roca

Не е задължително да е от периода на Тетрархията...Като цяло Херкулес, Юпитер, може би Сол, са познати и почитани божества на територията на Долен Дунав (Рациария, Нове, Ескус, Никополис ад Иструм и др.) може би от времето на Северите до Константин Велики. https://www.google.bg/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://www.filip-nikolov.com/files/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/3.%20%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/1.%20CIL/1/CIL,%20III,%208082.%20.docx&ved=2ahUKEwjmiNixiMGMAxX-AtsEHSHKJr04ChAWegQIGhAB&usg=AOvVaw3LKAXnc8_BYFHT6IG4mcAg Тук са няколко надписа свързани с Херкулес от Рациария, като те всички са HERCULI INVICTO и като датировки са между Каракала и (180-285). Заради по-грубият стил на буквите бих го сложил в средата на III век, разбира се, може да е в Тетрархията, просто не е задължително

По-скоро или е от светилище или олтар които може и да си е бил част от римска вила (или към постройка към тържището), но не е пряко свързан със самото тържище

Като цяло в горната част изглежда да е запазен в цялата си пълнота, като размер, така че не мисля че би следвало да го разчитаме като HERCULIN (VS) , отделно че имаме и двете I I. По-скоро е пренасяне на думата INVICTO. Същото и за това да е VICTORI/VICTOR. Също самата фраза HERCULI INVICTO си е позната от други надписи, т.е. не е нещо, което за първи път ще срещнем. За надписа може би си искал да кажеш "латински надпис" в Търново, но всъщност, не е странно. Като цяло епиграфски има данни, че на север от Стара Планина (с известни изключения) по-често са откривани латински надписи и най-вече сред поселението има повече легионери и като цяло хора за които официален е латинският език, докато на юг от Стара Планина, където населението в по-голямата си част са романизирани траки, официалният език си остава Гръцкият и затова и са единични намираните латински надписи.

Най-вероятно римски постамент с посветителен надпис на Херкулес. Сега дали е имало нещо на него или не, можем само да си гадаем, може да си е бил и просто така. Отговор би дало по-долно парче от надписа, но в случая имаме само HERCULI IN/VICTO, което най просто можем да преведем като "(На) Херкулес непобедимия" или нещо подобно. Като стил трудно мога да преценя, но изглежда по-скоро в III век

Надявам се, че за инфото тук, не се опитваш да се упражняваш отново с AI. Извинявам се, за което, но повечето текст ми звучи леко несвързан, повтарящ се, тръгващ във хаотични посоки. Примерите по-долу също. Иначе чисто по въпроса, Да, вероятно се стъпва на може би някаква скулптурна група в миналото и вероятно в III-II в. пр. Хр, и вероятно си е утвърдена иконография, както каза @Last roman , те се повтарят в много различни паметници. Иначе да се твърди че определи монети могат да гарантират, че повтарят определена статуя/структура, честно каза "скептичен съм". Има много случаи, в които реверс на определена провинциална монета копира реверс на друга провинциална монета, без да има 100 % сигурност в , това че в определен град има примерно храм на определено божество...но това не пречи спрямо монетите храма на Асклепий в Августа Траяна, да е същият като този във Филипопол. Същото и със статуите....според мен много иконографии се копират, а други се доукрасяват.

Не зная причината, пак си гадая спокойно. По-вероятно ми се струва да са им стрували "интересни". Иначе за преизползването на монети, пак различно за античност и средновековие, вероятно заради далеч по-различното познаване на монетната циркулация. Естествено нямаме БНБ за да извади от циркулация емисията, но пък и в двете епохи (изключвам ранно-средновековна България) са имали идея какви монетни номинали циркулират. Та за античност е нормално да се преизползват стари монети дори и захабени такива, но след поставяне на контрамарка, т.е. някой да донасича изображение върху монетата гарантирайки, че тя локално (или не) е с определена стойност. Имаме такива от около iV в пр.Хр. до около III сл. Хр. При средновековие такива нямаме. И някак си твърде много ме съмнява те да могат да търгуват с Византия с монета от III век....Едва ли някой ще я вземе тази монета...той не я разпознава като стойност. Отделно специално Рим и Византия имаме така наречените егзагии , т.е. теглилки (сертифицирани) излизащи директно от империята по провинцията. При съмнение за монета/менте и т.н. може да се провери теглото. При периода, който си коментираме и ни е интересен уж (IV-VI век), за да приемем че имаме активност там, византийските медни монети (понеже там е основната циркулация) вече имаме написани номинали: 40, 20, 16, 10, 5 (има още няколко номинала някъде единични) Нумии и дори монетата след време да е сменила размера и теглото си, щом там пише 20 Нумии (с римски цифри), стойността е ясна. Това си важи за целия IV-VI век. Но няма как да ползваш монета от III век или пък такава от XI век, тъй като такъв номинал тогава няма.. Дали по колективните находки са преизползвани: Да, ако са един валиден номинал. Примерно имаме римски денар, който е сребърен изцяло между II век пр. Хр. (по спомен) и до средата на III в. след Хр. Има депонирани находки който показват че може да има денари от II век сл. Хр до I сл. Хр. или от I сл. Хр. до III сл. Хр. и явно за тези 300 години тези монети все са в употреба, но е 1 номинал с горе долу еднакви характеристики на материала. Няма обаче такива с денари от II в до IV в, понеже денара след ср. на III сл. Хр или изчезва или става с медно ядро с посребряване, а понякога чисто меден....и такива колективни находки си няма, т.е. явно има разграничаване на различни номинали дори в близки епохи. Как се намират...пак различно, няма общо с темата...има и в кожени кесийки, има и в глинени съдове, според периода и вида монета. Примерно в IV-V век основната масова монета са номинали AE3 ( между 17-13 мм) и АЕ4 (между 15-9 мм)...по диаметъра можеш да се ориентираш, че едни 60 монети спокойно се събират в шепичка и за около 400 (какъвто беше примера по-горе от доклада на една находка само) е малко глинено съдче, тип чашка. Виж в VI век при най-масова монета от 40 нумии, която си е около 30-35 мм, за едни 50 монети, може би и стомна няма да ти стигне... Тук отново си спекулирам спокойно....просто нито друг се включва, нито имаме някаква факти, за които да се хванем. Според мен е вероятно изобщо да нямаме майстори....По-скоро, както и писах по-горе да сме засекли римски структури и да сме преизползвали. Включително и хипокауста, и водопровода. Все пак в VIII век, вероятно много от античните селища, градове и крепости (а и вили), са все още що годе добре запазени...Да, рухнали вече, но вероятно в голяма цялост със стени вероятно над 3 метра (за крепостна стена). Между другото Абритус (Разград) е що годе близо....около 50 км..(и не само, ама за това се сетих първо), наистина не бих се учудил ако са взели материал от там. Такова нещо имаме основно в римските градове, но приеми че картинката е дълбоко украсена. Примерно във Филипопол (но си важи за всеки друг град) имаме достатъчно много вкопания на землянки и около крепостни стени и около стени на по-големи сгради, вътре в сгради...абе ползваме всеки един зид, за който можем да се хванем, все пак намалява строителният процес. Според мен (без да имам нещо на което да стъпвам), във Византия за обикновеното население, не е много по различно в тези VII-ср. X в, изключвайки Константинопол.

Със сигурност коментираме различни неща Не мисля, че народа си е изнемогвал, по-скоро те са "свикнали" да си живеят "по-скотски". Затова и самите жилища са "първобитни", самите материали, не са кой знае какви (ама сигурно не са им и трябвали, като нужда), за монетна циркулация...то вероятно си е било даже нещо чуждо за тях...по скоро "трябват ми 30 кила жито, ето една кокошка", със сигурност само вътрешно... За владетелите, както и за аристокрацията също коментираме, че няма монетна циркулация, но не значи че те нямат "възможности". Често в домове на аристокрацията се намират 1-2-3 златни монети (от 569 монети по-горе имаме 10 златни (вероятно повече, понеже се губят едни единици от руските разкопки 1899-1900) и 2 сребърни) , накити, съкровища и др. , но отново това не е точно монетна циркулация. По-скоро тези 2 златни монети се приемат като "материално богатство", което се пази, наследява, или е военна плячка. Според мен дори в аристокрацията имаме натурална система. Чак във византийският период имаме вече циркулация, но смятам че и населението вече е съвсем различно. Иначе дали владетелят е имал сандъци с пари.... повече вярвам да е имал сандъци със злато и други стойности....ако бяха "сандъци с пари", все някаква по-голяма част би останала...Не сандъци, ама поне едни 50-100 броя. Противно на това в късно-антична/ранно византийска епоха, отново не смятам, че населението е било богато... по-скоро материално на същото ниво. Просто от различен характер. Там все пак виждаме, че пак имаме структури с глина, ама все пак сме направили под и основи от камък. Имали сме идея от монетна циркулация и стокообмен. Имали сме основно евтина керамика, но тук там се намира и "по-луксозна" такава. Така че не мисля, че самото богатство е било по-различно...просто обществото е било по-развито, макар 300 години по-рано. Но пък коментираме различни група народи.

Отново Благодаря за линка! Не мисля, че датировката е само спрямо монетите, със сигурност керамиката от I-II век, е доста по-различна от IV-VI, както и по-късните. И затова и цитат: " Намереният при разкопките керамичен материал, както и откритите римски императорски монети на Веспасиан (69-79) и Траян (98-117), дават основание на изследователите да отнесат датировката на този паметник към първата четвърт на II в.11, т.е. към време, което не кореспондира с хронологичните рамки на находките от обект № 41." Ами няма вероятност за нито едно от двете. По-скоро вероятността си е за "донасяне на монетен материал" в по-късните периоди. Античните монети няма как да са в циркулация, защото те нито по тегло, нито по изображения, нито по-запазеност (има пробити, има половинки) нямат аналогия с монетите които си циркулират тогава. Виж, ако визираш това те да са донесени и те да са си ги използвали за абсолютно затворена вътрешна циркулация, това не би ме учудило, ама не съм сигурен как би могло да се докаже. И въпреки всичко и така да е....това ще говори за някакво по-скоро "първобитно" съществуване на монетна циркулация. Комплекса няма как да е в експлоатация през цялото време, в него няма засечени абсолютно никакви антични (или ранновизантийски) струкури, дори и при 3 те монети които са си намерени в дълбочина. Между другото отделих време да разгледам статията на Йорданов (очаквах че е нещо по-голямо и обстойно). Там има 100 % потвърждение за "донасяне на монетен материал" в по-късните периоди. Като разпределение: - 20 бр. (от 34) са или открити на повърхноста или до 40 см дълбочина (най-горният пласт, той си е в XI в) - особено валидно за тези до iV век - 4 бр са открити до 80 см дълбочина (пак е късен пласт) - 2 са открити до 1,10 м дълбочина - за 8 няма информация Тук малко ще си поспекулирам (или ще си разсъждавам свободно). Не бих се учудил, ако те са открили подобна структура на друго място в българските земи и да са пренесли от там каменният материал, а с него да са се появили и монетите от IV-VI век и просто да са го преизползвали. Разбира се едва ли това някак може да се докаже, а пък след време знам ли, но за мен си е сравнително правдоподобно на прима виста.

Благодаря много за инфото от Йорданов. За съжаление, аз нямам достъп до него, но ако имах бих могъл да дам и по-подробен отговор. Въпреки всичко, ще отбележа нещата които, аз съм чел и до които имам достъп и ще изкажа мнение и по-подробният списък. Също добавям бележка, че имам по-силен фокус върху нумизматичната част и не бих искал да развивам теза в радио-въглероден анализ, стила на стените или други характеристики, понеже не смятам че са ми силни страни. Нека да го прави друг, който би бил по-компетентен от мен. Без значение дали античните са 34 или 68 или колкото са там (понеже нямаме пълни данни), ще се ръководя основно от списъкът по Йорданов (като бройки). Първо ще се спрем на античните и какви изводи можем да си направим. - Можем да разделим на два основни периода: I-IV век със 6 монети. Мисля, че всичко би следвало да се съгласим, че те са по-скоро "случайно" попаднали, т.е. не предполагат някаква засилена циркулация и могат да са случайно загубени и прочие. IV-VI век вече с 28 бр (и повече). Тук вече можем да коментираме малък тип села, вили, и всякакъв тип ранно византийски селища и крепости. Техният живот в 95 % от случаите и по нумизматичните данни е точно такъв: От Константин I (307-337) до около Юстин II (565-574), но в много случаи границата е около 565-570 . Тука обаче искам да добавя още една забележка с 2 материала - Веднъж от отчетите (видео линка, който публикувах), около 1:39:00 (час и 39) се коментира че винаги когато имаме стратиграфия на Плиска, античните монети са във най-горният византийски пласт, което говори за "донасяне на монетен материал" в по-късните периоди. Разбира се препоръчвам да се гледа по-дълга част, а не конкретният абзац. - Второ тази статия: https://www.shu.bg/wp-content/uploads/file-manager-advanced/users/faculties/fhn/izdaniya/vizantinistika/Pytuvane-kym-BG-8.pdf Статия на стр. 64, която коментира само античните монети от обект 41 във външният град, които са общо 10 . Коментарът е най-общо, че 7 от 10-те са във най-горният пласт и произхождат от сондажи, единствено 3 фолиса, които са в края на III ср. на IV век са в дълбочина, но липсва античен пласт. От същата статия цитирам: "Единственият на този етап обект в рамките на земленото укрепление на Плиска с датировка от римската епоха са т.нар. „Пещи за битова керамика на левия бряг на Асардере“, проучвани от Станимир Стойчев и Станислав Иванов." Нумизматичният материал е от I-II век. По въпросите които си поставил: Абсолютно никакви несъответствия, ако се сравнява нумизматичната циркулация в средновековието, като цяло, не само в Плиска. 1) На много средновековни обекти в VI - IX в нямаме почти никакъв нумизматичен материал. Като цяло и материал няма, защото основно се наблюдават жилища тип землянка, вкопани с колове и обикновено дори материалите, които има са основно гърнета. Това говори за почти изцяло липсваща монетна циркулация. 2) За периода iX - ср. на X век. отново абсолютно нормално да коментираме 25-30-40 монети. Отново слаба, но все пак налична монетна циркулация, по-изявена при Лъв VI (886-912) и те тук са и цели 8 от 21, също Константин VII (913-959) и тук са 6 от 21. Останалите са по-скоро единични находки, но фактите са че няма изявена засилена монетна циркулация. 3) Тук вече по-скоро аз я свързвам с походите на Йоан Цимиски, превземането на доста градове включително Дръстър и Преслав и определено засилена монетна циркулация започваща от там 969-976 (със един масов тип Анонимни Византийски фолиси, именно, Клас А1), но и продължаваща до 1080 със Анонимен византийски фолис клас М. Разбира се най-масови типове са А1 (969-976), А2 (976-1028), А3 (1025-1028) и клас B (1028-1034) и клас C (1034-1041). Не си противореча, защото по-горе коментирам антична или по-скоро късно-антична/ранно-византийска (IV-VI в) монетна циркулация, а тук коментираме средновековна или по-скоро ранно-средновековна (VI-ср. X в) такава. Между двете за съжаление няма нищо общо. При първата имаме много засилена монетна циркулация, при която дори в много малки поселения, традиционно се откриват голямо количество нумизматичен материал, традиционно от медни монети със сравнително малък номинал. При втората по-скоро коментираме изцяло липса на монетна циркулация в първият етап и много много ниска циркулация във вторият период, без значение дали града е в разцвета си или не. Сега дали има римска структура....може би има някаква, макар че според по-горната статия, явно към момента само едни пещи (статията е от конференция от 2022, така че е що годе актуална) , но теоретично , може би има и други структури. Но наистина не ми се вярва да е съществувала сериозна археологическа структура с липса на каквато и да нумизматика в този период (IV-VI век), предвид и това, че тази нумизматика излиза във най-горен пласт, където няма никакви основания тя да излиза

Позволявам си да се включа, понеже се коментира нумизматична циркулация, като начало (понеже си мисля, че уж имам компетенция) и второ, заради едно второ инфо, което ще е по-късно. Та, коментарът ми е, с начало, че не притежавам оригинала на Йордан Йорданов, но понеже предполагам че навсякъде се цитира един текст от един блог: https://iliyanv.blog.bg/history/2013/12/18/monetnite-nahodki-ot-pliska-biha-mogli-da-razkolebaiat-zakli.1220468 То математиката показва други неща... От 535 средновековни монети, да 367 са от 976-1035, но пък 434 са от 802 до 1035 , което е пак средновековни. И спокойно можем да си предположим че останалите 101 са просто неопределени по години (понеже разбивката е по години, не по векове (ако текста е верен)). Иначе ако си ги преиначаваме по наш прочит спокойно 535 броя са си от IV до XI век (технически си е вярно, даже 535 са от iV в. пр. Хр чак до XI век), Но като антични ясно са определени 34 броя и там приключваме, като половината са си в VI век, което си е късна античност. Това за сграда от IV век не е просто никаква циркулация....това си е в рамките на статистическата грешка, демек под 0,5 % За сравнение при един от докладите от разкопките през 2024 (това по-късно) за обект, който е антично селище в IV-V век, под 10 дка монетната циркулация е над 500 монети...ама това е селце, не е крепост. Монетите в IV и в V век (бронз) за изключително малки номинали и тяхната стойност не е кой знае каква. Второто са докладите за археологически разкопки, които от няколко години ги има online , та позволявам си да пусна линк, към тези от секция средновековие, където се коментират разкопките на Плиска от 2024 (вътрешен и външен град)...още няколко дни ще има и репорти на лайв, а после са си качени в канала, пускам линк, към този който касае Плиска: По спомен (понеже го гледах преди 2 дни) за вътрешен град имаме 2 антични монети и за външен 13 броя. Ако гледате и другите линкове в антична секция (знам че клипове по над 8 часа може би са в повече, ще намерите и селцето с над 500 монети от IV век), но реално няма абсолютно никакви логики по монетна циркулация, че това са сгради от IV век и че Константин Велики сътворява и възстановява Плиска. Всякакви спекулации в тази посока са си чиста проба фантазия (най-малкото на база Нумизматика).

Нямам проблем нито с acsearch.info, нито с RIC. Опитай с друг браузър, може този да има някакви бъгове

Значително по-добре, но пак казвам, че без да има вкарана база данни със сигурност няма как да изкара точна информация. Той ще рови по това което му излезе като ресурс от Google и ще опита да събере каквото може, останалото ще си го измисли. Вариантите за тренирания ще са възможни, но ще ти отнеме прекалено много време за всяка една монета докато се натъкми. 1) Годината е вероятно ясна. По RiC е посочена като 81-ва и по-точно : титлите се свързат конкретно със смъртта на Тит на 13 Септември 81-ва 2) Каталожните номера със сигурност или си ги измисля (което е нормално като няма база данни откъдето да ги взема) или просто ги приравнява към нещо, но за първото съм по-сигурен. Трите референции са 3 съвсем различни монети: - RIC II.1 211 https://www.acsearch.info/search.html?id=3284572 - BMC 50 - не я намирам - Calicó 819 https://www.acsearch.info/search.html?id=7726421 Ти прецени доколко тези референции са референции. Сега ако искаш още да тренираш може да му дадеш контра въпроси, като " Не мислиш че RIC II.1 211 е монетата от линка и не е тази монета?" Но за мен е загуба на време...Според мен той ще си измисли нова "референция", отново грешна 3) За цените той отново си ги измисля на 100 %..И то пак защото няма база данни. Виж ако му вкараш примерно базата данни на https://www.sixbid.com (примерно), със снимки и реализирани цени, тогава той ще може да сравнява...ама така няма да стане. За сравнение колко е близо, тази от моят линк, е реализрана на около 2900 $, което е приемаме като износена и е с около 3 до 4 пъти спрямо неговото предположение... Тука също можеш да го тренираш с контра въпроси

Че принципно ChatGpt (и всички останали AI) вероятно от тук нататък все повече ще са ни във полза, вероятно ще бъде така. Но дали е особено добър...по-скоро не е. Вероятно ако му налееш достатъчно база данни (RIC, BMC, Cohen...и всички остани) и ако му сложиш пълна база данни със снимки от всички аукциони за последните 20 години да речем, вероятно ще успее да защити и докторска документация.. Това обаче може да стане след време и със доста парички. Дотогава, можеш през свободното време да се опитваш да го обучаваш ако ти се занимава.. Иначе очаквах повече проверка преди да публикуваш 1) Видимо е аурес на Домициан (81-96) 2) Надписа явно е малко по-различен от IMP TITVS CAES VESPASIAN AVG PM" и явно е IMP CAES DOMITIANVS AVG PM 3) Явно и надпис 2 не е баш "TR P COS VI DES VIIIII" и по-вероятно е TR P COS VII DES VIII P P 4) Каталожната няма да я проверявам цялата, понеже нямам време, ама RIC II 116 (на Тит) е Дупондий със Salus, която явно няма нищо общо със референтната снимка. Надписите и описанието естествена са различни 5) Дори и да беше разчел правилно всичко, дори и да имаше такава монета на Тит, датировката пак нямаше да е вярна COS VII IMP XIIII отговаря на 79 г. Явно освен, че умело те е заблудил си е позволил и да похалюцинира малко, за да направи историята още по-красива П.С. Според мен правилната референция би следвало да е RIC II 18, макар тук да я дават , като 47 https://www.acsearch.info/search.html?id=5098152

Не изглежда да е. Я провери дали не го лови магнит, че с този тъмен окис си мисля, че е желязно..

За мен специално по-вероятно Да. Доста други познати са изказвали мнение също , че не е автентичен. Между другото реших да проверя и какво е мнението на хората за конкретната аукционна къща и о чудо, ама то май сравнително често им се случва да пускат "ментета" https://www.numisforums.com/topic/3725-timeline-auctions-problem/ Пускам само този линк, иначе в Google, има доста други линкове. Не казвам, че на други аукциони не им се случва вероятно на всички им се е случвало. Въпроса е колко често е и как реагират и тук реакцията изглежда е малко "Не ни пука кой знае колко много!"