Tyroglyphos

Всяка матрица се използва за ограничен брой монети, докато се похаби. Съответно матриците с императорския образ се подменят най-бързо, тъй като те се използват при всички монети. Но поради специфичната технология на изготвяне на монетите матриците за лицето и опакото не се изхабяват еднакво бързо (с еднакъв брой монети). Затова има монети с един и същи лицев печат и различно опако, както и различни лицеви печати при монети, чиито обратни страни са отсечени с една и съща матрица.

Карти на четвърта секция от шестия климат в четири от преписите на географското съчинение на Ал-Идриси (завършено в края на декември 1153 г.). Стрелките сочат към град Фаруи (т. е. Боруй). Северът е долу. Първи парижки препис, 13 - нач. 14 в. Санктпетербургски препис, 14 в. Оксфордски препис, 1456 г. Софийски препис, 1556 г. Името е правилно изписано като Фаруи само на картата от първия парижки препис. В останалите началната буква вместо фа (ﻑ) е мим (مـ‎), т. е. името е станало Маруи (и дори Маруни в картата в Цариградския препис от 1496 г.). Объркването изглежда е настъпило поради пропускане на точката на буквата фа в някой препис и последвало разчитане като мим. Вярната форма с начално Ф- се потвърждава от текста на съчинението, където градът се споменава няколко пъти. Разбира се, и в текста в някои от преписите са допуснати грешки, например началната буква на името в някои ръкописи е каф (т.е. Каруи) - отново заради невнимание с точките, доколкото фа (ﻓ) и каф (ﻗ) в начална позиция се отличават само по броя на точките, които при каф са две.

Не ми изглеждат много убедителни тези предположения. Забележи, че и трите монети са в един стил, надписите са с идентичен шрифт, т. е. матриците са изработени от един гравьор и вероятно близо във времето. Поставянето на едни и същи образи самостоятелно или съчетани един с друг е много характерен прийом за разнообразяване на монетните изображения.

И двете монети са отсечени при управлението на легата на провинция Тракия Квинт Тулий Максим (заемал длъжността между 163 и 165/166 г.), т. е. горе-долу по едно и също време. Просто втората монета е посветена само на речния бог. Така както имаме и монета, сечена пак при същия провинциален управител Тулий Максим, която изобразява само крепостта (обр. 1 на с. 67 в статията на Д. П. Димитров).

Към "аргументите", че Мавър е наречен с това име, защото е бил африканец, би могъл да добавиш и сведението на Анонимния хронограф, който поставя Зиези и произлезлите от него българи в териториите между Египет и Мавритания.

В дясната си ръка гладиаторът държи палмова клонка, която го показва като победител и е характерна за подобни изображения. Съпругата на гладиатора, разбира се, е само една. Надписът се чете като Σεκοῦνδα Φέροπι τῷ ἰδίῳ ἀνδρὶ μνίας χάριν - "Секунда - в памет на Феропс, своя съпруг". Името на съпругата Секунда, което често е носено от робини, може би показва, че тя е била освобожденка. Името Феропс е гръцки вариант на латинското Ferox ("свиреп, безстрашен") и представлява характерно гладиаторско име. То не е свързано с вида или въоръжението на гладиатора, защото се среща при различни типове гладиатори. Така в изображението от Филипопол Феропс е тежковъоръжен гладиатор, а в релеф от Афродизиада виждаме спечелилия осем победи Феропес изобразен като рециарий - лековъоръжен гладиатор, сражаващ се с помощта на мрежа (rete, оттам и определението retiarius), тризъбец и кама.

Една статия на Д. П. Димитров, в която се разглежда значението на Марк Аврелий за Августа Траяна. DPDimitrovAugTraiana.pdf По-ясна снимка на монетата на Августа Траяна с изображение на крепостта и речен бог, символизиращ р. Бедечка: Надписът от Гостилица (Дискодуратера), в който Марк Аврелий е почетен като "основател" на Августа Траяна:

В текста "нашият език" е изведен на първо място и противопоставен на останалите три ("знаел и нашия език, и езика на римляни, славяни и българи"), защото на Кубер му е трябвал преди всичко някой, който да знае гръцки, за да може да излъже по-добре ромеите и да бъде назначен на служба при тях. Мавър е подбран като най-подходящ човек за внедряване сред ромеите и той постига целта си точно чрез умелото си говорене, което е белег за много добро владеене на езика.

И аз да разводня малко темата. Е. Черных има и книга по въпроса - Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978.

Ти се смееш, но такъв паралел вече е правен в научната литература...

Можеш да попиташ и в музея, там сигурно ще могат да те упътят по-ясно.

Иманярските безчинства и държавното безхаберие са две страни на една и съща монета. За съжаление българинът нехае за миналото си. В околните държави всичко се пази и поддържа, а ние унищожаваме или оставяме да се руши, което е едно и също. Тупаме се по гърдите, че сме най-великите, с най-древната история, че всичко у нас е най-старо и уникално, но когато се намери нещо наистина единствено по рода си като храма в Балчик, го оставяме да се съсипе, защото не може да донесе бърза печалба и всеки го мързи да си мръдне пръста. Както е писал Стефан Захариев още преди 140 години: "О, простота, ти си разсипала повечето наши старини!"

Както споменах по-горе, прякор със значение "Черньо" е едната възможност. Другата е да е кръстен на св. Мавър. И в двата случая името не помага за определяне на етническа принадлежност, а само показва в каква среда може да е дадено името.

Мисля, че е напълно в духа на "дискусията" да цитирам и аз нещо от руската класика: "Словесной не место кляузе. Тише, ораторы! Ваше слово, товарищ маузер!"

За прословутия Ситовски надпис има всякакви становища - като се започне от десетина интерпретации чрез различни езици, включително старославянски, и се достигне до идеята, че е природен феномен. Така че македонецът с патките не е сам.

Не забравяй връзката с кибернетиката.

Не е от нашите, ромей е, нашите са отдясно.

Публикацията на Д. Николов е "Тракийски колесници край Стара Загора", сп. Археология, 3/1961, с. 8-17.

За мен българи, които избиват - пряко или непряко - други българи в свободна България, са разбойници и главорези. Сравняването им с борците за свободата на България е кощунство, както и наричането с имената им на улици, училища, заводи, че и цели села и градове.

Намерил съм и други данни в подкрепа на африканската теза, но засега ще ги запазя от завистливи очи. А следващата стъпка е да организираме експедиция в Северна Африка по следите на изгубената Μαύρη Βουλγαρία.

Името е Шанов с "н". Родом от Македония, учил е в турско училище в Битоля, бил е учител в Солун и Битоля. След това се премества в България, където също преподава и работи в Народната библиотека като специалист по османски документи. Ето нещо за него от спомените на Симеон Радев: "Васил Шанов живееше в пансиона, но се учеше в Идадието. Турското училище не го направи туркофил. Учител в Битолската гимназия по турски език, участник в революционното движение, в неговата къща се е вадил на циклостил бунтовническият лист, издаван от Вътрешната организация. Много близък с него в битолския пансион, поради отсъствието си от България аз дълго време не бях го срещал. В последните години той работеше в Народната библиотека, в Ориенталския отдел, при разчитането на стари турски документи. Отличен преподавател, той приготвил по турски език две студентки [Бистра Цветкова и Вера Мутафчиева], които сега също работят в полето на турската история във връзките й с нашето минало. Васил Шанов почина неотдавна, чист човек, блага душа, всичките му другари го оплакваха."

За нас Александровската гимназия в Николаев е важна, доколкото там учат много българи. Първоначално южнославянският пансион е създаден като държавно учреждение към нея, но поради интриги скоропостижно го закриват. Тогава Тодор Минков, който е бил възпитател в пансиона, решава да основе частен пансион, което прави през 1867 г., подпомаган от славянофилски дружества. Пансионът продължава съществуването си до 1892 г., там например непосредствено след Освобождението е учил Алеко Константинов.

Бързо стана..., защото качваш преработения от мене файл. Оригиналният обаче все така не може да се качи - вероятно е твърде голям.

Няма как да стане, защото в старобългарския думата за маври/негри е "моури". Смятам обаче, че е крайно време да се разработи африканската теза за произхода на прабългарите. Освен очевидния африканец Мавър ще припомня и неоспоримия факт, че най-ранното засвидетелстване на името Аспар е в Северна Африка (Нумидия) през ІІ в. пр. Хр.

Мисля, че в този некропол материалите са от ІІ - първата половина на ІІІ в., т. е. принадлежат на римската Августа Траяна. Не бяха ли оттук и известните колесници, разкрити от Д. Николов през 1960 г.? В този район по-ранни находки има по склона северно от езерото Загорка.