и след смъртта на Давид. За покойната Василка Тъпкова-Заимова ("Нашествия и етнически промени на Балканите през VI–VII век." С., 1966) тези "варвари" несъмнено са били славяни, които вършели поразии в Солунско, само че по това време (т.е. преди 535 г.) славянските нашествия на Балканите не са започнали още и единственият "кандидат" за идентификация с "варварите" на Йоан Мосхос, които по времето на Паладий са вършели пакости в Солунско, могат да са единствено българите, които още по времето на Анастасий Първи, че и при Зенон, почнали да се заселват в Долната Охридска земя.

През Крит минава морският трафик от Александрия към Рим и на египетското жито, което изхранва Рим. Тия колонии в Крит (които ще да са били с малко жители, инак критяните да са проговорили латински) са били нацъкани с цел да се предотвратят каквито и и да е възможни бунтове в Крит, които ще парализират целия трафик от Египет към Италия и ще повлекат бунт на тълпите в Рим. Отделно и алъш-вериш е имало - спре ти кораб, зарежда припаси, оставя пара и т.н. В Бетика пък има най-много градове още от картагенско време и отделно на това тя е сред първите испански владения на Рим. Освен това (което е по-важно) през Бетика преминава и реката Гуадалкивир, която се влива в близост до Херкулесовите стълбове, през които пък минава морският трафик от Британия, Западна Галия и Западните и СЗ Пиринеи към Средиземно море и обратно и която река Гуадалкивир и в римско време е била плавателна и служи за превоз на стоки. Пак през Бетика минава и река Гуадиана, която е играела същата роля като Гуадалкивир. И ако обърнеш внимание на картата си, точно по Гуадиана има нацъкани римски колонии. По Гуадиана е вървяло среброто и медта от Горна Бетика към крайбрежието и оттам са били разпращани към цялата империя. Наред с това Бетика е сред най-подходящите за земеделие области на Пиринеите. Тоест имаш съчетани в едно удобни речни пътища, земеделски земи, близост до среброто и медна и близост до Гибралтар като отправна точка към цялата империя. Виж и другите нагъсто разположени римски колонии в Иберия - при устието на река Тахо в днешна Португалия. Тахо също е плавателна и служи като търговска артерия, която води към рудните залежи от вътрешността на Пиринеите. Затова и Лисабон после израства като град на същото място.

Степняците, в т.ч. и окултурени бивши степняци като перси и парти, имат поне 2 типа практики: 1. Запазване начело на покореното племе/народ на местния вожд/княз/цар срещу полагане на клетва за вярност и поемане на съответни задължения като даване на помощни войски и изплащане на данък. Обикновено верността се дозасилва и чрез брак с дъщеря от династията, която е начело на господстващото племе/народ. Моделът е широко практикуван от ахеменидските перси например. 2. Изпращане на член на господстващия род, който е начело на господарското племе/народ, като управител на покорена област, държава или племе. Типично например за партите, но и за монголите. Освен това по партската система единият от тези изпратени принцове е и онзи, който е определен да наследи престола. За такава практика има смътни податки и сред ахеменидските перси, а за сасанидските перси е сигурен поне до самия край на 3 век. Тези модели се прилагат и вършат работа (с всичките потенциални слаби страни и опасности като голям риск от междуособици и сепаратизъм) при държави и племенни съюзи, които нямат кадровия и друг ресурс да поддържат постоянна и специализирана администрация и които са изправени пред проблема как да контролират обширни територии с етнически и културно нехомогенно население. В степите това е оптималният модел, който пести енергия и средства за поддържане цяла на инак рехавата държавна конструкция. Западно от Ефрат и Рейн и южно от Дунава по други обективни причини тези модели не са били прилагани, но това е друга тема. Не вярвам при аварите да са стояли по-различно нещата, още повече, че и те идват от Средна Азия.

Няма кой да направи справката, защото у нас няма и поне един специалист, който да превежда от сирийски. А и факсилимето със сирийския текст го няма по нашите библиотеки. Инак през 2009 г. академичното издателство Gorgias Press издаде 11-томна поредица на хронографията, включваща факсимиле на сирийския текст (том 1), факсимиле на сирийския текст, публикуван от Шабо (том 10), тритомния превод на френски на Шабо (том 2-4), трите текста на арабската версия (том 5-7), двата издадени текста на арменската версия (том 8I и 8II) и френския превод на арменската версия на Виктор Ланглоа от XIX век, базиран обаче на друг ръкопис (том 9). По ирония на съдбата и до ден днешен единственият превод на труда на Михаил Сирийски на западен език си остава този на абат Шабо.

Недей да сравняваш населението на Рим при Антонините с папския Рим през Средновековието и Ново време. Старият Рим е административно и политическо сърце на империята, но и е огромен "индустриален" център и консуматорски център. Там императорите раздават храна и пари в брой на плебса, което е една от причините населението да расте. Папският Рим е духовното сърце на Италия и Запада и тази особеност не е обвързана и задължително обусловена с изискването да е мегаполис. Впрочем точно през златния 2 век римските производствени мощности се изместват от Южна Италия (гръцките градове) в Северна Италия (предимно в Цизалпийска Галия и около бъдещата Венеция). Тогава там възникват например центровете за стъклообработка и други "индустриални мощности". Причината е близостта до рудниците в Норикум, Илирик и Алпите. Заедно с това расте и населението. По същото време Южна Италия започва да изостава и като производителност, и като население. Този демографски и икономически профил на италианските земи се запазва до ден днешен и е началото му е поставено именно през 2 век. Не е съвсем така. Във война всичко е ценност/плячка, която може да се продаде или препродаде. Робите са голям източник на доходи, да. Но и от добитъка също капе, ако се продаде. Особено от келтските коне, които се славели с качествата си и на които Цезар качва своите германски наемници, които яздели преди това калпави германски коне. Дори и заграбено жито също може да се продаде, тъй като то е също един вид твърда валута на древността. Келтите нямат собствено монетосечене, но подобно на всички индоевропейски етноси, останали извън гръко-римската и предноазиатската икономическа система, и те трупат злато за престиж и за правене на бижута. Така са били и аварите по-късно, и ние, българите. Така трупат и траките например, но и персите Ахемениди. В Галия има и разработени златни рудници по келтско време - например около днешен Лимож. Имало е и злато, насъбрано чрез плячкосване, защото все пак през предходните столетия келтите грабят из цяла Европа. Със сигурност Цезар е пипнал големи количества сурово злато "на склад". И го е продал или на държавната хазна, или на частни монетарници срещу звонкови монети, разбира се на по-нисък курс, отколкото това злато после е емитирано под формата на жълтици. Така че недей да подценяваш награбеното сурово злато в Галия. С парите от него Цезар е плащал на войниците си и е подкупвал политици. Не само с парите от продадените роби. П.П. Не забравяй и още нещо. И през Античността, и през Средновековието не само златото и среброто са ценност. Желязото също е. А в Галия е имало разработени и мини за желязо. Награбеното желязо също може да се продаде за звонкови монети.