nikibars

Большое спосибо!!!

Привет, Моля, ако някой разчита арабица да ми каже възможните разчитания на градовете, които съм оградил в червено. Много ще съм Ви благодарен!!! По принцип това трябва да са Барнас / Варна/ и Армукастро/ ??? /. Интересува ме какви други четения може да има за Армукастру....ако има де))

Между владениями болгар 76 и владениями искилей, тоже принадлежащих к болгарам, находится область мадьяр. Эти мадьяры - тюркское племя. Их начальник выступает в поход с 20 000 всадников; этого начальника зовут кенде. Кенде - титул их главного царя; титул того начальника, который заведует делами, - джыла; мадьяры делают то, что приказывает джыла. Им принадлежит равнина, вся покрытая травой, и обширная местность; длина и ширина их владений - 100 фарсахов. Их владения прилегают к Румскому морю 77. Они живут между [этими двумя] реками. С наступлением зимы каждый, кто раньше удалился от реки, возвращается к берегу ее и проводит там зиму; они занимаются рыболовством и этим живут. [На берегу] той реки, которая находится влево от них, в сторону славян, живет народ из румийцев; все они - христиане; их называют нендерами (?): они многочисленнее мадьяр, но слабее их. Из этих двух рек одну называют Итилем, другую - Дунаем. Когда мадьяры живут на берегу реки, они видят этих нендеров; над областью нендеров, на берегу реки, возвышается высокая гора, по склону которой течет река. За горой живет народ из христиан, которых называют мардатами (?); между их областью и областью нендеров 10 дней пути. Они составляют многочисленный народ; их одежда походит на одежду арабов [и состоит] [59] из чалмы, рубахи и джуббы. У них есть пашни и виноград; воды у них текут [только] по поверхности земли; подземных каналов нет. Говорят, что они многочисленнее румийцев. Они составляют особый народ; торговлю ведут преимущественно с арабами. Та река, которая находится по правую сторону мадьяр, течет по направлению к стране славян и оттуда к стране хазар; эта река больше другой. Область мадьяр вся покрыта деревьями и болотами; земля пропитана сыростью. Все они производят набеги на славян, постоянно налагают на славян оброки и обращаются с ними, как со своими военнопленными. Мадьяры - огнепоклонники. Они производят набеги на славян и русов, уводят оттуда пленных, привозят их в Рум и продают. Эти мадьяры - люди красивые и видные; их одежда сделана из парчи, их оружие - из серебра и. .. 78. Они постоянно нападают на славян; из страны мадьяр до страны славян 10 дней пути. В ... славян есть город Вантит (?). Относительно сватовства у них есть следующий обычай. Сватаясь на какой-нибудь женщине, жених уплачивает калым из большего или меньшего количества лошадей, сообразно своему богатству. Во время переговоров о калыме отец невесты приводит отца жениха в свой дом, собирает все, что у него есть из мехов горностаев, бобра, белки, куницы, лисицы... 79; он выбирает 10 мехов, свертывает их на ровном месте, привязывает их к лошади отца жениха и отпускает последнего домой. Тот присылает за невестой условленный калым из лошадей, денег и товаров; тогда ту женщину приводят к нему в дом 80.

На чувашки: белый (ая, ое) — шурă

Бях чел интересна статия, в която се правеше връзка между името българи и наименованията за градове и крепости у осетинци, траки, германи....и други. Ставаше въпрос за два етнонима споменати от Йорданес....ако не се лъжа - "Фосатиси" и "Сакромонтиси". Там се слагаше знак на равенство м/у Сакромонтиси(свещеннопланинци) и Бал-кари, където бал трябва да е светъл, свещен, а кар - планина. Другата успоредица беше Фосатиси(от фосата - землено укрепление на латински, окоп) и булгар: бългерон - на осетинески землено укрепление, бург - германски, брия - тракийски, балик - тюркски. Според автора, булгар значи просто - граждани, хора, които живеят в градове. Не е нелогично, имайки предвид предимно номадската среда в която са живели - това че живеят в градове, силно ги е различавало от другите. А и на унграски гражданин е - полгар

Това е Калиакра Там възстановката е направена професионално.

Тази теория кореспондира прекрасно с наименованието "Старата Велика България"

Кранево и Карвуна присъстват заедно в един акт на Цариградската патриаршия...доколкото си спомням. Довечера ще проверя Тази теза я знам, но определено е най-трудно защитимата от трите.

Кранево и Карвуна присъстват заедно в един акт на Цариградската патриаршия...доколкото си спомням. Довечера ще проверя Тази теза я знам, но определено е най-трудно защитимата от трите.

Прегледах няколко публикации за разкопките в Балчик и категорично не може да става дума за дворци по времето на Балик и Добротица (освен ако не броим едно землено укрепление), сериозно крепостно строителство има само до 11 в.

На всички карти от този период е така. Явно е, че на север от Дунав господари са татарите...

Именно Повечето карти от периода 16-18 век са такива. Аз съм намерил много такива, но не счетох за нужно да ги качвам, защото са изключително ненадежни. Интересното, за което се сетих сега е, че на картите от 14-15 век България, под формата Бургария е отбелязана на север от Дунав. Това е карта на Анджелино Дулсерт 1339 г.

Римлянина ме е изпреварил Прави впечатление, че картите от 14-15 век са много по точни от тези правени през следващите столетия, чак до края на 18 век. Може би това се дължи на факта, че след 15 век Черно море става вътрешно за Османската империя и достъпът на европейски мореплаватели е силно ограничен. Портоланите от 14-15 век са правени следствие непосредствени наблюдения, а не само в канцеларии, както по късните

Никой не с твърди, че Карвуна и Калиакра са един и същи град. Точно обратното - няма съмнение, че са рзалични. Дискусията е относно това, дали Карвуна трабва да се търси на мястото на съвременните Балчик или Каварна. Между другото, на втората карта са отбелязани Карбона и Дионисополис като отделни градове

По скоро е посоката... В средновековието са указвали посоката имена на страни или области. Поне в портоланите това съм срещал - Греко например е изток. Иначе посоката, която показва е от Каликра на север по добруджанското крайбрежие до делтата на Дунав.

Хиляди благодарности))) Господ здраве да ти дава

Още портолани от 14 век:

Въпросният портолан:

На снимката съм отбелязал вече локализираните части на града. В синьо са жилищните квартали, в червено цитаделата и разкритата част от втората крепостна стена долу в подножието на Чиракман. Със жълти кръстове съм отбелязал единият от некрополите. други два има горе на платото но тази част я няма на снимката. Няма я и жилищтната част горе на платото, която е защитена от земен вал, който се намира може би на около 1км западно от входа на цитаделата. С виолетова стрелка съм отбелязал посоката в която съм се натъквал на останки от зидове - западно по долината.

Ами аз вече качих снимки, където съм отбелязал къде са намерени останки. Ако вземем предвид монетната циркулация, градът започва да се развива интензивно именно през 11 век. Тъй като останките от жилищните квартали в долината под Чиракман се разкриха наскоро, във връзка с новото строителство - там разкопки не са правени по понятни причини. Сведенията, които имам са от археологът в Каварна. Фирмите изпълнители на новите строежи естествено нямат интерес да се оповестява официално наличието на останки, защото това спира работата им. За щастие има данни от спасителни разкопки от строежите през социализма, които позволяват да се локализират жилищните квартали, както съм ги отбелязал. В интересн истината градът може да е бил развит и в западна посока по долината, където лично аз съм виждал останки от зидове. Нямам никаква представа обаче от кой период са и затова не съм ги отбелазал. Карвуна освен въглен, означава и жар, жарава. Името на Чиракман /скалата върху която се издига цитаделата на крепостта/ , някои езиковеди извеждат от тюркското "чераг" - светилник /"чераг" между другото е персийска заемка в тюркските/. Та - би могло да се направи връзка жар, горящ въглен-светилник. Доста условно рабира се

Татарите са били майстори в превземането на крепостти. Да не забравяме падането на Киев - много добре укрепен и голям град. А и не само Киев - татарите превземат редица големи руски и волжско български градове. Според мен обаче не са превзели Търново. Няма данни за това, а такова събитие едва ли би убягнало на хронистите от епохата. Упадането на държавата се дължи на вътрешни размирици след смъртта на Иван Асен 2. Освен това България е била хегемон за много кратко време - след битката при Клокотница 1230г - до смъртта на Иван Асен 2. Това е много кратък период, за да се утвърди мощта на една държава.

Сега ще се опитам да защитя аргументите в полза на Каварна: Аргументите в полза на идентификацията на Карвуна с Каварна: 1. Монументална сграда /стените са 2,5 м дебели / - може да се предположи, че е била укрепена резиденция - Естествено, това не може да бъде сериозен аргумент в полза на локализация на дадено селище. Пуснах го по-горе само като контратеза на "Дворците на Балик и Добротица в Балчик" 2. Значително пристанище - намерени са над 20 изкуствено издълбани пещери/складове за зърно. Зърното е било основната стока, която са изнасяли италиянските морски републики от България през 14 век - Това е косвен аргумент. Пристанището на града е било значително, а тези складове и засилената монетна циркулация през 13-15 век, говорят за интензивна търговия. 3. Градът през 14 век е бил сравнително голям - не по малък от Калиакра. Наскоро беше разкрита втора крепостна стена, защитаваща пристанището. Засилената монетна циркулация от този период, говори за интензивен градски живот. - качил съм снимки, за да добиете по реална представа за размерите на града. 4. Италиянски портолан от 14 век дава разстоянието от Кастрици до Карбона - 30 мили - това също не е сериозен аргумент. Тези портолани са изключително ненадеждни, що се отнася до разстоянията. 5. Имената на Каварна и Карбона не се споменават заедно в портоланите от 14 и първата половина на 15 век, както и в нито един писмен документ!!! - вече качих снимки на доста поролани. На повечето от тях е отбелязан само Каварна/Gauarna, и само на два - Carbona. За мен особенно ценни са генуезките портолани, тъй като тяхното присъствие в Черно море е особено осезаемо. Техните карти са и най-точни - за сравнение качвам един генуезки портолан от 1320г. Писмени източници - писмото на Владислав Варненчик/споменават се Каварна, Варна, Шумен, Каликра/, Актове на Цариградската патриаршия - пак се споменава само Каварна и в един само - Карвуна на мястото на Каварна. Списък на руски градове от края на 14 век - споменати са Кранево, Каварна, Видин, Силистра и Каликра.

Тъй като смятам, че Карбона не се е намирала на мястото на Балчик, ще се опитам да оборя аргументите за Балчик: Аргументите в полза на това Балчик и Карвуна да са идентични: 1. Намерени дворците на Балик и Добротица - Не съм попадал на подобни данни, освен в една статия от Уикипедия Първо - не е толкова лесно една сграда да се идентифицира като дворец. А твърдението , че са на Балик и Добротица....меко казано е несериозно Звучи ми като "Гробът на Орфей" - Татул...или "Светилището на Дионис"- Перперек... Не казвам, че не е възможно, но докато не се намерят доказателста за това, всичко си остава в сферата на догадките и предположенията. Засега този довод звучи повече от несериозно! 2. По голямо пристанище - По-голям залив да, но...по голямо пристанище!?! Няма данни за такова през средновековието. Освен това през 14 век добро пристанище представлява едно, през 21 век друго. Тогава корабите са били многократно по-малки от сегашните. За пример ще дам бургаското пристанище - най-голямото в България сега и....никакво през 14 век. 3. Балчик е по голям град от Каварна от 16 век нататък - големината на градът през 16 век няма почти никакво отношение към размерите му през 14 век. 4. Името Балчик произлиза от името на болярина Балик - тук съм по-склонен да приема, че името идва от турското балчък-тиня, кал. Не мога да отхвърля напълно обаче и връзката Балик-Балчик. Балчък-Балчик обаче ми звучи по логично. Още повече, че градът се развива през 16 век и населението му е изцяло турско. 5. Италиянски портулан от 1296г. дава разстоянието от Варна до Карбона - 20 мили - вече посочих други два такива - единият посочва същото разстояние като 10 мили, а другият като 30 мили. Според мен са изключително неточен източник, що се отнася до разстояния.

Малко портолани от 15-16 век

Теоретично разбира се е възможно, но според мен името на Балчик идва от турското Балчък - кал,тиня. От момента в който се появява в османските данъчни регистри, населението на града е изцяло турско. Според Марин Димитров, беше директор на балчишкия музей, монетната циркулация спира през 11 век.По това време е и последното писмено споменаване на Дионисополис от Константин Багренородни. Най-вероятно градът е унищожен по време на печенежките нападения. След това няма данни за значително селище чак до 16 век.