По принцип гущери с подобно разпределение на пръстите имат афинитет към катереното.
Ако се загледаш ще видиш, че пръстите на задните крака са разположени ветрилообразно. Това им позволява да разпределят тежеста пропорционално и по - лесно да драпат по нанагорното.
Игуаните, например, са едни от катерливитв гущери. По възможност гледат да са колкото се може по - високо над земната повърхност.
Друг пример са базилиските /Basiliscus sp./ или т. нар. Христови гущери. Ветриообразното разположение на пръстите на задните крака им позволяват да тичат по водна повърхност, създавайки голяма допирна площ, която образува "въздушна ямка" върху водното огледало.
Колкото до нашенските зелени гущери /Lacerta viridis/, те също не се притесняват от катеренето - разни камънаци, ниски дувари, храсталаци, дървета и прочее не ги притесняват.
Смомням си случка с един такъв гущер: беше необходимо кординирано действие на 5 - 6 човека, за да го свалим от храстите и дърветата за да го хванем. Интереснот е, че си скъса опашката чак като го хванах в ръце. Много борбено животно - постоянно правеше опити да хапе! Е, накрая успя и да ме захапе и пусна, когато разхлабих захвата и усети, че това е възможност за бягство, която не трябва да се пропуска!
Преди врме срещнах едно определение за тези гущери, нарекоха ги "българските игуани" - много странно и не точно определение ..., ама карай.
пп:
Интересни снимки!
Аз по подобен начин съм предоставял чантата на фотоапарата за укритие на змии!
Не знам, дали си забелязала, но гущера, който си снимала, си е късал опашката, поне веднъж! (оцветяването ряско се отличава от основния цвят на тялото - това се получава когато гущера е късал опашка).
В темата видях и едно интересно предположение: дали стават за домашни любимци?
Да, възможно е! Има само няколко чисто документални изисквания. Това е във връзка, че всички български влечуги са защитени от закона.
Иначе, няма проблем, повечето гущери сравнително лесно привикват към човешко присъствие.