Tyroglyphos

По всяка вероятност са били от Синайския евхологий.

Не, melos на гръцки значи член, част от тялото, а също и песен (оттам мелодия, както и музикалният термин мелизъм).

Предполагам, че др. Танк е опиянен от дългата поредица светли празници тази седмица: 6 септември - 110 години от рождението на др. Вълко Червенков; 7 септември - 99 години от рождението на др. Тодор Живков; 8 септември - 64 години от референдума за Народна република, прогонил човеконенавистните Кобурзи от България; 9 септември - 66 години от Народното антифашистко въстание и 62 години от създаването на Корейската народнодемократична република.

Ако е искал да го провали, е можел да го направи много лесно, а той не само не си е мръднал пръста, но до последно е замазвал очите на Високата порта, откъдето непрекъснато са го хокали защо не взема никакви мерки. Комай единственият загрижен за просъществуването на Източна Румелия е бил прословутият капитан Кънчев, за когото З. Стоянов казва, че ако имало още един като него, Съединението едва ли е щяло да стане. Г. Кръстевич и румелийските власти обаче не обръщали никакво внимание на предупрежденията на Кънчев. Както пише самият Кънчев в последната си отчаяна телеграма до Главния секретар за самотната си борба: "Намирам положение незавидно, даже критическо; тълпи партизани се събирали и решили утре да дигнат бунт. Мерки никакви не взето. Съсипан от труд и за сън, бях отново принуден на разсъмване да диря префекта и после дружинний командир, за да се вземат мерки и то за да се превари злото. Всичко тежи отгоре ми. Администрация вяла и хладнокръвна. От нийде нямам инструкции." Ето за сравнение последните телеграми на Г. Кръстевич от 5 септември до Великия Везир Саид паша, в които го успокоява как положението е под контрол и навсякъде е въдворен ред и спокойствие, включително и в Голямо Конаре (където хората на Чардафон са задържали пловдивския префект П. Димитров!). 1. "Миналия вторник в Панагюрище, Пазарджишки окръг, троица-четворица, въоръжени с револвери, викали из улиците: "Долу Румелия, да живее Съединението!" Щом се известила, местната власт ги погонила и се погрижила да запази тишината и спокойствието на жителите от повреда. А щом пристигна в централното управление известие, че речените размирници били побягнали, веднага се изпрати в казаното място достатъчен отдел жандарми и войници, за да подирят и изловят непременно речените лица. Така като се взеха бързи мерки за запазване безопасността на мястото, засега се взе преднината на смущенията, каквито се мъчеха да докарат речените немирници. Щото се случи отсега нататък, отделно ще Ви съобщя. За сведение при това Ви явявам, че дейците на тия неприлични работи са от опозиционерите." 2. "Някой си по име Паница, на служба у българската войска, понастоящем в отпуск, бил дошъл по тия страни. Като усетих лошите му намерения в поведението и в действията му, по-преди писах на министъра на Външните работи в България да го повикат незабавно в София, но и досега никакъв отговор не получих. Реченият господин трудил се да произведе подобни смущения, за каквито с друга шифрована телеграма Ви явявам, че са станали в Панагюрище. На увеселението, направено по-преди на празника за възшествието на престола на Н. И. Величество, той отишъл в Чирпан, събрал се с някои немирници, които позорили знамената, окачени от мюсюлмани, и дръзнал на бунтовнически заплашвания и действия. Като зачул това Старозагорският префект, веднага изпратил достатъчна сила, която разпръснала всички, а реченият господин се скрил. За да се преварят бунтовническите му действия, и от централното управление се изпратиха в Чирпан достатъчно число жандарми и войници. Тъй също и в Голямо Конаре, дето се чу, че се случили бунтовнически заявления, веднага се изпрати достатъчна сила, за да запази реда и спокойствието на мястото."

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/vatpspec.html

Медицинска литература е силно казано. Става дума за сбирки с рецепти, повечето от които са късносредновековни. Най-ранният запазен текст с медицинско съдържание са рецептите в т. нар. "Псалтир на Димитър", глаголически ръкопис от ХІ в. P.S. Рецептите от "Псалтир на Димитър" (прев. Ив. Добрев): ЦЯРОВЕТЕ НА СВЕТИ КОЗМА За церене на дрисък — обрин, като го изсушиш и свариш във вино — изпий го. На оток — листа от голям репей, ще ги скълцаш, а на рана — коренищата му. Като скълцаш кочана, цукай надълбоко, а слуз от главичката му — за треска. Но когато треската ходи по децата, кръв да не се пуска. На големия магарешки бодил семето е в главичката, та да скълцаш тридесет главички във вино и ще дадеш да се изпият. Когато ухапе бясно куче или вълк — коренчета от змийска млечка. Ако ти тежи на стомаха или пък имаш оток, или запек — свари коренчетата във вино и изпий една чаша. И да знаеш, че ако запекът не мине бързо, ще трябва да свариш буца сол с мед и да сложиш в задния проход. Ако раната се спече, стрий листа или коренчета от коприва и сипи на раната. Ако ти се прекърши или навехне ногата, превържи я с ръжено брашно и с дрожди (винен камък). На оток или разкъсано налагай брътци, като ги свариш. Ако те заболи лице или глава — бял тамян и жлъчка, когато си полепяш лицето, слагай превръзки до уши, а виното ако ли потече, стрий бяла пръст, пресей я, смеси я с лой и размазвай отгоре надолу. Когато детето го боли целият стомах или пък е изсипано — превръзвай корема с ръжено брашно и дрожди. На зъл струпей — чремош. Когато конят има червеи — конски щавел — сложи корена му в язвата. Когато гният венците, стрий коренчета от чубрица и посипвай. Ако червеи ядат [...], отрежи къс чисто платно и вземи нова (сребърна) лъжица и ги сложи на темето — първо платното и на него лъжицата и пак същите цярове. Когато човек кашля, свари оман във вино и налей чай да ги изпиеш наведнъж. Ако главата хване кел — овчи лайна и сало или масло, или лой, с това мажи. Ако имаш студени тръпки — меча жлъчка и лой и церови кори на въглен, мед и една буца сол. А циреите налагай със сяра.

Недей така, другарю, това не са ти разглезените западни музиканти. Всъщност обикновеният акордеон е със сходно и даже по-голямо тегло, затова и се окачва с ремъци. Обърнах внимание на теглото, защото от рекламата се създава впечатление, че баянът Топаз е доста по-лек от неелектронните си събратя и можеш лесно да го разнасяш насам-натам по въртележките. Все пак Топаз наистина е лек в сравнение с други съветски електронни акордеони, които тежат по 12, 14, че и повече килограми.

Изобщо не е толкова необичайно да се разчертават по няколко игрални полета едно до друго - има примери и с дама, и с табла, и с други игри с не толкова ясни правила.

Да не забравяме Боруй, макар че и той като Пловдив не е бил винаги български; също Шумен, Ниш, Браничево...

Ами не е особена гордост, че руснаците са ни изпреварили с 30 години, вместо ние тях с 20. Изписването с ьъ е неудобно поради сходството на двете букви ь и ъ, затова съм го споменал на второ място. В академичните издания, например при записи на народни песни, се предпочита 'ъ. P.S. За любителите на Дриновския правопис - статията на М. Дринов "За новобългарското азбуке" от 1870 г. DrinovAzbuke-1.pdf DrinovAzbuke-2.pdf

Другарю, електронният баян Топаз е създаден през 1983 г., тъй че няма как рекламата да е по-ранна. Между другото това чудо на съветската техника тежи 9 (девет!) килограма, а е струвало 730 рубли (средната заплата в СССР тогава е около 170 рубли). P.S. Ето едно съобщение за Топаз от сп. Наука и жизнь, бр. 12 от 1983 г.

Априлската линия беше голяма грешка, която унищожи всенародния ентусиазъм за изграждането на комунизма в България под мъдрото ръководство на др. Вълко Червенков (на 6 септември се навършват 110 години от рождението му). Но да се върнем на темата. Електронният баян "Топаз" е създаден през 1983 г.

Другарят КГ(б)125 е прав - това е баян, а не акордеон - при акордеона от дясната страна има клавиши, а баянът и от двете страни е с копчета. Рекламата не е от 60-те, а от 80-те години, масовото производство на подобни електромузикални инструменти започна едва при т. нар. перестройка, преди това съветският гражданин разчиташе на собствените си ръце и талант и си конструираше сам каквото му трябваше. Имах някъде едно много хубаво съветско ръководство от 60-те години за изготвяне на електронни музикални инструменти с различни лампови и транзисторни варианти. А др. КГ(болшевик) да не забравя, че началото на електронната музика беше поставено в още съвсем младата държава на Съветите от др. Лев Сергеевич Термен. Др. Глишев, това не е майтап, а искрена радост и преклонение пред другаря Сталин, чието име - за цялото прогресивно човечество, на всички езици - значи мир, свобода и равноправие! "Другарю Сталин, твойто име за живот на всички смелост дава! Другарю Сталин, с твойто име пред смъртта с усмивка се застава!" "От Северния полюс до Памир днес Сталин носи щастие и мир! С борците във Корея той е редом, и ето - иде тяхната победа. Където стене угнетен народ - за него Сталин значи нов живот! Той с правда светла ни въоръжава, що милиони майки благославят, защото знаят - Сталин значи мир: тъй е по цялата световна шир!"

Напротив, ако не бяха руснаците и Стамболов не беше паднал от власт, щяхме да имаме съвременен правопис без ят, юс и краесловни ерове още в края на ХІХ век, почти 20 години преди руснаците да се сетят да се отърват от ят, краесловно ъ и останалите си излишни букви (сегашният руски правопис е създаден през 1912 г.).

Той се опитва да открие в античността наченки на расизъм или, както той се изразява, проторасизъм. Обаче текстовете, които привежда в подкрепа на тезата си, са твърде тенденциозно подбрани, а някои исторически периоди са изцяло игнорирани, затова и книгата му е доста критикувана.

В историята и по-специално в темите за произхода на българите (т. е. в повечето теми, тъй като те рано или късно достигат до този въпрос ) често се стига до нещо като религиозен фанатизъм, така че там положението по принцип е неспасяемо.

Стига с тези комунистически манипулации и своеволия! Както казва колегата Любима, "Това заплаха ли е, вече време ли е да се отнеса до полицията?"

В глаголицата знакът за Ю също е подобен на свързани І и О. Има две възможности за произхода на буквата - едната е да е възникнала от непълно изписано гръцко IOY [ю], а другата е да е било първоначално обърнато, т. е. О-І (такава форма се среща в някои ранни надписи и ръкописи) и да е от гръцкото ОІ, което по онова време се е четяло като [ü]. Големият юс (ѫ) обозначава носово О [он] (затова първият елемент на буквата за голям юс в глаголицата е знакът за О), а малкият (ѧ) - носово Е [ен]. В среднобългарския период звученето се променя, юсовете започват да се объркват с други букви или един с друг. По-късно под руско влияние малкият юс започва да се употребява за обозначаване на [я], тъй като такова е било произношението му в руски, въпреки че в български развитието му е в Е - например старобълг. рѧдъ, руски ряд, новобълг. ред, в някои диалекти е било запазено и като ренд-; носовият елемент е запазен и в други езици, където думата съществува като стара заемка от български; в българския думи от този корен с "я" като изряден и заряд са русизми. В руски ѧ още в ранните паметници се заменя произволно с ꙗ; буквата Я като форма идва от изписването на малкия юс в руския скоропис. При нас големият юс още от среднобългарския период е започнал да се използва за [ъ], както се е развило старобългарското ѫ в голяма част от българските диалекти, и съответно в ръкописите се бъркат ѫ с ъ и ь. В руски ѫ още в най-ранните ръкописи се заменя с оу, съответно ѭ с ю, и постепенно изчезва, тъй като няма нужда от две букви за у и ю. От руски идва и названието юс, на български по-правилно щеше да е да се нарича йъс (на старобълг. онс/йонс).

Ще бъдеш ли най-сетне спокоен, ако признаем Мавър за африканец?

Честито, Римлянино! Нека Фортуна, геният ти и всички останали богове и богини те даряват с много щастие, здраве и славни завоевания!