nikibars

Разсъжденията ти са логични, но си пропуснал една подробност, изхождайки от днешния брой на балканските народи - емиграцията след завладяването на България. От началото на 15 век имаме засвидетелствани масови изселвания на население във Влашко, което е съвсем логично, предвид едноезичието от двете страни на Дунав по това време. Със сигурност масовите изселвания не са само тези описани в източниците, освен това трябва да имаме предвид и по-малките по мащаби, но най-вероятно и по-чести изселвания, които не са отбелязани във изворите. Пропускаш и гагаузите в Молдова и Украйна, които тогава са били част от българският етнос, както и населението от Поморавието, което днес е част от сръбският етнос. Поради тези причини, считам , че българите през 14-15 век са били повече като процентно отношение от тези 1/6, колкото сме днес.

За да има 1000 тежко въоръжени конника колко трябва да са му всички военни части? Тези 1000 трябва да са му "излишни" така да се каже. Още толкова конници плюс два пъти повече пехота и малък флот. Всичко ок. 5 000- 7 000 човека, според мен, не повече. Колко население би могло да осигури подобен военен потенциал, според вас? Едва ли повече от 200 000- 250 000 в най-смелите ми предположения. По скоро клоня до 200 000 души, 20 000кв.км. и 5 000 бойци. Евентуално с наемници до 7000 човека.

Определено Генуа е хегемон в ченоморския басейн.След Нимфейския договор от 1261г. Генуа придобива монопол върху търговията в Черно море. Имат колонии в Крим - Судак, Кафа, а така също и Тана. Владеят и дунавската делта където главен опорен пункт им е Килия. Именно за владеенето на делтата, като че ли е войната м/у Генуа и Добротица, продължила до неговата смърт.Малко след падането на Константинопол, османците силно ограничават достъпа на чужди кораби и това е краят на генуезкото присъствие в Черно море.

Границите на Видинския санджак са следните: от север р. Дунав от устието на р. Цибрица до Оршова; османската администрация смята за свои всички острови в Дунав и дори някои блата във Влашко. На запад граници са планините Мироч, Велики Гребен, Лели Йован, Велики крш, Стобори, Кучай, Саманяц. Оттам на юг границата пресича р. Моравица и достига р. Морава под устието на Сува река, обхваща десните й притоци и достига до Свърлишка планина. Оттук пресича р. Търговишки Тимок и след това Стара планина през прохода Свети Никола, достига до западната част на Чипровската планина, опира до планините Язова и Широка и оттук се спуска към р. Аунав, като обхваща левите притоци на р. Цибрица. Видинският санджак е с площ от 11 000 кв. км. Главните му центрове са Видин, Кладово, Оршова и Баня, като при това първите три са и гранични пунктове. Граничната система на османската държава по р. Аунав е завършена през втората половина на XV в., като Видин е изходна база за действия в посока север и северозапад. http://www.vidin-online.com/istoria/osmanskovladichestvo/vidinskisandjak15v.php

Написал е Карбона - така е записан града и в портоланите, за които говориш. Карбона=Карвуна, това е повече от ясно Между другото тази тема я бяхме обсъждали и преди - ако искаш - да вдигнем предишната тема и да не спамим тук

Е то какво има да се спори - черно на бяло го е написал човека. Двете имена са се използвали паралелно за града чак до 18 век

Ми просто щото не е Ето - чети /Описание на българското черноморие от френския картограф Жан Никола Белен 1703-1772г./

Карвуна /Карбона/ е Каварна!

Споровете са дали Карвуна е Каварна или Балчик...или дори Кранево За Калиакра не съм чувал да я бъркат с Карвуна.

Разбира се, че не са идентични Никой никога не го е твърдял Калиакра е на нос Калиакра, а Карвуна е днешна Каварна.

Това няма общо с темата. Кажете съгласни ли сте, че Калиакра е наброявал 4-5000 жители по това време?

Много изместихме темата/иначе мога да ти пусна и статията на Атанасов.../, но ако ти се чете - ето: НОВА МЕДНА МОНЕТА НА ТЕРТЕР , СИНА НА ДЕСПОТ ДОБРОТИЦА, ПРЕПЕЧАТАНА ВЪРХУ ОТСЕЧЕ НА В ДРЪСТЪР МОНЕТА НА ДОБРОТИЦА Владимир Пенчев През 2002 г., по време на редовните археологически разкопки, провеждани в Силистра, беше намерена една твърде ин- тересна средновековна българска монета, която е предмет на настоящата публика- ция*. Става дума за медна монета на сина на добруджанския деспот Добротица, Тертер, която е препечатана върху отсе- чена в Дръстър медна монета на деспот Добротица. Описанието ѝ е както следва: Лице: Отпечатана е част от моногра- ма на името Тертер, а именно, обърната наляво буква Р. От първоначалния тип ясно личи буквата ω и под нея буквата Т. Опако: Двуглав орел с разперени криле, насреща. Лявата му глава (вдясно) и лявото му крило (вдясно) не са се отпе- чатали. От първоначалния тип е запазена голяма буква Δ. Диаметър 20 – 22 мм. Силно корози- рал екземпляр, поради което настоящето те- гло няма нищо общо с първоначалното и за това не го прилагаме. Образ 1 и рисунка 1. Монетата е намерена в квадрат С14 , на дълбочина 15 ,25 м. Заведена е в инвен- тарната книга за монетите от редовните археологически разкопки в Силистра под № 32 0. Доколкото ни е известно, досега в научната литература са публикувани само три монети на Тертер, препечатани върху отсечени в Дръстър монети на баща му, деспот Добротица. Две от тях са намере- ни на разположения срещу Силистра ос- тров Пъкуюл луй Соаре (Custurea 1980, 641 – 642 ; Diaconu 1980). Третата произ- хожда от Шуменска крепост (Йорданов 1982, 124 , табл. ІІ, 9). Значението на тези препечатани мо- нети се състои преди всичко в това, че те са неопровержимо доказателство при установяването на относителната хро- нология между изработените в Дръстър медни монетосечения на Добротица и на сина му Тертер (Йорданов 1982, 124 ; Юрукова, Пенчев 1990, 185). Несъмнено по – ранни са монетите на Добротица. Ос- вен това, трябва да се отбележи, че нали- чието на монети на Тертер, препечатани върху такива на Добротица, се явява още едно потвърждение на констатирания вече стремеж на управлявалия в Дръстър Тертер към демонстрирането на известна независимост от неговия баща (Юрукова, Пенчев 1990, 184), чиято резиденция е била в крепостта Калиакра. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Йорданов 1982: И. Йорданов. Монетосечене на българските владетели в Добруджа. – В: Сб. “Средновековна България и Черноморието”. Варна, 1982, 11 9 – 12 9. Юрукова, Пенчев 1990: Й. Юрукова, В. Пенчев. Български средновековни печати и моне- ти. С., 1990. Custurea 1980: G. Custurea. Precisari cu privire la cronologia unor monede medievale descoperite la Pacuiul lui Soare. Studii si cercetari de istorie veche si arheologie, vol. 31 , 4. Bucuresti, 1980, 641 –642 . Diaconu 1980: P. Diaconu. Les contributions numismatiques a la connaissance de l’ organisation politique de la Dobroudja (XIV s.). Rapports du IVe Congres International d’ Archeologues Slave, 15 –16 Septembre, 1980, Sofia.

Ок - дори да не са сечени там, тези монети са в обръщение изключително в Дръстър и близката му околност: Монети на Господин Тертер намерени в: Дръстър - 85 бр. Пъкуюл луй Соаре - 39 бр. Ветрен - 5 бр. Червен - 1 бр. Логически можем с голяма сигурност да кажем, че е резидирал именно там

Според Атанасов е резидирал там. За това свидетелстват монетите на Йоан Тертер сечени в Дръстър. А защо Тристрия да не е Дръстър?

Аз за там не съм готов да споря. Атанасов твърди, че е бил. Йоан Тертер, син на Добротица е резидирал там...вече дали е бил в някакви връзки с деспотството или е бил независим..не знам Добротица обаче владее поне някои градове по делтата за известно време.

Така е Добротица обаче владее значително по-обширни територии вече - Градовете около Дръстър и Дунавската делта. Друг е въпросът колко се е задържал там, но самият факт че Добруджа носи неговото име е достатъчно красноречив. Добротица помага и при отвоюването на Видин от унгарците, а също така изпраща и военни кораби до Трапезунд...

Само да вметна, че Калиакра е имал минимум 600 къщи, следователно населението му е било около 4-5000 души. Има и още един начин да добием представа за приблизителния брой на населението. По времето, когато Балик изпраща 1000 отбрани войника в помощ на Ана Савойска, той владее според Г. Атанасов само няколко крепости /Кранево, Балчик, Каварна и Калиакра/ и селата около тях. Щом е могъл да отдели 1000 души войска, значи е разполагал поне с 4-5000 войника набирани от тази малка територия. Има ли някакви средни стойности на население, от което биха могли да се наберат 5000 войника?

Извинявам се - имам грешка в предния пост - площта е 18 дка... ...Та значи - на площ 18 дка има около 150 къщи, което значи по 120 кв.м. за къща. Имайки предвид, че това е цитаделата и къщите са предимно на първенците на града, можем да приемем стойност от 100 кв.м. за къща като близка до реалната.

Цитаделата на Шумен - площ 23 дка. Айде - бройте))

Това тук е вътрешният град на Калиакра. Площта му е около 50 дка. С червено съм оградил едно място, където си личат основите на 7 или 8 къщи. Площта на целият град заграден със стена е общо 150 дка. Имайки предвид, че във вътрешния град са строели по заможни хора, тоест къщите им са били по обширни, считам че Калиакра е имал между 500 и 600 къщи. Ето линк с по добро качество на снимката: http://www.flashearth.com/ Предполагам, че Карвуна е бил горе долу толкова голям.

Здравейте! Някой може ли да ми каже за какво са се използвали медальоните като този, който съм приложил? Медальонът е с монограм на Палеолозите. Благодаря! medalion_paleolog.docx

Вечером посмотрю дома....я думаю что у меня есть два сборника "Българите в Севеното Причерноморие".... Есть тоже книга " Българо-унгарски отношения през средновековието", но не совсем уверен от кого....Все таки буду сканировать завтра Дайте e-mail пожалуйсто!!!

ПОЖАЛУЙСТО - ВЬIЛОЖИТЕ!!!!