goshawk

Темата отиде на Кънда в дивия! 'айдеее ... Чудя се, как успявате да обърнете темата на дискусията и да я забиете в дебрите на лафче за следобедно кафе!? И сега какво? Трябва да ви затрия отделения труд?

Откъде да започна ... Първо да разграничим еколози и "еколози". Първите са сериозни учени, които се занимават с решаването на сериозни научни проблеми. Въобще учени хора, със сериозно отношение. Другите са някакви идиоти, които лаишки преекспонират проблемите, напр. ГМО, защитата на бездомните кучета и други подобни дивотии ... (цялата тази история е обект на друга тема!) Та, как да ти кажа? Някои неща са си реални, но друга са силно преувеличени. Някои вещества използвани в хранителната промишленост имат отношение към здравето ни, оказват му негативно влияние и дори корелират с някои сериозни заболявания. По отношение на останалите - всичко е само шумотевица. Пример за ситуацията са всички "Е"-та, т.е. консервантите. (*) ------------------------ бележка: отсега натам, ще слагам символа (*), винаги когато темата започва да отива в друга насока, или рискувам да разводнявам писанието, отклонявайки се към други проблеми. ------------------------ За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се дефинира понятието "човешки фактор". Това е много обширен термин и ще оставя да го конкретизираш и тогава ще видим. Иначе който и каквото да каже ще е или вярно, или напълно грешно, но винаги прав.(*) Е, не съм казал цялата ни налична енергия да се пренасочва към мозъка. Малко ми е трудно когато всичките ми думи се вземат буквално, без да се поразсъждава върху тях. Така, ... Имаме определено количество храна, което ни задоволява, до някъде, но не е достатъчна. Какво правим? Ами, натоварваме мозъка си да измисли за в бъдеще как да увеличим количеството на дажбата си. А когато се натоварва мозък ни консумира повече енергия и когато това е почти ежедневен процес, в крайна сметка се получава, сумарно, повече отделена енергия за мозъка. Следователно по - малко за тялото. Има и друго, примитивния мозък решава проблемите по примитивен начин. решаването на проблема с насъщния е решаван с много обикаляне и горени на калории.(*) Да, мършата и месото дават подтик на мозъка и тялото, а готвеното, направо, ни изстрелва! Но това води и малка подробност със себе си - повишава се общото количество енергия, която приемаме. Цялата, тази история може да се наблюдава и днес, само че на много забързан каданс. Попадаш в стресова ситуация и трябва да разрешиш изключително сериозен, касаещ те, проблем. Какво става? Ден, два, седмица главата ти бучи, шуми, гори, стискаш я с ръце - мозъкът ти работи на пълни обороти, черпи енергия. Почти не се храниш, не спиш нормално, ... въобще всичко става оле-мале. По едно време решението на проблема пропълзява в акъла ти и ... о, чудо! свалил си поне килограм тегло. Сядаш хапваш една домашна манджа, удряш един душ и лягаш да се наспиш. С една дума релакс. След седмица се усещаш, че си си върнал загубеното килце, че даже си си сложил още едно отгоре. Милиони години еволюция, завъртени за кратък период. В приведения по - горе пример има и други важни фактори, но като цяло доста точно обрисува ситуацията която се опитвам да изясня. Не, доволното ни от ситост тяло няма да ни превърне в еуглени! Как ти хрумна? Колко си умен е много трудно да се претегли, защото критериите са доста субективни и строго индивидуални.(*) Та, дали сме по - умни от преди 1000 г.? Не знам, просто днес имаме огромен информационен поток който ползваме непрекъснато и безпрепятствено. Всеки да си прави изводите. Прогреса, който се визира е продукт на човечеството и непрекъснатото му развитие оказва все по пагубно влияние върху хората. (*) Хайде не почвай гладна стачка, защото до никъде няма да го докараш. Не правиш разлика между това което си казал и късното съзряване! Темата, като цяло, хептен отиде у киреча! Нямам идея какво се получи от писанията ми, но ворфакс е написал кратък пост с прекалено разностранни насоки на мислене и много е трудно всички аспекти да бъдат обхванати в един постинг.

Т'ва, на мъже им дай да си приказват за казармЪта ... и имаш неизчерпаема тема на приказки! Някой ден и аз ще ви разкажа за "моята" казарма, за школата, за почти потопеното катерче на Генералния щаб, за ученията, кадровите военослужещи и други лакардии. За една година имам 40 дни арести.

Не се чуди, вече е известно: като структура са еднакви, но като функционалност са коренно различни. Южняк'а може да ви разкаже по - подробно и обстойно повече неща. И за да не бягаме от темата на vorfax, това което казваш може да се ползва за модел. Ами и ти да имаш проблемите на горилата и ти ще станеш възрастен много скоро, а няма да съзряваш до след трийстата си годишнина. Само че, ние си имаме излишък от храна и може да си позволим да "лешперим" колкото си искаме, да се интересуваме повече за айфона си, отколкото да решаваме сложни дилеми свързани с набавянето на вечеря. А какво прави тялото ни при цялото това изобилие на храна - расте от поколение на поколение. Интересното е, че дори не му се налага да е силно (това е за други писания), просто си увеличава размерите.

Наскоро да сте виждали едри цигани? Не че, ги няма, но са рядкост и като цяло се губят в тълпата от дръгливи, кльощави и дребни индивиди. Горе - долу, да. В по - древни времена не достатъчното количество храна е насочвало енергийния ресурс към мозъка. Той, мозък, е трябвало да работи на по - високи обороти, за да обмисля осигуряването на храна, следователно ползва повече енергийни ресурси. Сега е различно. Храна има навсякъде и по всяко време, в достатъчно количество. Защо да си "тормозим" мозъците, а да не си направим по - едри тела? Ядем колкото ни е необходимо и вместо да хабим енергия, я трансформираме в градивни елементи ... и нарастваме. В никакъв случай не казвам, че ставаме по - тъпи. Въпросът е че, съзряваме малко по - бавно, но това е тема на друг разговор. Не е точно така. Виждам, че нищо не знаеш за акселерацията. Това явление не се е появило преди 20 - 30 години, а си е заложено дълбоко в Древността, при възникването на Живота, образно казано. Това си е биологичен закон. Не е резултат от ... как беше, "дело ли е на химичната "война", която се води край нас"? Не, не е резултат от подобна щуротия. Това твърдение не почива на каквато и да е логика и няма нищо общо с реалността. Не знам от къде си "почерпил" вдъхновение за подобно изказване? Малко ми звучи ми като умозаключение на някой "екологично" мислещ човечец, без особени познания по екология или биология. Напоследък се навъдиха доста "екологични" личности, обвиняващи индустрията, най - общо, за "бум" на болестите и недъгавите ни тела. Това също е тема на друг разговор! На мамутите, просто им е дошло времето и толкова ... това, също е друга беседа! Това е "странна" идея! Цялата тази история няма как да се получи, освен, ако не поглъщаш растежни хормони директно, в чист вид. Преминали през тялото на други живи същества тези съединения се асимилират от въпросния нативен индивид и се използват, единствено и само, от неговото тяло. Няма как ти, директно, да получиш растежни хормони от млякото на дадена крава, освен ако не си ги сипеш, собственоръчно, в купичката с мляко. Дори самата крава да си яде такива неща постоянно, тя си ги храносмила и си ги ползва за собственото тяло. Няма как да попаднат, от нея, в млякото ти! Горе - долу същото е и с месото. Няма как да получиш такива хормони чрез пържолите, освен ако не си ги поръсиш сам върху порцията. Обяснявам за всички: това което попадне в устата на което и да е живо същество се асимилира от организма т.е. смила се, т.е. разгражда се на съставните си части и организма ги интегрира в собственото си тяло или ги използва за собствени нужди. Нека да сме на ясно: във всеки индивид протичат анаболитни и катабитни процеси т.е процеси на разграждане и на изграждане на съединения. Надявам се, да съм отговорим акуратно на всички "странни" въпроси. Ако има още питания - моля!

От самото начало се отплеснахте от главното в темата ... То и въпросната статия нищо не казва ... ама карай. Развиват се разни странни, бих казал, теории за "избуелия" човешки ръст, но никой не се е сетил да прочете простичкото обяснение, със сигурност го има някъде из нет-пространството. Въпроса опира до т. нар. акселирация - всяко следващо поколение изпреварва предходното в развитието си. Не си мислете, че сега ще почна да прогнозирам едни "зверски" изменения и как ще се превърнем в еди какво си. Явлението е било винаги познато, но едва наскоро е "облечено" в термин (мисля, че това се случва преди малко повече от 50 год.). Всеки един от вас може да го наблюдава ежедневно и да си направи изводите. Загледайте се в родителите си и ще установите, че като цяло сте по - едри от тях. Погледнете братята и сестрите си и видите, че каките и батковците винаги са по - дребни. Разбира се, винаги ще има изключения, които ще потвърдят правилото. Цялата, тази, история е заложена в гените на почти всички живи същества. Колкото повече хранителен ресурс, толкова по големи размери. Но да не се разпростираме и върху животинския свят, защото там има и още други фактори. Да се занимаем със себеподобното си народо-поселение. При хората, ако сте забелязали, ръстът се увеличава от "дълбоката" праистория. Започнали сме от маймуноподобен хоминид, висок около 1,2 м и сме стигнали до днешното човекоподобно, високо около 1,7 м. Ако си направите труда, ще забележите, че пропорционално се е увеличавала и хранителната база, съответно и ръстът. Само че, цената която плащаме за увеличения си размер е умственото си развитие. На първите хоминиди са им били необходими 3 - 5 години за да съзреят и дадат поколение. Постепенно достигаме до 10 - 12 години, после до 16 - 18, а сега нещата отиват около 30. Става въпрос за създаването на поколение. И тук се получава един странен парадокс: сега, на около тринадесет телата ни са способни да бъдат родители, но мозъците ни не са способни на това и на 30. Какво имам предвид - днешните деца са достатъчно големи, на размер, и напълно съзрели, за да имат деца, но психологически не са готови и след 30-годищна възраст. В Природата нищо не е даром. За да получиш нещо, ще ти бъде взето друго! Това се случва и с нас сега. Наедряваме на размери, но губим "акъл", затова не се чудете когато виждате деца на по 45 г. и сексуални преживявания на 13 години. Изясни ли се картинката/

Размерът хем има някакво значение, хем няма никакво значение! Ще обясня защо, но само да измисля подходящите фрази и термини, за да не бъда обвинен във вулгаризъм. Няма как да направим предаване след полунощ с неподходящо за подрастващите съдържание.

Дорис, тук има място за всички любознателни хора! Наистина, не мога да знам какво правят твоите котки у вас, но няколко пъти съм виждал по няколко котки в един апартамент, без да създават проблеми. Говорил съм със собствениците им, наблюдавал съм ги (котките), виждал съм ситуации всякакви, вкл. три котки да спят на купчина на едно легло, да се хранят от една купичка без да се дразнят и още, и още ... Не е задължително да си биолог, например, за да направиш сносен извод от наличната информация, но определено помага за по - правилна преценка. Познавам ветеринар, около 50 годишен, който да скоро твърдеше, че змиите имат гръден кош! Това, пък, е другата крайност - принципно имаш нужната подготовка, но не можеш да асимилираш знанията и фактите. Както хората, така и животните имат индивидуални особености и не е правилно на база няколко изключения да правим генерални изводи! Идеята на писанията ми, дотук, е по - скоро да споделите впечатленията си, а изводите да се правят от по - компетентни хора. В научните среди би трябвало да има дискусия, а не "авторитети".

Ник и Дорис, подхождате много повърхностно към въпроса. Първо, очовечавате животните! Изключително погрешен подход. Това не трябва да се прави, защото води до грешни изводи и псевдонаучни тенденции. Котките на са самовлюбени. Това, че домашните котки не реагират на отражението си в огледалото е вследствие на "приспаните" инстинкти от домашните условия. Затова няколко котки могат да живеят заедно без особени конфликти. При дивите им посестрими, обаче, нещата стоят малко по - иначе. За дивите котки, като цяло, важи приказката "първо бият, после питат". Сега вземаме едно огледало и гледаме какво се случва: котката вижда отражението си в огледалото и идва да си изясни ситуацията; приближава бавно, оглежда, побутва няколко пъти къде с лапа, къде с муцуна, като на игра (в природата преките конфликти са сведени до минимум!); нищо застрашаващо не се случва и котето започва да се занимава с належащите си дела; Дали се разпознава в огледалото или само установява, че изображението не е опасно, засега не може да се каже, със сигурност. Дотук, в темата, изчетох доста глупости, затова молбата ми е да спрем с идиотските изказвания! Това да имаш котка вкъщи не означава,че знаеш как да се грижиш за това животно или че познаваш изискванията му. В допълнение и липсата адекватна биологична подготовка води до сътворението на уникални недомислици!

Доколкото знам тест с огледало, котка и петно никой не е правил. Такава постановка би минала при сравнително интелигентни групово живеещи животни - те имат много по - добре развит усет за положението си в групата, а оттам и "самоопределяне". При котките има проблем и тяхното изучаване си е един вид предизвикателство, защото те, като цяло, отказват да направят каквото и да е на сила (правят си каквото им кефне и когато им скимне!). Но ... ако успеете да излъжите някоя писана да ви "играе по свирката", може да пробвате! Резултатите биха били интересни ... Дойде ми идея ... да взема да приложа въпросната опитна постановка върху порчето си!?

Има си тема, където надълго и широко, да си приказвате с умиление и удивление за домашните си котета. Марш, всички, там! Окепазихте темата с безсмислени брътвежи! Как никой не каза нещичко за териториалното поведение на Големите котки? Колко са наясно, например, че битките между лъвиците са много по - жестоки, отколкото между мъжките, когато даден прайд заема територията на друг прайд. Котките проявяват завиден интелект, любопитстват и се интересуват от света около себе си. По принцип котките са самотни ловци и им се налага да опознават много по детайлно заобикалящи я ги свят. Ако направите аналогичен опит с кучеподобни ще видите различни резултати.

Ми, Алва, ... твоята котка е домашна и никога не й се налага да защитава територия, та затова мига на "парцали".

Благодаря за хвалебствията! Хайде сега всички на опашка в две редици за автограф

Хмм, ... един забравен пост. До тук рагледахмеи и се запознахме с представителите на бълрарските влечуги. Не написах, обаче, за няколко вида, които не са български, но поради различни причини се споменават в аналите на българската херпетология. Считам това за мой пропуск, който се надявам да коригирам с настоящият пост. И така ... Започвам с Карета /Caretta caretta/ е вид представител на семейството на Морските костенурки /Cheloniidae/, единствена в рода си. Достига дължина до 100 cm. Забелязвана е в териториалните води на България. По българския бряг са улавяни два екземпляра - при Шабла (1936) и Приморско (1947). За последен път карета е уловена в Черно море на румънския бряг през 1967 около гр. Констанца. Каретата се среща в умерените, субтропичните и тропичните морета по целия свят. В Черно море попада изключително рядко, преминавайки случайно през Дарданелите и Босфора. Причината, вида да не се среща Черно море, вероятно се дължи на по – ниските соленост и температура на водата, а в послено време и на изключително засиления морски трафик през Проливите. Основната храна на каретата се състои основно от: ракообразни, миди, риба, медузи, по – рядко водорасли. Снася до 150 яйца. Другия вид морска костенурка засичана по нашето Черноморие е: Зелената морска костенурка /Chelonia mydas/ е вид морска костенурка, единствен в рамките на р. Chelonia. На дължина достига до към 1,5 м и може да тежи до около 400 кг. Името ѝ идва от зеленикавия цвят на подкожната ѝ мазнина, обагрена от пигменти във водораслите с които се храни. Вида се среща в тропичните и субтропични области по целия свят. Забелязвана е и в териториалните води на България, край Созопол (1989), като това е и единственото съобщение за Черно море. Поради по – студените си води Черноморския басейн не е притегателно място за вида. Цитираното по – горе известие се касае, най – вероятно, за заблудил се в Проливите екземпляр, навлязъл от Средиземноморието. Възрастните се хранят с водорасли, които намират в плитките крайбрежни води. Малките ядат и различни безгръбначни. За малко ще оставим костенурките настрана (малко по – надолу ще се върнем пак на тях) и ще споменем един доста спорен за страната ни вид. Става въпрос за така наречения Средиземноморски (турски) гекон /Hemidactylus turcicus/. Като размери достига до към 12 – 15 см. Нощноактивно животно. Храни се с безгръбначни. Видът е широко разпространен в Средиземноморския район, като обитава почти всички острови, в басейна. Без затруднения живее и сравнително навътре в сушата, като е достигнал до Иран в Предна Азия и Сомалия в Североизточна Африка. Интродуциран е в САЩ, Мексико, Панама и Куба, където успешно се разпространява и в съседни райони. У нас, за вида има единично непотвърдено съобщение, от района на Сандански (през Бисерков В. и колектив – Определител на земноводните и влечугите в България; 2007 София). По потвърдени данни, най – близкото находище, извън пределите на страната, се намира в Северна Гърция, на около 15 южно от с. Кулата. Като се вземе предвид разстоянието между двете крайни точки, говорим за район с диаметър около 35 км. - твърде възможно е да се наблюдава разрастване на гръцка популация, която завзема нови територии. Това не е невъзможен сценарий т.к. както се вижда от ареала на вида, става въпрос за доста адаптивно животно; - от друга страна, най – вероятно, липсват проучвания – щом има намерен екземпляр около Сандански, защо да не се среща и на други места в упоменатия район; поречието на Сртума е много удобен коридор; - не е за пренебрегване и факта, някой начинаещ или амбициозен „природоизпитател” да е намерил Балкански гекон /Mediodactylus kotschyi/ с по – интересна окраска и поради липса на опит или недоглеждане погрешно да е определил вида; - а, и никога не изключвам „медийна сензация”, за 5’те минутки слава. Сега ще тръгнем на север, за да споменем и още един вид гущер т. нар. Пясъчен гущер /Eremias arguta/. На дължина достига до около 17 см. Доста пъргаво животинче – при опасност развива висока скорост и се свира между тревите, в дупки на гризачи и подобни други укрития. Затова, също така може да се нярече и степен/пясъчен бегач. Основната му храна са различни насекоми. Ареалът му обхваща територия от Румънска Добруджа до Северозападен Китай и Югозападна Монголия. Нас ни интересува най – южното находище, където се среща подвида Eremias arguta deserti и което е локализирано северно от румънския град Констанца, горе – долу на около 50 км от българо – румънската граница. Така че, оглеждайте се когато имате път из Североизточна Добруджа, може и да го мерните някъде. Подчертавам видът, досега, не е наблюдаван у нас, но не е изключено да бъде намерен и в България. Споменатия гущер обитава крайбрежията и най – вече крайморските пясъци с рядка тревна и храстова растителност (поне такива са наблюденията в Румънска Добруджа). След бързата забежка из Североизточна България, да се върнем на юг, в Източните Родопи и да отбележим един вид отровница. Става въпрос за Малоазиатската (Отоманска) отровница /Montivipera (Vipera) xanthina/. Разпространена в Мала Азия, Европейска Турция и Североизточна Гърция. Най – близкото, до територията на страната ни, наблюдение е около гр. Александруполис, на около 30 км от българо – гръцката граница. Поне засега, вида не е наблюдаван в България, но не е изключено, все пак, да се намери някой екземпляр по границата ни с Гърция. Като цяло тази змия обитава разредени гори, каменисти склонове и влажни ливади. Дневно животно, но в големите летни горещини, е активно предимно вечер. Храни се с дребни бозайници и птици, а младите имат афинитет към гущерите. Това е отровна змия! Ухапването е много опасно опасно за човек и може да бъде фатално!!! Не ходете да търсите тази змия, има си хора за тази работа! За сухоземните влечуги, които споменах по – горе, от географска гледна точка, България се намира много близо до границите на ареалите им и затова не се изключва съвсем намирането им у нас. Ако, обаче, погледнем от страната на самите видове ще видим едно сложно, но не непреодолимо географско разстояние, което пък предразполага за намирането им в страната ни. Посочените, до тук, данни са тема на една обемиста дискусия, свързана с теренни наблюдения, удостоверяване на информацията, лабораторни митарства, научни статии и съобщения и ред други мероприятия. Важното е, че в крайна сметка говорим за евентуално разрастване на ареалите и естествено разселване на видовете. Това си е нормална научна дискусия, касаеща естествени процеси. Сега, обаче, искам да засегна един, за разпространението на който сме отговорни ние, хората. Става въпрос за Червенобузата (червеноухата) костенурка /Trachemys scripta/. Няма да ви занимавам с описанието на вида или неговата биология, любопитни факти и прочие. Който има желание може да си направи бърза, изчерпателна и лесна справка в интернет, където надълго и нашироко е писано за вида. Към това, ще прибавим и факта, че почти всички сме виждали тези животинки на живо – в зоомагазини, зоопакркове, частни домове и т.н. Въобще не може да се оплачем от липсата на наблюдения на вида. Тук, преди всичко, искам да обърна внимание на един много сериозен проблем, възникнал в последните години! Да започнем с естествения ариал на вида, който обхваща обширен район в Северна Америка – от Източно Мексико и щата Флорида (южната граница) до езерото Мичиган (на север), като населяват всевъзможни водни басейни. Както се вижда, това е разнородна на битични и абиотични фактори територия, което подсказва за един изключително приспособим и пластичен вид. Разбира се, това не е проблем, защото докато са в естествения си ареал популациите на тази костенурка си се регулират от местни екологични фактори и всичко си е наред. Проблема се крие в красивата окраска на малките, непретенциозността към условията на отглеждане (на вида, въобще) и комерсиалните подбуди на не коректни търговци! Какво се получава? Когато влезете в който и да е зоомагазин задължително, някъде, по рафтовете ще видите да се плицикат в някаква ваничка няколко костенурчета. Да, определено са красиви и реално струват никакви пари. Защо да не си вземем едно такова хайванче вкъщи!? Пък, и „любезния” продавач „вещо” ни разяснява как си оставали, ей толкова, големички, колко е лесно да се грижиш за тях, в натруфения „аквариума”, който ви препоръчва и как само, между другото, е нужно поне веднъж седмично да минавате през неговия магазин, пътьом, да вземете „специалната” им храна, за стотинки! Нищо от тези обяснения, не е вярно! Тези костенурки имат доста широка хранителна база, по – скоро с хищнически уклон, но задължително се нуждаят и от растителна храна, в различни съотношения през различните стадии на живота си. Невероятни „лакомници”, които за една – две години достигнат почти пълния си размер (около 20 см, за мъжките и 30 см – женските)! Междувременно са изгубили детската си пъстрота и са станали агресивни. Сега, у дома си, в аквариумчето си имаме тъмен на цвят, хапещ „звяр”. Започваме да се чудим какво да правим и хоп, ... решението изнииква от само себе си: командироваме бившия си любимец в най – близкия водоем (канавка, блато, язовирче, без значение, важното е да има водица), защото ни е свидно да вземем другото решение! И тук, започва истинския, сериозния проблем, защото не сме единствените взели такова решение. Буквално казано: пускаме звяра на свобода! По този начин, тези адаптивни костенурки изхвърлени във водоемите по света, попадат при задоволяващи ги условия и започват да живеят като „у тях си”! Новоизхвърлените индивиди сгъстяват групите и допринасят за формирането на местни популации. На все повече места вида започва да се описва в местната фауна – Централна и Южна Америка, Югоизточна Азия, Южна Африка и Европа (!). В по – топлите райони на света, където са принесени от хората, тези костенурки и се размножават успешно, на свобода! Няма нищо лошо в това, ако не бяха потърпевши местните видове, които започват да отстъпват пред конкурентните, адаптивни и пластични американски „нашественици”! Както се казва: да видим къде сме ние? В България, преди десетина години, започват да се появяват първите съобщения за червенобузи костенурки във водоемите около големите градове – р. Марица (Пловдив, Пазарджик), водоеми по Витоша планина и другаде. Дори нашенските тежки зими не са проблем, защото тези костенурки успешно си презимуват. Това е установено в парковите водоеми на София. Хубавата новина, поне за България, е че все още няма достоверна информация за естествено размножаване на вида! Написаното има за цел да покаже до какви последици води човешкото лекомислие и да изостри вниманието на читателя към един, на пръв поглед, маловажен проблем. Апелът ми е към всеки който знае, дори мъничко, за тези костенурки да разяснява проблема на вред и да не позволява да бъде пренебрегван. Тези интересни и безобидни, иначе, хайвани, могат да нанесат сериозни поражения на природата около нас, побутнати от користните цели на търговци и подпомогнати от незнанието на обикновените хорица! Надявам се, едно толкова дълго писание да не ви е отегчило и да сте го изчели до края! Малко ми се получава двоен пост, но предвид нуждата ще пренебрегна това, за да може да публикувам допълнително снимков материал. Ето още няколко интересни щриха. Реални за съпоставка размери на каретата. Реален размер на пясъчен гущер. Реалните размери на средиземноморския гекон. Малко по - подробна карта на разпространението на вида, в Средиземноморския регион. По - светла форма на малоазиатската отровница. Турнир за сърцето на женската. Погрешно това се определя като любовен танц или ухажване. Разликите между мъжките и женските червенобузи костенурки. Реалните размери, които достигат тези костенурки.

Хайде, стига с оффтопика и философия на науките! Младежа си откри грешката, извини се. Времето да бъде заключена темата наближава. Имате право на финални реплики! Темата няма да бъде скрита или изтритата, а ще си стои с пояснението как не трябва да изглеждат дискусиите!

Така, ... Добре, че се мерна, пак, Фиксърс да поуспокои страстите. Аз също забелязах кашата в главата на младежа и не знам на какво да я отдам: на зле написаните учебни пособия или на не компетентен преподавател? Както и да е. Сега, да видим какво става с тези катаболитни процеси? Гликолизата, цикълът на Кребс и ферментацията, колкото и да е странно, се учат на парче в училище т.е. всеки поотделно, но така убягва тяхната взаимовръзка. А, именно, че всичките са реално една и съща катаболитна верига, адаптирана към условията на средата. Гликолизата е първият (така да се каже подготвителен) етап, при който глюкозата се редуцира до пироват, който реагирайки с коензим А дава Ацетил - КоА (най - реактивоспосбното съединение в организмите). Реално, почти всички метаболитни процеси се въртят около това съединение. Нещата не може, обаче, да останат така. И тук е разковничето: при аеробни условия Ацетил - КоА се завърта в цикълът на Кребс и се получава пироват; при анаеробни условия Ацетил - КоА тръгва по пътя на верментацията и се генерира лалтат. т.е. в зависимост от условията гликолизата или продължава в цикъл на Кребс, или започва ферментация. Един много добър пример, за онагледяване на всичко изписано, е натрупването на млечна киселина в мускулите при тежки натоварвания. При нормални условия си се върти цикъл на Кребс, но при сериозно физическо натоварване, поради недостиг на О2 в мускулните клетки цикълът на Кребс се заменя с ферментация и започва натрупването на кристали лактат (мускулна треска). До преди малко разглеждах схемите из интернет. В крайна сметка, реших да не слагам схема тук (има в изобилие в интернет), а който иска може да ги разгледа, има и сложни и по - опростени, аз не си харесах никоя.

А, пак ли, трябва да пишем нечие домашно?! Колегите, са се отнесли със снизхождение към твоята особа ... Сега, обаче, аз ще те нахокам: Преди всичко се държиш изключително арогантно - "Аз съм "голямата рабата", ама ако може някой наготово да ти напише домашното!". Не знаеш как да си поискаш помощ. Само да попитам: изобщо направи ли си труда да помислиш по поставения проблем? Точка следваща, нямаш никакво понятия от поставения въпрос! Реално всички животни, без Птици и Бозайници, са със "смесена" кръв (това, само като уточняваща вметка). Сега малко по - сериозно по проблемният ти цикъл на Кребс: Това е пълна глупост - цикълът на Кребс няма нищо общо с кръвта, той протича в цитоплазмата (при прокариотите) и в митохондриите (при еукариоти) /както каза Фиксърс/ т.е. вътре в самите клетки. Как тогава ще е зависим от наличието или липсата на кислород в кръвта? Тук ми прави впечатление, че има не разбиране на и на термина "смесена" кръв. Дори при животните със "смесена" кръв има вени и артерии, които носят съответно: венозна, наситена с СО2, кръв и артериална, богата на О2, кръв. И пак си се въртят познатите кръгове на кръвоснабдяване. Понятието "смесена кръв" идва от допълнителната артерия, започваща от сърцето и носеща смесена артериално-венозна кръв към стомаха. Това, пък, е уникално безсмислена глупост!!! Обяснявам: цикълът на Кребс е гликолиза, при аеробни условия, а ферментацията - гликолиза, при анаеробни условия! За справка: тук, най - елементарна проверка. От казаното по - горе, този въпрос губи всякакъв смисъл! Не знам кой е повече за хулене - ти или човека, който се опитва да ти напълни главата с подобни идиотщини!? Цикълът на Кребс, се учи в 9 - 10 клас, в най - опростена и схематична формулировка. Но, проблема не е само това. Виждам липса на основни и елементарни познания - Зоология (7 клас) и Анатомия на човека (8 клас). Както и да. Това, вече, отива в друга тема. И като за капак, на всичко - не грамотно написан текст! Сега, изясни ли ти се защо животните, все пак, дишат?

След двайсетина дни идвам, лично, да проверя протокола от събитието! Да бъде подготвен втори тур, на който да разгледам подробностите. Протоколно предложение: за лятото да си организираме среща в Бургас, в култовата бирария "Куцата медуза".

Скуби, аз изпратих писмо до редакцията на NG България. Е, разбира се, писал съм в по - умерен стил. До момента нямам отговор (трети ден). (не се и надявам да отговорят!) Да се занимава международната централа на NG, просто няма смисъл. Тук става въпрос за превода на български, в оригиналните статии нещата са си както трябва. А, пък и кой ще се наеме да им разяснява моите писания? Някой спец - българин ще им занесе няколко змии за да води лекция кое какво е? Съмнявам се! Ако все пак, някой си направи труда, от NG, да ми отговори - ще напиша в темата.

Цялата тази история е повсеместно явление. Загледайте се/изслушайте финалните надписи по всички научно - популярни канали. Ще откриете много интересен факт - научни консултанти липсват! Кой и как е съветвал преводачите, изобщо не е ясно. Пък какво се е получило - каквото такова ...

Снастоящото писание искам да обърна внимание на няколко допуснати неточности в материалите: „Ухапването, което лекува” и „Отровните змии в България”, публикувани в броя на сп. National Geographic, от м. Февруари 2013 г. Ето за какво става въпрос: В статията „Ухапването, което лекува” са споменати тривиалните наименования: шумяща пепелянка, габонска усойница и източна псевдоная. Така използвани, тези названия са не правилни, поради няколко причини. Преди всичко да започна с латинските названия, за по – голяма яснота. Най – вероятно като шумяща пепелянка се има предвид Bitis arietans, а габонската усойница е Bitis gabonica. И двата вида принадлежат към род Bitis (Африкански отровници), който принадлежи към сем Viperidae (Отровници). Оттук идват и не точните названия на български език, защото към същото семейство принадлежат и нашенските отровници – пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/. Незнайно защо, от това следва, че всички отровници по света трябва да бъдат именувани пепелянки или усойници. Това е не правилно, паради простичкия факт, че дори в международно отношение българските пепелянка и усойница се именуват отровници (viper): sand viper – за пепелянката и common viper – за усойницата. За сравнение, може да се ползват и руски херпетологични енциклопедии, където са описани носатая гадюка (пепелянка) и обыкновенная гадюка (усойница), всъщност гадюка, в превод от руски означава отровница. Надявам се, обясненията ми до тук, да са разбрани правилно, защото те имат за цел да уточнят използването на названията пепелянка и усойница, които се ползват съответно само за видовете Vipera ammodytes и Vipera berus. Всички останали видове принадлежащи към сем. Viperidae трябва, и е правилно, да се именуват отровници, както правилно се споменава в същата статия Ръселовата (веригова) отровница /Daboia (Vipera) russelli/. След направените уточнения, да се върнем на споменатите, вече, представители на род Bitis. Шумящата пепелянка /Bitis arietans/, както се споменава в материала, на английски език се именува Puff adder, а на руски – шумящая гадюка. Без значение, от какъв език ще го преведем все си означава пухтяща, сумтяща, съскаща отровница, тя си е така и на български език – съскаща отровница. Само като вметка, с най – голямо право може да наричаме шумящи отровници, така наречените, ефи (пясъчните отровници), които при опасност усукват телата си дъгообразно и търкат по специфичен начин извивките си, така че люспите им издават звук подобен на насипването на пясък. Аналогично е положението и с кроталидните змии, които по света са известни като rattle snake (на англ.) или гремучая змия, гремучник (рус.), т.е. все дрънкащи или тракащи змии, но на български език, незнайно защо трябва да са гърмящи змии (?) (но това е друга тема, за друго време!). Горе – долу, по същия начин стоят и нещата с габонската усойница /Bitis gabonica/. На който и да е език да я преведете, тя винаги си е Gaboоn viper или габонская гадюка, на български език е габонска отровница. Знам че, когато започнете да правите справки, ще попадате на пепелянки и усойници, особено в българските преводи на речници, търсачки, Уикипедия и т. н. Това е така, защото почти всички материали са подготвяни само от преводачи, без съответното биологично образование, които са се допитвали до специалисти, само фиктивно. В този ред на мисли, как би трябвало да преведем на български език Bitis nasicornis (Rhinoceros viper, носорогая гадюка) – носорога пепелянка/усойница? Това е по отношение на допуснатите грешки в превода на имената на видовете. Сега да отбележа една неточност, а именно: източна псевдоная. Такава смесица от традиционно, тривиално название и латинско име, може да бъде асимилирана само от тесни специалисти и няколко запалени любители. За широката публика такова словосъчетание е абсолютно не разбираемо, дори за Австралия, където се среща тази змия. Научното име на конкретния вид е Pseudoinaja textiles, тривиалното название е Common (Eastern) Brown (snake). Думата snake е в скоби, защото за Австралия почти не се използва, а за всички останали читатели е важно пояснение, което осмисля изречението. На български тривиалното име трябва да бъде обикновена (източна) кафява змия. С няколко думи да разгледам и и другия материал, който споменах в началото: „Отровните змии в България”. Преди всичко, описания в статията подход е изключително погрешен. При ефективно ухапване на отровна змия незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, а не да се прави бивак и да се наблюдават и описват симптомите. Това е меко казано глупаво, особено ако се публикува в научно-популярно издание, достъпно и предназначено за огромен кръг хора (преобладаващата част от които не са специалисти!). Говорейки за конкретния случай, е описано сравнително тежко отравяне, което при по – млади хора и деца, както и при не запознати, би имало по – сериозни последици. Обществена тайна е, че у нас се знае сравнително малко за отровните змии, които се срещат в България и симптомите които се проявяват в следствие на ухапване. Не оспорим факт е токсичността на отровата на усойницата. Съотнесена към единица количество, към отровата на пепелянката, усойницата продуцира около десет пъти по – токсична отрова, от тази на пепелянката, което я прави, може би, най – отровната змия в Европа. По отношение, обаче, на категорията „Опасност” усойница отстъпва на пепелянката около десетина пъти. Това се определя от биологичните особености на видовете. В статията е описано едно не леко отравяне, от усойница,което е интересно. И въпреки всичко, такива материали не трябва да се публикуват! Иначе се създава лъжливо усещане за липса на сериозна опасност у хората. Друг важен момент, от статията, е заплашителната поза при вдлъбнаточелия смок /Malpolon insignitus/. Така както са описани нещата, пред вас се възправя някаква кобра която се опитва да ви убие. Как да кажа, за радост или съжаление, нещата са по – прозаични: когато е заплашен вдлъбнаточелия смок наистина съска силно, леко раздува шията си и се изправя на около 40 – 50 см (при размер на змията около 200 см) и прави лъжливи атаки, като целта му е не да ви ухапе, а да ви сплаши и да избяга. Но това е въпрос на крайна провокация, от страна на натрапника. Обикновено нещата приключват с малко съскане и перчене и до там. Пиша тези редове, не за да се заяждам или да търся някаква медийна слава, а защото почти през ден ми се налага да развенчавам подобни митове. Всекидневно общувам с разнородна група от хора и когато се заговори по въпросите, посочени по – горе от мен, огромна част от лицата ми посочват като източник на информацията си точно изданията и филмите на National Geographic. Какво се получава? Аз съм обвиняван в некомпетентност, незнание и некадърност, което меко казано ме обижда, защото авторитетно издание, консултирано от авторитетни специалисти (в случая Петър Янков и Боян Петров, към които питая уважение) твърди нещо различно. И дотук ще спра, защото нещата много ще загрубеят ... *** За тези, които успяха да изчетат цялата тирада до тук, ще кажа няколко заключителни думи. Писанието по – горе е леко преработен вариант на писмото което изпрати в редакцията на списанието (не че ще го вземат под внимание или някой ще реагира по какъвто и да е начин, но все пак ...). Като цяло не ми се занимава с подобен род умотворения, но се почувствах задължен. За пореден път се сблъсквам с „милата родна картинка”. Едни преводачи превеждат някакъв текст, колкото да прилича, без да са специалисти в дадената облат, плясват името на някой си учен от съответната област и ... готово! Уж преведено, уж корегирано, пък се получават нек’ви смешки. Не знам, или само на мен ми се струва, но в цялата история (по принцип с преводачеството) просто се влачат едни пари, една част от тях отиват „гювеч” за някой наУчен консултант и се плещят глупости и се замазват хорските очи и кервана си върви ... Не знам, но този път нещо се впрегнах и изписах цялото това нещо.

Точно така. Живеем в земите на дедите ни, взети на заем от децата ни и сме толкова ... борчлии, че няма да има край, докато не се издължим!

Доматито са мехле. Още инфо: тук

Успех, момчета! Да е хаерлия!

... особено Амстердам ... ... ех, мечтииии ... !