Beautiful Mind

Доказано е, че с помоща на мнемотехниката( специални техники за запаметяване) могат да се постигнат значителни резултати в повишаването продуктивността на паметта.Необходимо е да се напомни и за научните методи за повишаване скоростта на четене.Проведените изследвания с повече от 2000 лица показа ,че с помоща на подобни методи скоростта на четене може да се повиши средно с 300% a , използвайки мнемотехниката повишавате възможността си да запаметявате със 100%.Ако ние се намираме на предела на нашите духовни сили,то работата съвсем не е в това,че сме стигнали границата на своите възможности-просто тези възможности не са реализирани напълно.В научната организация на нашата умствена и особено творческа дейност,ние днес едва започваме да се доближаваме. Който се интересува за методите за развитието на паметта и иска да научи или помогне в превеждането на нови статии , за развитието на паметта може да ми пише на naka_mavrodiev@abv.bg И за да не си мислите , че пиша глупости , мога да се похваля с резултатите си : мога да запомня в правилна последователност 30 цифри и 20 напълно нелогично свързани думи ( а реално ученическите нормативи са далеч по-големи)!!!

Браво Ванка .Реалистично си изложил идеите си, информацията,която предоставяш е много полезна .Чакаме следващия ти труд. Твой приятел и колега : А.М.

За еволюционната измама http://www.evolutsionataizmama.com/

Руска енциклопедия предоставяща много лубопитна информация за тази област от човешкия живот http://www.sexrecord.ru/folder.php?id=2

Всичко за ЯПОНИЯ http://www.japantoday.ru/ (Ру)

http://www.helpos.com/archive/browse_geogr.html

или това http://www.libsu.uni-sofia.bg/e-texts.html

Моя е от филма с Ръсел Кроу "Красив Ум".Използвам ника не защото се запалих много по филма, а защото съм почитател на идеите от Ренесана -" Здрав дух в здраво тяло".Опитвам се да поддържам физическо и интелектуално равноевсие, защото не съм привържаник на тезата ,че умните,можещите.продуктивните, интелигентни хора , са с големи глави, диоптри и с тяло на шахматист..

http://www.englishforeveryone.hit.bg/ Интернет уроци по Английски език

Ти лично с какви проблеми се зблъскваш ,относно лечението на болестта. Колко пъти ходиш за да ти филтрират кръвта?Плащаш ли нещо за лечението.

ДА ! ХЕМОФИЯЛИЯТА е генвтично заболяване което се предава ,чрез X-хромозомата от майката на нейните синове. Само тези от тях които унаследяват рецесивния алел на гена отговарящ за заболяването хемофилия заболяват от него. Разказвай!

Работата на социалния работник при лице с алалия трябва да се провежда над всички нейни страни: 1.Корекционната работа трябва да започне възможно най-рано. Работа с детето е нужно да се започне при поява на първи признаци на изоставане в неговото речево развитие 2. Създаване на благоприятни за развитието на речта на детето условия . Преди всичко е необходимо да се премахнат възможните травмиращи въздействия на околната среда . Основно правило в подхода към детето , със сериозни нарушения на речта , се състои в следното : към него е нужно да се отнася като към здраво , за нищо да не се отделя от средата с другите деца . В никакъв случай не трябва да се допускат в негово присъствие разговори за речевото нарушение , което има . Главно , за да се чувства детето спокойно и да бъде най-вече в добро настроение , да не капризничи , да не упорства , трябва в началото у него да не се формират негативни форми на поведение , които по-късно да са трудни за преодоляване 3. Проверка на основните закономерности в развитието на речта в хода на нормалната онтогенеза . Нужно е старателно да се породят у безречевото дете най-напред тези речеви реакции , които се появяват най-рано от всичко у нормално развиващите се деца . И в хода на всяка по-нататъшна работа е важно строго да се следва следният принцип - отначало да се възпитава това , което е характерно за най-ранния стадий от речевото развитие на детето . Така стъпка по стъпка , макар и в съкратен вид, следва да се мине пътя за изграждане на речта на нейните най-ранни етапи . 4. Едновременна работа над речта с предметно-практическа и игрова дейност на детето. Трябва в присъствието на детето социалният работник да разговаря с играчките , с домашни животни. Съвсем в началото това ще бъдат почти нечленоразделни звуци – тук главното е, че в неговото разбиране това е разговор, речево общуване. По – нататък тези елементи на речта постепенно ще се уточняват, усложняват и усъвършенстват на основата на подражание и постепенно включване на специални упражнения. играта предизвиква у детето най – много силни потребности от общуване, така както входа на играта често е необходимо да се попита за нещо, да се каже нещо. Освен това, играта, като правило, създава у детето положително емоционален фон, което е особено важно при работата над речта. 5. Използване в работата над речта на възможно повече анализатора: двигателен, слухов, зрителен, осезателен. На колкото по-голям брой органи е възбудена чувствителността, толкова по-леко ще бъде на неговорящите деца да овладеят думи – понятия. 6. Строго индивидуален подход към всяко дете. . В процеса на общуване с детето се проверява нивото на неговото речево развитие, състоянието на емоционално – волевата сфера, характеровите особености, условията на живот в семейството, отношението на родителите към детето и към неговото речево нарушение, а също и отношението на самото дете към своя речеви недостатък и т.н. Непосредственото съдържание на работата над речта при моторна алалия се определят най-напред не от възрастта на детето, а от нивото на неговото речево развитие. На първото ниво на недоразвитие на речта, характеризиращо се с нейното пълно отсъствие, една от първите задачи се явява преодоляване на речевия негативизъм (отрицателно отношение на детето към самия процес на общуване чрез реч) и развитие на речева активност По-късно преминава към заучаване на кратки и достъпни за произношение названия на предмети и действия с постепенно въвеждане на тези названия в активния речник на детето.По-малко в неговата реч започват да се появяват и самостоятелно усвоени думи. Детето трябва да се хвали и поощрява. Особено внимание се отделя на заучаването на кратки фрази,необходими за всекидневното речево общуване. Предприемане и първи опити да се използва формата на реч-отговаряне на въпроси.Тук е важно преди всичко да се научи детето да се вслушва във въпроса и да разбере,че на всеки въпрос е длъжен да дава отговор.Отначало това може да бъде отговор във форма на жест или кимване на глава,след това отговор с една дума и накрая пълен отговор на въпроса. Отчитайки крайната бедност на речниковия запас на детето,занятията е необходимо да се построят така че да не страда от отсъствието на нужните думи. На второто ниво на речево недоразвитие,когато детето владее вече някакъв запас от изражения по своя структура на думите,но аграматична реч,задачите съществено се променят и свеждат до следното: 1.Продължаване вече на започнатата работа по обогатяване и уточняване на речника,по усъвършенстване на звуко-сричковата структура на думите. 2.Работа по формиране на граматически системи,направле-ния за преодоляване на аграматизма. 3.Корекция на звукопроизношението. 4.Работа над развитие на свързана реч. При работа над обогатяване речниковия запас на детето, е важно да се въведе в неговия активен речник всички части на речта, но основно внимание трябва да бъде отделено на глаголите. За тази категория деца е характерна голяма бедност на глаголния речник,с което до голяма степен се обяснява и трудността при овладяване на фразова реч. При запознаване на детето с нови думи, отначало се иска от него да покаже съответстващия предмет или действие, което позволява да се убедим в разбирането на техните значения.После му предлагаме да повтори названието на предмета (действие,признак) и накрая да го назове самостоятелно. Работата над граматическият строеж на речта,на която при второто ниво на речево недоразвитие се отделя особено голямо внимание,провежда се паралелно с обогатяване на речника и овладяване от детето на фразова реч.На него,естествено,не му се дават никакви сведения по граматика-той чисто практически се запознава с най-често срещаните способи за словообразуване и изменение и се старае да научи да ги използва в собствената реч.Отначало е необходимо да се добие разбиране от детето на граматическите форми и свързване между думите в изречения.Може да се започне с разграничение на единствено и множествено число на съществителни имена и глаголи. След усвояване на някои граматически форми на ниво на отделните думи и словосъчетания,необходимо е по-късно да се помогне на детето да осъзнае смисловото свързване между думите в изречение-само след това то ще може да построява изречения самостоятелно,опирайки се на вече усвоени образци. Работата над преодоляване на аграматизма в речта на детето с алалия обикновено продължава няколко години и са необходими системност,настойчивост и търпение. Работата над свързаната реч е нужно да започне с подбуждане на детето към такава реч,с формиране у него на вътрешни мотиви за изказване,желание да разкаже нещо на възрастния. На третото ниво на недоразвитие на речта се доработва само това, което е останало недостатъчно усвоено. Деца със сравнително леко изразено недоразвитие на речта могат да се обучават в общообразователно училище при условие паралелно да посещават занятията при училищния логопед и системна помощ от страна на родителите.Такава всекидневна помощ от страна на родителите е необходима и във всички други случаи,независимо от това,в какъв тип специално учреждение се провежда логопедическата работа.

Кво става Живко....?

СНДРОМ НА ПАТАУ 1. Определение. Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 13 . 2. Честота. Честотата на това генетично заболяване се движи м/у 1:5000 и 1:10000 новородени. В 75% от случаите става въпрос за неразделяне на 13 хромозоми по време на мейозата - образуването на яйцеклетката и сперматозоидите. 3. Клиника. За синдрома на Патау е характерно наличието на заешка уста и вълча паст, сплескан нос, лошо моделирани и ниско разположени уши, язви и некрози по кожата на главата, полидактилия (повече от 5 пръста), крипторхизъм - липса на тестиси в тестикуларната торбичка, вродени криви крачета, четирипръстна бразда на ръката - маймунска бразда. В 90% от случаите са налице тежки органни аномалии: Аномали на централна нервна система Сърдечни аномалии Аномалии на пикочо - половата система Тежко изоставане в психомоторното развитие 4. Лечение и прогноза. Прогнозата е лоша - 90% от децата умират до 1 год., а 100% до 3 год. 5. Генетичен риск. Свободната ненаследствена форма зависи от възраста на майката. Наследствената транслокационна форма има следния генетичен риск: при транслокация 13 върху 13 е 100%, а при транслокация на 13 хромозома върху всяка друга е 33%. СИНДРОМ НА ЕДУАРД 1. Определение. Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 18. 2. Честота и етиология. Честотата на този синдром е м/у 1:8000 и 1: 10000 новородени, като в почти 100% от случаите се касае за свобдна тризомия, т.е. ненаследствената форма. Причината е неразделяне на 18 хромозоми по време на мейозата. Съотношението момичета: момчета е 5:1. 3. Клиника. Децата с този синдром имат характерен лицев дисморфизъм: триъгълно лице, малка долна челюст, голямо чело, малък нос, лошо моделирани и ниско разположени уши. Налице е често полидактилия и аномалии на вътрешните органи: сърце, бъбреци, централна нервна система (агенезия на корпус калозум). Има също така и тежко изоставане в психомоторното равитие. 4. Лечение и прогноза. Прогнозата на този синдром е лоша - 90% от децата умират до 1 год., а 100% до 3 год. 5. Генетичен риск. Тъй като ненаследствените форми са почти 100%, то риска за второ дете в сем. със синдром на Едуард е равен на популациония - 1:10000 новородени или 0,0001%. СИНДРОМ НА ТЪРНЪР 1. Определение. Заболелите от този синдром са само момичета. При тях вместо 2 Х хромозоми има само 1. В 75% от случаите става въпрос за загуба на бащината У хромозома по време на мейозата. 2. Честота. Заболяването се среща с честота 1:2000 новородени. 3. Форми. Ако загубата стане по време на мейозата се получава пълна форма на синдрома, а ако е по време на митозата - непълна форма. 4. Клиника. Болните момичета имат 2 водещи симптома: първична аменорея или липса на мензес и стерилитет, налице са също така недоразвити вторична полови белези, изостават във физическото си развитие - нисък ръст и костната възраст не отговаря на календарната. Умственото развитие е нормално. Има лицев дисморфизъм - къса шия с кожна гънка на врта - заради това тези деца ги наричат малки сфинксчета, хипертелоризъм - голямо междуочно разстояние. Ранна проява на заболяването още в периода на новороденото е лимфедема - оток на гърба на стъпалата. 5. Лечение. Ниският ръст се лекува със системно приложение на растежен хормон, а за развитието на вторични полови белези се използват полови хормони. 6. Генетичен риск. Тъй като в над 80% от случаите става въпрос за ненаследствена форма то рискът е равен на популациония 1:2000, т.е. 0.0005% новородени момичета. СИНДРОМ НА ДАУН 1. Определение. Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21. 2. Честота. Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възраста на майката се увеличава и честотата. При майки на 35 години тя е1:100, а след 45 години е 1 : 50, след 50 год. Е 1 : 15 новродени. 3. Етиология. В 95% от случаите се касае за неразделяне на 21 хромозоми по време на мейозата. В 80% от случаите се касае за предшественици на яйцеклетката. 4. Форми. Има 2 форми на заболяването свободна и транслокационна. Послледната е наследствена. 5. Клиника. Синдрома на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки - монгололоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката - маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок. 6. Лечение. Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семеиството. 7. Прогноза и генетичен риск. 25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40 год. Генетичния риск при свободната форма зависи от възраста на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокациата: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокаци 21 върху всяка друга хромозома е 33%. ФЕНИЛКЕТОНУРИЯ 1. Определение. Това заболяване се унаследява автозомно-рецесивно, т. е. При двама здрави хетерозиготни родители рискът е 25% за всяка бременност. Фенилкетонурията е вродено заболяване на обмяната на веществата. 2. Етиология и патогенеза. При това заболяване е налице синтез на дефектен ензим или липса на фенилаланинхидроксилаза, ензим превръщаш фенилаланина в тирозин. В резултат на ниското ниво на тирозина и натрупването на фенилпирогроздена, фенилоцетна, фенилмлечна киселина се развива клиничната картина. Честотата на заболяването е 1:10000. 3. Клиника. При това вродено заболяване има светъл период от 1 до няколко месеца, при които става натрупване на токсичните метаболити увреждащи мозъка. Началото е нехарактерно - започва към 2 месец с гърчова симптоматика, странна миризма на новороденото, кожни промени, тежко психомоторно изоставане. 4. Лечение. Използва се диетолечението с невероятен положителен ефект. То е напълно успешно ако се започне веднага след раждането. От храната се отстраняват всички богати на белтъци храни. За хранене се използват изкуственеи храни бедни на фенилаланин. Диетата продължава до 14 год. , но е задължителна и при бременност. 5. Прогноза. При диетично лечение прогнозата е ДОБРА, а при липса на такова е ЛОША. 6. Профилактика. Използва се теста на Гътри за масов скрининг, които се прилага на 3-5 ден от периода на новороденото. 7. Генетичен риск. Ако и двамата родители са хетерозиготи то риска е 25% за всяка следваща бременност. ПОЛИГЕННИ БОЛЕСТИ 1. Определение. Група наследствени заболявания, за предаването на които са отговорни не един, а няколко гена. От полигенни заболявания боледуват 25% от хората. Най- широко разпространени полигенни болести са заболяванията на сърдечно - съдовата система: хипертония, ИБС, вродени сърдечни малформации. Към тази група спадат също диабетът и шизофренията. Полигенните болести се наричат още фамилни, т.к. се срещат много по-често в определени фамилии отколкото в популацията. 2. Етиология и патогенеза. За унаследяването им е необходимо определено количество - брой гени от групата гени отговорни за дадената болест, т.нар. \"праг\". Тъй като броят унаследени гени е различен то и клиниката на заболяването е различно изразена. 3. Генетичен риск. Рискът се установява емпирично, намалява при намаляване степента на родство и обратното, той нараства при вече родено болно дете в семейството. Синдром на Марфан Синдромът за първи път е описан от френския педиатър Марфан. Представлява наследствено обусловена непълноценност на съединителната тъкан. Проявява се с поражения на опорно-двигателната система; очите; сърдечно-съдовата система. Заболяването се предава по автозомно-доминантен път. Двата пола се засягат еднакво често. Основното поражение е на съставката колаген на съединителната тъкан. Децата много приличат на птица: птиче лице; деформация на ушните миди; високо небце. Понякога може да има вълча паст. Гръдният кош е с клиновидна форма. Често се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб и плоскостъпие. Очните поражения са късогледство и далекогледство. Може да има вродена катаракта или така наречената луксация на лещата. Често се среща повишена потливост; мрамориран кожен рисунък; посиняване на пръстите на ръцете. Най-сериозното усложнение на синдрома е аортната аневризма. Именно това е и най-честата причина за смърт при тези пациенти. Интелектът при синдрома на Марфан е запазен. Лечението е симптоматично ВРОДЕН АЛКОХОЛЕН СИНДРОМ 1. Определение. Става въпрос за деца на майки алкохолички. Честотата на синдрома е 50% при бременни консумирали алкохол по време на бременността. Популационната честота е различна за различните страни: в Южна Америка и Русия е най - висока, а за Европа е 1: 500 до 1:1000 за отделните страни. 2. Етиология. Алкохолът преминава безпрепятствено плацентарната и кръвно-мозъчната бариера и оказва директно токсично действие върху мозъка и черния дроб на плода. Черният дроб на плода е незрял и функционира непълноценно, ето защо алкохолът е 10 пъти по-токсичен за плода отколкото за майката, т.е. съвсем простичко казано, ако майката изпие 1 чаша вино, то плода е поел 10. 3. Клиника. Тези деца изостават в развитието си още интраутробно. Раждат се с ниско тегло и нисък ръст, микроцефалия, изоставане в психомоторното развитие. Черният дроб има фиброзни изменения, наблюдава се лицев дисморфизъм. 4. Лечение и профилактика. Лечение няма. Необходимо е пълно въздържание от алкохол по време на бременността. ГЕНЕТИЧНИ БОЛЕСТИ ПРИ ДЕЦАТА 1. Определение. От това заболяване боледуват само момчета. В техният кариотип вместо 1 Х хромозома има 2. Причината е най-често неразделяне на Х хромозомите по време на мейозата. 2. Честота. 1:1000 новородени момчета. 3. Форми. Има две форми на заболяването: пълна и мозаечна т.е. неразделянето на Х хромозомите е станало по време съответно на мейозата или митозата. 4. Клиника. Основен симптом е мъжкият стерилитет - резултат на аспермия. При нормални външни полови органи има много тежки морфологични изменения в тестисите. Тези пациенти са с висок ръст, евнухоидни пропорции, тесни рамене с широк таз, дълги ръце, гинекомастия, слабо окосмяване. Пациентите са с нормално психическо развитие. 5. Лечение. Провежда се с тестостерон за развитие на вторични полови белези. 6. Генетичен риск. В 75% от случаите става въпрос за ненаследствени форми и рискът е равен на популационния 1: 1000 новородени момчета или 0.001%.

Христо Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните българи по света. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка. В националния отбор на България има 83 мача и 37 гола. Състезателна кариера Кариерата на Христо Стоичков като футболист: Хеброс (Харманли) 1982-1984; 32 мача, 14 гола ЦСКА (София) 1985–1990, 1998; 168 мача 104 гола Барселона (Испания) 1990–1995, 1996-1998; 252 мача 117 гола Парма (Италия) 1995-1996; 30 мача 7 гола Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998; 2 мача 1 гол Кашива Рейсол (Япония) 1998-1999; 28 мача 13 гола Чикаго Файър (САЩ) 2000, 2001; 51 мача 17 гола Ди Си Юнайтед (САЩ) 2002-2003; 21 мача 5 гола Успехи С ЦСКА Титла на България — 3 Купа на България — 4 Суперкупа на България — 1 Голмайстор на България 1989 г. — 23 гола 1990 г. — 38 гола КНК 1989 г. — Полуфинал 1989 г. — Голмайстор със 7 гола 1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола С ФК Барселона Титла на Испания — 4 КЕШ — 1 Суперкупа на Европа — 1 Суперкупа на Испания — 4 С Парма 1995 — Купа на Италия С Ал Насър КНК на Азия С Чикаго Файър Купа на САЩ — 1 Индивидуални награди 1989 г. — Футболист номер 1 на България 1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа) 1990 г. — Футболист номер 1 на България 1991 г. — Футболист номер 1 на България 1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол 1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“ 1992 г. — Футболист номер 1 на България 1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол 1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола 1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал 1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94 1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите 1994 г. — Спортист номер 1 на България 1994 г. — Футболист номер 1 на България Треньорска кариера На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България. На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку. На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро. На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсиана в контрола, играна на стадион "Местая". На 9 Февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София. На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.