Tyroglyphos

Не държа да го наричам примитивен, просто методът с таблицата за умножение е по-напредничав. Египетското умножение, състоящо се само от удвояване и събиране, е много по-близко до първоначалния метод на умножение от типа 17 х 3 = 17 + 17 + 17. Двоичната система при компютрите се използва по необходимост и тя налага превръщане на всички данни в двоична система и след това възстановяването им в по-приемлив за нас вид. За компютрите по-големият брой действия не е проблем, но за човека е по-удобно да постига резултат чрез по-малко действия. Опитай да умножиш например две четирицифрени числа по египетския метод и виж колко време и хартия ще изхабиш за това. Сведението е от едно съчинение, приписвано на Аристотел (Проблеми, 911а). Обсъжда се въпросът защо сред различните народи е разпространена десетичната бройна система, а не някоя друга. След като се изтъкват няколко възможни причини за това - от чисто математически до естествения брой на човешките пръсти, в края на разсъждението се споменава и за наличието на тракийско племе, което брои само до 4 (т.е. ползва четворична бройна система).

Тук е показан същият метод, който и аз обясних по-горе. Не става дума, че той е лош и не върши работа, а че е по-примитивен, доколкото представлява междинен етап между умножението като многократно събиране и умножението чрез таблицата за умножение. Неудобствата при метода са, когато се умножават големи числа и най-вече при делението. При електронните изчислителни устройства подобен метод се налага поради двоичната бройна система. Да, когато се използва някой термин, е хубаво да се знае значението му. Между другото ти сигурен ли си, че той знае и апотема какво означава? Впрочем - за сведение на заядливия простак - задачката, която ни пробутва като връх на математическото познание, се решава с елементарно деление и умножение (които за египтяните, разбира се, не са били толкова елементарни).

Формулата за намиране на обема на пресечена пирамида е наистина хитроумна, но това, уви, е и най-високото достижение на египетската математика, която така и не успява да надхвърли практическите изчисления и да се превърне в наука. Колкото до папирусите, които аз съм чел, а ти не си, ето как изглежда приведеният от мен по-горе пример за умножение на 9 х 9 в папируса на Ринд. Чете се отдясно наляво. С коси чертички са отбелязани редовете с 9 х 1 и 9 х 8, чието събиране дава крайния резултат в последния ред.

"Колега", чел съм доста подробно папируса на Ринд, както и други египетски математически текстове. Едно е да имаш някакви приложими в практиката правила и основният ти метод да е налучкването, както е в Египет, а съвсем друго е да създадеш наука. А ти ако търсиш сериозна математика преди гърците, се насочи по-добре към Месопотамия, там наистина има какво да се открие.

Египтяните може и да са познавали съотношението 3:4:5 и да са го прилагали на практика (за което впрочем съществуват само косвени свидетелства!), но гърците дават различни доказателства на теоремата (която бива наречена "Питагорова" в доста по-късна епоха). Египетската математика обикновено се надценява именно заради ласкавите отзиви на гърците за нея. В действителност достигналите до нас папируси с математическо съдържание показват сравнително скромни възможности. Египтяните например са умножавали чрез удвояване и събиране. Ето как се умножава 9 х 9 по египетски: 9 х 1 = 9 9 х 2 = 18 18 х 2 = 36 (9 х 2 х 2 = 9 х 4) 36 х 2 = 72 (9 х 2 х 2 х 2 = 9 х 8) 9 х 9 = 9 х 8 + 9 х 1 = 72 + 9 = 81. Вместо деление се е използвало пак умножение, т. е. удвояване и събиране. Например трябва да се раздели 112 на 16. Започва се умножаване на 16 х 2: 16 х 1 = 16 16 х 2 = 32 32 х 2 = 64 (16 х 2 х 2 = 16 х 4) 64 х 2 = 128 (16 х 2 х 2 х 2 = 16 х 8) Резултатът вече е по-голям от 112, затова се започват проби с по-малък от 8 множител. Чрез тези проби се достига до верния резултат 112 = 64 + 32 + 16, т. е. 16 х 4 + 16 х 2 + 16 х 1, следователно решението на задачата е 4 + 2 + 1 = 7.

Думата "пак" е славянска, тъй като се среща в останалите славянски езици. От речника на Фасмер: Ако темата ще се пълни с подобни фантасмагории, по-добре да си беше стояла заключена.

При спартанските воини страстта не е между възрастен и непълнолетен, а между хора на еднаква възраст, т. е. не се е окачествявала като педерастия, пък и по време на война такава страст несъмнено има своите предимства. Изобщо въпросът съвсем не е толкова прост, както обикновено се приема.

Да, някои мъдри мъже, на които тя изглежда е допадала, са смятали така. Но аз ти казвам какво е било отношението на редовия грък.

Точно това в древна Гърция се е наричало педерастия, на която не се е гледало с особено добро око.

За съжаление тези хора са послужили като разменна монета на видните другари, които благоразумно са се договорили с властите да не бъдат закачани и да могат безпрепятствено да напуснат страната. И след като веднъж са ги предали, за да запазят собствените си кожи, после най-нагло са ги използвали още веднъж, вече посмъртно, като герои, с които да разкрасяват облика на комунистическата партия.

Както бях обяснил преди време в тази или в друга подобна тема на един участник, който не харесваше термина старобългарски, той е въведен не защото езикът е бил употребяван само от българите и на територията на тогавашна България, а защото фонетичните особености на "староцърковнославянския" език са най-близки до тези на новобългарския. Колкото до моравските текстове, те съдържат известен брой моравизми, които обаче не са последователно прокарани. Т. е. те са били вкарани при преписване на моравска почва на текст, чиито особености пак са били южнославянски или български. От друга страна още през средните векове "староцърковнославянският" език е бил наричан "български", както и глаголицата - "българска" азбука.

"Педофилия" за древните гърци действително е означавало любов към децата, например така са били окачествявани силните майчински чувства, докато за нездравото влечение към непълнолетни се е използвала думата "педерастия". Но когато се е наложило да се въведе съвременен медицински термин за сексуалното влечение към деца, значението на думата педерастия в европейските езици отдавна се е било изместило към сексуалните отношения между мъже въобще (и дори към аналния секс независимо към кого се прилага), така че тя не е била подходяща. Тогава на някого (явно недостатъчно образован) му е хрумнало да въведе думата педофилия, така както и други нездрави сексуални влечения биват определяни (отново необосновано) с понятия, съдържащи съставката -филия.

.

...

Тамън три тома (засега). І том ІІ том ІІІ том

Не лаврова, а типичната леко извита палмова клонка. Освен че клонката ясно личи върху релефа, тя е и сред най-обичайните атрибути, с които са изобразявани гладиатори и атлети. Името Ferox е разпространено латинско гладиаторско прозвище. На гръцки обаче няма имена, завършващи на -окс, затова то се пригажда към някакъв сходен тип, съществуващ в гръцкия, какъвто са имената на -опс (Кекропс, Меропс, Харопс и пр.). Това е обичайна практика за всички имена, които завършват по несвойствен за гръцките имена начин - например Ханибал (Hannibal) на гръцки става Анибас (Ἀννίβας), Валенс става Валес (Οὐάλης/Βάλης) и т. н.

Ти прочети трите тома на книгата, пък тогава да те видим.

По-скоро връзката е с "Черният Орфей".

Да, страшно нещо е, когато някой залудо си търси идентичност... То не че ние сме напълно пощадени от подобни прояви, както се вижда и от някои дискусии във форума.

Много ми е интересно (и то не само поради румелийски патриотизъм) защо в това изброяване е пропуснат Пловдив, който е седалище на управлението на новоосвободена България в продължение на почти пет месеца (20 май - 10 октомври 1878 г.). Търново може да се счита за столица за известно време през 1877 г., докато там пребивава княз Черкаски, но градът не е официално избиран за столица. Според Санстефанския договор Учредителното събрание следва да бъде "свикано във Филипопол или в Търново"; едва в Берлинския договор тази точка е променена и остава само Търново, тъй като Филипопол вече не е в пределите на България. За седалище на Временното руско управление обаче единодушно е предпочетен Пловдив - и като най-голям град, и поради средищното си положение. Там се установява императорският комисар княз Дондуков-Корсаков (20 май 1878 г.), там се съсредоточава и новосформираната Българска земска войска (край града е проведен първият военен парад на 30 август 1878 г.). Когато след Берлинския договор се налага руското управление да се премести, Търново е отхвърлено въпреки желанието на някои висши руски политици, тъй като градът не е удобен в транспортно отношение и е твърде отдалечен от Македония и Източна Румелия. Под влияние на Марин Дринов княз Дондуков избира София, където пристига на 12 октомври 1878 г.

И аз мисля, че не е нужно венецът да се свързва с конкретно събитие и следователно не подпомага датировката. Монетата с лавровия венец, която си показал, се датира между 10 декември 163 и 9 декември 164 г.

Ааа, значи вече приемаш, че името на Мавър може да е свързано със св. Мавър, а не да

Не виждам коя река освен Бедечка би могъл да символизира, особено с това представяне до крепостните стени на града. Ти имаш ли предвид някоя друга река? Бедечка сега наистина е впрегната в канал и изглежда незначителна, но някога не ще да е било точно така. Попадал съм на доста живописни описания, някъде даже бях чел, че по реката е имало воденици, колкото и странно да звучи, а и в миналото поначало реките ни са били по-пълноводни. Все пак градът си е имал река и тя, ако и да е малка, заслужава да бъде гордо изобразена на монетите. Градовете в античността (както и сега) са си съперничели упорито, никой не е искал да остане по-назад, а монетите са били отлично пропагандно средство. По подобен начин има монети на Филипопол, на които са представени цели двама речни богове, възлегнали един срещу друг - единият, естествено, е Хеброс (който тогава е бил много по-пълноводен, има монети на града с изображения на кораб), а вторият трябва да символизира вливащата се в Марица при Пловдив рекичка Пясъчник, за чието пълноводие името й е достатъчно красноречиво (и която днес почти никаква я няма). За името не съм сигурен, би трябвало да е прилагателно от *Бедек, което може да е название на някаква местност, очевидно от турски и в една и съща група с известния покрай шипченските боеве връх Бедек и село Бедекли на долното течение на Марица.

Проверих годините на управление на Тулий Максим - оказва се, че той е бил легат още през 162 (или дори края на 161 г.), така че 165 г. е много късна (Луций Вер е почетен за победата си над партите есента на 165 г., а триумфът му е чак на 12 октомври 166 г., когато го удостояват с граждански венец). Ако венецът трябва да се свързва с конкретно събитие, може да става дума за есента на 163 г., когато Луций Вер е получил прозвището Арменски.